Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 260149/23.9.2020г. Година
2020 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и осми състав
На седемнадесети септември Година две хиляди и двадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 3125 по описа за две хиляди и
двадесета година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП
№6823/06.07.2020г. на Началник отдел Контрол по РМП“, Дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол“ , Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на Г.И.Г.
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева на основание
чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Г.И.Г.
против НП, с което му е наложено административно наказание „глоба”.
В жалбата си въззивника счита наказателното постановление за
незаконосъобразно. Счита, че деянието
и бло квалифицирано неправилно. В конкретния казус не
е установено, че се касае за специално ползване на пътя, изразяващо се в превоз
на тежки и извънгабаритни товари.
В допълнителна
молба се поддържа позицията, че не е налице специално ползване на пътя, въз
основа на което деянието да бъде квалифицирано по чл.26 ал.2 т.1 „а“ от ЗП.
В съдебно
заседание въззивинкът не се явява и не се
представлява.
Представител на
органа, издал наказателното постановление оспорва жалбата.
По същество моли съда да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
След преценка на
събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 10.06.2020г.
служители към А“ПИ”, сред които св. П., извършвали рутинни проверки на водачи,
осъществяващи обществени превози на товари.
КПП-то било
устроено на път І-2 , в района на разклона за с Езерово.
Към мястото, където извършвали проверките приближило съчленено ППС с пет оси - „Волво“, с прикачено полуремарке, управлявано от въззивника Г..
На въззивника бил подаден
сигнал да преустанови движението си, след което служителите на АПИ пристъпили
към проверка. По време на проверката от
страна на служителите на АПИ били поискани документи на въззивника.
По АНП били приобщени приемо-
предавателен протокол и пътен лист,
видно от които с ППС бил извършен превоз на товари – 25 тона с получател „Агроферт“ ООД и изпращач „Агроелит-І“
Търговище, от гр. Търговище до гр. Варна, след което, в 11,40 часа същото
предприело движение обратно от гр. Варна към гр. Търговище.
Височината на превозното средство била измерена с
техническо средство- щрихова мярка за дължина и възлязла на 4,17 метра, като
превишавала максимално допустимата височина на ППС от 4,00 метра.
Въззивника Г. не представил разрешение за ползване на пътя с извънгабаритно
превозно средство.
При това св. П. пристъпил към съставяне на акт за
установяване на административно нарушение, в
съдържанието на който описал установеното нарушение и дал правна
квалификация на същото. В съдържанието на акта въззивника
вписал, че няма възражения. Възражения не постъпили в тридневен срок.
На 06.07.2020г.
било издадено НП, видно от съдържанието на което административно наказващия
орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в акта за установяване
на административно нарушение. На описаното нарушение била дадена правна
квалификация по чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от ЗП и въззивника
бил санкциониран на основание чл.53 ал.1 т.2 от ЗП, като му било наложено
административно наказание глоба към минимално предвидения размер.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото доказателства - показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел П.
и приложените по административонаказателната преписка
и делото доказателства- трудов договор, приемо-
предавателен протокол; пътен лист; копия от СУМПС и СРМПС и др.
Показанията на св. П. са такива на свидетел- очевидец,
който пряко и непосредствено е възприел вида на превозното средство, както и
размера на превишението на височината.
Показанията на свидетеля напълно кореспондират с
отразеното в съставения АУАН, както и със събраните по делото писмени
доказателства, установяващи конкретен маршрут на движение на превозното
средство, както и вида на превозното средство и неговият водач.
За да се произнесе
по жалбата, съдът взе предвид следното:
Проведеното администратинвонаказателно производство е в съответствие с изискванияата на процесуалния закон, при правилно
приложение на материално правните норми. И актосъставителя
и административнонаказващият орган са изпълнили
задълженията си, произтичащи от ЗАНН - акта за установяване на административно
нарушение е бил съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя; спазен
е и тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е
издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И акта за
установяване на административно нарушение и съставеното наказателно
постановление съдържат всички реквизити, изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Административно
наказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно
наказателната преписка доказателства е направил извод, че е извършено
административно нарушение, като правилно е определена квалификацията по ЗП и
вида на административното наказание.
Съдът намери, че
при определяне размера на административното наказание правилно е било
преценено, че размер в минималния се явява адекватен на извършеното
административно нарушение. Именно такъв размер способства за постигане на целите
на генералната и специалната превенция.
Що се отнася до
доводите на въззивника за отмяна на наказателното
постановление, наведени с жалбата , съдът не споделя същите, предвид на
следното:
Въззивника счита, че деянието е било
квалифицирано неправилно. В конкретния казус не е установено, че се касае за
специално ползване на пътя, изразяващо се в превоз на тежки и извънгабаритни товари. Не е налице специално ползване на
пътя, въз основа на което деянието да бъде квалифицирано по чл.26 ал.2 т.1 „а“
от ЗП.
Съдът не споделя подобна
позиция.
С чл.5 ал.1 т.2 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства е установена като допустим максимален размер на ППС за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване височина на всички видове ППС - 4,00
m.
В настоящия казус
височината на ППС възлиза на 4,17 м. и безспорно превишава максимално
допустимата височина.
В конкретния казус
безспорно е установено и , че се касае за „специално „ използване на пътя,
попадащо в определението на ДР § 1 т.8 от ЗП „ По смисъла на този закон:
"Специално ползване на пътищата" е използването на пътищата за
превозване на тежки и извънгабаритни товари или за
осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като:
изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към
тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях;
изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт
на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и
тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното
платно и земи в обхвата на пътя от други лица.“
Установеното превишение на
максимално допустимата височина представлява отклонение от максимално
допустимите габарити на превозното средство и безспорно представлява специално
ползване на пътя за превозване на извънгабаритен
товар по маршрут гр. Търговище – гр. Варна и обратно /установен посредством
приложения пътен лист и приемо- предавателен
протокол/.
Като взе предвид
гореизложеното, съдът намери, че следва
да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно
издадено.
Водим от горното,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: