№ 5804
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при у.ието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110147385 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация
София” ЕАД срещу Г. М. И. и Д. Г. И., в качеството на починалата в хода на
процеса Р. Г. И. от гр. София, в обстоятелствената . на която се твърди, че
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ответника за заплащане сумата за главница в размер на 951,15 BGN
/деветстотин петдесет и един лева и 15 стотинки/, ведно със законна лихва за
периода от 30.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.08.2019г. до 13.05.2021 г. в размер на 111,99 BGN /сто и
единадесет лева и 99 стотинки/, главница в размер на 28,87 BGN /двадесет и
осем лева и 87 стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 30.06.2021г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.07.2018г. до
13.05.2021 г. в размер на 5,21 BGN /пет лева и 21 стотинки/. По така
подаденото заявление било образувано гр.дело № 38163/2021 г. по описа на
СРС, 26 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответникът подал възражение против издадената
заповед, поради което са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК
за предявяването на установителен иск.
При така изложените факти и като поддържа, че ответника, като
потребител на топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ЖК . I ., бл. 38Б, вх. Б, ап. 79, аб. №., е потребявал топлинна енергия в
1
периода 01.05.2018г. до 30.04.2020 г, която не е заплатил, ищецът моли да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че същия дължи
главница в размер на 951,15 BGN /деветстотин петдесет и един лева и 15
стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 30.06.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2019г. до 13.05.2021 г. в
размер на 112 BGN /сто и дванадесет лева/, главница в размер на 28,87 BGN
/двадесет и осем лева и 87 стотинки/, ведно със законна лихва за периода от
30.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
01.07.2018г. до 13.05.2021 г. в размер на 5,21 BGN /пет лева и 21 стотинки/ по
издадената заповед от 20.07.2021 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
38163/2021 г. по описа на СРС, 26 състав.
В исковата молба са налице твърдения, че ответникът - ползвател на
имота, описан в исковата молба, е и ползвател на топлинна енергия през
периода 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. и съответно е потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за
него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката, с оглед на което сумите за същия
са дължими от него. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия от ищеца, които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се
регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и потребителите
на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът, по които
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия, а именно - 45-дневен срок след датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. В този смисъл, задължението на
ответника за заплащане на дължимите от него суми в посочените ежемесечно
получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ този
на доставка на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца,
същия изпада в забава за изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия
през исковия период, но задължението не е погасено. Сградата-етажна
собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за
извършване на дялово разпределение на топлинна енергия „Техем сървисис“
ЕООД, съгласно закона, като сумите за топлинна енергия за процесния имот са
били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
2
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършвала дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, поради
което и изготвените изравнителни сметки са на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение, в съответствие с действащата нормативна уредба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Р. Г. И., чрез адв. . е депозирала
отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни, по подробно
изложени съображения. Оспорва исковете при твърдението, че не е сключвала
писмен договор с ищеца и не е потребител на топлинна енергия в жилището
на посочения адрес, тъй като не го е обитавала през процесния период.
Навежда възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на
чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. № 38163/2021 г. по описа на СРС, 90 състав,
от ищеца на 30.06.2021 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело суми
относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ЖК . I ., бл. 38Б, вх. Б,
ап. 79, аб №. срещу Г. М. И. и Р. Г. И. за заплащане при равни квоти на
главница от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 1 902,30 BGN /хиляда
деветстотин и два лева и 30 стотинки/ цена на доставена от дружеството
топлинна енергия, ведно със законна лихва от 30.06.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва от 15.08.2019г. до 13.05.2021 г. в размер на 223,99
BGN /двеста двадесет и три лева и 99 стотинки/, главница от 01.05.2018г. до
30.04.2020 г. в размер на 57,73 BGN /петдесет и седем лева и 73 стотинки/
цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва
от 30.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 01.07.2018г. до
13.05.2021 г. в размер на 10,42 BGN /десет лева и 42 стотинки/.
Впоследствие след подадени от длъжниците възражения по реда на чл.
414 от ГПК е било образувано исково производство по гр. дело №
20211110169167 по описа за 2021 година на СРС, 26 с-в, приключило с
решение 6157 от 20.04.2023 г. Решението е .ично обезсилено и върнато за ново
разглеждане с решение № 4235/11.07.2024 г. по описа на СГС, постановено по
гр.д. № 8910/2023 г. по отношение на ответника Р. Г. И., тъй като същата е
починала преди даване ход на устните състезания без да са конституирани
3
нейни законни наследници, а по отношение на исковете срещу другия
ответник Г. М. И., които са били .ично уважени от СРС, решението е
потвърдено.
