ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 173
гр. Радомир, 06.03.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20231730101024 по описа за 2023 година
С определение от 19.04.2024 г. съдът е назначил за процесуален представител на
В. Н. Б. адв.А. П. от АК- П. на първата фаза на делбата.
С определение от 15.04.2024 г. съдът е освободил от заплащане на предоставената
правна помощ ищцата В. В. А., като е постановил възнаграждение от 600 лв., платимо от
бюджета на съда.
В съдебно заседание на 11.02.2025 г. е направено искане от адв.П. да бъде
определено окончателно възнаграждение в размер на 1500 лв., съгласно чл.7, ал.4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както
и 250 лв. – за всяко от петте допълнителни явявания.
По направеното искане съдът намира следното:
Решение от 28.07.2016 г. по дело С-./2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в
светлината на правото на ЕС. В § 21 е припомнено, че член 14 от Директива ./48 прогласява
принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни
разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо
поради съображения за справедливост. В § 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17
от Директива./48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за
защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно
специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на
държавите членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни
разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите
на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора,
неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото страна, които разноски
трябва да бъдат „пропорционални“. Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче
не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата делото
1
страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска
съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на
съдебните разноски би довело до резултат, който се смята за несправедлив, да се отклони по
изключение от този режим.
В случая, макар да се отнася до определяне на разноски от бюджета на съда, по
аналогия следва да се съобрази именно горецитираната практика на СЕС, която има превес
над националната такава, като съдът намира, че на адв.П. следва да бъде присъдено разумно,
пропорционално и справедливо възнаграждение по отношение на така предявения иск за
делба.
При определяне на размера на възнаграждението следва да се съобрази, че
фактическата и правна сложност на делото, цената на иска, както и броя на заседанията.
При отчитане на посочените обстоятелства, съдът намира, че са налице основания
за промяна на определеното адвокатско възнаграждение, като за разумен размер намира
сумата от 1 000 лв.
Предвид това, на адв. П. следва да бъде присъдено окончателно възнаграждение в
размер на 1 000 лв.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ ОКОНЧАТЕЛНО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ на адв.А. П., в размер на 1
000 лв. (хиляда лева), платимо от бюджета на съда.
Да се издаде на ад.А. П. РКО за сумата от 1 000 лв. (хиляда лева)
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ПОС в
едноседмичен срок от датата на връчването му.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
2