РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Сливница , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело №
20201890100470 по описа за 2020 година
ЗД „Е.И.“ АД, ЕИК ******* е предявил срещу И. Ц. П., иск с който моли да бъде
постановено РЕШЕНИЕ, с което да бъде осъден ответника, да му заплати претендираната
искова сума в размер на 3 270,34 лв., представляваща изплатено от тях застрахователно
обещетение, ведно със законната лихва до окончателното изплащане, както и съдебни
разноски и адвокатско възнаграждение.
Твърди, че на 28.11.2018г. в гр.С. е реализирано ПТП между колесен трактор с рег.№
*******, управляван от ответника и л.а. БМВ с ДК № *********, управлявано от Л.К.З..
Твърди се , че ищцовото дружество е сключило със собственика на ППС с рег.№ *******,
при управлението на което е причинено увреждането задължителна застраховка „ГО“ с
полица № ********/****. Твърди, че е изплатил на застрахователя на собственика на
увредения автомобил сумата от 3270.34лв., представляващо застрахователно обезщетение по
щета № **********/15.04.2019г.
В подкрепа на твърденията си представя доказателства.
Ответникът, И. Ц. П. не представя писмен отговор в срок по чл.131 ГПК. В съдебн
заседание се представлява и заявява, че признава иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
ищецът, прие за установено следното от фактическа страна:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, при признание на иска от
ответника, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение.
Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца,
заявено в исковата молба отговаря на действителното правно положение. Това като
1
последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От процесуална
гледа точка признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на
съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил
искане за това /чл.237,ал.1 ГПК/. След направеното изявление в съдебно заседание за
признаване на иска, ищцовото дружество депозира писмено , че предвид направеното от
ответника признаване на иска, молят да бъде прекратено съдебното дирене. В този случай
съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието без да обсъжда в
мотивите си доказателствата, като е достатъчно да посочи, че постановява решение си само
въз основа на направеното признание.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл. 237 ал.1 от ГПК. В съдебно заседание ответникът е направил изрично
изявление за признание на иска по чл.500, ал.2 КЗ.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната
може да се разпорежда. Съдът е съобщил в присъствието на страните за приетия от него ред
за разглеждане на делото, които не са възразили.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че предявената искова
претенция по чл.500, ал.2 КЗ е основателна и доказана, поради което следва да бъде
уважена. По изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при
признание на иска, като на основание чл. 237 ал.2 ГПК не излага мотиви за това.
Предвид направеното изявление от ищцовата страна, че претендира направените
разноски, в размер на 130,21лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, без да
е посочено като размер и определено в размер на 150 лева съобразно чл.78, ал.8 ГПК, вр. с
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и т.14 от дадените от НБПП
Указания за определяне на възнагражденията на адвокати, оказали правна помощ.
Воден от горното и на основание чл.237, ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Ц. П. с ЕГН ********** да заплати на ЗД „Е.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Х. К.“ № ** , представлявано от Й.Ц. и Р.Б.,
сумата от 3 270,34 /три хиляди двеста и седемдесет лева и 34 ст./ лв., представляваща
изплатено от тях застрахователно обещетение, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба - 29.05.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 280,21
/двеста и осемдесет лева и 21 ст./ лв., представляваща направените разноски.
2
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
от получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
3