№ 1463
гр. София, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110148189 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от „ТС” ЕАД, ЕИК /////////, със седалище и
адрес на управление гр.///////, представлявано от А. А срещу М. Р. Н. и А. Н.
Н..
В исковата молба се твърди, че М. Р. Н. и А. Н. Н. са били клиенти на
„ТС” ЕАД, на недвижим имот с адрес: гр. /////////////. и са потребили топлинна
енергия за абонатен № 154293, инсталация № /////////, като не е заплатил
начислените суми за процесния период.
Моли съдът да признае за установено, че ответниците дължат на ищеца
следните суми: сумата от 2788,36 лева – главница, представляваща стойността
на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 05.2021 г. до
04.2023 г.; сумата от 380,37 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода 15.08.2022 г. до 09.04.2024 г.; сумата от 40,82 лева, представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 05.2021 г. до
04.2023 г. и лихва в размер на 9,34 лева за периода от 16.07.2021 г. до
09.04.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
23.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумите, при квоти ½ за всеки от
двамата ответници за които му е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 24183/2024 г. по описа на СРС, 78-ми състав.
С подадения отговор на исковата молба от страна на ответниците те
оспорват предявените искове по основание и размер. Твърдят, че радиаторите
им занулени и не използват топлинна енергия в процесното жилище от 2007 г.,
като съответно не го и обитавали. Правят възражение за погасяване на
задълженията по давност. Оспорват да са сключвали договор с ищеца, както и
с дружеството извършващо услугата дялово разпределение. Молят за
1
отхвърлянето на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: няма.
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1. наличието на
действително правоотношение (валидно сключен) по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, следва да бъде доказано доставено количество
топлинна енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на
ответниците и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното
количество на ответниците, остойностено в размер на претендираната сума.
Ответниците следва да докажат възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на
вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: че процесният имот
е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в сграда в режим на
етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че
ответниците имат качеството на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди; начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответниците
за отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово
горещо водоснабдяване; потребената топлоенергия в определеното
количество и стойностите й през исковия период. Ответниците следва да
докажат възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу
изискуемостта им.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1,
предложение първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на
ответниците за главните задължения, както и размера на законната лихва за
забава за процесния период. Ответниците следва да докажат възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
Съдът е обявил за служебно известни Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,
действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези действали след
26.06.2016г.
5. По основателността на исковата претенция:
От представените по делото доказателства – нотариален акт (л.17) и
удостоверение за наследници (л.16) се установява, че М. Р. Н. и А. Н. Н. са
съсобственици на недвижим имот с адрес: гр. /////////////.
В качеството на титуляри на правото на собственост, М. Р. Н. и А. Н. Н.
2
са страни по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то
при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите
на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване, т.е. сумите по изравнителните сметки.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от която се
установява, че в процесния период в имота е доставяна топлинна енергия, като
от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. съобразно реално доставеното количество
топлинна енергия е дължима сума в размер на 2792,71 лв. С оглед принципа
на диспозитивното начало претенцията е основателна до размера на
претендираната сума – 2788,36 лв.
Съобразно притежаваната ид.ч. всеки ответник дължи по 1394,18
лв.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците
е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно.
Възраженията на ответниците, че същите не са ползвали недвижимия
имот, не водят до извод за недължимост на претендираната сума.
Представените от ответниците – съседски декларации не се ползват с
доказателствено значение и сила.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
главницата за цената на услугата дялово разпределение, от съдебно-
техническата експертиза се установява, че услугата е извършвана в процесния
период – от „НЕЛБО АД за извършване на услугата дялово разпределение. По
делото се установява, че сумата за дялово разпределение е в размер на 40,80
лв. Претенцията е основателна до размера на претендираната сума –по 20,41
лв. за всеки ответник.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период са приложими новите Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
3
влезли в сила на 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тълкувайки разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ОУ, предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди
изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на
ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година, от което следва, че
ответникът е в забава, считано от 16 септември на съответната година, т.е.
обезщетение за забава се начислява само върху вземането по общата фактура.
Съдът намира за доказана претенцията за обезщетение за забава за
главницата за цена на топлинна енергия.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на искова
молба за образуване на настоящото производство, поради което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По възражението за погасяване на задължението по давност:
Възражението е неоснователно. За най-ранното задължение това за
м.5.2021г. давността изтича на 23.09.2024 г. и то би се погасило на 24.09.2024
г., видно е че заявлението по чл. 410 ГПК е подадено преди тази дата,
подадено е на 23.04.2024 г.
По разноските:
В полза на ищеца, съобразно уважената част следва да се присъдят
разноски в заповедното, така и в исковото производство - за държавна такса и
юрк. възнаграждение в размер на 100 лв. , депозит за СТЕ.
Съобразно отхвърлената част следва да се заплатя разноски на
ответниците. М. Н. представят доказателства за сторени такива – 70 лв. видно
от разписката обективирана в договора за правна помощ и съдействие от М.
Н.. В договора на А. Н. не е посочено да е платена сума, на същия не се
дължат разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че М. Р. Н., ЕГН **********, А. Н. Н.: с ЕГН:**********,
дължат на „ТС" ЕАД, ЕИК /////////, в условията на разделна отговорност, както
следва:
1. М. Р. Н.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия, за
недвижим имот с адрес: гр. /////////////, от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер
на 1 394,18 лв. (хиляда триста деветдесет и четири лева и 18 стотинки), ведно
4
със законна лихва за периода от 23.04.2024г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.08.2022г. до 09.04.2024 г. в размер на 190,18
лв. (сто и деветдесет лева и 18 стотинки), цена на извършена услуга за дялово
разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 20,41 лв. (двадесет
лева и 41 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 23.04.2024г. до
изплащане на вземането, отхвърля иска за мораторна лихва върху дялово
разпределение за периода от 16.07.2021г. до 09.04.2024 г. в размер на 4,67 лв.
(четири лева и 67 стотинки), за които му е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 24183/2024 г. по описа на СРС, 78-ми състав.
2. А. Н. Н.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия, за
недвижим имот с адрес: гр. /////////////, от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер
на 1 394,18 лв. (хиляда триста деветдесет и четири лева и 18 стотинки), ведно
със законна лихва за периода от 23.04.2024г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.08.2022г. до 09.04.2024 г. в размер на 190,18
лв. (сто и деветдесет лева и 18 стотинки), цена на извършена услуга за дялово
разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 20,41 лв. (двадесет
лева и 41 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 23.04.2024г. до
изплащане на вземането, отхвърля иска за мораторна лихва върху дялово
разпределение за периода от 16.07.2021г. до 09.04.2024 г. в размер на 4,67 лв.
(четири лева и 67 стотинки), за които му е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 24183/2024 г. по описа на СРС, 78-ми състав.
ОСЪЖДА М. Р. Н., ЕГН **********, да заплати на „ТС" ЕАД, ЕИК
/////////, разноски в заповедното производство 57,02 лв. и в исковото
производство 256,44 лв.
ОСЪЖДА А. Н. Н.: с ЕГН:**********, да заплати на „ТС" ЕАД, ЕИК
/////////, разноски в заповедното производство 57,02 лв. и в исковото
производство 256,44 лв.
ОСЪЖДА „ТС" ЕАД да заплати на М. Р. Н., ЕГН **********, разноски
по делото в размер на 0,20 лв.
Решението е постановено при участието на НЕЛБО АД, ЕИК *********,
като помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5