№ 7224
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Гражданско дело №
20211110136162 по описа за 2021 година
обективно съединени иск за реално изпълнение и за обезщетение в размер на законната лихва, което
длъжникът дължи при неизпълнение на парично задължение от деня на забавата с правно основание съответно
чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, разгледани по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на
същия кодекс.
С исковата си молба „//// със седалище и адрес на управление в град София в жилищен
б
квартал Красно село на ул. „Ястребец“ №23, представлявано от изпълнителния директор ///////// и
с пълномощница юрисконсултът /////////, с трето лице – помагач „.......... със седалище и адрес на
управление в гр. София в жилищен комплекс Люлин на ул. /////////“ №2, представлявано от
управителите //////////// и /////, иска ответникът ОРЛ. М. ОЙМ. с ЕГН**********, живеещ в гр.
София в част II на жилищен комплекс Люлин в блок ССV във вход А на етаж I в апартамент II, да
бъде осъден да му плати следните суми:
579.99 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2017 година до 30. IV.
2019 година;
103.79 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IХ. 2018 година
до 28. V. 2021 година включително;
03.72 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. IІ. 2019 година до 30. IV. 2019
година;
00.69 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IХ. 2018 година до
28. V. 2021 година включително;
законната лихва върху главниците за времето от предявяването на иска на 23. VI. 2021
година до окончателното плащане;
направените по делото разноски.
Ответникът не представя отговор в срока по чл. 131 от Гражданския процесуален кодекс,
нито оспорва иска по друг начин. Явява се в открито съдебно заседание, но не представя
1
възражения.
Третото лице – помагач не оспорва иска.
1. ОТ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
1. По собствеността и правото на ползване върху процесния топлоснабден имот:
На 07. ХІ. 1995 година в град София ответникът сключва с район Люлин на Столична
община, представляван от кмета на района, договор за продажба на държавен имот по реда на
Наредбата за държавните имоти, по силата на който районът на Столична община се задължава да
прехвърли на ответника собствеността на процесния топлоснабден имот срещу цената от 92 353.00
лева, която последният се задължава да заплати. Договорът е представен по делото с исковата
молба.
2. По отчитането на потребената топлинна енергия:
На 06. Х. 2003 година се провежда Общо събрание на етажните собственици и наемателите
във вход А на блок ССV в част II жилищен комплекс Люлин в гр. София, на което е взето решение
да се извърши монтаж на топлинни разпределители и да се сключи договор за въвеждане на
система за дялово разпределение. Общото събрание упълномощава ///////// с ЕГН********** да
сключи споразумителен протокол с ищеца и договор с третото лице – помагач. За общото
събрание е съставен представен по делото с исковата молба протокол. Към протокола е
приложен списък на етажните собственици.
На 30. ХII. 2003 година третото лице – помагач и етажна собственост в гр. София в част II
на жилищен комплекс Люлин в блок ССV във входове А и Б, представлявана от ///////// с
ЕГН**********, А////////////1, сключват представен по делото с исковата молба договор №258.
По силата на договора етажната собственост възлага, а третото лице – помагач приема да извърши
монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата етажна собственост,
ползваща централно отопление, да отчита ежемесечно индивидуалните топлинни разпределители
и водомери за топла вода, да нанася данните от отчета в контролен талон, подписан от техник и
в
ползвателя и да въведе система за дялово разпределение съгласно чл. 112 от отменения Закон за
енергетиката и енергийната ефективност.
На 02. ХI. 2007 година третото лице – помагач сключва с ищеца Договор №У-№96 при
общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.
в
139, ал. 2 от Закона за енергетиката, по силата на който ищецът възлага, а третото лице – помагач
приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сгради етажна собственост или в сгради с повече от един потребител в гр. София при спазване на
Общите условия за извършване на услугата Дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на 10. VIII. 2007 година с
Решение №ОУ-024. Договорът е представен по делото с исковата молба.
2. С ОГЛЕД НА УСТАНОВЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, ОТ ПРАВНА СТРАНА
СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:
1. По основателността на иска за реално изпълнение на задължението за плащане на
стойността на ползваната топлинна енергия:
По иска по чл. 79, ал. 1, предложение I от Закона за задълженията и договорите във връзка
2
с чл. 149 от Закона за енергетиката в тежест на ищеца е да установи:
възникването на облигационното отношение с ответника;
доставката на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в
претендираните размери през процесния период.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващите или правопогасяващите си
възражения, а в случай, че се позовава на допуснати грешки при отчитане на топлинната енергия
или при дяловото разпределение, в негова тежест е да установи, че е предявил рекламация в
нормативно установените срокове и същата е основателна.
Страните не спорят, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот през
процесния период. Това обстоятелство се установява и от представения по делото договор, описан
по-горе.
Не е спорно и че в сградата, в която се нахожда имота, ищцовото дружество доставя
топлинна енергия за битови нужди. За горното са представени и описани по-горе писмени
доказателства.
Собствеността върху топлоснабдения имот и доставката на топлинна енергия от ищеца
съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката поражда между страните облигационно
отношение с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди на потребители при
действие на Общите условия на ищцовото дружество. За действителността му не е необходима
писмена форма, тъй като правоотношението се явява заварено по отношение на сега действащия
Закон за енергетиката. Приемането на Общите условия от абоната като част от отношенията
между страните не е обусловено от отправянето на изрично волеизявление от страна на
потребителя, а става по силата на закона след изтичане на срока за възражения и/или при
отправено искане към ищеца за сключване на индивидуални условия, които да изключат общите
такива.
По силата на това облигационно правоотношение ответникът е задължен към ищеца да
заплащат цената на доставената му топлинна енергия.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната сума, са приети писмени доказателства, представени от дружеството за дялово
разпределение.
Между страните не се спори, че през процесния период по отношение на сградата, в която
се намира имота на ответника, е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в
абонатната станция, включваща топлоенергия за отопление на имот, за сградна инсталация и за
битова гореща вода.
Не на последно място, по делото не се доказа ответникът да е заявил рекламации срещу
извършеното дялово разпределение в установените нормативни срокове.
Затова може да се приеме за установено, че за процесния период стойността на потребената
топлинна енергия възлиза на сумата, посочена в исковата молба, формирана от фактурираната
сума, коригирана със сумата от изравнителните сметки. Ето защо съдът счита, че на ответната
страна е доставена топлинна енергия на стойност, твърдяна от ищеца. Ответникът не твърди в
отговора на исковата молба или в друг етап на процеса погасяване на задълженията чрез плащане,
с оглед на което и съдът не може да приеме, че такова е извършено.
Затова съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
3
2. По иска за реално изпълнение на задължението за плащане на услугата „дялово
разпределение“:
Чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в
редакциите им, одобрени с Решения №№ОУ-001 и ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране съответно от 07. I. 2008 година и 03. II. 2014 година, предвиждат, че дяловото
разпределение на топлинна енергия се осъществява възмездно от продавача по реда на Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от купувачите в сграда етажна
собственост с решение на Общото събрание на етажната собственост, както и че купувачите
заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от
тях търговец. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че стойността на услугата се дължи на
ищеца, а не третото лице – помагач.
В настоящия случай стойността на услугата „дялово разпределение“ е безспорна между
страните.
Затова съдът намира, че следва да уважи иска изцяло.
3. По исковете за обезщетение за забава:
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в
редакцията им, одобрена с Решение №ОУ-001 на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране от 07. I. 2008 година, и чл. 12, т. 1 от редакцията на същите условия, одобрена с
Решение №ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 03. II. 2014 година,
купувачът е длъжен да заплаща своевременно дължимите суми за топлинна енергия и дялово
разпределение по един от следните, визирани в чл. 31, ал. 1 от Общите условия в двете им
коментирани редакции, начини:
на 10 равни месечни и две изравнителни вноски;
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация, и една изравнителна вноска и по
реални месечна консумация.
Чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в
редакцията им, одобрена с Решение №ОУ-001 на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране от 07. I. 2008 година, изисква от потребителите да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а дължимата
сума от изравнителните сметки – в 30-дневен срок след датата на издаване от продавача на
съобщението за фактурираните суми. Според чл. 33, ал. 1 от редакцията на същите условия,
одобрена с Решение №ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 03. II.
2014 година, месечните дължими суми за топлинна енергия, формирани въз основа на определения
за клиента дял от топлинната енергия за разпределение в сградата етажна собственост и обявената
за периода цена, както и стойността на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки, следва да се заплащат в 30-дневен
срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Чл. 33, ал. 6 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищеца в редакцията им, одобрена с Решение №ОУ-
001 на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от 07. I. 2008 година, и чл. 33, т. 2 от
редакцията на същите условия, одобрена с Решение №ОУ-02 на Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране от 03. II. 2014 година, предвиждат дължимост на обезщетение за неизпълнение
на задълженията на купувачите в размер на законната лихва от деня на забавата до издължаването.
Според чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката са част от съдържанието на облигационните
4
отношения между страните, а съгласно чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите след
изтичането на този срок потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна
лихва по чл. 86, ал. 1, изречение I от същия закон върху неизпълнените задължения.
Размерът на обезщетение за забава е безспорен между страните.
Водим от изложеното, съдът присъжда лихва съразмерно с уважената част на иска за
главницата изцяло.
3. ПО РАЗНОСКИТЕ:
Ищецът е направил разноски в исковото производство в размер от общо 300.00 лева, от
които 200.00 лева за държавна такса и 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, чиито
размер се определя от съда по силата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс.
Ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца разноските по водене на делото изцяло по
силата на чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Съобразявайки изложеното, съдът
РЕШИ:
1. ОСЪЖДА ОРЛ. М. ОЙМ. с ЕГН**********, живеещ в гр. София в част II на жилищен
комплекс Люлин в блок ССV във вход А на етаж I в апартамент II, да плати на „//// със
седалище и адрес на управление в град София в жилищен квартал Красно село на ул.
б
„Ястребец“ №23, представлявано от изпълнителния директор ///////// и с пълномощница
юрисконсултът /////////, следните суми:
579.99 лева за незаплатена топлинна енергия за времето от 01. V. 2017 година до 30. IV.
2019 година;
103.79 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IХ. 2018 година
до 28. V. 2021 година включително;
03.72 лева за услугата дялово разпределение за времето от 01. IІ. 2019 година до 30. IV. 2019
година;
00.69 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 15. IХ. 2018 година до
28. V. 2021 година включително;
законната лихва върху главниците за времето от предявяването на иска на 23. VI. 2021
година до окончателното плащане;
300.00 лева разноски по водене на делото.
2. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
3. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален
кодекс на ищеца по следния начин:
1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца на електронен адрес на основание чл. 50, ал. 5 от
Гражданския процесуален кодекс.
2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, ДА СЕ ОТПЕЧАТА на хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по делото ДА СЕ
5
ПРИЛОЖИ електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с
квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран
електронен времеви печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото изпращане, по делото
ДА СЕ ПРИЛОЖИ докладна записка.
4. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по общия ред на ответника по следния начин:
1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ответника на адреса от адресната справка, на който е
получена и призовката за откритото съдебно заседание.
2. Ако ответникът не се открие на някой от адресите, нито се открие друго лице, съгласно да
получи съобщението, ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното:
ако се съберат данни, че лицето не живее на адреса след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, това ДА СЕ
УДОСТОВЕРИ с посочване на източника на тези данни в съобщението;
ако лицето не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че последното не живее там от
управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг
начин, лицето ДА СЕ ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец най-малко три пъти, с
интервал от поне една седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от
посещенията е в неприсъствен ден.
5. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по общия ред на третото лице – помагач по следния начин:
1. ДА СЕ ПРИЛОЖИ удостоверение за актуално състояние на третото лице – помагач от
Търговския регистър.
2. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на следните адреси:
на адреса, на който е връчена призовката за откритото съдебно заседание;
на адреса на седалището и адреса на управление на юридическото лице според справката от
Търговския регистър, ако не съвпадат с предходния адрес.
3. Ако представител на юридическото лице не се открие на някой от адресите, нито се открие
служител или работник, който е съгласен да приеме съобщението, това обстоятелство ДА
СЕ ВПИШЕ в разписката.
4. Ако на някой от адресите няма нито канцелария, нито работници или служители на
юридическото лице, това обстоятелство ДА СЕ ВПИШЕ в разписката.
Решението е постановено в производство, проведено с участието на „.......... със седалище и
адрес на управление в гр. София в жилищен комплекс Люлин на ул. /////////“ №2, представлявано от
управителите //////////// и /////, като трето лице – помагач на ищеца.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на
обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6