Решение по КНАХД №2702/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на П. И. А., чрез адв.Д. К. срещу Решение № 1115 от 30.09.2025 г. по АНД №4120/2025 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, с което е потвърден Е. Ф. за налагане на глоба Серия К № 10261162 издаден от ОДМВР [населено място], с който на П. И. А. с [ЕГН] е било наложено административно наказание на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева за извършено от него нарушение на 21.10.2024г. по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, в условията на повторност.

В касационната жалба се навеждат аргументи за неправилност на решението на съда, постановено при неправилно приложение на закона и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изложени са подробни мотиви защо в случая следва да се приеме за недоказано осъществяването на нарушението. Претендира се отмяна изцяло на електронния фиш и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

В подаден отговор на исковата молба, ответникът ОД на МВР Пловдив излага аргументи за неоснователност на касационната жалба и за правилност на съдебното решение. Претендират се разноски по делото. В съдебно заседание не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив, изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Пловдив, ХХIV състав, счита, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество – основателна, но по различни съображения. Съображенията за това са следните:

В хода на въззивното производство, съдът е приел за установена следната фактическа обстановка :

В конкретния случай жалбоподателят П. А. е санкциониран за това, че на 21.10.2024г. в 10:41 часа в [населено място], бул. ,,Санкт Петербург“ до номер 1 в посока надлез Родопи, от изток към запад е бил заснет лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № [рег. номер] с автоматизирано техническо средство № 120сса8, при общо ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, да се движи с установена скорост от 77 км/ч при отчетен толеранс от „-„ 3 км/ч. С посоченото е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Нарушението е извършено в условията на повторност - в едногодишен срок от влизане в сила на 06.03.2024г. на предходен ЕФ серия К № 10261162. Ангажирана е административно-наказателната отговорност на жалбоподателя П. А. като собственик на процесния автомобил. Тази фактическа обстановка съдът е възприел въз основа на събраните по въззивното дело доказателства. Изложени са мотиви защо се приема за осъществено нарушението, защо същото е извършено при условията на повторност и защо са неоснователни изтъкнатите във въззивната жалба аргументи. С оглед на това е потвърден оспорения електронен фиш.

Настоящата съдебна инстанция счита, че фактическата обстановка правилно е установена от въззивната инстация. Правилно е прието, че е осъществено нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП. Неоснователни са въведените доказателства за недоказаност на такова с оглед заснемането на два автомобила с ясно видими номера. При запознаване с приложения снимков материал се констатира наличието и на втори автомобил, но същевременно на същата се установява, че техническото средство е индивидуализирало и двата автомобила с превишена скорост, като е отбелязано по ясно видим начин кой автомобил е заснет. Коректно е попълнен и необходимия Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з- 532/12.05.2015г. Ето защо и настоящата съдебна инстанция се солидаризира със становището на въззивния съд за осъществено нарушение.

Правилно към момента на издаване на оспорения електронен фиш, административнонаказващият орган е приел, че е налице повторност по смисъла на по § 6, т. 33 от ДР на ЗДВП, доказателство за което е съдържащата се в преписката справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателят има предходни нарушения на правилата за движение за скорост, включително и електронния фиш, посочен в процесния санкционен акт. Същото обуславя прилагането на по-тежката санкционна разпоредба на чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Междувременно обаче, в хода на съдебното производство пред въззивния съд е настъпила законодателна промяна, чрез изменението в ДВ, бр. 64 от 05.08.2025 г., в сила от 7.09.2025 г. на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, при повторно нарушение по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6, ал. 3, т. 6 наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. На практика към настоящия момент за доказаното по несъмнен начин нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, не е предвидено удвояване на наказанието глоба, като "повторно". Тази законодателна промяна е била съобразена от Районен съд Пловдив при постановяване на оспореното решение. Същият на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН, спазвайки принципа за прилагане на по- благоприятната за нарушителя разпоредба е има правомощие да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без изменение на обстоятелствата на нарушението. Приетото в ТР изрично е разписано с разпоредбата на чл. 63, ал. 7 от ЗАНН, според която съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Измежду актовете по чл. 58д е и електронният фиш. Според т. 2 от същото Тълкувателно решение № 8 на Върховния административен съд, в касационното производство по реда на глава дванадесета от АПК, след като отмени решението на районния съд, административният съд обаче няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление (в случая ЕФ) изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба. Такива правомощия има само районният съд, изрично предвидени в действащата вече процесуална норма на чл. 63, ал. 7 от ЗАНН. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд със задължителни указания за преценка наличието на основанията за съответно изменение на ЕФ, чрез преквалификация на деянието, с приложение на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение.

В случая с оглед изхода на делото по разноските на основание чл.226, ал.3 от АПК ще следва да се произнесе съставът на Районен съд гр.Пловдив, който ще разгледа делото повторно.

Мотивиран така и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1115/30.09.2025 г., постановено по НАХД № 20255330204120/2025 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново произнасяне от друг състав на Районен съд – Пловдив.

Решението е окончателно.