С определение от 21.06.2023 г., постановено по гр. дело №
20211110169167 по описа за 2021 година на СРС, 26 с-в на основание чл. 227
от ГПК са били конституирани като законни наследници на починалата на
28.03.2022 г. Р. Г. И., а именно нейния съпруг Г. М. И. и дъщеря й Д. Г. И.,
видно от удостоверение за наследници, издадено на 14.06.2023 г. от СО, район
Витоша.
По отношение на собствеността на процесния недвижим имот е
представен договор за покупко – продажба на жилище по реда на чл. 117 от
ЗТСУ от 10.06.1983 г., от който е видно, че Г. М. И. и съпругата му Р. Г. И. са
закупили имота. Наследственото правоприемство на ответниците по
отношение на Р. Г. И. се установява от представеното удостоверение за
наследници издадено на 14.06.2023 г. от СО, район Витоша. От тези данни е
видно, че собствеността на жилището в .та за собствената на Р. Г. И. ½ ид.ч. е
съсобствена при равни квоти между ответниците /нейн съпруг и нейна
дъщеря/, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗН.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Исковете са .ично основателни.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
4
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите .и и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се
намира процесния недвижим имот е осъществявано от „Техем сървисис“
ЕООД.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била
присъединена към топлопреносната мрежа. От представените по делото
писмени доказателства (удостоверение за родствени връзки, писмо от МВР,
дирекция „Управление на собствеността и социалните дейности“) се
установява, че през процесния период собственици на топлоснабдения имот,
представляващ апартамент № 79, находящ се в гр. София, ж.к. „.“, ., с
клиентска партида с абонатен номер при ищеца ., са били Г. М. И. и Р. Г. И.,
които са го купили от държавата по договор за покупко-продажба № 164/1983
г. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, ответниците се явяват потребители, респ.
клиенти на топлинна енергия за битови нужди в имота като негови
съсобственици при равни дялове през процесния период. Съгласно чл. 150, ал.
1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е
предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая
несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3
ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
5
не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответниците са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. Поради
изложеното, съдът приема, че между тях и ищеца са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за
периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите .и и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в
случая етажните собственици на процесната сграда са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
ищцовото дружество (видно от приетите писмени доказателства и
заключението на СТЕ). Установено е въз основа на заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, че дяловете за отопление на
процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били изчислени в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като през
исковия период на ответниците е била начислявана топлинна енергия за 4 броя
отоплителни тела с поставени индивидуални уреди за измерване (като е
установено нулево потребление през процесния период, т.е. топлинна енергия
за отопление от радиаторите не е начислявана), 2 щранг-лири в банята, два
водомера за топла вода и за сградна инсталация. Съобразно изводите на СТЕ,
за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. по прогнозен дял е начислена стойност
на потребена топлинна енергия в размер на 761,38 лв., а за периода 01.05.2019
г. – 30.04.2020 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена
топлинна енергия в размер на 939,08 лв. Действащата през процесния период
нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на
топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски
6
и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2
изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3) по реална месечна консумация. Правилата за определяне на
прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през
процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които
показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или
занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.
В настоящия случай е извършен реален отчет на индивидуалните уреди
за измерване в жилището в края на двата отчетни периода, видно от
заключението на СТЕ и приложените към исковата молба талони за отчет
(подписани от ответника И. и неоспорени от него). При съобразяване на
действащата нормативна уредба и на резултатите от изравнителните сметки,
изготвени в края на всеки отчетен период, се установява, че стойността на
реално консумираната топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019
г. е в размер на 945,21 лв. (след добавяне на сумата за доплащане от
потребителите в размер на 183,83 лв.), а за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г.
е в размер на 923,71 лв. (след приспадане на сумата за връщане на
потребителите в размер на 15,37 лв.). Следователно, главните задължения за
топлинна енергия възлизат общо на 1868,92 лв., дължими от ответниците
разделно при равни дялове от по ½ . с оглед на разпоредбите на чл. 30, ал. 2 и
ал. 3 ЗС. Ето защо, исковете за главница се явяват основателни за посочената
сума от 934.46 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 951.15 лв.
