Определение по гр. дело №53029/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 49558
Дата: 2 декември 2025 г. (в сила от 2 декември 2025 г.)
Съдия: Светлозар Димитров Димитров
Дело: 20251110153029
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 49558
гр. София, 02.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110153029 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на М. А. Г. срещу „Вива кредит“
ООД.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за паричен заем № Standart 30
№ 6067062/09.08.2024г., съгласно който на ищеца бил отпуснат заем в размер от
1500лв., който следвало да бъде върнат на 15 вноски при ГЛП от 40,32% и ГПР от
49,49%. В чл. 1, ал. 2-3 от договора било предвидено, че кредиторът предоставя на
потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането, за което се
дължи такса от 1028,40лв. В чл. 4, ал. 1 от договора било предвидено, че заемателят се
задължава в 3-дневен срок да представи обезпечение, а при неизпълнение съгласно ал.
2 дължал неустойка от 685,50лв. И двете суми следвало да се изплащат разсрочено,
заедно с погасителните вноски, като общо дължимата сума възлиза на 3648лв.
Ищецът счита, че клаузата по чл. 1, ал. 2-3 противоречи на чл. 10а от ЗПК и се
явява нищожна, като с нея се целяло и заобикаляне на закона. Посочва, че клаузата за
заплащане на неустойка е неравноправна и нищожна, а и противоречи на добрите
нрави. Посочва, че при забава кредиторът има право само на законната лихва.
Посочва, че било налице заобикаляне на закона. Евентуално, че е предвидена
необосновано висока неустойка при неизпълнение на задължението. Счита, че и
клаузата, с която е уговорена клаузата за такса за експресно разглеждане е нищожна
поради противоречие със закона. Изтъква, че кредиторът може да събира такси, които
не са свързани с усвояване и управление на кредита, а в случая таксата била такава.
Тази такса не била включена и в ГПР, макар че била част от него.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че клаузите на чл. 1, ал. 3, предвиждаща такса за експресно
разглеждане, и на чл. 4, ал. 2, предвиждаща неустойка, са нищожни.
Ответникът в срока за отговор е предявил насрещен иск, който е приет за
съвместно разглеждане. Посочва, че обявява кредита за предсрочно изискуем поради
неизпълнение, тъй като ищецът не бил заплатил никакви суми по договора.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът
по насрещния иск да бъде осъден да заплати сумата от 1500лв. – главница по договора
за заем от 09.08.2024г., ведно със законната лихва от депозиране на насрещната искова
молба.
Ответникът по насрещния иск не е подал отговор на исковата молба.
1
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните,
намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
и насрещен осъдителен иск искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на договор за кредит между страните със соченото в исковата молба
съдържание, съдържащ описаните в исковата молба клаузи, които противоречат на
императивни норми и на добрите нрави, както и изпълнение на задълженията си по
договора за връщане на суми, за които факти не сочи доказателства.
В тежест на ответника е да докаже: наличие на валиден договор за кредит и
валидни клаузи, отговарящи на императивните изисквания на закона и на добрите
нрави.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно в отношенията им,
че между тях е сключен процесния договор за кредит с описаното съдържание, както и
че заемната сума от 1500лв. е усвоена.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
Съдът намира, че няма необходимост от допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, тъй като искането е направено под условие (в случай че потребителят
оспорва), което не се е сбъднало.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.01.2026г.
от 09:35ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
исковата молба и насрещната искова молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2