РЕШЕНИЕ
№ 1261
гр. Бургас, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20232120100397 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от „Йеттел България“ ЕАД срещу Т. И. Т., искове за
установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 100,76 лева, представляваща абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги за периода от 15.09.2020 г. до 14.12.2020 г. по сключено между страните
допълнително споразумение от 17.08.2020 г. към договор за мобилни услуги от 26.09.2015 г.
за мобилен номер ***, сумата от 210,98 лева, представляваща лизингови вноски за периода
от 15.09.2020 г. до 14.02.2021 г. по сключен между страните договор за лизинг от 17.08.2020
г. с предмет мобилно устройство марка „Samsung”, модел „Galaxy А20s 32 GB Dual Black”,
сумата от 48,12 лева, представляваща лизингови вноски за периода от 15.09.2020 г. до
14.02.2021 г. по сключен между страните договор за лизинг от 17.08.2020 г. с предмет
мобилно устройство марка „пакет базови аксесоари”, сумата от 94,31 лева, представляваща
неустойка по Раздел IV, чл. 2, б. „а“ от допълнително споразумение от 17.08.2020 г. към
договор за мобилни услуги от 26.09.2015 г. за мобилен номер *** и сумата от 201,54 лева,
представляваща неустойка по Раздел IV, чл. 2, б. „б“ от допълнително споразумение от
17.08.2020 г. към договор за мобилни услуги от 26.09.2015 г. за мобилен номер ***, на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 345, ал. 1 от ТЗ,
вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че между страните са сключени описаните по-горе договори за мобилни и
договори за лизинг. Поддържа се, че в посочения период ответникът не е заплащал
абонаментни такси и дължимите лизингови вноски по договорите. Посочва се, че при
прекратяването на абонамента на ответника са начислени неустойки в размер на три
месечни абонаментни такси по съответния договор за мобилни услуги, както и неустойка в
размер на направената отстъпка за лизинговите вещи за оставащия срок на договора.
1
Предвид липсата на изпълнение от страна на ответника, се сочи, че кредиторът се е снабдил
със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която е подадено възражение по чл. 414
от ГПК, поради което на кредитора били дадени указания да предяви настоящия иск по реда
на чл. 422 от ГПК.
Направено е искане за уважаване на предявените искове. Претендира се
присъждането на направените съдебно-деловодни разноски.
На ответника е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията към нея.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност. Сочи се, че поради
незаплащане на част от задълженията, на ответника са преустановени всички услуги
доставяни от ищеца, в това число изходящи обаждания, интернет и смс, която санкция за
неизпълнение не е уговорена между страните. Оспорват се претенциите за неустойки.
Постъпило е на 12.05.2023 г. становище на ищцовата страна, в която се изразява
становище по хода на делото, по доказателствата и по същество и представя доказателства.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован не изпраща представител.
В съдебно заседание, ответникът, редовно призован се явява лично, като поддържа
отговора на исковата молба и не възразява относно приемането на представените от ищеца
писмени доказателства.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 7440/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас,
че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК за сумата, предмет на установителния иск, срещу която в преклузивния едномесечен
срок е постъпило възражение от длъжника и искът е предявен в срока по чл. 415 от
ГПК.
От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателства, а именно
заверени преписи от: Договор за мобилни услуги, сключен между страните от 26.09.2015 г.
за абонаментен план Резерв Стандарт 39.99 лева и предпочетен номер *** (л. 11 - л. 12),
допълнително споразумение от 17.08.2020 г. към договора за мобилни услуги за мобилен
номер *** с абонаментен план Тотал + 30,99 (л. 16 - л. 18), Договор за лизинг от 17.08.2020
г., сключен между страните, с предмет мобилно устройство марка „Samsung”, модел „Galaxy
А20s 32 GB Dual Black”, с уговорени 23 месечни лизингови вноски в размер на 9,59 всяка (л.
19). Съгласно чл. 4 от договора, лизингополучателят декларира и потвърждава, че
лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба. Договор за лизинг от
17.08.2020 г., сключен между страните, с предмет мобилно устройство марка „пакет базови
аксесоари”, с уговорени 23 месечни лизингови вноски в размер на 2,11 всяка (л. 23 - л. 26).