следва да се отхвърлят. Към посочената сума следва да се добавят дължимите
годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода от
м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г. в общ размер от 28.87 лв. (съобразно приложените
по делото писмени доказателства – л. 31 от делото, и заключението на ССЕ),
които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за
7
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение, а в
случая дялово разпределение е извършвано именно от ищеца, поради което
той несъмнено се явява титуляр на това вземане. Доколкото претенциите са
.ично основателни, следва да се разгледа наведеното от ответниците при
условията на евентуалност възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането
на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 30.06.2021 г., от която
дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116,
б. „б“ ЗЗД, като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече
на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето
защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 23.04.2018 г., са
погасени по давност.
По отношение на процесните вземания приложение намират
новоприетите ОУ на топлопреносното предприятие от 2016 г., като съгласно
чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно, задълженията за процесния период от м. 05.2018 г. до
м. 04.2020 г. не са погасени по давност – за първия месец от посочения период
задължението е станало изискуемо на 15.07.2018 г., като тригодишната
погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.
8
114, ал. 1 ЗЗД (с добавяне на два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г., през които давността е спряла да тече), не е изтекла преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 30.06.2021 г., от когато се счита
прекъсната. Вземанията за такса за дялово разпределение също не са погасени
по давност, тъй като същите стават изискуеми след извършване на дяловото
разпределение и издаване на общата фактура в края на отчетния период, което
за най-ранния заявен отчетен период по тази претенция от м. 05.2018 г. до м.
04.2019 г. е станало на 31.07.2019 г.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия,
респ. датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и получена
от ответника покана за заплащане на таксата за дялово разпределение. По
отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия,
консумирана през периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., са приложими
новите Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г., месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
(на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
9
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на
ответниците е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е
чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2019 г.,
респ. за 2020 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй
като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването
на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от
2016 г. 45-дневен срок за плащане – общата фактура за периода е издадена на
31.07.2019 г., респ. на 31.07.2020 г. (л. 29-30 от делото), а 45-дневният срок е
изтекъл на 14.06.2019 г., респ. на 14.06.2020 г. (45 дни след изтичане на
периода, за който се отнася фактурата – 30.04.2019 г., респ. 30.04.2020 г.).
Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след
покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил. Следователно,
искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата
за потребена топлинна енергия през периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г. е
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло. По отношение на цената за
услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна
на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства
за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция и в тази . се явява
неоснователна.
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 367.78 лв.,
представляващи държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, с включени разноски по заповедно
производство по ч.гр.д. № 38163/2021 г. по описа на СРС, 90 състав, а
искането на ответника по реда на 78, ал. 3 от ГПК е основателно за сума в
размер на 28.80 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение от Д.
Г. И..
10
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ., срещу Г. М. И., ЕГН **********, адрес гр. София, ..
и Д. Г. И., ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, .., партер, чрез адв. .., че
Г. М. И. и Д. Г. И. дължат на „Топлофикация София” ЕАД разделно при равни
дялове от по ½ . за всеки от тях, сумата от 934.46 лв., представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020
г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „.“, ., ап. 79, с абонатен номер ., както и
сумата от 28.87 лв., такса за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване
на заявлението – 30.06.2021 г., до окончателното им изплащане, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 20.07.2021 г. по
гр.д. № 38163/2021 г. по описа на СРС, 26 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за
разликата над уважения размер от 934.46 лв. до пълния предявен размер от
951.15 лв., представляваща претендирана стойност на потребена топлинна
енергия, както и отхвърля исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
86 ЗЗД за сумата от 112 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.08.2019 г. до 13.05.2021 г., както и за сумата от 5.21 лв., лихва за забава
върху таксата за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 13.05.2021 г.
ОСЪЖДА Г. М. И., ЕГН **********, адрес гр. София, .. и Д. Г. И., ЕГН
**********, със съд. адрес гр. София, .., партер, чрез адв. .., да заплатят
разделно при равни дялове на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от общо 367.78 лв., разноски в исковото производство и заповедното
производство по гр.д. № 38163/2021 г. по описа на СРС, 26 състав.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, . да заплати на Д. Г. И., ЕГН **********, със
съд. адрес гр. София, .., партер, чрез адв. .., сума в размер на 28.80 лв.,
представляващи разноски за платено адвокатско възнаграждение.
11
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12