Решение по дело №39/2022 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 133
Дата: 26 април 2022 г.
Съдия: Красимир Георгиев Ненчев
Дело: 20225200500039
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Пазарджик, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова

Елисавета Радина
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500039 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и следващи от ГПК въззивно обжалване.
Районен съд – Велинград е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.4, изр.първо ГПК от М. Г. СТ., ЕГН
********** против „НАЛЕКС ГРУП“ ООД, ЕИК ********* да се признае за неистинен документ – нотариално
заверена декларация за действителен собственик, подадена пред ТРРЮЛНЦ, на основание чл.63, ал.4 ЗМИП във
вр. с §2 ДРА на ЗИМП със заявление 20190912171326.
С Решение №260180/04.10.2021г., постановено по гр.д.№1031/2020г. по описа на РС – Велинград е признато за
установено по иска предявен от М. Г. СТ., ЕГН ********** на основание чл.124, ал.4 ГПК, че нотариално
заверена декларация за действителен собственик, подадена пред ТРРЮЛНЦ, на осн. чл.63, ал.4 ЗМИП, във вр.
§2ДР на ЗИМП със заявление 20190912171326, е неистинен документ.
Осъдено е на осн. чл.78, ал.1 ГПК „НАЛЕКС ГРУП“ ООД, ЕИК ********* да заплати на М. Г. СТ., ЕГН
********** разноски за държавна такса в размер на 50лв. по гр. д.№1031/2020г. на РС – Велинград.
Осъдено е на осн. чл.78, ал.1 ГПК „НАЛЕКС ГРУП“ ООД, ЕИК ********* да заплати на М. Г. СТ., ЕГН
**********, разноски за процесуално представителство в размер на 300лв. по гр.д.№1031/2020г. на РС -
Велинград.
Осъдено е на осн. чл.78, ал. 1 ГПК „НАЛЕКС ГРУП“ ООД, ЕИК ********* да заплати на М. Г. СТ., ЕГН
**********, разноски за държавна такса в размер на 15лв. по в.ч.гр.д.№450/2021г. на Окръжен съд Пазарджик.
В законният срок решението се обжалва с въззивна жалба от “НАЛЕКС ГРУП“ ООД чрез процесуалния
пълномощник адв.Б., с твърдения че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила по съображения подробно изложени в жалбата.
Оспорват се изводите на съда, като се твърди, не кореспондират с писмените и гласни доказателствата по делото.
Счита, че по делото по категоричен начин е установено, че ищецът М.С. е действителен собственик на „НАЛЕКС
ГРУП“ ООД и че той упражнява краен ефективен контрол чрез упражняването на права чрез трети лица, а именно
както дружеството „УТРО – С“ АД, така и чрез контрол над физическото лице ответник – Атанас Кръстев.Иска
се въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, като вместо това отхвърли исковите претенции като
1
неоснователни и недоказани. Претендира разноски за две инстанции.
В срокът по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от адв.Б., която поддържа
въззивната жалба. Няма искане за доказателства. Претендира разноски.
В съдебно заседание, ответната страна – М.С. редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Л., който
оспорва въззивната жалба. Няма искане за доказателства. Претендира разноски.
Пазарджишкият окръжен съд, като съобрази доводите във въззивната жалба, становищата и възраженията на
страните пред въззивния съд, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал 2 ГПК, намира за установено следното:
Решението на районния съд е валидно (постановено е от надлежен съдебен състав, в предвидената от закона писмена форма и
в рамките на правораздавателната компетентност на съда). Няма основания за прогласяване нищожността на съдебния акт,
при условията на чл.270, ал.1 ГПК.
Решението на районния съд е процесуално допустимо (няма основания за обезсилване на съдебното решение при
хипотезите на чл.270, ал.3 ГПК).
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като:
изхожда от активно легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалването (страна в
производството пред районния съд);
насочена е против съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол (чл.258, ал.1, ГПК);
подадена е в преклузивния двуседмичен срок по чл.259, ал.1 ГПК;
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
РС – Велинград е сезиран с иск от М. Г. СТ. против „НАЛЕКС ГРУП“ ООД с правно основание чл.124, ал.4 ГПК,
с искане да се признае за неистинен документ – нотариално заверена декларация по чл.63, ал.4 ЗМИП във вр. с §2
от ДР на ЗМИП, в която ищецът е посочен като действителен собственик на „НАЛЕКС ГРУП“ ООД.
Искът за установяване неистинността на документ е отрицателен установителен иск за факт, който изрично е
предвиден за допустим от закона. Чрез установителния иск по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК надлежно легитимираната
страна /всеки, който има интерес от установяването на действителното правно положение/ може да иска
установяване неавтентичност или невярност на документа, т.е. оспорване авторството на обективираното в
подписания документ изявление или оспорване на съответствието между удостоверените в официален
свидетелствуващ документ факти и действителното фактическо положение.
По делото не е спорно, че на 12.09.2019 г. пред ТРРЮЛНЦ е подадена нотариално заверена декларация от
пълномощника на управителя на „НАЛЕКС ГРУП“ ООД по чл.63, ал.5 ЗМИП, в която като действителен
собственик на дружеството е посочен ищецът М. Г. СТ..
Спорът се свежда до това, дали ищецът е действителния собственик на „НАЛЕКС ГРУП“ ООД.
Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за допуснати от решаващия състав на първоинстанционния съд
процесуални нарушения, свързани с непълен и некоректен анализ на събраните по делото доказателства, довел до
неправилност на фактическите констатации, а от там и до незаконосъобразност на правните изводи, са изцяло
неоснователни.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към спора доказателства, проследил е хронологично
вписванията в ТРРЮЛНЦ на процесните дружества. Установената и възприета фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в
първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към нея.
Формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия въззивен състав.
Направените възражения във въззивната жалба за неправилно интерпретирани свидетелски показания са изцяло
неоснователни, тъй като показанията и на двамата свидетели са подробно обсъдени в обжалваното решение.
2
Правилно са кредитирани показанията на свидетеля Д.М., която не е заинтересована от изхода на делото и не е
показала предубеденост, която да постави под съмнение истинността на думите й. Напротив, показанията са
логични, последователни и напълно кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че от показанията на свидетеля А.И. не може да се установи по
категоричен начин дали ищецът С. участва пряко или непряко в управлението на ответното дружество.
С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд
счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати сторените
от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., съгласно представен договор за
правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК.
Предвид на гореизложеното и на основание чл.272 ГПК, Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260180/04.10.2021г ., постановено по гр.д.№1031/2020г. по описа на Районен съд –
Велинград.
ОСЪЖДА „НАЛЕКС ГРУП“ ООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. СТ., ЕГН ********** съдебни
разноски в размер на 300лв. /триста лева/, представляващи адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3