Съгласно чл. 4 от договора, лизингополучателят декларира и потвърждава, че
лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба. Представени са
подписани от абоната декларации - съгласие от 26.09.2015 г. и 17.08.2020 г., че Т. Т. е
получил екземпляр от общите условия на ищеца (л. 14 и л. 22). Представени са подписани от
абоната приложения – ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни
клиенти от 26.09.2015 г. и от 17.08.2020 г. (л. 15 и л. 20 – л. 21). По делото (л. 6 – л. 10, л. 70-
73) са приети описаните в исковата молба фактури, издадени от мобилния оператор и общо
и детайлно потребление за мобилен номер*** за процесния период, а на л. 74 е приложена
справка за издадените от ищеца фактури за ползвани телефонни услуги и съответните
плащания от 01.08.2020 до 09.05.2023 г. На л. 27 – л. 30 са представени Общи условия на
Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни
услуги, действали за процесния период.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
2
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, връчена редовно на
длъжника. В едномесечния срок е постъпило възражение от длъжника и в изпълнение
указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за
установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на
настоящото производство и неговата допустимост.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД:
От гореописаните, приети по делото, неоспорени досежно тяхната автентичност,
Договор за мобилни услуги, сключен между страните от 26.09.2015 г. за абонаментен план
Резерв Стандарт 39.99 лева и предпочетен номер ***, допълнително споразумение от
17.08.2020 г. към договора за мобилни услуги за мобилен номер *** с абонаментен план
Тотал + 30,99 по категоричен начин се установява възникването между страните на
облигационно отношение, което ги обвързва и което е действало в рамките на заявения от
ищеца период на потребление от 15.09.2020 г. до 14.12.2020 г.
Неоснователно е възражението на ответника, че липсва уговорка между страните
след първата неплатена такса, ищецът да ограничава ползването на услугата. По
горепосочените договори се прилагат Общи условия на Теленор България ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги. Видно от т. 27 от
Общите условия, ищецът има право да ограничи и/или спре достъпа на потребителя до
услугите, при неплащане в срок на дължимата по фактурата сума. Това правило обвързва
ответника, тъй като той е получил подписан екземпляр от Общите условия и изрично се е
съгласил с тях, видно от подписаните декларации-съгласие от 26.09.2015 г. и 17.08.2020 г.
Неоснователно е искането на ответната страна претендираната сума за използвани услуги да
се изчисли съразмерно, с оглед на предоставените и използвани услуги, тъй като
абонаментните такси се дължат за предоставения достъп до далекосъобщителната мрежа на
ищеца и не зависят от това дали реално ответника ги потребява – по арг. т. 23, б. „б“ от
Общите условия. В случая между страните не е спорно, че достъп е предоставен. Отделно от
това, обратното не би обосновало сключването на допълнителното споразумение от
17.08.2020 г. Предвид извода, за предоставяне на достъп до мрежата по процесните
договори към 17.08.2020 г., в тежест на ответника е да докаже преустановяване на този
достъп след 17.08.2020 г. По делото обаче не са ангажирани доказателства за
преустановяване на достъпа до мрежата за периода след сключване на допълнителното
споразумение, поради което настоящият състав приема, че в исковия период ответникът е
имал достъп до далекосъобщителната мрежа на ищеца. При наличие на всички изискуеми
предпоставки, съдът намира, че предявените искове са доказани по своето основание и
следва да бъдат уважени в заявените размери.
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 345, ал.
