№ 2748
гр. София, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110128195 по описа за 2023 година
Производството е исково по молбата на „Е...” АД, с ЕИК ..., с адрес гр.
Варна, В.., бул. В/адрес/, представлявано заедно от всеки двама от П.С.С,,
Я..М.Д и Д.К.Д.; чрез: адв. И., с адрес за книжа в гр.В/адрес/ спрямо “Ф...” с
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. С/адрес/, представлявано от
Т.М.К.а с искане за постановяване на решение, с което да се приеме за
установено спрямо ответника, че дължи на ищеца следните суми: сумата от
217,37 лева - главница за потребена и незаплатена цена на мрежова услуга за
достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност съгласно
фактури издадени през периода 13.06.2019г. до 04.02.2021г., подробно
описани в заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 14053/2021г. по описа на P C гр.
София, както и на сумата от 6,29 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от падежа на всяка от посочените фактури до
19.02.2021 г. ведно със законната лихва върху всяка от главниците считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на задължението, за които суми се излага, че е
издадена заповед по чл.410 от ГПК в полза на ищеца. Сочи се, че вземането
произтича от валидни между страните облигационни правоотношения за
доставка на ел.енергия въз основа на ОУ и на основание закона – чл.98 а от
1
ЗЕ за обект с кл.№ ********** и абонатен №1361108 за обект на потребление
находят, се в с. Поповци, общ. Габрово.
Излага се, че по силата на тези ОУ ищецът е доставял на ответника
ел.енергия, стойността на която не е платена и на основание чл.29 от ПТЕЕК
следва да бъдат платени както стойността на ел. енергията, така и стойността
на мрежовите услуги. Като се излага, че издадената в полза на ищеца заповед
е била оспорена в законовия срок се желае решение за установяване на
сумите по заповедта. В подкрепа на горното се ангажират доказателства и
претендират разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор е постъпил такъв, с който искът се
оспорва като се излага, че ответникът никога не е бил носител на ПС върху
него, а това право е в патримониума на трето по делото лице – Община
Габрово. Само на това основание и като изряден платец се оспорват исковете
и се желае решение в този смисъл.
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл.415 от ГПК във вр. с
чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 98а от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД като с доклада си по делото
съдът е отразил, че спорно между страните е само обстоятелството с правно
значение за това дали ответникът е потребител като носител на вещни права
върху имота на услугите на ищеца.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 14053 /2021г. се установява, че за сумите
по исковата молба е издадена заповед от 20.02.2022г. по чл.410 от ГПК, което
прави настоящия иск допустим.
Установява се още от Договор с № 486-ЗСД-10 / 07.06.2010г., че трето
по делото лице – Община Габрово е сключила договор с ответната Фондация
за учредяване на безвъзмездно право на ползване спрямо недвижим имот-
частна общинска собственост на основание чл.39, ал.4 от ЗОС за срок от десет
години – чл.2 от Договора.
Страните нямат спор по фактите в останалата им част.
При тези факти и от правна страна съдът намира следното:
Съгласно нормата на чл.39, ал.4 от ЗОС в редакцията й към датата на
2
сключване на договора (ЗОС обн, ДВ б.10/ 02.06.2009г.) право на ползване
върху имоти и вещи - частна общинска собственост, се учредява след
решение на Общинския съвет от Кмета на общината чрез публичен търг или
публично оповестен конкурс или без тази процедура за лица, чл.39, ал.5 от
ЗОС. Това правомощие на Общината е дадено и систематично се отнася в
Глава четвърта от ЗОС касаеща придобиването и разпореждането с имоти и
вещи - общинска собственост ерго учреденото в полза на ответната Фондация
право на ползване е ограничено вещно право в полза на Фондацията ( в този
смисъл виж Решение № 11805 от 27.12.2005 г. на ВАС по адм. д. №
9444/2005 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева № 11805/
27.12.2005г. на ВАС по адм. д. № 9444/2005 г., IV о.)
Ищцовото дружество, в качеството си на краен снабдител – по смисъла
на § 1, т. 28а, б.а от ДР на ЗЕ, продава електрическа енергия при публично
известни общи условия – чл.98а от ЗЕ. Съгласно чл.7, т.1 от действащите през
исковия период такива „Енерго – Про продажби“ АД се задължава да
снабдява с електрическа енергия всички клиенти, чиито обекти са
присъединени към електроснабдителната мрежа, обслужвана от крайния
снабдител като на основание чл. 11, ал.1 от ОУ им продава електрическа
енергия по цени, не по – високи от определените от ДКЕВР, а клиентите са
длъжни да заплащат стойността на всички мрежови услуги по утвърдените от
ДЕКВР цени и в сроковете и по начина, определени в чл.18, ал.1 и ал.2.
Според чл.2, т.1 от ОУ и чл.3, т.2 и 3 от ОУ клиент – потребител на
електрическа енергия за битови нужди, е физическо лице, собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроснабдителната мрежа на ”Енерго
– про продажби“, съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си.
Въз основа на представените доказателства се установи, че през
исковия период Ф...“ е била вещен носител на право на ползване спрямо
исковия имот, който имот е бил снабдяван с ел.енергия от мрежата на
ответното дружество и в него е била доставена /потребена/ електроенергия, на
обща стойност от 217.37 лева, което се установи от приложените о
неоспорени доказателства по делото.
С оглед горното, следва да се приеме, че съгласно цитираните
разпоредби между страните по делото е възникнало твърдяното в исковата
3
молба облигационно правоотношение, основано на договор за покупко-
продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия.
Препис-извлечението от партидата, водена при ищеца за процесния
обект с клиентски номер **********, в което са отразени месечните
задължения за използваната електрическа енергия в исковия период е на
исковата стойност.
Съгласно раздел шести от ОУ клиентът заплаща на доставчика на
ел.енергия стойността на услугата пренос през електроразпределителната
мрежа в определените срокове в Общите условия на като клиентът се
уведомява за сроковете за плащане в съобщение към фактурата, с което
клиентът се счита за надлежно уведомен. На общо основание при забава
клиентът в случая ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, която е в размерите по исковата молба и която с не се
оспорва нито по основание, нито по размер.
Предвид обстоятелството, че ответникът е вещен ползвател на имота и
при липсата на спор досежно доставката и липсата на плащане по партидата
задълженията към “ „Е...“ АД, ЕИК ... следва да се приеме, че ответната
Фондация дължи сумите по исковата молба – главница и лихви.
Ответникът дължи на ищеца направените в исковото и заповедното
производство разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК и ТР 4/2013г. на
ОСГКТ т.12 , които са в общ размер на 630 лева, от които в исковото
производство – 75 лева за държавна такса, 480 лева за възнаграждение на
адвокат, юрисконсултско възнаграждение от 50 лева и 25 лева за държавна
такса в заповедното производство.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е...“ АД, ЕИК ...,
представляван от от П.С.С,, Я..М.Д и Д.К.Д.; чрез: адв. И., с адрес за книжа в
гр.В/адрес/, че “Ф...” с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.
С/адрес/, представлявано от Т.М.К.а дължи на ищеца следните суми: сумата
от 217,37 лева - главница за потребена и незаплатена цена на мрежова услуга
за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност
4
съгласно фактури издадени през периода 13.06.2019г. до 04.02.2021г. по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа
на което е образувано ч.гр.д. № 14053/2021г. по описа на P C гр. София и е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 20.02.2022г., както и на
сумата от 6,29 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от падежа на всяка от посочените фактури до 19.02.2021 г. ведно със
законната лихва върху всяка от главниците считано от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.03.2021г. до окончателното изплащане
на задължението и обезсилва заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
20.02.2022г. в останала й част и
ОСЪЖДА “Ф...” с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.
С/адрес/, представлявано от Т.М.К.а да заплати на „Е...“ АД, ЕИК ...,
представляван от П.С.С,, Я..М.Д и Д.К.Д.; чрез: адв. И., с адрес за книжа в
гр.В/адрес/ на основание чл.78, ал. 1 от ГПК и ТР 4/2013г. на ОСГКТ сумата
от 630 лева – съдебно-деловодни разноски по гр.дело № 28195/ 2023г. и
ч.гр.дело № 14053/ 2021г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5