Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.09.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми
април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: АДРИАНА АТАНАСОВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 4804 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 27.03.2018 год., постановено по гр.дело № 54665/2016 г. на СРС, Г.О., 119 състав, е допусната да се извърши съдебна делба между С.П.М., ЕГН **********,***,
с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр.София, на ул.“ *****,
партер, чрез пълномощника адвокат С.И.Х., ЕГН **********, Б.Ц.В., ЕГН **********,
В.З.В., ЕГН ********** и Г.З.Б., ЕГН **********, и трите живеещи в гр.Банкя, на
ул.“*****, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр.София,
на ул.“ *****, Търговски дом, етаж І, кантора 154, чрез пълномощника адвокат И.Н.,
на следните недвижими имоти:
Поземлен
имот с идентификационен № 02659.2193.101 с площ от 470,00 кв.м., находящ се в гр.Банкя на ул.“*****, с трайно предназначение
на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10,00 метра/, без стар идентификационен номер, с № 1605 по предходния план в
квартал ХІV, при съседи: поземлени имоти с идентификационен №№ 02659.2193.1642,
02659.2193.1646, 02659.2193.181 и 02659.2193.100, за който имот е отреден
урегулиран поземлен имот ХІV-1605 в
квартал ХІV по плана на гр.Банкя с площ от 648.00 кв.м., и
Поземлен
имот с идентификационен № 02659.2193.100 с площ от 651,00 кв.м., находящ се в гр.Банкя, на ул.“ *****, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване /до 10.00 метра/, без стар идентификационен номер, с № 1605 по
предходния план в квартал ХІV, парцел
ХІІ, при съседи: поземлени имоти с идентификационен №№ 02659.2193.1642, 02659.2193.101,
02659.2193.181, 02659.2193.273 и 02659.2193.264, за който парцел е отреден
урегулиран поземлен имот ХІІ-1605 в
квартал ХІV по плана на гр.Банкя с площ
от 666,00 кв.м., при граници: улица-тупик, улица „ Ахелой“ и урегулирани поземлени имоти
ХІV-1605 и ХІ-1604, при квоти: от 1/2
идеални части за С.П.М., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване и връчване
на съобщения и книжа в гр.София, на ул.“ *****, партер, чрез пълномощника
адвокат С.И.Х., ЕГН **********, и по 1/6 идеални части за Б.Ц.В., ЕГН **********,
В.З.В., ЕГН ********** и Г.З.Б., ЕГН **********, и трите живеещи в гр.Банкя, на
ул.“*****, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр.София,
на ул.“ *****, Търговски дом, етаж І, кантора 154, чрез пълномощника адвокат И.Н..
С определение № 529514 от 08.11.2018
г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 54665/2016 г. на
СРС, Г.О., 119 състав е отхвърлено искането на С.П.М., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване и
връчване на съобщения и книжа в гр.София, на ул.“*****, партер, чрез
пълномощника адвокат С.И.Х., ЕГН **********, ищец по гражданско дело № 54665 по
описа на Софийски районен съд за 2016 година, за допълване на решение № 372382,
постановено по същото гражданско дело на 27.03.2018 г., в частта му за
разноските.
Срещу решението на СРС, 119 с-в е постъпила въззивна жалба от Б.Ц.В.,
В.З.В. и Г.З.Б., подадена чрез пълномощника им адв.И.Н., с искане същото да бъде отменено,
като неправилно и необосновано. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, като
постановено при нарушаване на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и необосновано. Твърди се, че
не следва да бъде допусната делба на процесните два
недвижими имота, поради липсата на съсобственост между страните по отношение на
тях, тъй като делба между съделителите е била
извършена, като ищцата по делото С.П.М. е станала собственик на УПИ ХІV-1605 в
кв.14, с площ от 648 кв.м. с неуредени сметки по регулация за 164 кв.м., а Б.Ц.В., В.З.В. и Г.З.Б. са
станали собственици на УПИ ХІІ-1605, в кв.14, с площ от 651 кв.м. Твърди се
също така, че със заповед № РД-50-159/20.10.2004 г. на Кмета на СО- район“
Банкя“ е бил одобрен проект за изменение на плана за регулация за УПИ-1605 от
кв.14 по плана на гр.Банкя, като по силата на това изменение на регулационният
план са били обособени два самостоятелни урегулирани поземлени имота/УПИ/, като
във всеки един от тях имало изградена и сграда, която сграда всяка една от
страните притежавала, и които сгради били изключени от съсобственост. С влизане
в сила на заповед № РД-50-159/20.10.2004 г. на Кмета на СО- район“ Банкя“, с
която бил одобрен и влязъл в сила плана за регулация е била извършена всъщност
делба на имота на страните и към настоящия момент не съществувала съсобственост
между тях. Жалбоподателите излагат доводи, че са придобили по давност, тъй като
в тяхна полза е изтекла придобивна давност по чл.79,
ал.1 от ЗС и че станали изключителни собственици на УПИ ХІІ-1605, с
идентификатор : 02659.2193.100 и с площ от 651 кв.м., като са упражнявали
фактическа власт върху него и са го владели повече от 14 години, без ищцата да
е имала претенция по отношение на този имот, като същевременно същата е станала
съответно собственик на УПИ ХІV-1605, с идентификатор: 02659.2193.101 с площ от
648 кв.м. В
тази връзка въззивниците- ответници
молят съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с
което да отхвърли изцяло предявения иск за делба на процесните
недвижими имоти, като неоснователен и недоказан. Претендират присъждане на
направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец по делото С.П.М., чрез пълномощника си адв.С.Х. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени
в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата
като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното
решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направени разноски по делото.
Постъпила е и частна жалба от С.П.М.,
подадена чрез пълномощника адв.С.Х. срещу определение
№ 529514 от 08.11.2018 г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 54665/2016 г. на
СРС, Г.О., 119 състав, с което е отхвърлено искането на С.П.М. за допълване на решение № 372382, постановено
по същото гражданско дело на 27.03.2018 г., в частта му за разноските. В
частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и
за дължимост на направените от ищцата С.П.М. разноски
в първоинстанционното производство. В тази връзка се
прави искане за отмяна на обжалваното определение и вместо него да бъде
постановено друго, с което да се уважи искането на съделителката
С.П.М. за присъждане в нейна полза на направени разноски, съобразно
представения списък по делото.
Ответниците по частната жалба- Б.Ц.В., В.З.В.
и Г.З.Б., чрез пълномощника си адв.И.Н., оспорват частната
жалба, като неоснователна по съображения
изложени в депозирания по делото
писмен отговор. Излагат доводи за правилност на обжалваното определение.
Молят съда да отхвърли същата, като неоснователна по съображения изложени в отговора
на частната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски
съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на
чл.266
от ГПК, които да
променят така приетата за установена
от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен
акт не следва
да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните
за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането
на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба
е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно
съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва
да се разгледа
по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като постановено при спазване
на съдопроизводствените правила и материалния закон.
Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото
доказателства. При правилно разпределена доказателствена
тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си,
посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният
съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален
закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на
жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Доводите в
жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Съдът
приема, че доводите в жалбата за допуснати процесуални нарушения от СРС са без
значение към законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната
инстанция е такава по същество на спора, а не е контролно- отменителна,
поради което ирелевантни са процесуални нарушения,
които не водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение.
Процесуалните нарушения могат да бъдат само основание за събиране на нови
доказателства от въззивния съд. Съдът приема, че
доводите изложени в жалбата за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, биха били основание за допускане на
изрично посочени от страната доказателства пред въззивната
инстанция, в случай на направено искане за събирането им на основание чл.266 от ГПК, но в случая такова искане не е направено. С оглед на което доводите за
допуснати процесуални нарушения от СРС, изложени в депозираната въззивна жалба се
явяват неоснователни. В настоящия случай при постановяване на обжалваното
решение не е допуснато от първоинстанционният съд, нарушение на императивни процесуалноправни норми
на закона. При постановяване на обжалваното първоинстанционно
решение не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни
норми на закона.
На следващо място, като
неоснователни следва да се преценят и доводите за неправилност и необоснованост
на обжалваното решение. Противно на изложеното във въззивната
жалба обжалваното решение е обосновано. Обжалваното решение е и правилно.
Неоснователни са изложените доводи във въззивната
жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установи с
тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. Изводите на съда са обосновани
с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Като
неоснователни следва да се преценят доводите на ответниците
изложени във въззивната жалба, че в процесния случай не следва да бъде допусната делба
на процесните два недвижими имота, поради липсата на
съсобственост между страните по отношение на тях, тъй като делба между съделителите е била извършена, като ищцата по делото С.П.М.
е станала собственик на УПИ ХІV-1605 в кв.14, с площ от 648 кв.м. с неуредени
сметки по регулация за 164 кв.м., а Б.Ц.В., В.З.В.
и Г.З.Б. са станали собственици на УПИ ХІІ-1605, в кв.14, с площ от 651 кв.м. Неоснователен
е и довода изложен във въззивната жалба, че с влизане в сила на заповед № РД-50-159/20.10.2004 г.
на Кмета на СО- район „Банкя“, с която е бил одобрен проект за изменение на
план за регулация за УПИ ХІІ-1605 и образуване на нови УПИ ХІІ-1605 и ХІV-1605,
кв.14 по плана на гр.Банкя е била извършена всъщност делба на имота на страните
и към настоящия момент не съществувала съсобственост между тях. В настоящия
случай, безспорно е обстоятелството, че със заповед № РД-50-159/20.10.2004 год.
на Кмета на СО- район“ Банкя“ е одобрен проект за изменение на план за
регулация за УПИ ХІІ-1605 и образуване на нови УПИ ХІІ-1605 и ХІV-1605, кв.14
по плана на гр.Банкя, съгласно приложен проект от фирма „*****“-Златан
Златанов. От мотивите на заповедта се установява, че същата е издадена във
връзка с молба с вх.№ АГ-94-Б-207/23.09.2004 г. от Б.Ц. Варадинова и С.П.М.,
представени нот.акт.№ 97/1979 г., нотариално заверена
декларация за съгласие от 07.09.2004 г., скица- проект за делба от фирма „ *****“,
писмо-съгласие от Район „Банкя“ по чл.135, ал.3 от ЗУТ с изх.№
АГ-94-С-263/15.10.2003 г., представен проект за изменение на план за регулация
за УПИ ХІІ-1605 и образуване на нови УПИ ХІІ-1605 и ХІV-1605, кв.14 по плана на
гр.Банкя, решение по т.20 на Протокол № 26/15.10.2004 г. на РЕСУТ“Банкя“, с
което решение е одобрен проект за изменение на плана за регулация. От друга
страна, с оглед заключението на вещото лице по допуснатата съдебно- техническа
експертиза, прието като неоспорено от страните, което съдът кредитира, като
компетентно и обективно изготвено се установява, че съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г.
на Изпълнителния директор на АГКК и действащата регулация на гр.Банкя, имотите
предмет на съдебна делба са следните: поземлен имот, представляващ УПИ
ХІІ-1605, кв.14 по плана на гр.Банкя с площ от 642 кв.м., с идентификатор:
02659.2193.100, с площ на поземления имот от 650 кв.м. и административен адрес:
ул.“ *****, застроен с масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ
съгласно кадастрална карта от 75,00 кв.м., и поземлен имот, представляващ УПИ
ХІV-1605, кв.14 по плана на гр.Банкя с площ от 630 кв.м., с идентификатор:
02659.2193.101 с площ на поземления имот от 470 кв.м. и административен адрес:
ул.“ *****, застроен с едноетажна полумасивна жилищна
сграда, със застроена площ съгласно кадастрална карта от 66,00 кв.м. В тази
връзка съдът приема, че е налице отделно притежание от съделителите
на жилищни сгради в съсобствен
поземлен имот /УПИ ХІІ-1605/, но поради одобрения проект за изменение на план
за регулация за УПИ ХІІ-1605, със заповед на Кмета на СО-район“ Банкя“ от
20.10.2004 год. и разделянето му/ образуване/ на два нови – УПИ ХІІ-1605 и ХІV-1605,
кв.14 по плана на гр.Банкя е налице хипотеза на два самостоятелни поземлени
имота, съсобствени между страните поради липсата на
делба, като във всеки от тях се намира сграда, изключителна собственост на
всяка от страните. В УПИ ХІV-1605 се намира сграда изключителна собственост на съделителката С.П.М., а в УПИ ХІІ-1605 се намира жилищна
сграда изключителна собственост на съделителите Б.Ц.В.,
В.З.В. и Г.З.Б.. Следва да се отбележи също така, че
регулационните промени в този съсобствен между
страните поземлен имот /състоящи се в разделянето му на два самостоятелни
имота/, нямат и не могат да имат значение за правото на собственост.