1 от ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД
От ангажираните по делото писмени доказателства, се установява, че на 17.08.2020
г., между страните е сключен договор за лизинг, който валидно ги обвързва. По силата на
договора - чл. 1 и чл. 2, ответникът като лизингополучател е получил за временно и
възмездно ползване мобилно устройство марка „Samsung”, модел „Galaxy А20s 32 GB Dual
Black”, с уговорени 23 месечни лизингови вноски в размер на 9,59 лева всяка, с обща
стойност на вноските 220,57 лв. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, лизингополучателят има
право да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство, като
подпише договор за изкупуване с лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичане срока на
договора и след като заплати изкупна цена от 9,59 лева. Ал. 3 от същия член предвижда, че
ако правото на изкупуване не бъде упражнено, то устройството подлежи на връщане в срок
до един месец от изтичане на договора, като в същия срок лизингополучателят може да
3
заяви изрично в писмена форма, че желае да върне устройството. Съответно, ако не изпълни
задължението си за връщане на устройството, респ. заяви в писмена форма, че не желае да
закупи устройството, лизингополучателят дължи неустойка, респ. допълнителна сума в
размер на 9,59 лева. Съгласно чл. 4 лизингополучателят подписвайки договора е декларирал,
че е получил устройството във вид годен да го ползва. С оглед обвързващата сила на
подписания от ответника документ с цитираното изявление, съдът приема, че
лизингодателят надлежно е изпълнил задължението си да предостави вещта и за
лизингополучателя е възникнало задължението да заплаща договорената цена за ползването.
Крайният падеж е настъпил на 17.07.2022 г. Доколкото в случая претенцията на
лизингодателя се съразмерява с дължимата до края на договора лизингова цена и предвид
липсващи твърдения лизинговата вещ да е била върната на лизингодателя, то следва да се
приеме, че цената за ползването на вещта за срока до края на договора, който е и изтекъл
към момента на завеждане на делото, е дължима.
От погасителния план към договора за лизинг, приобщените фактури и депозираното
от ищеца становище от 12.05.2023 г. става ясно, че процесната сума от 210,98 лева,
представляваща лизингови вноски за отчетния период от 15.09.2020 г. до 14.02.2021 г. по
сключен между страните договор за лизинг от 17.08.2020 г., остойностяваща двадесет и една
на брой лизингови вноски, от които три броя за периода 15.09.2020 г. – 14.12.2020 г. и сбор
от 18 лизингови вноски, дължими поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12
от Общите условия за периода 15.01.2021 г. - 14.02.2021 г., плюс двадесет и втора,
начислена като вноска за придобиване собствеността върху апарата, доколкото не е бил
върнат на лизингодателя. Не се твърди и не се установява ответникът да е извършвал
плащания на дължимите лизингови вноски, поради което ответникът дължи договорените
21 месечни лизинговни вноски на обща стойност 201,39 лева. Остатъкът в размер от 9,59 лв.
обаче не съставлява лизингова вноска, а е допълнителна сума за изкупуване на вещта.
Условието за нейната дължимост обаче не се е сбъднало, доколкото нито се е твърдяло, нито
има проведено доказване между страните да е бил подписан договор за изкупуване. Сумата
е била едностранно начислена от оператора, без да е имало основание за това. В случая не се
е и твърдяло тази допълнителна сума да е начислена и да има характер на неустойка по чл.
1, ал. 3 от договора, за вредите от неизпълнение на задължението на лизингополучателя да
върне вещта, което задължение той няма спор, че не е изпълнил.
В заключение, исковата претенция следва да бъде уважена само до размера на
лизинговите дължими до края на договора и съобразно уговореното от страните. Или,
стойността на неплатените от ответника общо 21 броя месечни лизингови вноски по
договора за лизинг на мобилно устройство „Samsung”, модел „Galaxy А20s 32 GB Dual
Black”, е 201,39 лева. Претенцията следва да се уважи в този размер, а за разликата до
заявения от 210,98 лева да се отхвърли.
От ангажираните по делото писмени доказателства, се установява, че на 17.08.2020
г., между страните е сключен и още един договор за лизинг, валидно обвързващ страните.
По силата на договора - чл. 1 и чл. 2, ответникът като лизингополучател е получил за
временно и възмездно ползване с предмет мобилно устройство марка „пакет базови
аксесоари”, с уговорени 23 месечни лизингови вноски в размер на 2,11 лева всяка, с обща
стойност на вноските 48,53 лева.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, лизингополучателят има право да придобие
собствеността върху предоставеното за ползване устройство, като подпише договор за
изкупуване с лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичане срока на договора и след като
заплати изкупна цена от 2,11 лева. Ал. 3 от същия член предвижда, че ако правото на
изкупуване не бъде упражнено, то устройството подлежи на връщане в срок до един месец
от изтичане на договора, като в същия срок лизингополучателят може да заяви изрично в
писмена форма, че желае да върне устройството. Съответно, ако не изпълни задължението
4
си за връщане на устройството, респ. заяви в писмена форма, че не желае да закупи
устройството, лизингополучателят дължи неустойка, респ. допълнителна сума в размер на
2.11 лева. Съгласно чл. 4 лизингополучателят подписвайки договора е декларирал, че е
получил устройството във вид годен да го ползва. С оглед обвързващата сила на подписания
от ответника документ с цитираното изявление, съдът приема, че лизингодателят надлежно е
изпълнил задължението си да предостави вещта и за лизингополучателя е възникнало
задължението да заплаща договорената цена за ползването. Срокът на договора е 23 месеца,
считано от 17.08.2020 г., който е прекратен към м. юли 2022 г. Доколкото в случая
претенцията на лизингодателя се съразмерява с дължимата по договора лизингова цена за
претендирания отчетен период – 15.09.2020 г. – 14.02.2021 г. и предвид, че договора е
прекратен и че липсват твърдения лизинговата вещ да е била върната на лизингодателя, то
следва да се приеме, че цената за ползването на вещта, е дължима.
От договора за лизинг, приобщените фактури и депозираното от ищеца становище от
12.05.2023 г. става ясно, че процесната сума от 48,12 лева, представляваща лизингови
вноски за отчетния период от 15.09.2020 г. до 14.02.2021 г., по сключен между страните
договор за лизинг от 17.08.2020 г., остойностяваща три броя лизингови вноски за периода
15.09.2020 г. – 14.12.2020 г., сбор от 18 лизингови вноски, дължими поради неплащане на
предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия за периода 15.01.2021 г. –
14.02.2021 г., плюс двадесет и втора, начислена като вноска за придобиване собствеността
върху апарата, доколкото не е бил върнат на лизингодателя, както и остатък от лизингова
вноска в размер от 1,70 лв. след приспадане на предплатени суми . Не се твърди и не се
установява ответникът да е извършвал плащания на дължимите лизингови вноски, поради
което ответникът дължи договорените 22 месечни лизинговни вноски на обща стойност
46,01 лева. Остатъкът в размер от 2,11 лв. обаче не съставлява лизингова вноска, а е
допълнителна сума за изкупуване на вещта. Условието за нейната дължимост обаче не се е
сбъднало, доколкото нито се е твърдяло, нито има проведено доказване между страните да е
бил подписан договор за изкупуване. Сумата е била едностранно начислена от оператора,
без да е имало основание за това. В случая не се е и твърдяло тази допълнителна сума да е
начислена и да има характер на неустойка по чл. 1, ал. 3 от договора, за вредите от
неизпълнение на задължението на лизингополучателя да върне вещта, което задължение той
няма спор, че не е изпълнил.
В заключение, исковата претенция следва да бъде уважена само до размера на
лизинговите дължими за отчетния период от 15.09.2020 г. до 14.02.2021 г. и съобразно
уговореното от страните. Или, стойността на неплатените от ответника общо 22 броя
месечни лизингови вноски по договора за лизинг на мобилно устройство марка „пакет
базови аксесоари”, е 46,01 лева. Претенцията следва да се уважи в този размер, а за
разликата до заявения от 48,12 лева да се отхвърли.
По исковете по чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ГПК:
По отношение на претенциите за сумата от 94,31 лева, представляваща неустойка по
Раздел IV, чл. 2, б. „а“ от допълнително споразумение от 17.08.2020 г. към договор за
мобилни услуги от 26.09.2015 г. за мобилен номер *** и сумата от 201,54 лева,
представляваща неустойка по Раздел IV, чл. 2, б. „б“ от допълнително споразумение от
17.08.2020 г. към договор за мобилни услуги от 26.09.2015 г. за мобилен номер ***, съдът
приема следното:
Според раздел IV, т. 2 от допълнителното споразумение, в случай на предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя,
или при нарушение на задълженията му по договора или по други документи, свързани с
него, последният дължи: съгласно б. „а“ неустойка в размер на сумата от всички месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти.
