РЕШЕНИЕ
№ 309
гр. Перник, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно
гражданско дело № 20251700500643 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по гл. ХХ, чл. 258 и сл. от ГПК - въззивно решение по исков
спор.
С решение рег. № 782 , постановено по гражданско дело № 818 по описа на
РС Перник, този съд е осъдил В. И. П. с ЕГН **********, адрес ***, да
заплаща на пълнолетното си дете М. Р. П. с ЕГН **********, адрес ***,
ежемесечна издръжка в размер на 200.00 лева, считано от 15.09.2024 година,
до 24.05.2025г., както и от 01.10.2025г., до настъпване на обстоятелства,
налагащи изменяването или прекратяването на това задължение, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на
просрочието до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за
издръжка до пълния предявен размер от 300.00 лева, както и да се плаща
считано от 01.09.2024г., като неоснователен и недоказан. Със същото решение
е допуснато предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдената издръжка, и е осъдена П. да заплати по сметка на Пернишкия
районен съд, сумата от 288.00 лева, представляваща държавна такса до
размера на уважения иск, ведно със законната лихва върху държавните
вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното
1
изплащане на сумата, както и разноски в полза на ищеца.
Недоволен от решението е ответника П., която го обжалва с въззивна
жалба. Оспорва се извода на районния съд, че майката полага заплатен труд по
допълнителен трудов договор при втори работодател, при което може да
заплаща издръжка в размер на 200 лева, както и годността на част от
свидетелските показания в същия смисъл. Моли се обжалваното решение да
бъде отменено в обжалваната част, като вместо това, искът бъде отхвърлен , и
се присъдат и направените по делото разноски .
Въззиваемата М. П. оспорва жалбата , излага доводи за правилност на
решението и моли то да бъдат потвърдено .
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимиран процесуален
представител и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при внесена такса.
Тя е допустима и подлежи на разглеждане по същество .
Установено е следното :
Пред районния съд в Перник е воден иск с правно основание в чл. 144 от
Семейния кодекс , като ищецът М. П. е поддържала, че е пълнолетна,
продължава обучението си в редовна форма , не може да се издържа от
имуществото си и има нужда от издръжка, която на свой ред майка й може да
дава без особени затруднения. Искът е оспорен от ответника , който е
поддържал, че даването на издържка ще предизвика особени затруднения в
нея, предвид ниските й доходи и липсата на имущество. Районния съд е приел
наличието на два трудови договора при ответника, по които тя реализира
доходи, преценил е, че ответника П. може при това положение да дава
издръжка от 200 лева ежемесечно без особени затруднения , и е осъдил П. да
ги плаща на ищеца; за разликата до пълния претендиран от последния размер
от 300 лева , искът е отхвърлен.
Между страните няма спор, че ищеца е дъщеря на ответника, че към датата
на подаването на исковата молба е била ученик в редовна форма на обучение,и
към датата на устните състезания пред втората инстанция – студент редовна
форма на обучение , като живее при баща си Р.П. в ***, и че не може да се
издържа от собствено имущество ( липсват и такива възражения в отговора
на исковата молба) . Спори се по това , дали майката може да дава издръжка ,
без това да я затрудни особено, и в какъв размер, като с въззивната жалба е
оспорен извода на районния съд за наличието на втори трудов договор и/или
реализираните по него доходи.
Настоящия състав също приема съществуването на такъв за недоказано по
следните съображения :
На първо място, първоначалното твърдение на ищеца в молбата вх. №
10502/07.05.2025г., не е за наличие на втори трудов договор на неизвестен
работодател с ответника, а за реализирани без трудов договор ( разбирай :
писмен такъв ) доходи от действително полаган труд. Размера на тази доходи
не е посочен. В тази връзка , в настоящото производството на доказване
подлежи не толкова наличието на трудов договор, а размера на доходите на
ответника, независимо от начина , по който са реализирани. Действително, в
справката на л.39 от първоинстанционното дело фигурира втори трудов
2
договор, сключен през 2004г и непрекратен, но посоченото като работодател
по него дружество е заличено от търговския регистър още през 2013 г. Няма
обаче доказателства за това , дали и какви точно доходи реализира отв. П. по
така претендирано полагания труд, като разпитания за факта на полагането
свидетел К.Б. не сочи конкретни суми, а твърдението му за това , че отв. П.
работи като *** *** в *** се базира единствено на споделено от ищеца с него
идентично твърдение. Затова не се споделя допускането на районния съд, че
съществува втори трудов договор и от него ответника реализира доходи в
размер, поне равен на минималната работна заплата , и факта не а тези доходи
не е доказан.
Въпреки това обаче, настоящия състав приема по правото , че ответника
може да плаща издръжка в размер на 200 лева , без това да я затрудни
особено, тъй като този размер на издръжка съставлява под 1/8 част от
доказаните й доходи, а договора за кредит е възмезден и по него тя е получила
57500 лева. Това означава, че тя притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които й позволяват без особено затруднение да отделя
средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете (решение № 170 от
24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1339/2012 г., III г. о., ГК). С оглед казаното ,
хипотезата по чл. 144 от Семейния кодекс е налице , и искът е основателен.
При това съвпадение на крайните изводи на двете инстанции, решението е
правилно и следва да бъде потвърдено.
ІІ. Разноските се присъждат в полза на ответника по жалбата, съобразно
изхода на спора.
Затова Пернишкият окръжен съд, на основание чл. 272 от ГПК,
РЕШИ:
Потвърждава решение рег. № 782, постановено по гражданско дело № 818
по описа на РС Перник.
Осъжда В. И. П. с ЕГН **********, адрес ***, да заплати на М. Р. П. с ЕГН
**********, адрес ***, разноски по въззивното производство в размер от 400
(четиристотин) лева.
Решението е окончателно.Препис да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3