Одобряването на устройствен план, при което не става
въпрос нито за урегулиране в общ имот на маломерни имоти или на неупълномерими остатъци от имоти, нито за придаване по
регулация, а се разделя съществуващ имот, не води до придобиване на вещни
права. Собственикът /или собствениците/ на имота преди разделянето му е
собственик /са собственици/ и на новообразуваните имоти, но не на различно
основание от това, въз основа на което са придобили собствеността преди
одобряването на промените в плана. Заповедта
с № РД-50-159/20.10.2004 год. на Кмета на СО- район“ Банкя“, с която е одобрен
проект за изменение на план за регулация за УПИ ХІІ-1605 и образуване на нови
УПИ ХІІ-1605 и ХІV-1605, кв.14 по плана на гр.Банкя, не води до
придобиване на вещни права, различни от тези, които страните по делото
притежават – собствениците на поземления имот преди разделянето му са
собственици и на новообразуваните поземлени имоти, но не на различно основание
от това, въз основа на което са придобили собствеността преди одобряване на
промените в плана / в този смисъл е решение № 201 от 20.04.2011 год. по гр.дело
№ 1547/2010 год. ІV г.о. ВКС/. Следователно, същите остават съсобственици на
двата нови урегулирани поземлени имоти, във всеки от които притежават собствена
сграда, до влизане в сила на съдебното решение за делба, след който момент се
прилага заповедта за изменение на плана за регулацията, съгласно чл.201, ал.3,
изр.2 ЗУТ. Съсобствеността
върху новообразувания УПИ ХІІ-1605 по Заповед с № РД-50-159/20.10.2004 год. на
Кмета на СО- район“ Банкя“, с която е одобрен проект за изменение на план за
регулация за УПИ ХІІ-1605, не може да се отдели от съсобствеността и върху
другия УПИ ХІV-1605, докато не бъде прекратена с делба, тя съществува върху
цялото дворно място, в което са построени двете жилищни сгради, притежавани в
индивидуална собственост от всеки от съсобствениците на земята. В процесния случай съсобствеността върху новообразуваните
поземлени имоти/ УПИ ХІІ-1605 и ХІV-1605, кв.14 по плана на гр.Банкя/ не е била
прекратена чрез делба или по друг начин. Противно на изложеното във въззивната жалба съсобствеността върху новообразуваните
поземлени имоти/ УПИ ХІІ-1605 и ХІV-1605, кв.14 по плана на гр.Банкя/ не е била
прекратена с влизане в сила на Заповед № РД-50-159/20.10.2004 год. на Кмета на
СО- район“ Банкя“. Възможността от
един поземлен имот да се обособят няколко отделни имота при спазване на
техническите изисквания за това, не е достатъчна, за да се прекрати
съществуващата съсобственост и да се премине към отделна собственост върху
различните части от общия имот. Необходимо е да се извърши и делба на съсобствеността
и едва след това всеки от съсобствениците става отделен собственик на реална
част от бившия имот и може да се разпорежда с нея / в този смисъл е решение №
441 от 10.01.2012 год. по гр.дело № 1056/2010 г., ВКС, І г.о., както и решение
№ 87 от 24.07.2015 г. по гр.дело № 5323/2014 г., ВКС, ІІ г.о./.
На
следващо място, неоснователен е
изложеният във въззивната жалба довод, че ответниците Б.Ц.В., В.З.В. и Г.З.Б.
са придобили по давност един от процесните недвижими имоти, а именно-УПИ ХІІ-1605, кв.14 по
плана на гр.Банкя с идентификатор: 02659.2193.100 и с площ от 651 кв.м., като
са упражнявали фактическа власт върху него и са го владели повече от 14 години,
без ищцата С.П.М. да е имала претенция по отношение на този имот, като
същевременно същата е станала съответно собственик на УПИ ХІV-1605, кв.14 по
плана на гр.Банкя, с идентификатор: 02659.2193.101 с площ от 648 кв.м.
Неоснователно е направеното от ответниците възражение
за придобивна давност по отношение на процесния недвижим имот. Съгласно разпоредбата на чл.79,
ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, а според ал.2 ако владението
е добросъвестно – в продължение на 5 години, т.е. фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и
изтичане на определен срок. Според разпоредбата на чл. 68 от ЗС владението се
характеризира с два основни признака: обективен - упражняване на фактическа
власт върху вещта и субективен - намерение да се държи вещта като своя. При
преценка дали е установено владение следва да се вземат предвид и неговите
характеристики- да е непрекъснато, спокойно, явно и несъмнително и с намерение да се държи
вещта като своя. Във връзка с възражението на ответниците
за давност по делото са събрани гласни доказателства, като от показанията на
разпитаните свидетели не се установява, непрекъснато, явно и необезпокоявано
владение върху процесния недвижим имот/ УПИ ХІІ-1605, кв.14 по плана на гр.Банкя с
идентификатор: 02659.2193.100 и с площ от 651 кв.м./ от страна на ответниците Б.Ц.В., В.З.В. и Г.З.Б. в срока по чл.79, ал.1 от ЗС, за който твърдят, че
са го придобили по давност, като други доказателства по делото не са ангажирани
в тази насока. От друга страна, не се
установява твърдението на ответниците по делото, че процесния недвижим имот
/УПИ ХІІ-1605, кв.14 по плана на гр.Банкя, с идентификатор: 02659.2193.100 и с
площ от 651 кв.м./
е владян изцяло от тях, като тяхна собственост. Съдът приема, че като съсобственици на процесния
недвижим имот / УПИ ХІІ-1605, кв.14 по плана на гр.Банкя, с идентификатор:
02659.2193.100 и с площ от 651 кв.м./, ответниците Б.Ц.В.,
В.З.В. и Г.З.Б. имат качеството на владелци по
отношение на собствената им ½
идеална част от имота и качеството на държатели по отношение на
другата ½ идеална част от имота
на другия съсобственик- С.П.М..
На следващо място, от гледна точка на
придобивната давност обаче в отношенията между съсобствениците въпросът за добросъвестност
или недобросъвестност на владението на
чуждите идеални части има значение
само за различните
срокове, след изтичането на които
се придобива собствеността. Пълна собственост върху съсобствената вещ може да се
придобие чрез кратката петгодишна давност или чрез
дългата десетгодишна давност.
При спор за придобиване
по давност на съсобствен имот
от един от
съсобствениците/ какъвто е процесния случай/ следва да се
даде отговор на въпроса дали
той владее изключително за себе си целия
имот и от кога. По начало
упражняването на фактическата власт продължава на основанието,
на което е започнало, докато не бъде променено.
След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта
признава такава и на останалите съсобственици,
то го прави
държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита
оборена презумпцията на чл.69
от ЗС. Тогава, за да придобие по
давност правото на собственост върху чуждите идеални
части, съсобственикът, който не е техен
владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение.
Тези действия трябва да са
от такъв характер, че с тях по явен
и недвусмислен начин да се показва
отричане владението на останалите съсобственици.
Това е така нареченото преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът
съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се
позовава на придобивна давност, той трябва да
докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е престанал да държи
идеалните части от вещта за
другите съсобственици и е започнал да ги
държи за себе си с намерение
да ги свои,
като тези действия са доведени
до знанието на останалите съсобственици.
Завладяването частите на останалите и промяната по начало
трябва да се манифестира пред тях и осъществи
чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако
това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай
всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани.
Последващо манифестиране промяна в намерението не е необходимо и когато упражняването на фактическата власт е започнало от един от
съсобствениците с намерението
да държи целия имот като
свой и той е станал владелец на идеалните части
на останалите. В настоящия случай по делото не е установено подобно
намерение да е било демонстрирано и противопоставено на другия съсобственик на процесния недвижим имот/ ищцата по делото- С.М./ от страна
на ответниците, поради което не може да се приеме, че
ищцата е престанала да бъде собственик на собствената си 1/2 идеална част от имота- УПИ ХІІ-1605, кв.14 по плана
на гр.Банкя, с идентификатор: 02659.2193.100 и с площ от 651 кв.м./, за сметка
на придобиването й от ответниците въз основа на
осъществено давностно владение. В този смисъл са и
задължителните указания на ВКС, дадени с ТР № 1/06.08.2012г. по тълк.дело №
1/2012 на ОСГК.
На следващо място, съдът приема,
че презумпцията на чл.69 от ЗС се
прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически
факт, различен от наследяването. В случаите, при които
един от съсобствениците
е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта
на основание, което изключва владението на останалите,
намерението му за своене се
предполага и е достатъчно да докаже, че
е упражнявал фактическа власт върху целия
имот в срока по чл.79
от ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята
идеална част, но да държи
вещта като обща, то той
е държател на идеалните части на останалите съсобственици
и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически
факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците,
който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални
части, да превърне с едностранни действия държането им във владение.
Ако се позовава
на придобивна давност за чуждата
идеална част, той трябва да
докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за
себе си. В настоящия случай това не е сторено от
страна на ответниците по делото по отношение на
ищцата, относно този процесен недвижим имот, а
именно- УПИ ХІІ-1605, кв.14 по плана на
гр.Банкя, с идентификатор: 02659.2193.100 и с площ от 651 кв.м./.
По изложените съображения следва да
се направи обоснован извод, че процесните допуснати
до делба недвижими имоти са съсобствени между съделителите С.П.М., Б.Ц.В., В.З.В.
и Г.З.Б. при квотите, установени от първоинстанционния
съд- по 1/2 идеална част за С.П.М. и по
1/6 идеална част за всеки един от останалите трима съделители
Б.Ц.В., В.З.В. и Г.З.Б..
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с
нея решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
По частната жалба на С.П.М.,
подадена чрез пълномощника адв.С.Х. срещу определение
№ 529514 от 08.11.2018 г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 54665/2016 г. на
СРС, Г.О., 119 състав, с което е отхвърлено искането на С.П.М. за
допълване на решение № 372382, постановено по същото гражданско дело на
27.03.2018 г., в частта му за разноските, съдът приема следното:
Обжалваното
определение е правилно и законосъобразно.
В процесния
случай, съдът е бил сезиран с искане на ищцата С.П.М. по чл.248, ал.1 от ГПК,
направено с молба от 10.04.2018 г. за допълване на решението в частта за
разноските, като на същата следвало да се присъдят разноски, които своевременно
били претендирани с представения списък по чл.80 от ГПК в размер на сумата от 1024,78 лв./ дължими по 341,59 лв. от всеки един от ответниците/. Като
неоснователни следва да се преценят доводите на ищцата за неправилност на
обжалваното определение, както и че в настоящия случай следва да й бъдат
присъдени направени от нея разноски в първоинстанционното производство по допускане
на делбата. Съдът
приема, че по аргумент от
разпоредбата на чл.355 от ГПК, в първата фаза на делбеното
производство не се дължат разноски, а такива се присъждат с решението по
извършване на делбата. От друга,
единствено сторените във въззивната инстанция
разноски, се дължат на общо основание, като за тях намира приложение
разпоредбата на чл.78 от ГПК, тъй като са направени във връзка с повдигнат спор
за законосъобразността на първоинстанционния съдебен
акт. В първата фаза на
делбеното производство страните не си
дължат разноски, а присъждането на такива се прави
с решението по извършване на делбата.
Правото да се претендират разноски в делбения процес е регламентирано с разпоредбата на чл.355 от ГПК и то се извършва
с решението по втората фаза на
делбата. Искането за присъждане
на разноски представлява
субективно имуществено право, което се
гарантира и от общите разпоредби на чл.81
от ГПК вр. с чл.78 от ГПК, които следва да се
отнесат към съдебният акт, постановен по втората
фаза на делбата,
с който се приключва съдебното производство в конкретната инстанция
/ в този смисъл е определение № 203 от 17.05.2011 г. на ВКС, І г.о. по
ч.гр.дело № 205/2011 г./.
С оглед на изложеното,
постановеното от първоинстанционния съд определение се явява правилно и
законосъобразно, и следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него частна жалба, като неоснователна - да се
остави без уважение.
Относно разноските по производството.
При този изход на спора пред настоящата въззивна инстанция, на въззивниците-ответници
не се следват разноски. На основание чл.273 от ГПК във вр.
с чл.78, ал.1 от ГПК на въззиваемата страна- ищец по
делото следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за въззивното производство в размер на сумата от 800 лв.,
представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
приложена разписка от 21.07.2020 г. и списък на разноски по чл.80 от ГПК. Съдът приема,
че специалната разпоредба
на чл.355 от ГПК, касае само разноските,
направени в първоинстанционното
производство по допускане и извършване
на делбата, но не и разноските,
направени при въззивно и касационно обжалване /в тази насока е определение № 101 от 18.04.2013
г. по гр.дело № 671/2012 г., Г.К., І г.о. на ВКС/. За направените
при обжалването разноски
важат общите разпоредби на чл.81 и чл.78
от ГПК. Когато е
повдигнат спор относно съществуването на съсобствеността, правата на съделителите или способа, по който следва да бъде извършена
делбата, както и по присъединените искове в делбеното
производство и при обжалване на постановените от първоинстанционния
и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата
на чл. 78 от ГПК, която урежда отговорността за разноски като санкция срещу
страната, която е предизвикала неоснователен правен спор, по повод на който са
сторени разноските – виж т.9 от Постановление
№ 7 от 28.11.1973 г., Пленум на ВС, в този смисъл и определение № 4 от 06.01.2011
г. на ВКС по ч.гр.дело № 542/2010 г., II-ро г. о. ГК;
определение № 47 от 29.01.2015 г. на ВКС по ч.гр.дело № 6919/2014 г., I-во г. о., ГК; определение № 45 от 27.02.2018 г. на ВКС по
ч.гр.дело № 466/2018 г., I-во г. о., ГК и определение
№ 78 от 27.04.2018 г. на ВКС по ч.гр.дело № 1521/2018 г., I-во
г.о., ГК. Винаги когато съделител оспорва по пътя на
обжалването съдебното решение по допускане или по извършване на делбата,
разноските за съответната по обжалване инстанция, в т.ч. и за адвокатско
възнаграждение, се разпределят съобразно изхода на спора по правилото на чл. 78
от ГПК, а не по това на чл.355 от ГПК.
Последното намира приложение за разноските в първоинстанционното
производство, които са необходими за признаването и ликвидирането на
съсобствеността, при липсата на спор относно съсобствеността и правата на съделителите и способа за извършване на делбата /в този
смисъл са: определение № 4 от 06.01.2011 г. на ВКС II-ро
г.о., по ч.гр.дело № 542/2010 г.; определение № 255 от 09.10.2013 г. на ВКС, I-во г.о., по гр.дело № 563/2012 г.; определение № 83 от
24.04.2014 г. на ВКС, II-ро г.о., по гр.дело №
948/2012 г.; определение № 692 от 29.09.2014 г. на ВКС, III-то г.о., по ч.гр.дело
№ 4283/2014 г.; определение № 47 от 29.01.2015 г. на ВКС, I-во
г.о., по ч.гр.дело № 6919/2014 г.; определение № 152 от 08.06.2015 г. на ВКС, II-ро г.о., по ч.гр.дело № 6646/2014 г./. За
разпределението на разноските по правилото на чл. 78 ГПК във въззивното и касационното производство е ирелевантно в коя фаза се намира делбеното
производство и дали дяловете на съделителите са
определени. Само пред първа инстанция е възможно разноските за адвокатско
възнаграждение да се понасят от съделителите така,
както са направени. С оглед на което въззивниците- ответници Б.Ц.В., В.З.В. и Г.З.Б. следва да бъдат
осъдени да заплатят на въззиваемата
страна- ищец по делото С.П.М.
сумата от 800 лв., разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.03.2018 год., постановено по гр.дело № 54665/2016 г. на
СРС, Г.О., 119 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като
неоснователна частната жалба на С.П.М., ЕГН **********, подадена чрез
пълномощника адв.С.Х. срещу определение № 529514 от 08.11.2018 г., постановено в закрито
заседание по гр.дело № 54665/2016 г. на СРС, Г.О., 119 състав, с което е отхвърлено
искането на С.П.М. за допълване на
решение № 372382, постановено по същото гражданско дело на 27.03.2018 г., в
частта му за разноските.
ОСЪЖДА
Б.Ц.В., ЕГН **********, В.З.В., ЕГН ********** и Г.З.Б., ЕГН **********, и
трите с адрес: ***, да заплатят
на С.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата от 800 лв./ осемстотин лева/,
представляваща направените пред въззивната инстанция
разноски /заплатено адвокатско възнаграждение/.
РешениеТО може да се обжалва пред
ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок
от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.