Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав, в закрито заседание на осемнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА
ЯНЕВА
като разгледа ч.гр.д.№ 10 400 по описа за 2020 година, докладвано от съдия Голакова и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК. Подадена е жалба
с вх. №266741/01.10.2020г. от Й.З.Й. срещу постановление от 19.02.2020г.
постановено по изп. дело № 20198440401198, с което му е наложена глоба на
основание чл. 528, ал. 5 от ГПК в размер на 200 лв., поради липса на доброволно
изпълнение на задължението, състоящо се в предаване на детето И.Й.Й.на майката Б.П.С.съгласно
определения в изпълнителния лист режим.
Жалбоподателят –
Й. З.Й. посочва, че винаги е изпълнявал своето задължение като е бил в
посочения час пред блока заедно с дъщеря си, за да я предаде на нейната майка.
Твърди, че често последната не е явявала, поради което след изчакване от 20
минути той и детето са се прибирали в къщи. С оглед на това оспорва изложеното
в обжалвания акт, че не е изпълнявал своите задължения във връзка с режима на
детето, определен от съда. Допълнително посочва, че постановлението е
немотивирано, тъй като не са посочени никакви факти. Моли съдът да отмени обжалвания акт.
Взискателят – Б.П.С., редовно
уведомен в срока по чл.436, ал.3 ГПК, не депозира отговор на жалбата.
В мотивите си по
чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност
на жалбата.
Софийски градски съд, след като
разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се
запозна с материалите по делото, приема следното:
Изпълнително
дело №20198440401198
е образувано по молба от 20.05.2019г. подадена
от Б.П.С., към която е приложен изпълнителен лист от 26.11.2018г., издаден на
основание определение от 12.11.2018г. по гр.д. № 82086/2017г. по описа
на СРС, І ГО, 92 състав, съгласно който е определен лежим на лични отношения на
майката Б.П.С.с малолетното дете – И.Й.Й.както следва: всяка първа и трета
събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в
неделя с преспиване.
На
03.06.2019г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника – Й.З.Й..
Има
постановени три акта на съдебния изпълнител, с които се насрочва предаване на
детето на съответните дати: 07.12.2019г. – 10.00 ч, 21.12.2019г. – 10.00ч. и на
18.01.2020г. – 10.00 ч.
По делото са
приложени електронни писма от взискателя и длъжника във връзка с предаването на
детето на тези дати.
На 22.02.2020г.
е връчен препис от обжалваното постановление на длъжника.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира
следните правни изводи:
Подадената жалба
е процесуално допустима, тъй като е
подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна,
поради следните съображения:
Съгласно чл.
528, ал. 5 от ГПК съдебният изпълнител може да наложи глоба на длъжника в
размер до 400 лв. за всяко неизпълнение
на задължението му за предаване на дете, във връзка с определен от съда режим
на лични отношения с другия родител. В разглеждания случай в обжалвания акт не
е посочено конкретно неизпълнение с посочване на неговата дата и час, а в
мотивите е вписано „не е изпълнено разпореждането ми за предаване на детето”.
При този порок в обжалвания акт настоящият съдебен състав не може да извърши
преценка налице ли са основанията за налагане на глоба, доколкото не е ясно
относно кое от трите разпореждания с три различни дати за предаване на детето,
по това изпълнително дело, е налице неизпълнение. Допълнително следва да се
посочи, че единствените документи, въз основа на които съдебният изпълнител е
направил извод за неизпълнение на задълженията на длъжника са твърденията на
взискателя. Настоящият съдебен състав приема, че това не е доказателство за
неизпълнение на задълженията на длъжника, а само твърдения на взискателя.
При така
изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че обжалваният акт е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
С тези мотиви
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
постановление
от 19.02.2020г. постановено по изп. дело № 20198440401198, с което на длъжника
– Й.З.Й. е наложена глоба на основание чл. 528, ал. 5 от ГПК в размер на 200
лв., поради липса на доброволно изпълнение на задължението, състоящо се в
предаване на детето И.Й.Й.на майката Б.П.С.съгласно определения в изпълнителния
лист режим.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.