РЕШЕНИЕ
№ 798
гр. Благоевград, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.а
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210103443 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от К. М. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. *****, със съдебен адрес: адвокатска кантора на адвокатско дружество „Б. и партньори“,
гр. *****, чрез пълномощника адв. С. **** срещу Община Благоевград, ЕИК *********, с
адрес: гр. ****, представлявана от кмета ****.
Предявен е иск, с който се претендира да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на основание давностно владение, установено през
1996г. и продължаващо и понастоящем, на недвижим имот с идентификатор №
62699.501.103, индивидуализиран в исковата молба.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на
исковата молба такъв е постъпил от страна на ответника, който намира предявения иск за
неоснователен.
Ищецът твърди, че е собственик на основание давностно владение, установено през 1996г.
и продължаващо и понастоящем, на недвижим имот с идентификатор № 62699.501.103 по
КК на Благоевград, целият с площ от 1435 кв.м., находящ се в с. ****, който е подробно и
надлежно индивидуализиран в исковата молба. Поддържа, че бил установил фактическа
власт върху имота през 1996г. Заявява, че оттогава владее имота повече от 10 години. В тази
връзка заявява, че решил да предприеме действия, за да се бил снабдил с констативен
нотариален акт за собственост по давностно владение, като за целта се бил снабдил със
скица на имота и подал молба-декларация до ответната община, с която да му бъдело
издадено удостоверение, че процесният имот не бил общинска собственост. Сочи, че за
процесния имот бил издаден Акт за частна общинска собственост № 13784 от 26.08.2024г.
Иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на
недвижимия имот.
Ответникът оспорва предявения иск с доводи, че: ищецът не е бил установил владение
върху имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС; процесния имот е бил собственост на Община
Благоевград на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС вр. с § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС; имотът не би
могъл изобщо да се придобиел по давност поради забраната на чл. 86 ЗС и § 1 ЗРЗС.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба предмет на разглеждане е иск с правна квалификация
по чл. 124, ал. 1 ГПК, имащ за предмет установяване на правото на собственост на ищеца
върху процесния недвижим имот.
Предявеният установителен иск е допустим.
Основателността на предявения установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищецът да е титуляр на
правото на собственост върху процесния имот, на заявеното правно основание – давностно
владение. В тази връзка трябва да установи, че е упражнявал фактическа власт върху
процесния имот с намерение за своене; осъществяваното владение е било явно, спокойно,
несъмнено, трайно и непрекъснато и същото е продължило за срок от 10 години, в рамките
на заявения в исковата молба период от време.
Ответникът следва да докаже направените от него възражения, с които оспорва правото на
собственост на ищеца. Във връзка с твърдението, че е придобил правото на собственост по
отношение на имот на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, чл. 56, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 7
ЗОС, като е била налице трансформация на собствеността от държавна в общинска с оглед
статута на имота, предназначението му и отреждането за нужди съгласно § 42 от ПЗР на ЗИД
на ЗОС, той трябва да установи, че е налице твърдяната трансформация на собствеността от
държавна в общинска.
За изясняване на местоположението, границите и съседите на процесния имот по делото
бе назначена съдебно-техническа експертиза. От заключението на същата и от уточненията
на вещото лице инж. Д., направени при проведеното му изслушване в открито съдебно
заседание на 15.09.2025г. се установява, че процесният имот с идентификатор №
62699.501.103, целият с площ от 1435 кв.м., находящ се в с. ****, е бил нанесен за първи път
в регулационния и кадастрален план за с. ***, одобрен със Заповед № 575 от 02.07.1982 г.,
като УПИ I 1.2, кв. 5 (1250 кв.м., за жилищно застрояване). Процесният имот е с
идентификатор 62699.501.103 (1435 кв.м., незастроен имот за жилищни нужди) по
кадастралната карта на с. *** е образуван при изработването и одобрението на КККР със
Заповед № Рд-18-86 от 26.11.2021 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Става ясно, че
процесният имот е отреден за жилищно застрояване. В представената справка към разписния
лист като собственици са записани **** без описан документ за собственост. Акт за
държавна собственост № 8 от 20.11.1984 г. е издаден на база РП от 1982 г. и не е вписан в
разписния лист към плана. Акт за частна общинска собственост № 13784 от 26.08.2024 г. е
вписан към Служба по вписванията под № 102, том XVII, peг. № 5059, дело 2456 от
30.08.2024 г. Спорният имот не е бил част от по-голям по площ терен. Установява се, че след
отразяването на УПИ I 1.2, кв. 5 не са установени изменения на границите и площта на
процесния имот до отразяването му в кадастралната карта и кадастралните регистри на с.
