Мотиви
към Присъда №50/04.02.2020г., постановена по НОХД №920/2020г. по описа на
Разградския районен съд .
Разградска районна прокуратура е
повдигнала обвинение срещу подсъдимата Д.Д.Р. *** за това, че на 08.01.2018г., в
гр.Разград, е отнела чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон марка „Huawei“, модел ,,Y6 Pro“, на стойност 70,00
лева, 1 бр. СИМ-карта на „Виваком“ на стойност 6,00 лева, 1 бр. карта памет 4 GB на стойност 5,00
лева и 1 бр. силиконов калъф на стойност 2,00 лева, всичко на обща стойност
83,00 лева от владението на С.М.С. ***, без нейното съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен - престъпление по
чл.194, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.
Представителят на
РРП подържа обвинението, счита го за доказано. Предлага на съда да признае
подсъдимата за виновна като й наложи съответно наказание.
По отношение на подсъдимата делото е разгледано по реда на съкратеното
съдебно следствие, а именно по реда на чл.371, т.2 от НПК, при което тя е
признала изцяло обстоятелствата по обвинителния акт и съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието и няма да събира
доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Лично и чрез защитника си подсъдимата моли за налагане на минимално
наказание.
Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира
от фактическа страна следното:
Подсъдимата Д.Д.Р. е родена на *** ***. Същата е неомъжена,
не е осъждана.
Подс.Д.Р. ***. През 2017г. същата
работела в заведение „Капитан Блъд“ в гр.Разград. В началото на 2018г. напуснала
работа. Тъй като имала да получава част от възнаграждението си, което не й е
било изплатено, а освен това имала оставени и лични вещи на работното си място,
на 08.01.2018г. тя отишла в заведение „Капитан Блъд“ в
гр.Разград, за да си вземе личните вещи и да разговаря със собствениците
относно изплащане дължимите суми по трудовия й договор.
Св.С.С. също работела в заведение
„Капитан Блъд“ в гр.Разград. На 08.01.2018 г. св. С. била на работа. Преди да
започне работа, свидетелката се преоблякла в помещение, ползвано от работниците
в заведението като съблекалня и оставила в това помещение личните си вещи,
включително и мобилен телефон марка „Huawei“, модел ,,Y6 Pro“, бял на цвят, с черен силиконов калъф, със СИМ-карта на мобилния оператор
„Виваком“ с № ***, и 1 бр. карта памет 4 GB.
Докато св. С. работела, подс. Р.
отишла в заведението и влязла в помещението, ползвано като съблекалня, за да
вземе личните си вещи. Там забелязала мобилния телефон на свидетелката С. и
решила да извърши кражба на същия. В изпълнение на намисленото, подс. Р. взела
мобилния телефон на св. С., посочен по-горе, ведно със сим-картата, картата
памет и силиконовия калъф, след което го сложила във вътрешен джоб на връхната
си дреха и излязла от помещението. После се срещнала с един от собствениците в
заведението, разговаряла с него във връзка с приключване на трудовото й
правоотношение и изплащане изцяло на полагащото й се възнаграждение, както и
оформяне на трудовата й книжка. Малко по-късно на с.д. - 08.01.2018 г.
подсъдимата излязла от заведение „Капитан Блъд“ в гр.Разград и си тръгнала.
Когато се прибрала в дома си, дала на св.И. Т., с когото в него момент живеела
на семейни начала, мобилния телефон,без да му каже, че вещта е предмет на
престъпление. Междувременно, докато се прибирала към дома си, обвиняемата
изхвърлила от телефона сим-картата, калъфа
и картата памет. Докато ползвал телефона, св.Т. един ден го счупил. През
пролетта на 2018 г. двамата се разделили с подс. Р.
След разкриване на деянието св. Т.
върнал телефона на подсъдимата, а последната от своя страна с протокол за
доброволно предаване от 18.05.2018г. го предала на служител от РУ на
МВР-Разград, който го предал на водещият разследването разследващ полицай.
С постановление от 10.10.2019г.
процесният мобилен телефон, без калъфа, сим- картата и картата памет бил върнат
на пострадалата, но бил счупен и не работел, т.е. не можел да се ползва по
предназначение.
От заключението по назначената по
делото оценъчна експертиза , е видно, че приемливата пазарна стойност на
отнетите вещи /мобилен телефон, сим-карта, карта памет, силиконов калъф/ към
08.01.2018г. е 83,00 лева /осемдесет и три лева/.
Изложената
фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от показанията на
разпитаните свидетели, писмените доказателствени материали, оценъчна експертиза.
Фактически спорни моменти по делото не са налице, поради което и съдът намира,
че обстоятелствата изложени в обвинителния акт са напълно доказани.
Така
изложената фактическа обстановка налага
следните правни изводи: С деянието си подсъдимата Д.Д.Р. е осъществила състава
на престъплението “кражба” по смисъла на
чл.194, ал.3 във връзка с ал.1 от НК, тъй като на 08.01.2018г., в
гр.Разград, е отнела чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон марка „Huawei“, модел ,,Y6 Pro“, на стойност 70,00
лева, 1 бр. СИМ-карта на „Виваком“ на стойност 6,00 лева, 1 бр. карта памет 4 GB на стойност 5,00 лева и 1 бр. силиконов
калъф на стойност 2,00 лева, всичко на обща стойност 83,00 лева от владението
на С.М.С. ***, без нейното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като случаят е маловажен.
Подсъдимата е отнела посочените движими вещи от владението на собственика, установявайки своя фактическа власт върху вещите, лишавайки
собственика им от такава, без да има негово съгласие. С оглед сравнително
невисоката стойност на отнетите вещи извършеното от
подс. Р. следва да се определи като
“маловажен случай” по смисъла на чл.93, т.9 от НК, което квалифицира процесната
кражба по чл.194, ал.3 от НК. От
субективна страна подсъдимата е действала
при пряк умисъл – съзнавала е
обществената опасност и противозаконността на деянието си, предвиждала е
общественоопасните му последици и е целяла настъпването на тези последици.
Намеренията й са били противозаконно да присвои отнетите вещи.
Не са налице предпоставките на чл.218б от НК за прекратяване на
наказателното производство спрямо подс.Р. и за наказването й по административен ред, тъй
като не са възстановени изцяло щетите от престъплението, а освен това
подсъдимата е била наказвана по този ред с наказателно постановление №
1284/2016г. на началника на РУ на МВР-Разград /л.103 от ДП/, за извършено от
нея друго престъпление по чл.194, ал.З от НК, щетите от които са в размер на
180 лева. Това постановление е в сила от 27.02.2017г., и е изминала по-малко от година преди подсъдимата да извърши настоящото
деяние.
Индивидуализирайки
наказанието на подсъдимата съдът отчита като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно
минало на подсъдимата, както и направените признания. Отчита се и сравнително
младата възраст на подсъдимата към момента на деянието. При това, с оглед
предвидените в алтернативност три вида наказания, съдът намира, че на
подсъдимата следва да се наложи наказание глоба като намира за справедливо същата
глоба да е в размер на 150 лв.
С оглед изхода на
делото подсъдимата следва да бъде осъдена
да заплати и разноските по делото.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: