№ 3576
гр. София, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20221110109680 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Производството е образувано по молба с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН,
подадена от Д. Х. А. срещу К. С., която се поддържа и в съдебно заседание. Твърди се,
че страните са живели съвместно при условията на фактическо съпружеско
съжителство. В сезиращата молба се твърди, че ответникът по молбата е осъществил
актове на домашно насилие под формата на физическо такова спрямо молителката на
12.02.2022 г. и 14.02.2022 г., като и на двете дати в дома на молителката е осъществен
побой чрез удари в тялото, лицето, ритане, като на дата 15.02.2022 г. ответникът и
нарекъл молителката „курва“. Претендират се разноски.
Ответникът оспорва депозираната молба, като твърди, че с молителката не са живели
съвместно като съпрузи, поради което и той не е сред легитимираните лица, спрямо
които може да се търси защита по реда на ЗЗДН. Поради това счита, че молбата е
недопустима, евентуално – неоснователна. Претендира разноски.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона
(чл. 5 ГПК), прави следните правни и фактически изводи:
Съгласно чл.2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния жИ.т, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”. В случая
молбата е подадена лично от лице, което твърди да е пострадало от домашно насилие,
тоест от процесуално легитимирано да търси защита лице.
Основният спор между страните е свързан с въпроса дали страните са живели
съвместно при условията на фактическо съпружеско съжителство, което е основание за
процесуална и материална легитимация на ответника като лице, спрямо което може да
се търси защита по реда на ЗЗДН. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника предвид събраните писмени и гласни доказателства. Свидетелят Ивайло
1
Диков Диков, съсед и приятел на молителката, дава сведение, че ответникът се е
нанесъл в дома на молителката и че именно той е помогнал при пренасянето на багажа
му. Свидетелят споделя, че нееднократно е бил на гости на страните. Съдът кредитира
показанията на свидетеля, който дава последователна и непротИ.речива информация за
отношенията на страните, с които като съсед и приятел има пряко впечатление. Съдът
взе предвид и писмено заявление на К. С. до Началника на 06-РУ СДВР, който посочва
като свой адрес: гр. София, ж.к. „Бъкстон“, бл. 21, вх. Г, ет. 7, ап. 69 – апартаментът,
обитаван от молителката, като свой адрес, като в заявлението сочи, че молителката не
му дава достъп до личните му вещи. В депозирания от ответника сигнал от 17.02.2022
г. до Софийска районна прокуратура пък същият сочи, че с Д. А. са живели „на
семейни начала“ от около три месеца. Посочените обстоятелства съдът цени като
признание на неизгоден за страната факт по смисъла на чл. 175 ГПК. Въз основа на
изложеното и доколкото признанието се потвърждава от събраните доказателства,
съдът приема, че страните са съжителствали съвместно в жилището в гр. София, ж.к.
„Бъкстон“, бл. 21, вх. Г, ет. 7, ап. 69 – при условията на съвместно съпружеско
съжителство. Поради изложеното съдът приема, че ответникът е сред кръга на лицата,
спрямо които може да се търси защита по реда на ЗЗДН.
Описаните в молбата актове на 12.02.2022 г. и 15.02.2022 г. представляват домашно
насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено
физическо и психическо насилие спрямо молителя. Молбата е депозирана в
едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира същата за
допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
в която е описан актът на насилие от 12.02.2022 г., като е посочено, че на цитираната
дата около 02 часа в дома на страните ответникът за пръв път нанесъл побой на
молителката чрез шамари, юмруци, ударил стъкло на холната маса. По отношение на
датата 15.02.2022 г. се сочи, че ответникът издърпал от молителката папка с
документи, тръгнал към банята, а след като последната тръгнала след него и се опитала
да я вземе обратно, той се обърнал към нея, удрял я по лицето, блъскал я по гърдите,
хванал я за мишниците, блъскал я, удрял я по краката в областта на бедрата, като
крещял и я обиждал, че е курва. Съдът намира, че декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
съдържа детайлно описание на насилието, което се твърди, че е осъществено на
15.02.2022 г. В декларацията е посочено време, място и начин на извършване на акта
на насилие, поради което и съдът следва да я цени като доказателство по делото, като
предвид липсата на други преки доказателствени източници за акта на насилие съдът
може да основе решението си на декларацията съобразно правилото на чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, тъй като законът придава формална доказателствена стойност на декларацията
именно в случаите, когато няма други доказателства. В тази част декларацията се
потвърждава и от косвените доказатествени източници – разпитания по делото
свидетел Ивайло Диков, който е наблюдавал молителката след осъществения акт на
насилие, както и издаденото съдебно-медицинско удостоверение № 111/2022 г. от
15.02.2022 г. на лекар в Клиника по съдебна медицина и деонтология, в което е
отразено, че при прегледа на молителката са се установили кръвонасядания по хода на
десния клон на дясната челюст; кръвонасядания на лявата гърда; множество
кръвонасядания на горните крайници и двете бедра.
По отношение на твърдения акт на насилие на 12.02.2022 г. съдът приема, че в
декларацията липсва детайлно описание на начина на извършване на насилието,
поради което и декларацията не следва да се взема предвид от съда като доказателство
по делото по отношение на твърдяното насилие, осъществено на посочената дата.
При формиране на своите изводи съдът взе предвид и материалите по образувани по
2
сигнали на страните преписки с номера 7064/2022 г. по описа СРП и 9871/2022 г. по
описа на СРП.
Въз основа на изложените аргументи съдът намира, че по делото се установява, че К.
С. е осъществил физическо и психическо насилие спрямо молителката на дата
15.02.2022 г. Следва да се подчертае, че независимо от наличието на финансови
спорове между страните, ответникът няма право да упражнява насилие спрямо
физически лица, тъй като в закона има предвиден ред за защита на нарушени права.
По вида на мярката за защита.
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя,
а налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН,
които имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на
извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия (чл. 5, ал. 1, т. 2-4
ЗЗДН) и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към
пострадалото лице и ограничаване на последиците за последното от акта на насилие
(чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН). При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е
обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи
по своя преценка една или повече защитни мерки (чл.16, ал.1 ЗЗДН).
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът
намира за подходящи спрямо ответника мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3,
предл. 1-во ЗЗДН: задължаване да се въздържа от домашно насилие спрямо
пострадалата и забраняване на ответника да се доближава до молителката на
разстояние, по-малко от 100 м. Посочената мярка (освен задължаването на ответника
да се въздържа от домашно насилие, което е постоянно негово законово задължение)
следва да се наложи за срок от 12 месеца от постановяване на настоящото решение за
издаване на заповед за защита (по арг. от чл.19 ЗЗДН), който ще даде възможност на
ответника да преосмисли както извършеното деяние, така и своето бъдещо поведение.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1 000 лв.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите
последици за молителката от деянието спрямо нея, счита, че на ответника следва да
бъде наложена глоба в размер на 300,00 лв.
Относно разноските за делото.
Претенция за присъждане направените разноски по делото няма от страна на
молителя, поради което и съдът не дължи произнасяне в тази насока. При този изход на
делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския районен
съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 2
ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу К. С., гражданин на
Република Австрия, роден на 16.08.1971 г., като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, К. С., гражданин на Република
3
Австрия, роден на 16.08.1971 г., да се въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение на Д. Х. А., ЕГН: **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1-во ЗЗДН К. С., гражданин на
Република Австрия, роден на 16.08.1971 г., да не доближава Д. Х. А., ЕГН:
**********, на разстояние по-малко от 100 метра.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН К. С., гражданин на
Република Австрия, роден на 16.08.1971 г., че при неизпълнение на настоящата
заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите
на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на К. С., гражданин на Република
Австрия, роден на 16.08.1971 г., глоба в размер на 300,00 лв., платима в полза на
държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН К. С., гражданин на Република Австрия,
роден на 16.08.1971 г., да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса
за производството в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок
от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4