5
Според б. „б“ на същата клауза в случаите, в които е предоставено устройство за
ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или по предходно подписан, документ,
чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната
цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на
сключване на договора ценова листа и заплатената от него при предоставянето му (в брой
или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на
договора.
За да бъдат уважени предявените искове по чл. 92 от ЗЗД следва ищецът да установи
кумулативно, че в договорът съществува валидна уговорка за неустойка по раздел IV, т. 2, б.
„а“ и б. „б“ от допълнителното споразумение при прекратяване на договора по вина на
потребителят преди изтичане на срока му и че договорът е прекратен предсрочно. В чл. 19б,
б. „в“ от Общите условия на ищеца е предвидена възможност за дружеството едностранно
да прекрати индивидуален договор с потребител, който не е платил дължими от него суми.
Тази клауза в ОУ обаче не урежда реда, по който това право се упражнява и доколкото се
касае до двустранен договор съответно приложение следва да намери чл. 87, ал. 1 от ЗЗД,
според който, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си
поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на
длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще
смята договора за развален. По делото липсват представени доказателства за изпратено от
ищеца и получено от ответника преди изтичане срока на договора писмено изявление за
разваляне на договора, в което на последния е предоставен подходящ срок да погаси
задълженията си с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за
развален. Не са наведени и твърдения в тази насока. Процесната предпоставка за дължимост
на неустойките не е осъществена и с връчване на препис от исковата молба на ответника,
доколкото такъв е връчен на 07.03.2023 г., към който момент двугодишният срок на
допълнителното споразумение от 17.08.2022 г., е изтекъл.
По изложените съображения, съдът приема, че не са налице предпоставките за
дължимост на претендираните неустойки.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства и
съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част в размер от
204,42 лева.
Ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно на уважената част и сторените в
исковото производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, в общ
размер от 331,85 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Т. И.
Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б., ***, дължи на ищеца „Йеттел България“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес парк София, сграда 6, представляван от М.С., Д.К.К. и Я.К., следните суми: сумата от
100,76 лева /сто лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща стойността на
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 15.09.2020 г. до
14.12.2020 г. по сключено между страните допълнително споразумение от 17.08.2020 г. към
договор за мобилни услуги от 26.09.2015 г. за мобилен номер ***, сумата от 201,39 лева
6
/двеста и един лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща стойността на лизингови
вноски за периода от 15.09.2020 г. до 14.02.2021 г. по сключен между страните договор за
лизинг от 17.08.2020 г. с предмет мобилно устройство марка „Samsung”, модел „Galaxy А20s
32 GB Dual Black, сумата от 46,01 лева /четиридесет и шест лева и една стотинка/,
представляваща стойността на лизингови вноски за периода от 15.09.2020 г. до 14.02.2021 г.
по сключен между страните договор за лизинг от 17.08.2020 г. с предмет мобилно
устройство марка „пакет базови аксесоари”, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
17.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 3544/18.11.2022 г. по ч. гр. д. № 7440/2022 г. на РС Бургас, на основание чл.
415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232
ал. 2 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 345, ал. 1
от ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД, за разликата над уважения размер от 201,39 лева до
предявения от 210,98 лева и за разликата над уважение размер от 46,01 лева до предявения
от 48,12 лева и иска по чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 94,31 лева /деветдесет и четири лева и тридесет и една стотинки/, представляваща
неустойка по Раздел IV, чл. 2, б. „а“ от допълнително споразумение от 17.08.2020 г. към
договор за мобилни услуги от 26.09.2015 г. за мобилен номер *** и сумата от 201,54 лева
/двеста и един лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща неустойка по Раздел IV,
чл. 2, б. „б“ от допълнително споразумение от 17.08.2020 г. към договор за мобилни услуги
от 26.09.2015 г. за мобилен номер ***.
ОСЪЖДА Т. И. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б., ***, да заплати на
ищеца „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представляван от М.С., Д.К.К. и Я.К.,
сумата от 204,42 лева /двеста и четири лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща
сторени разноски в производство по ч. гр. д. № 7440/2022 г. по описа за 2022 г. на РС
Бургас, както и сумата от 331,85 лева /триста тридесет и един лева и осемдесет и пет
стотинки/, представляваща сторени в исковото производство разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7