№ 17984
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:С. Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от С. Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело №
20241110145087 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Р. З. Р. срещу /фирма/,
препратено по правилата на местната подсъдност от РС – Свищов съгласно
определение № 283/28.06.2024г., постановено по гр. д. № 36/2024г. по негов опис.
Ищецът твърди, че с нотариален акт от 21.12.2005г. Д. Н. Д. му прехвърлил
недвижим имот в гр. Свищов срещу задължението да го издържа до края на живота
му, като му заплаща месечна издръжка от 120лв. по посочена банкова сметка, открита
при ответника. Ищецът изпълнявал задълженията си от 01.01.2006г., като за период от
11 месец (10.08.2022г.-10.06.2023г.) извършил плащания в полза на прехвърлителя по
посочената сметка от по 120лв. или общо 1320лв. В началото на м. юли 2023г. ищецът
научил, че Д. Д. починал на 05.08.2022г. и отишъл до ответната банка и помолил да му
възстановят платените след датата на смъртта суми, но му било отказано. Посочва, че
внесените от него суми се държат от ответника на отпаднало правно основание. С
молба вх. № 305419/30.09.2024г. твърди, че бил наложен запор върху банковата сметка,
по който била изплатена сумата от 592,61лв., поради което бил налице остатък от
727,39лв., който следвало да му бъде върнат.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 727,39лв., представляваща платени от него
вноски на отпаднало основание за издръжката на Д. Д., починал на 05.08.2022г., за
периода 10.08.2022г.-10.06.2023г., внесени по банковата му сметка, открита при
ответника.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в който
излага съображения за недопустимост на предявения иск поради липса на процесуална
легитимация на отвентика. Евентуално счита иска за неоснователен. Признава, че Д.
Д. е титуляр на една банкова платежна сметка в банката, като за периода 10.08.2022г.-
10.06.2023г. са постъпили 10 плащания от по 120лв. с основание „Р. З. Р. ЕГН и
1
договор“. Счита, че банката не е собственик на средствата, а такъв е вложителят,
съответно неговите наследници и ищецът не може да има вземане спрямо ответника.
Посочва, че сметката продължава да е активна, като на същата е бил наложен запор от
ЧСИ, в изпълнение на който са превеждани парични средства, както и са удържани
такива за такси за поддържане на сметката.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3
ЗЗД.
Както е разяснено в определение № 31217/31.07.2024г., предявеният иск е
допустим и е насочен спрямо пасивно процесуално легитимирана страна.
Процесуалната легитимация се извежда от твърденията на ищеца. Когато същият
твърди, че има вземане спрямо ответника, именно последният е процесуално
легитимиран да отговаря по предявения иск. В случая, ищецът излага твърдения, че
ответникът държи сумите на отпаднало основание и следва да му ги възстанови,
поради което е пасивно процесуално легитимиран да отговоря по иска. Материалната
легитимация (дали наистина същият има задължение към ищеца) е въпрос по
съществото на спора.
От представения по делото нотариален акт № 31, том 8 от 21.12.2005г. се
установява, че Д. Н. Д. е прехвърлил собствеността върху ап. № 3, находящ се в
/населено място/, на ищеца Р. З. Р. срещу задължението приобретателят да го издържа,
като му плаща месечна издръжка от по 120лв. по посочена банкова сметка докато е
жив. По делото не е спорно и е отделено за безспорно с доклада по чл. 146 ГПК, че Д.
Н. Д. е титуляр на банкова сметка, открита при ответника, по която в периода
10.08.2022г.-10.06.2023г. са постъпили 10 бр. плащания от по 120лв. всяко (на обща
стойност 1200лв.), наредени от ищеца. По отношение твърдението на ищеца, че
плащанията били 11бр. за този период на обща стойност 1320лв. следва да се има
предвид, че за периода 10.08.2022г.-10.06.2023г., който е процесен (въведен от ищеца),
плащанията са 10бр. на обща стойност 1200лв., видно от банковото извлечение. С
молба вх. № 305415/30.09.2024г. е представено платежно нареждане за сумата от
120лв., но от дата 19.06.2023г., тоест след 10.06.2023г. и излиза извън процесния
период, който е определен от самия ищец.
По делото не е спорно, а и се установява от представения препис – извлечение от
акт за смърт, че Д. Д. е починал на 05.08.2022г. С неговата смърт, задължението на
приобретателя да го издържа се е погасило, тъй като има пожизнен характер. От това
следва, че действително платените след този момент суми подлежат на връщане.
Същественият въпрос е кой е носител на задължението за връщане на платените суми
след настъпилата смърт и отговорът е наследниците на прехвърлелителя. Всяко
физическо лице след своята смърт оставя наследници, като съгласно чл. 11 ЗН, когато
няма лица, които могат да наследяват съгласно предходните членове на ЗН, или когато
всички наследници се откажат от наследството или изгубят правото да го приемат,
наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата,
ателиетата и гаражите, както и на парцелите и имотите, предназначени предимно за
жилищно строителство, които стават собственост на общината, на чиято територия се
намират. Преведените суми по откритата банкова сметка при ответника с титуляр Д. Д.
не принадлежат на банката. Съгласно дефиницията, дадена в чл. 2, ал. 1 от Наредба №
3 от 18 април 2018г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за
изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти,
2
платежна сметка е сметка, водена на името на един или повече ползватели на
платежни услуги, използвана за изпълнението на платежни операции, която се открива
след сключването на рамков договор за предоставяне на платежни услуги между
доставчика на платежни услуги и ползвателя на платежни услуги – ал. 2. Съгласно чл.
6, ал. 5, т. 1, платежните сметки, водени от банки, могат да бъдат разплащателни
сметки, които се ползват за съхранение на пари, платими на виждане без срок за
предизвестие от титуляря до банката, и за изпълнение на платежни операции по
внасяне, прехвърляне и теглене на средства. Титуляр на сумите, постъпили по тази
банкова сметка, не е банката, тъй като тя само изпълнява задълженията си на
доставчик на платежни услуги по поддържане на банковата сметка и изпълнение на
допустимите операции според нарежданията на ползвателя. Постъпилите суми
принадлежат на титуляра на банковата сметка (нейния ползвател), а при негова смърт -
на наследниците му. Получените по банковата сметка на Д. Д. суми не принадлежат на
ответната банка, поради което ищецът има право на възстановяване на сумите, но не
от банката, а от наследниците на Д. Д. – именно те са носители на задължението за
връщане на сумите.
По изложените съображения, предявеният спрямо банката иск се явява
неоснователен и подлежи на отхвърляне, тъй като тя не се явява материално
легитимирана да отговаря за връщане на сумите.
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ответникът съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, който претендира юрк. възнаграждение, което
съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. З. Р., ЕГН: **********, с адрес: с. О., общ. Свищов,
срещу /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление: /населено
място/, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от
727,39лв., представляваща платена на отпаднало основание по банкова сметка на Д. Н.
Д., открита при ответника, след неговата смърт в периода 10.08.2022г.-10.06.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р. З. Р., ЕГН: **********, с адрес: с. О.,
общ. Свищов, да заплати на /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, сумата от 100лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3