***, като имотът е с идентификатор 62699.501.103. Вещото лице е категорично, че
представеният по делото Акт за държавна собственост № 8 от 20.11.1984 г. касае незастроен
жилищен парцел от 1250 кв.м., представляващ УПИ 11.2, кв. 5, а приетият Акт за частна
общинска собственост № 13784 от 26.08.2024 г. вписан в Служба по вписванията под № 102,
том XVII, per. № 5059, дело 2456 от 30.08.2024 г. касае незастроен имот за жилищни нужди с
площ от 1435 кв.м., представляващ ПИ с идентификатор 62699.501.103 по КККР на с. ***.
След извършен графичен анализ и изготвена комбинирана скица (Приложение № 1 към
експертизата) е установено, че имотите, описани в акт за общинска частна собственост (ПИ
62699.501.103) и акт за държавна собственост (УПИ I 1.2, кв. 5), са частично идентични.
Установеното разминаване е в северната и южната част на парцела, а именно с номера от 1
до 14 (онагледено на Приложение № 1 към експертизата). Става ясно, че от отразяването на
имота през 1982 г. до 05.11.1999 г., включително и към днешна дата, процесният имот е
урегулиран с отреждане „за жилищно застрояване“. Не е установено отстъпено право на
строеж за процесния имот.
2
Вещото лице е онагледило настоящето фактическо състояние на имота, като е изготвило
скица от оглед на място, както и снимков материал /съответно Приложение № 1 и
Приложение № 2 към експертизата/. От огледа на място вещото лице е установило, че
процесният имот е неподдържан, обрасъл с непроходима храстовидна растителност.
Експертът е категоричен, че в границите на имота няма никакви подобрения и каквито и да
било сгради или постройки. Установени са единствено развалини (останки) от масивна
стопанска сграда. Става ясно, че имотът не е ограден, нито има достъп от едната му страна.
От направения оглед на вещото лице и изготвения от него снимков материал (Приложение
№ 2 към експертизата) се установява, че процесният имот представлява изоставена,
самозатревила се земя със саморасли неподдържани дръвчета, до която достъпът е затруднен
от непроходима храстовидна растителност.
От изследването на вещото лице, както и от приложените по делото писмени
доказателства става ясно, че с нарочна молба-декларация от 24.07.2024г., във връзка със
снабдяване с нотариален акт, ищецът е поискал от ответната община да му бъде издадено
удостоверение относно наличие на АЧОС върху процесния имот с идентификатор №
62699.501.103 по КК на Благоевград. На дата 17.09.2024г., от страна на Община Благоевград,
е издадено Удостоверение изх.№ 670 от 17.09.2024г., с което се удостоверява, че процесният
имот е частна общинска собственост съгласно АОС № 13784/26.08.2024г.
С цел да докаже, че е придобил спорния имот в резултат на давностно владение ищецът е
ангажирал гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля **** /приятел на
ищеца и неговия баща/, от които не може да се направи еднозначен и категоричен извод за
основателност на твърдението на ищеца за придобиване на имота по давност.
Свидетелят **** заявява, че процесният имот се намирал в с. ***, в края на селото в
посока водохващането, с площ около 1500 кв.м. Поддържа, че имотът от две от страните му
граничил с улици – едната била ул. „****“ , а другата ул. „****“, със северна граница към
селскостопански път и южна граница към имот на ****. Имотът бил в регулация, като в него
имало една занемарена сграда. Преди това имало три сгради, а сега имало само една, която
била занемарена. Имало тухли, покривът бил паднал. Тези три сгради представлявали
навеси, в които според свидетеля най-вероятно **** си бил гледал животни. Свидетелят
заявява, че **** бил предишният собственик на този имот. Сочи, в момента върху имота
имало дървета – две-три ябълки. Сега имало в имота само тези две-три ябълки, както и една
порутена постройка. Преди това в имота имало по-големи постройки, които свидетелят
мисли, че били три на брой. Знае, че ищецът К. Д. купил имота от ****, който бил негов
съсед от юг. Според свидетеля този имот К. го придобил 1996 година, като мисли, че го
купил от **** в началото на 1996 година. **** починал през 1997 година, а К. влязъл във
владение през 1996 година. Имотът не бил прехвърлен нотариално, тъй като **** починал
през 1997 година. К. и **** били имали устна уговорка и не били ходили при нотариус.
Самият К. бил казвал на свидетеля, че бил купил имота от ****, дал му бил пари. Не били
ходили при нотариус, защото впоследствие **** бил починал и не били имали време да го
прехвърлили. Твърди, че откакто К. придобил имота през 1996 година, досега същият
ползвал този имот, като в него гледал дръвчета – ябълки, круши, имало още и навеси. Освен
за овощна градина, К. давал имота под наем. На сто процента бил сигурен, че го давал под
наем, защото наемател бил синът му - ****, който ползвал имота на К. като сервиз - за
изчукване на коли. Синът му плащал наем на К. и ремонтирал колите си в това място.
Заявява, че синът ползвал имота на К. в период от пет-шест години, докато придобили техен,
собствен имот, синът му ползвал под наем имота на К.. Към момента К. държал в този имот,
в порутената му част, селскостопански уреди и техника - мотики, копачи. Поддържал си бил
имота и дръвчетата.
По въпроса за начина, по който съдът следва да извърши преценка на показанията на
свидетеля и анализ на същите, следва да се има предвид константното разбиране в съдебната
практика, изразено например в Решение № 141/11.10.2019г. по гр.д. № 3719/2018 г., І г.о. на
3
ВКС, в което се обоснова, че гласните доказателства, щом са относими и допустими, се
преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната
заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на процесуалния закон
и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. На първо място, съдът следва да
обсъди установява ли се противоречие в показанията, съпоставяйки данните за
осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки
свидетел, а оттам да прецени казаното от кои свидетели да приеме за достоверно и по какви
съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от
останалите събрани доказателства факти и обстоятелства; преценката на свидетелските
показания следва да се извършва в съвкупност с писмените доказателства, като се ползват и
правилата на логиката; не е достатъчно свидетелските показания да бъдат само
преразказани, а следва да се изложат съображения за възприемане показанията на част от
свидетелите, както и да се посочи кои други доказателства подкрепят казаното от тези
свидетели, както и защо не кредитира други, или в каква част ги възприема; свидетелските
показания не може да бъдат преиначавани или да се обсъжда избирателно части от тях, като
се игнорира друга част относно релевантни за спора факти; съдът е длъжен да прецени
способността на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите, да съхрани
впечатленията си и да ги изложи добросъвестно пред съда, като съобрази също при какви
обстоятелства свидетелят е узнал за съответния факт и за кое време в хода на развитието на
правоотношенията между страните се отнася той, като има предвид, че заинтересоваността
на свидетеля и неговата предубеденост може да се отрази както на начина, по който той
възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на
възпроизвеждането им в показанията пред съда, като това може да се отнася за всички факти
или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на
тези показания и в каква степен.
В тази светлина съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетеля **** ****,
в частта им относно това, че познава ищеца и неговия баща, и разположението на процесния
имот, неговата приблизителна площ, че в него има занемарена и порутена постройка, както
и че същият не е ограден, като намира същите за достоверни, непротиворечиви и основани
на лични впечатления. В тази им част показанията на свидетеля се подкрепят и от събраните
писмени доказателства и заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа
експертиза.
Съдът не дава вяра и не кредитира показанията на свидетеля **** ****, в частта им
относно това, че ищецът бил купил процесния имот от **** през 1996г., че влязъл във
владение през 1996 година, че от 1996 година досега ищецът ползвал този имот, като в него
гледал дръвчета – ябълки, круши, че освен за овощна градина, ищецът давал имота под наем.
