№ 2374
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20251110207175 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Я. А. Н., ЕГН **********,
против наказателно постановление № 24-4332-001385 от 31.01.2024 г.,
издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което
за нарушение на чл. 104а от Закона за движението по пътищата ЗДвП), на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че използвал телефона за
навигация, а не за разговори. Нямал никакви нарушения на правилата за
движение по пътищата, а автомобилът му трябвал ежедневно.
В откритото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
За АНО, редовно призован, представител не се явява в откритото
съдебно заседание. Постъпили са писмени бележки от юрк. ***, с които се
иска издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а
подадената жалба да бъде отхвърлена. Претендира се юрисконсултско
1
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на евентуално
поискан адвокатски хонорар от другата страна.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните
съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване
по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред
РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.01.2024 г., около 19:24 часа, жалбоподателят Я. А. Н. управлявал
лек автомобил марка „***“, модел „*** с рег. № ***, като се движел в град
София по булевард „Цариградско шосе“ в посока от улица „Стар лозенски
път“ към улица „Околовръстен път“. Преди кръстовището с улица
„Околовръстен път“ жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на
отдел „Пътна полиция“ СДВР - свидетелите П. Х. и М. Т., които установили,
че водачът Я. А. Н. използвал мобилен телефон по време на управление на
превозното средство без устройство, позволяващо използването му без
участие на ръцете. Водачът бил сам в автомобила.
Срещу жалбоподателя Я. А. Н. бил съставен АУАН № 1146659 от
18.01.2024 г. за горепосоченото нарушение, което било квалифицирано по чл.
104а от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел при
установяване на нарушението, след което бил предявен на нарушителя за
запознаване, а последният го подписал с отбелязване, че има възражения, но
впоследствие не депозирал такива.
Административнонаказващият орган приел изложената в акта
фактическа обстановка за категорично установена и въз основа на него издал
обжалваното понастоящем наказателно постановление № 24-4332-001385 от
31.01.2024 г., с което за нарушение на чл. 104а от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от показанията на свидетелите П. Х. и М. Т., както и от приложените по
делото писмени доказателства. Казаното от свидетелите изцяло кореспондира
със събрания по делото писмен доказателствен материал, поради което съдът
2
напълно кредитира показанията им. Свидетелите Х. и Т. подробно разказват за
извършената проверка и констатациите от нея. Категорични са, че водачът на
автомобила е бил сам в превозното средство и използвал мобилен телефон по
време на управление без устройство, позволяващо използването му без
участие на ръцете. Свидетелите пресъздават обстоятелства, които пряко и
непосредствено са възприели, показанията им са логични, непротиворечиви и
последователни, поради което съдът прецени, че са напълно достоверни. От
друга страна жалбоподателят не ангажира доказателства, които да оборват
фактическите констатации на актосъставителя. Самият жалбоподател в
жалбата не отрича, че е използвал мобилния телефон, но заявява, че го
ползвал за навигация, а не за разговори.
Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично доказана
описаната по-горе фактология.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението
си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло
правилността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1
от ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 от НПК, намира следното:
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните за
това органи и съдържат необходимите реквизити по ЗАНН. Актосъставителят
е посочил управляваното от жалбоподателя МПС, датата, мястото, часа и
начина на извършване на нарушението. Индивидуализиран е и субектът на
административнонаказателната отговорност. АУАН е съставен на място, в
присъствието на един свидетел и на нарушителя, на когото е бил връчен
препис, тоест началото на административнонаказателното производство е
поставено по регламентираната в ЗАНН процедура. Нарушителят е подписал
съставения АУАН. В АУАН и НП се съдържат всички изискуеми, съгласно
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Спазени са сроковете по
чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление. Съдът не откри формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до накърняване правото на защита на нарушителя и
3
съответно до порочност на административнонаказателното производство
против него.
Съдът намира за категорично установена и доказана описаната по-горе
фактическа обстановка, а именно, че жалбоподателят Я. А. Н. е управлявал
процесния лек автомобил марка „***“, модел „*** с рег. № *** на 18.01.2024 г.
около 19:24 часа в град София, като водачът е използвал мобилен телефон по
време на управление на превозното средство без устройство, позволяващо
използването му без участие на ръцете. Изложеното се установява несъмнено
от показанията на свидетелите Х. и Т., както и от останалите приложени по
делото писмени доказателства. В настоящия случай показанията на
свидетелите Х. и Т. напълно се припокриват с написаното в акта, поради което
направените в него констатации не само не са били оборени, а напротив,
потвърждават се от думите на свидетелите.
Настоящият състав намира, че с оглед тези констатации, правилно е
издадено обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят Н. е
управлявал моторното превозно средство като е използвал мобилен телефон
по време на управлението без устройство, позволяващо използването му без
участие на ръцете. По този начин той е осъществил състава на нарушението
по чл. 104а от ЗДвП, съгласно който „на водача на моторно превозно средство
е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на
телефона без участие на ръцете му“. Нарушението е осъществено от
обективна и субективна страна, като посочената от актосъставителя и
наказващия орган квалификация е правилна и законосъобразна. Водачът Н. е
знаел за задължението си да не използва мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му (ако не го е знаел, то това
представлява незнание на закона, което не е извинително), имал е обективната
възможност да не използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство или да го използва с устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му, но въпреки това не го е
сторил.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че ползвал телефона
за навигация, а не за разговори. Разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП забранява
4
всякакъв вид използване на мобилния телефон по време на управление на
превозното средство без устройство, позволяващо използването на телефона
без участие на ръцете на водача, а не само използването му за разговори.
Следователно за съставомерността на деянието е необходимо единствено да е
имало използване на мобилен телефон по време на управление на превозното
средство без устройство, позволяващо използването на телефона без участие
на ръцете, като е без значение дали телефонът е бил използван за разговори, за
писане на съобщения, за навигация или за нещо друго.
Неоснователно и неотговарящо на истината е и възражението, че
жалбоподателят нямал никакви нарушения на правилата за движение по
пътищата, тъй като видно от приложената по делото Справка картон на
водача, същият, само в рамките на около 3 години (откакто има свидетелство
за управление на МПС), има 32 влезли в сила електронни фиша и 5 влезли в
сила наказателни постановления за нарушения на ЗДвП, като едно от тези
наказателни постановление отново е за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.
Правилно е била издирена и приложена от АНО и съответната
санкционна норма за извършеното нарушение, а именно чл. 183, ал. 4, т. 6 от
ЗДвП, гласящ, че се наказва с глоба от 50 лева водач, който използва мобилен
телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез
устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете
му. Размерът на наложеното наказание е точно фиксиран, поради което съдът
не може да го изменя.
Съдът намира, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН и случаят да се третира като маловажен, тъй като нарушението не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
нарушения от този вид, тоест то се явява типично, обичайно. Нарушението е
формално и липсата на вредни последици не следва да се отчита като
смекчаващо отговорността обстоятелство. От друга страна размерът на
наказанието не е чак толкова висок, за да се счита глобата за прекомерна, с
оглед извършеното, а и законодателят е съобразил размера на наказанието с
типичните случаи на нарушения от този вид. Както беше отбелязано малко по-
горе жалбоподателят, само в рамките на около 3 години (откакто има
свидетелство за управление на МПС), има 32 влезли в сила електронни фиша
и 5 влезли в сила наказателни постановления за нарушения на ЗДвП, като едно
5
от тези наказателни постановление отново е за нарушение на чл. 104а от
ЗДвП. Освен това в последно време изключително много зачестиха
пътнотранспортните произшествия, които в немалко случаи завършват със
смърт или сериозни телесни увреждания, а използването на мобилен телефон
по време на управление на превозно средство без устройство, позволяващо
използването на телефона без участието на ръцете му създава сериозен риск
от отвличане на вниманието на водача, ненавременни реакции при опасни
ситуации на пътя, а от там и сериозна опасност за възникване на
произшествие. Поради тази причина водачите следва да бъдат
дисциплинирани и научени да не използват мобилен телефон по време на
управление на превозно средство без устройство, позволяващо използването
на телефона без участието на ръцете, и според настоящия състав единствено
ефективни наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и
генералната превенция (цел) на наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН,
тоест не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на
установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и
предупредително действие по отношение на останалите членове на
обществото.
С оглед на изложеното, наказателното постановление се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и предвид направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл. 63д, ал. 4
от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв., поради което
съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от закона
минимум от 80 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, беше проведено само едно открито съдебно заседание, а
юрисконсултът не се яви в съдебна зала, като единствено е изготвил и
6
депозирал писмени бележки по делото.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-001385 от
31.01.2024 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“
СДВР, с което за нарушение на чл. 104а от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), на Я. А. Н., ЕГН ********** е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя Я. А. Н., ЕГН ********** да заплати на
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) сумата от 80 /осемдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7