№260000
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. Силистра, 04.01.2023 г.
Силистренският окръжен
съд, гражданско отделение в откритото заседание проведено на шести декември през две хиляди и двадесет и втората година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА
ВАСИЛЕВА
1. ДОБРИНКА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. КРЕМЕНА КРАЕВА
при участието на съдебния
секретар МИРЕНА СТЕФАНОВА и в присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от съдия Д.
СТОЕВА в. гр. д. №269/2020 г. по описа на
СОС и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Настоящото
дело е образувано по въззивна жалба, предявена от Главна дирекция “Пожарна
безопасност и защита на населението“ към
МВР, представлявана от директора, чрез
процесуален представител, против решение № 305/19.06.2020 г.,постановено по гр.
дело № 1586/2019 г. на Силистренски
районен съд, с което съдът е ОСЪДИЛ ГД
ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО към МВР - София, да заплати на Л.В.П.,
сумата от 1743.12 / хиляда седемстотин четиридесет и три лв. и 12 ст./ –
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 23.10.2016г.-23.10.2019г.,
заедно със законната лихва, считано от 23. 10. 2019 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪДИЛ Е ГД ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО - София, да заплати на Л.В.П., сумата от 148.80 /сто четиридесет и
осем лв. и 80 ст./ – обезщетение за забава при заплащане на възнаграждение за
извънреден труд, дължимо за периода 23.10.2016г.-23.10.2019г.
Присъдил
е и съответни такси и разноски в тежест на жалбоподателя пред настоящата
инстанция.
Жалбоподателят
счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и
необосновано - отменителни основания по чл.271 от ГПК, предвид което моли за
отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат изцяло
отхвърлени. Според изложените в жалбата доводи за неправилност на
първоинстанционното решение като противоречащо на материалния закон, районният
съд неправилно приема, че е налице непълнота в специалната нормативна уредба,
която следва да бъде попълнена с прилагане разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
Статутът на служителите в МВР, към които се числят и служителите на ГД ПБЗН, се
урежда със специалния ЗМВР, в който законодателят изчерпателно посочвал техните
права и задължения и възнаграждения за положен труд, вкл. допълнителни такива.
За процесния период има правна регламентация на нощния труд в ЗМВР и при
наличието на специална уредба субсидиарното приложение на НСОРЗ е
незаконосъобразно. Прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на
въззиваемата страна, претендира и разноски по делото, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по жалбата и ищец в първоинстанционното
производство - Л.В.П., чрез процесуален
представител е депозирал отговор по реда на чл. 267 ГПК, с който оспорва
жалбата, счита, че същата е неоснователна,
моли да бъде оставена без уважение като такава, претендира разноски за
тази инстанция. Според въззиваемия, през процесния период в ЗМВР и
подзаконовите му нормативи липсва изрично законово правило, уреждащо въпроса
дали е налице извънреден труд при надвишаване нормата работни часове при
сумирано изчисляване на работното време вследствие превръщане на нощните часове
в дневни. Счита, че при тази празнота следва да намери приложение правилото на
чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, а становището на насрещната страна, че нормалната
продължителност на нощния труд в МВР била 8 часа намира за неправилно, поради
което и при преобразуването на нощния труд в дневен следва да се приложи
коефициент 1,143.
ОС,
като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
следното:
Жалбата
е предявена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 259 и сл. ГПК,
поради което е допустима.
Пред
районния съд е заявена искова претенция с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, във връзка с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР , от настоящия въззиваем Л.В.П., чрез
адв. Д. против въззивника пред тази инстанция –ГДПБЗН, гр. София, като моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника, да му заплати сумата от
1743.12 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в
следствие преобразуването на нощен към дневен такъв, за периода
23.10.2016г.-24.10.2019г. заедно със законната лихва, считано от 23.10.2019 г.
датата на предявяване на иска пред съда-до окончателното изплащане на
задължението. Претендира и обезщетение за забава върху възнаграждението за
извънреден труд в размер на 148.80 лева за периода 23.10.2016г.- 23.10.2019г.,
както и разноски по делото .
Безспорно
е по делото, че ищецът е служител в МВР, със статут на държавен служител по
смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като през процесния период е заемал
длъжността „мл. Инспектор и водач на специален автомобил „ в РСПБЗН – Силистра,
към ГД ПБЗН при МВР – София. Безспорно е също така, че за периода от
23.10.2016г.-23.10.2019г. той е полагал труд на смени по график, включително и
за времето от 22 часа до 6 часа, като нощният труд е 1 670 часа съобразно заключението на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице е дало заключение, че
след преизчисление на положения нощен труд в дневен, с коефициент 1,143,
разликата между отчетения нощен труд и преизчисления е 239 часа, който не е заплатен, а дължимото възнаграждение
за положения извънреден труд след преизчислението е в размер на 1743,12 лева, а
лихвата за забава върху тази сума до датата на завеждане на делото възлиза общо
на сума в размер от 148.80 лева.
Основното
възражение във въззивната жалба е, че по отношение на служителите на МВР следва
да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на
основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не КТ и Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота на
нормативен акт, която да бъде преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ. Другото
възражение е, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ за
прилагане на коефициента 1, 143 за преизчисляване на положения нощен труд в
дневен, а след направеното преизчисление не се кумулира извънреден труд.
С
определение № 345/21.07.2020 г, постановено по настоящото дело, съдът, въз
основа на въведеното от въззивника
оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от
което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа
страна, назначи допълнителна счетоводна експериза с поставени конкретни
параметри за преизчисление на стойността на нощния труд, по която не беше
внесен определеният депозит, поради което и няма да бъде взета предвид при решаване
на делото.
На
основание чл. 176 от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден
труд (чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР). Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5
дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, Доп. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.).
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумарно на тримесечие (чл.
187, ал. 3 от ЗМВР, ДВ, бр. 14 от 2015
г.). Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за
служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното
месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6 от ЗМВР в редакцията от
ДВ, бр. 14 от 2015 г.). Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от КТ съдържа дефиниция
на понятието "извънреден труд"- това е трудът, който се полага от
работника, със знанието и без противопоставянето на работодателя, извън
установеното за него работно време. В чл. 50а от ЗДСл е посочено, че извънреден
е трудът, който се полага от държавния служител, извън установеното за него
работно време, освен в случаите на чл. 50 от ЗДСл, въз основа на мотивирана
писмена заповед на органа по назначаването. В ал. 2 на същия законов текст е
налице препращане към КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и
заплащането на извънредния труд. При преценката дали служителят/работникът е
положил извънреден труд се изхожда от нормалната продължителност на работното
време. Безспорно ищецът има качество държавен служител – полицейски орган по смисъла
на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Чл. 187, ал. 3 от МВР е предвидил, че при
работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6 часа,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Анализът на тази разпоредба сочи, че посочените 8 часа нощен труд са
максимално допустимите, но не и че това нормалната продължителност на работното
време през нощта. В подкрепа на това е и фактът, че законодателят е използвал
термина "средно 8 часа" за всеки 24-часов период. Поради това съдът
не споделя тезата на въззивника, че нормалната продължителност на работното
време през нощта за държавните служители – полицейски органи е 8 часа и е равна
на нормалната продължителност на дневното работно време, а счита, че в ЗМВР не
е фиксирана такава нормална продължителност на работното време през нощта. За
процесния период са действали няколко наредби на министъра на вътрешните работи
- Наредба № 8121з- 407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., като
само наредбата от 2014 г. съдържа правило, че при сумирано отчитане на
отработеното време, общият брой часове нощен труд се умножава по коефициент 0,
143, като полученото число се събира с общия брой отработени часове през
отчетния период. Следва да се отбележи, че редът и начинът на отчитане на
работното време, при сумирано такова, не е уреден в КТ, ЗМВР или ЗДСл. То е
предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на работещите по трудови
правоотношения това става чрез НСОРЗ и Наредбата за работното време, почивките
и отпуските (НРВПО). Чл. 9а, ал. 4 от последната предвижда, че когато се полага
нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по
ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и
повече от 4 часа нощен труд, с коефициента п о чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно
чл. 9г от НРВПО предвижда отработените часове от работника/ служителя, които в
края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време,
са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, да се отчитат за извънреден
труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда. Нормата на чл. 9г от
НРВПО е в сила от 01.01.2018 г., но разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ е с
това съдържание от 2007 г., когато е приета и не следва да се изключва от
приложение за работещите до приемане на изменението на НРВПО. Съгласно чл. 9,
ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като според КТ
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на нощното- 7
часа, то отношението между двете величини формира коефициент 1, 143.
Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание законовата делегация на
чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, с изключение на наредбата от 2014 г., не съдържат регламентация,
аналогична на тази в подзаконовите нормативни актове, издадени по КТ и по –
конкретно НСОРЗ. С оглед на коментираната по-горе липса на законова норма,
уреждаща нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните
служители, вкл. и тези по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, то настоящият състав
намира, че за неуредените случаи следва да се приложат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта - чл. 46, ал. 2
от ЗНА. В случая става дума за непълнота, а не за празнота на законов акт,
както изрично е посочено в цитираната разпоредба на Закона за нормативните
актове. След като е безспорно, че полицейските служители са държавни служители,
то за неуредените случаи в ЗМВР следва да се приложи общия ЗДСл. Съгласно
принципните разяснения, дадени в т. 23 на ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС,
в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно
правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на
ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях.
Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по
отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и
служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да
няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител
(подобно на § 1а - нов –ДВ, бр. 69/2008 г., отм. – ДВ - бр. 88/2010 г. от ДР на
отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно
приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и
максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните
служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както
и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Чл. 50а,
ал. 2 от ЗДСл също препраща към КТ, относно отчитането и заплащането на
извънредния труд. При липсата на нормативно уредена нормална продължителност на
работното време през нощта за полицейските служители, следва да се приеме за
такава посочената в чл. 140, ал. 1 от КТ -7 часа при 5-дневна работна седмица.
В цитираните във въззивната жалба на ответната страна наредби на министъра на
вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове
нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време.
Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски
от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, при наличието на
непълнота на уредбата, следва да намери приложение Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент е 1, 143. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение
спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители,
чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение
и сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време
на конкретния работник или служител в края на отчетния период - в случая на
тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще
се отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове
(след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ),
са извънреден труд. Поради това съдът намира за неоснователно възражението в
жалбата, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не
намира приложение по отношение на държавните служители в МВР и че след
превръщането на нощните часове в дневни не се кумулира извънреден труд.
Производството
по настоящото дело беше спряно по реда на чл. 631, ал.1, изр.1 ГПК, до решаване
на дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено от РС
–Луковит. В постановеното от СЕС решение от 24.02.2022 г. е прието, че чл. 8 и
чл. 12, буква "а" от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работници в публичния сектор е по - кратка от нормалната продължителност
на труда през деня. Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да
позволят да се компенсира особената тежест на нощния труд. В националното
законодателство изобщо не съществува до 2020 г. (вкл. и през исковия период)
норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните
служители в системата на МВР, така, че отговорът на този въпрос не променя
становището на настоящия състав. В тази връзка са изложени мотиви в решението.
От друга страна, предвиденото заплащане на нощния труд от 0, 25 лева за всеки
отработен час и ободряващи напитки, според съдът, не може да компенсира
особената тежест на нощния труд, по смисъла, вложен в решението на СЕС. Следва
да се има предвид, че посочената ставка е определена и в чл. 8 от НСОРЗ, и
работниците по трудово правоотношение също получават допълнително
възнаграждение в този размер за всеки отработен част нощен труд, което води до
извод, че в това отношение е налице равно третиране между държавните служители
в МВР и работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното третиране
на двете категории лица по отношение на преобразуването на нощните часове в
дневни. Това означава, че посоченото допълнително заплащане от 0, 25 лева на
час не съставлява компенсаторен механизъм за служители в МВР по начин, различен
от прилагания за работещите по трудово правоотношение. Налага се извод за липсата
на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и безопасността на
служителите в МВР, с оглед по–голяма продължителност на нощния труд.
Останалите, посочени от въззивника придобивки - ранно пенсиониране, безплатна
храна, униформено облекло, обезщетения при прекратяване на служебното
правоотношение в по-голям размер и др. съдът не счита като такива, компенсиращи
конкретно тежестта на полагания нощен труд. По отношение на приетото от СЕС, че
чл. 20 и чл. 31 от ХОПЕС допускат определената в законодателството на държава –
членка нормалната продължителност на нощния труд от седем част за работниците
от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл.
полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен
и разумен критерий, т. е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна с тази цел, следва отново да се има предвид, че
до 2020 г. няма определена нормална продължителност на нощния труд за
полицаите, такава е определена по - късно. Изложените доводи от въззивника за
специфичния характер на работа на служителите в МВР, свързана със защита
правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността и опазване
на обществения ред, с което се обосновава различното третиране не могат да
бъдат възприети като обективен и разумен критерий, свързан с допустима от
закона цел за неприлагане на преобразуването на часовете положен нощен труд в
дневен. Това е така, тъй като посочените по-горе придобивки са свързани именно
със специфичния характер на длъжността. Показателно е, че до м. август 2016 г.
наредбите на министъра на МВР са предвиждали такова преобразуване и отпадането
му след този момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел. Но дори
да се приеме, че такава е налице, както бе посочено по – горе в полза на
служителите в МВР не са предвидени мерки за защита за компенсиране на особената
тежест на положения нощен труд.
С
оглед на горното и като взе предвид обстоятелството, че направените от
настоящата инстанция фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които
е направил първоинстанционния съд в своето решение, съдът намира, че същото
следва да бъде потвърдено.
В
жалбата е направено възражение за прекомерност на адв. хонорар на ответната
страна. Всъщност , по делото няма твърдения, нито доказателства за заплатен
такъв. С отговора е направено искане на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗАдвокатурата и чл. 2, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ,
съдът да осъди работодателя да заплати на адвокат М.Д. адвокатски хонорар за
осъществената от него правна защита пред въззивната инстанция, в размер равен
на този, който му е присъден за защитата му пред първата инстанция, тъй като
същият е съобразен с установения по делото материален интерес и е изчислен към
минимума, посочен в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/09.07.2004 г., Към датата
на с.з.пред тази инстанция, предвид влизането в сила на измененията и
допълненията в Наредбата от ДВ. бр.88 от
4 Ноември 2022г., адв. Д. моли съда
хонорарът му да бъде съобразен с актуалния към 08.11.2022 г. минимум по
Наредбата и който възлиза на 489,19 лева, които следва да му
бъдат присъдени.
Мотивиран
от горното, Окръжен съд – Силистра
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 305/19.06.2020 г.,постановено
по гр. дело № 1586/2019 г. на Силистренски районен съд.
ОСЪЖДА
ГД ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО - София, да заплати на адвокат М.Д.
***, сумата от 489.19 /четиристотин
осемдесет и девет лв. и 19ст. / лева-възнаграждение по гр. дело № 269 / 2020 г. по описа на СсОС.
Решението
е окончателно.