Това е така, защото в тази им част показанията на свидетелите се опровергават от събраните
писмени доказателства и най-вече от заключението на вещото лице по приетата съдебно-
техническа експертиза. В тази връзка, от огледа на място, от изготвения от него снимков
материал (Приложение № 2 към експертизата), както и от изслушването на вещото лице
става ясно, че в цялост процесният имот представлява изоставена, самозатревила се земя със
саморасли неподдържани дръвчета, до която достъпът е затруднен от непроходима
храстовидна растителност, като имотът не е и ограден. Вещото лице по категоричен начин е
установило, че няма данни за обработване на имота и за поддържане на овощни дръвчета в
него. Имотът представлява необработваема земя, в която има единствено развалини
(останки) от масивна стопанска сграда. При това положение се налага изводът, че
показанията на свидетеля **** не са достатъчни, за да се направи извод за осъществявано
владение от ищеца, както от обективна, така и от субективна страна.
С оглед приетите по делото доказателства, не може да се направи еднозначен и
категоричен извод, че ищецът е придобил по давност спорния имот. Доказване от такъв
порядък в разглеждания случай липсва, доколкото от вече обсъдените показания на
4
свидетеля **** ****, се констатира единствено, че същия познава ищеца и неговото
семейство, както и разположението на имота. По делото не се доказаха твърденията на
ищцовата страна, че владее имота от 29 години (от 1996г.). В този смисъл не се доказа при
условията на пълно и главно обективният елемент на твърдяното от ищеца давностно
владение, а именно, че е упражняваа фактическа власт върху процесния имот с намерение за
своене; осъществяваното владение е било явно, спокойно, несъмнено, трайно и
непрекъснато и същото е продължило за срок от 10 години. От своя страна ответникът при
условията на насрещно и непълно доказване установи, че процесният имот попада в
приложното поле на чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС вр. с § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС. В подкрепа на този
извод е заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, подробно
обсъдено по-горе.
С оглед изложените съображения ищцовата претенция подлежи на отхвърляне. Това е така,
защото ищецът не доказа при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК фактическия състав на
соченото от него придобивно основание – давностно владение.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати
направените от ответната страна разноски в размер на 1700 лв., от които 1600 лв.
възнаграждение за вещо лице по приетата съдебно-техническа експертиза и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. М. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *****, със
съдебен адрес: адвокатска кантора на адвокатско дружество „Б. и партньори“, гр. *****, чрез
пълномощника адв. С. **** против Община Благоевград, ЕИК *********, с адрес: гр. *****,
представлявана от кмета **** иск, с който се претендира да бъде признато за установено
спрямо ответника Община Благоевград, че ищецът е собственик, на основание давностно
владение, установено през 1996г. и продължаващо и понастоящем на следния недвижим
имот: Поземлен имот с идентификатор № 62699.501.103 /шестдесет и две хиляди
шестстотин деветдесет и девет, точка, петстотин и едно, точка, сто и три/ по КККР на с. ***,
общ. Благоевград, обл. Благоевград, одобрени със Заповед РД-18-86/26.11.2021 г. на
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, с адрес на имота: с. ***, с площ от 1435
кв.м./хиляда четиристотин тридесет и пет квадратни метра/, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди,
стар номер 1 /едно/, квартал 5/пети/, парцел I /първи/, при граници/съседи: поземлени имоти
с идентификатори № 62699.501.104/ /шестдесет и две хиляди шестстотин деветдесет и девет,
точка, петстотин и едно, точка, сто и четири/, № 62699.501.105 /шестдесет и две хиляди
шестстотин деветдесет и девет, точка, петстотин и едно, точка, сто и пет/, № 62699.501.625,
/шестдесет и две хиляди шестстотин деветдесет и девет, точка, петстотин и едно, точка,
шестстотин двадесет и пет/, 62699.501.626 /шестдесет и две хиляди шестстотин деветдесет и
девет, точка, петстотин и едно, точка, шестстотин двадесет и шест/ и № 62699.69.2
/шестдесет и две хиляди шестстотин деветдесет и девет, точка, шестдесет и девет, точка,
две/.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, К. М. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. *****, със съдебен адрес: адвокатска кантора на адвокатско дружество „Б. и партньори“,
гр. *****, чрез пълномощника адв. С. **** да заплати на Община Благоевград, ЕИК
*********, с адрес: гр. *****, представлявана от кмета **** сума в размер на 1700 лв.
/хиляда и седемстотин лева/ – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
5
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр. Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6