№ 825
гр. Велико Търново, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20234110103892 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от В. А. Д., чрез адв. Хр.
Х. - Й. ВТАК, срещу К. Ф. и З. Е. кумулативно, обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл. 128, т. 2, във връзка с чл. 242 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ, чл.
224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба процесуалният представител на
ищеца развива съображения, че последният е бил в трудово правоотношение с ЕТ
„Идеал – Хасан Юсеинов“, като е работил на длъжността „работник поддръжка
сгради” с основно месечно възнаграждение в размер на 355.00 лева, с право на 20 дни
платен годишен отпуск и допълнително трудово възнаграждение за професионален
опит. Заявява, че правоотношението е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 10 КТ
поради смъртта на Х. И. Ю.. Твърди, че след прекратяване на трудовото
правоотношение са останали дължими трудовите възнаграждения на ищеца за месец
юли и месец август – 13 дни. Посочва, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение му е начислено обезщетение за дните неизползван платен годишен
отпуск за 2020 година – 20 дни, за 2021 година 20 дни и за 2022 година – 13 дни.
Твърди, че на ищеца е начислена и сумата в размер на 2 372.82 лева на основание чл.
222, ал. 3 КТ. Направено е искане да бъде постановено решение, с което К. Ф. и З. Е. да
бъдат осъдени да заплатят на В. А. Д. всеки от тях по отделно сумата в размер на
309.49 лева, представляваща ½ от дължимото трудово възнаграждение за месец юли и
месец август 2022г.; сумата в размер на 49.20 лева, представляваща ½ от законната
лихва за забава върху вземането за трудово възнаграждение от 18.08.2022г. до
1
22.12.2023г.; сумата в размер на 1 186.41 лева, представляваща ½ от дължимото
обезщетение за стаж по чл. 222, ал. 3 КТ; сумата в размер на 188.60 лева,
представляваща ½ от законната лихва за забава върху вземането за обезщетение по чл.
222, ал. 3 КТ от 18.08.2022г. до 22.12.2023г.; сумата в размер на 499.00 лева,
представлява ½ от дължимото обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен
годишен отпуск за 53 дни, съответно за 2020г., 2021г. и 2022г., сумата в размер на
78.33 лева, представляваща ½ от законната лихва за забава върху вземането за
обезщетение по чл. 224 КТ от 18.08.2022г. до 22.12.2023г., ведно със законната лихва
върху сумите от датата на постъпване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумите. Направено е искане да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по
делото.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответниците по делото, но в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В проведеното на 24.04.2024 година съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца изрично е направил искане да бъде постановено неприсъствено
решение срещу ответниците К. Ф. и З. Е..
Съдът е намерил искането на процесуалният представител на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответниците за основателно, поради
което с протоколно определение от 24.04.2024 година е постановил, че ще се произнесе
с неприсъствено решение срещу ответника.
Налице са всички предвидени в разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 ГПК
предпоставки – ответниците не са подали писмен отговор на исковата молба, не се
явяват в първото по делото заседание при наличие на редовно призоваване, без същите
да са направили искане за разглеждането му в тяхно отсъствие, като последните са
предупредени за последиците от неспазване на сроковете за размяна на съдебни книжа
и тези от неявяването им в съдебно заседание. Ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответниците, като предявената искова претенция е
вероятно основателна, с оглед на изложените в исковата молба фактически твърдения и
представените към нея писмени доказателства.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски, се
явява основателна, като ответниците следва да бъдат осъдени да му заплатят сумата в
размер на 700.00 лева, представляваща направените от него разноски по делото за
заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК всеки от
ответниците дължи държавна такса върху уважените искове, която възлиза в общ
размер на 200.00 лева за всеки от тях, доколкото с исковата молба са предявени по
четири обективно, кумулативно съединени искове срещу всеки от ответниците и която
следва да бъде внесена в полза на бюджета на съдебната власт.
Водим от горното и на основание чл. 239 ГПК, Великотърновският районен съд
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Ф., роден на *** година, гражданин на Република Турция,
притежател на паспорт № *** година ДА ЗАПЛАТИ на В. А. Д. от ***, с ЕГН
********** на основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, СУМАТА в размер на 309.49 лева /триста и девет лева и четиридесет и девет
стотинки/, представляваща ½ от дължимото му трудово възнаграждение за месец юли и
месец август 2022г.; СУМАТА в размер на 1 186.41 лева /хиляда сто осемдесет и шест
лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща ½ от дължимото обезщетение за
стаж по чл. 222, ал. 3 КТ; СУМАТА в размер на 499.00 лева /четиристотин деветдесет
и девет лева/, представлява ½ от дължимото обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 53 дни за 2020г., 2021г. и 2022г. и СУМАТА в размер на 316.13 лева
/триста и шестнадесет лева и тринадесет стотинки/, представляваща ½ от законната
лихва за забава върху вземанията за трудово възнаграждение, за обезщетение по чл.
222, ал. 3 КТ и за обезщетение по чл. 224 КТ за периода от 18.08.2022г. до 21.12.2023г.,
ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба –
22.12.2023 година до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА З. Е., родена на ********** година, гражданин на Република Турция,
притежател на паспорт № *** година ДА ЗАПЛАТИ на В. А. Д. от ***, с ЕГН
********** на основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, СУМАТА в размер на 309.49 лева /триста и девет лева и четиридесет и девет
стотинки/, представляваща ½ от дължимото му трудово възнаграждение за месец юли и
месец август 2022г.; СУМАТА в размер на 1 186.41 лева /хиляда сто осемдесет и шест
лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща ½ от дължимото обезщетение за
стаж по чл. 222, ал. 3 КТ; СУМАТА в размер на 499.00 лева /четиристотин деветдесет
и девет лева/, представлява ½ от дължимото обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 53 дни за 2020г., 2021г. и 2022г. и СУМАТА в размер на 316.13 лева
/триста и шестнадесет лева и тринадесет стотинки/, представляваща ½ от законната
лихва за забава върху вземанията за трудово възнаграждение, за обезщетение по чл.
222, ал. 3 КТ и за обезщетение по чл. 224 КТ за периода от 18.08.2022г. до 21.12.2023г.,
ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба –
22.12.2023 година до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА К. Ф., роден на *** година, гражданин на Република Турция,
притежател на паспорт № *** година и З. Е., родена на ********** година, гражданин
на Република Турция, притежател на паспорт № *** година ДА ЗАПЛАТЯТ на В. А.
Д. от ***, с ЕГН ********** СУМАТА в размер на 700.00 лв. /седемстотин лева/,
представляваща направени от ищеца разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение.
3
ОСЪЖДА К. Ф., роден на *** година, гражданин на Република Турция,
притежател на паспорт № *** година ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВТРС сумата в размер на 200.00 лв. /двеста лева/ - държавна такса
за производството по делото, както и 5.00 лв. /пет лева/ - в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА З. Е., родена на ********** година, гражданин на Република Турция,
притежател на паспорт № *** година ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВТРС сумата в размер на 200.00 лв. /двеста лева/ - държавна такса
за производството по делото, както и 5.00 лв. /пет лева/ - в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Препис от решението да се връчи на страните.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване. На
ответниците да бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване на препис от
решението.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4