РЕШЕНИЕ
№ 260028 29.01.2021 г. гр.
Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд
граждански състав на
четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
секретар Атанаска Ганева
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 951 по описа за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на О.П. представлявана от И.А., в
качеството му на Кмет, против С.В.Т., ЕГН **********, М.А.Т., ЕГН **********, В.А.Т.,
ЕГН **********,***. Твърди се, че с влязла в сила Заповед №
РД-16-603/28.06.2013г. на Кмета на О.П. е разпоредено премахването на незаконен
строеж, подробно описан в заповедта, собственост на А.М. Т., наследодател на
тримата ответници (поч.на 08.01.2016г.). В срока за доброволно изпълнение на
заповедта за премахване на незаконния строеж, това не било сторено, поради
което, с възлагателно писмо от 14.11.2016г. и във връзка с Договор от 18.01.2016г.,
О.П. възложила на „Аква Системс" АД да премахне незаконният строеж. С
протокол № 3/29.11.2016г. били утвърдени извършените дейности по премахване на
незаконната постройка и изнасяне на строителните отпадъци, като общата им
стойност била в размер на 1018,62 лева с ДДС. За дейностите, описани в протокол
№ 3/29.11.2016г., била издадена фактура № 1833/29.11.2016г. на обща стойност
32361,17 лева, в която била включена и посочената сума от 1018,62 лева. С
кредитно известие № 1841/12.12.2016г. общата дължима сума от 32361,17 лева била
намалена със сумата от 2546,04 лева, като остатъка от 29815,13 лева (в т.ч. и
процесната сума от 1018,62 лева) била заплатена от О.П. с платежно нареждане от
27.02.2017г. Сумата била преведена на НАП- Бургас въз основа на разпореждане за
изпълнение, на основание чл.230, ал.4 ДОПК (поради наложен от НАП запор върху
банковата сметка на „Аква Системс" АД). С оглед заплащането от страна на О.П.
на чужди задължения (на длъжниците С.В.Т., М.А.Т. и В.А.Т.), се сочи, че
последните следвало да възстановят платената сума в размер на 1018,62 лева,
ведно с лихвата за забава, до окончателното изплащане на сумата. С покана за
доброволно изпълнение №94С-1668-1/25.01.2019г. ответниците били поканени да
заплатят сумата от 1018.62 лева (главница) и законната лихва за забава. Тъй
като не последвало плащане на дължимите суми, въз основа на заявление от 01.03.2019г.
била издадена Заповед за изпълнение № 107 от 14.03.2019г., постановена по
ч.гр.дело № 216/2019г. по описа на РС- Несебър, за сумата от 1018,62 лева -
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението- 01.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата общо в размер на 325 лева, представляваща разноски по делото, от които
държавна такса в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева. Тъй като издадената заповед била връчена на длъжниците по реда на чл.47 ГПК, се моли да бъде прието за установено съществуването на вземане в полза на
ищците против ответника за сумите, предмет на заповед за изпълнение №107 от
14.03.2019г., постановена по ч.гр.дело № 216/2019г., а именно: сумата от
1018,62 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на подаване на заявлението- 01.03.2019г. до окончателното изплащане на
вземането.
В срокът
по чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответниците, посредством техния особен
представител, с който се оспорват предявените против тях искове. Твърди се, че А.М.
Т. бил е закупил през 2007г. 1/4 идеална част от дворното място ведно с
двуетажна жилищна сграда № 4-близнак, представляващ еднофамилно жилище, т.е
останалата част от двора в размер на ¾ идеални части била собственост на
друг собственик, ведно с другия близнак. Не ставало ясно по какъв начин О.П.
била направила извод, че тази незаконна постройка е извършена от Т. или
респективно се ползвала от него. В заповедта на кмета от 28.06.2013г. било
записано, че констативният акт бил съставен в отсъствие на А.М. Т., като се
твърди, че той бил собственика и извършителят на строежа. Издателят на
заповедта не бил установил точно годината на изграждане на строежа, съответно
правния режим, който го определял като търпим или нетърпим и евентуално
изключващ неговото премахване. Сочи се, че заповедта не била сведена до
знанието на наследодателя им, нито поканата за доброволно изпълнение, като в тази
връзка срока не бил започнал да тече. В този смисъл се моли претенциите да
бъдат отхвърлени.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, приложените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени
са претенции с правно основание чл. 422, ГПК вр. чл. 225а, ал. 4 - 6 ЗУТ вр. чл.
59, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ, Кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповедта се издава въз основа на
констативен акт, съставен от служителите по чл.
223, ал. 2,
който се връчва на заинтересуваните
лица, имащи право да
подадат възражения в 7-дневен
срок. Ако заповедта за премахване не се изпълни доброволно в определения в нея
срок, тя се изпълнява принудително от общината по ред, определен с наредба на
общинския съвет.
В настоящият казус не се спори по делото, а това се
установява и от представените писмени доказателства, че на 05.03.2013 г. е била
извършена проверка на процесния обект от страна на служители по контрол на
строителството в отдел УТООС при О.П. за което е бил съставен констативен акт №
5. В същият е отразено, че строежът е изпълнен от А.М. Т.- собственик на къща №
4, без съответните строителни книжа и разрешения. Констативният акт бил връчен
лично на А.М. на 13.06.2013 г. Впоследствие със Заповед № РД-16-603/28.06.2013г.
на Кмета на О.П. е било разпоредено премахването на незаконен строеж- постройка
на допълващо застрояване, находяща се в УПИ XVI- 247, кв.28, по плана на с. Порой, о.П.
В същата е прието, че строежът бил собственост на А.М. Т., който, видно от
приложеното удостоверение за наследници, е починал на 08.01.2016 г., като
оставил за свои наследници- ответниците. Предвид на това, че обратните
разписки, с които са били направени опити за връчване заповедта на А.М., се
връщали с отбелязване, че писмото не е било потърсено, се сочи от ищеца, че М.
бил уведомен по реда на §4, ал.2, изречение второ от ДР на ЗУТ, за което се
представят протокол от 28.08.2013 г. Впоследствие се твърди, че е премахнат
строежа от дружество, на което ищеца възложил тази дейност, на което била
заплатена търсената сума.
С оглед на
така изложеното съдът намира следното:
За да се
ангажира отговорността на ответниците, като наследници на А.Т. следва да се
докаже по делото, че последния е бил собственик или извършител на процесния
строеж. Това твърдение е оспорено от страна на особеният представител на
ответниците, поради което и съдът, при разпределяне на доказателствената тежест
в определението си по чл-.140 от ГПК, е указал на ищеца, че следва да докаже
този факт. В подкрепа на твърдението си О.П. представя н.а. № 141, т. II,
рег. № 1228, н.д. № 320/2007 г., по силата на който А.М. Т. е закупил ¼
ид.ч. от дворно място, съставляващо УПИ XVI- 247, кв.28, по плана на с. Порой, о.П.
ведно с двуетажна жилищна сграда № 4, близнак, представляваща еднофамилно
жилище. Представят се и два броя постановления на ЧСИ, съгласно които на МКБ
„Юнионбанк“ АД са възложени къща № 2 и къща № 1, ведно с прилежащите по
¼ ид.ч. от дворното място. Именно това дружество е подало жалба до
ищеца, в която е посочило, че А.Т. е изградил процесната незаконна постройка.
Настоящата
инстанция счита, че така представените доказателства не са достатъчни за да се
обоснове извод, че А.Т. е извършител или възложител на строежа. Видно от
цитираните по- горе доказателства, дворното място, в което е изграден обекта, е
съсобствено, като наследодателя на ответниците е собственик само на ¼
ид.ч. Соченото дружество е собственик на ½ ид.ч. от имота, поради което
на останалата ¼ ид.ч. собственик следва да е трето лице.
Обстоятелството, че А.Т. е собственик на една от къщите, го поставя в същото
положение, в което се намират и лицата, притежаващи останалите къщи, изградени
в дворното място. Видно от констативен акт № 5, в същият не е отразено
въпросната постройка да е свързана по някакъв начин с къщата на Т. или да е
налице някакво друго положение на въпросния обект, от което да се направи макар
и косвен извод, че същия обслужва къща № 4, и оттам да се приеме /отново
косвено/, че строежа е изпълнен или възложен от А.Т.. Липсата на други
доказателства в тази насока налагат извода, че от страна на ищеца остана
недоказано именно наследодателя на ответниците да следва да носи отговорността
за направените от О.П. разноски по премахването на постройката, за да бъде
ангажирана отговорността на неговите наследници. Само на това основание
предявената претенция следва да бъде отхвърлена, като е безпредметно да се
изследва въпроса дали проведената административна процедура е извършена при
спазване на законовите правила.
Мотивиран
от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от О.П. представлявана от
И.А., в качеството му на Кмет, против С.В.Т., ЕГН **********, М.А.Т., ЕГН **********,
В.А.Т., ЕГН **********,***, претенция за приемане за установено съществуването
на вземане в полза на ищеца против ответниците за разделна дължимост на
последните на сумата от 1018,62 лева, заплатена от ищеца за принудително
премахване на незаконен строеж- постройка на допълващо застрояване, находяща се
в УПИ XVI-
247, кв.28, по плана на с. Порой, о.П. за който се твърди, че е собственост на
наследодателя на ответниците- А.М. Т., починал на 08.01.2016 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 01.03.2019г. до окончателното изплащане
на вземането, за която е издадена Заповед за изпълнение № 107 от 14.03.2019г.,
постановена по ч.гр.дело № 216/2019г. по описа на РС- Несебър.
Решението
може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяването
на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: