РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. Благоевград, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20231210200002 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "Г******** с ЕИК, *********, със седалище и адрес на
управление с.Б*****, общ.Б*****, представлявано от управителя В* В*, подадена чрез
юрисконсулт З* против Наказателно постановление № ПО-02-158/23.11.2022 г., издадено от
директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район", с което на дружеството-
жалбоподател на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ е наложена имуществена санкция в размер
на 2000 лева, за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от същия закон.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните
правила. В тази връзка се твърди, че от съдържащото се в АУАН и НП словесно описание на
нарушението не ставало ясно за какво точно нарушение е санкционирано дружеството,
както и датата на неговото извършване. Навежда се неправилна правна квалификация и
неправилно определяне на санкционната разпоредба въз основа на която е наложена
имуществената санкция. Иска се отмяна на атакуваното НП. Поддържа се и маловажност на
нарушението по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
В съдебното заседание дружеството- жалбоподател се представлява от
юрисконсулт Захариева, която поддържа подадената жалба. Допълва, че неправилно е
определен субекта на отговорност. Иска отмяна на НП, като подробни доводи в писмено
становище. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващия орган се представлява от юрк. Г*, която излага
доводи за законосъобразност на издаденото наказателно постановление и моли същото да
бъде потвърдено. Моли в полза на наказващия орган да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
1
фактическа страна следното:
Дружество "Г******** с предишно наименование „А*****, с ЕИК******* е
представлявано и управлявано от В* В*. Наименованието е променено на 04.10.2018 г.
Дружеството има разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи
водовземни съоръжения с № 41530106/01.08.2016 г. с краен срок 01.08.2026 г.
С т. 2.1.1 от Раздел "Условия за предоставяне на информация за собствен
мониторинк " в приложение към разрешително за водовземане от подземни води, чрез
съществуващи водовземни съоръжения с № 41530106/01.08.2016 г. с краен срок 01.08.2026
г. за титуляря на разрешителното е предвидено задължение да представя на Директора на
Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" данните от изпълнения ежемесечен
мониторинг на черпените и ползвани водни количества и измерени водни нива към 30.06 и
към 31.12. всяка година в срок до 14 дни след посочените дати.
На 02.08.2022 г. свидетелите М. и А. - служители на Дирекция "Контрол"
Басейнова дирекция "Западнобеломорски регион" във връзка с контрол по изпълнение на
разрешителното извършили проверка на обект производствената база на „Г******* в с*
Б*********, общ. Б*****, експлоатиран от „Г*****. В хода на проверката същите
установили, че има изграден сондажен кладенец, от който се осъществява водовземане за
бетоновия център, като за измерване на ползваните води е монтирано измервателно
устройство. Свидетелите отчели показателите на измервателното устройство и проверили
дневника, в който се записват показанията на измервателното устройство и дневника не е
представен в дирекция. След справка и по документи било установено, че дружеството-
жалбоподател не е представило в БДЗБР данните от изпълнения ежемесечен мониторинг на
черпените и ползвани водни количества и измерени водни нива в СК-1 към 30.06.2022г. в
срок до 14 дни от тази дата.
Резултатите от извършената проверка били обективирани в Констативен протокол
№ КД-01-810/02.08.2022 г.
Предвид установеното в хода на проверката, свидетелката М. приела, че "Г*******
" не е изпълнило условие т. 2.1.1 от Раздел "Условия за предоставяне на информация за
собствен мониторинк " в приложение към разрешително за водовземане от подземни води,
чрез съществуващи водовземни съоръжения с № 41530106/01.08.2016 г. с краен срок
01.08.2026 г., като по този начин е извършило нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 ЗВ и подлежи
на санкция по реда на чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ.
До „Г************ е изпратено писмо, с което е указано представител на
дружеството да се яви на 26.09.2022 г. за съставяне на акт за установеното административно
нарушение по Закона за водите. На посочената дата в присъствието на свидетелите А. и К.,
и упълномощено от дружеството лице св.А.., М. съставила АУАН № КД-04-158/26.09.2022
г. Актът е връчен на упълномощено от дружеството лице, което го подписало, като
посочило, че ще представи възражения, но такива не постъпили и в законоустановения срок.
Въз основа на акта на 23.11.2022 г. директорът на Басейнова дирекция
"Западнобеломорски регион" издал обжалваното НП, с което на дружеството-жалбоподател
на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева,
за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от същия закон. НП е връчено на представител на
дружеството на 02.12.2022 г.
2
Посочените фактически обстоятелства се установяват въз основа на събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелите М., А., К., А., както и приобщените по надлежния процесуален ред на чл. 283
НПК писмени доказателства:
В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на свидетелите
М., А. и К.. Чрез показанията на тези свидетели се установява, характера на проверката и
констатираното в хода на същата. Конкретно чрез показанията на св.М. се установява, че са
засекли устройството на място, посочва какво се констатирало, повода за посещение на
място, както и защо са приели, че именно жалбоподателят е отговорното лице. В същата
насока са и показанията на св. А.. Чрез показанията на св.К. се установява процедурата по
съставяне на АУАН, както и че при неговото съставяне е присъствал упълномощено лице.
Приетото от фактическа страна не се променя и от показанията на свидетеля А., който не
оспорва че данните не са представени в дирекцията, единствено сочи, че обектът се ползва
от „А***********“.
От представеното разрешително се установяват условията, при които е издадено
разрешителното, както и произтичащите от същото задълженията на дружеството.
От страна на защитата са представени заявление до Басейнова дирекция, ведно с
договор за наем от м.12.2022 г. за изменение на разрешително.
Показанията на свидетелите и приетите по делото писмени доказателства
съдържат данни за всички съществени елементи на санкционираното с НП нарушение, в
това число дата и място на извършването му и от къде произтичат съответните задължения
на дружеството жалбоподател.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и
оспорваното наказателното постановление са издадени от компетентни органи. АУАН е
съставен от служител, упълномощен на основание чл. 201, ал. 1 ЗВ , а атакуваното НП е
издадено от директора на БДЗБР, съгласно предвидената с чл. 201, ал. 2 ЗВ компетентност.
Спазена е предвидената от закона писмена форма, както и регламентираната
процедура по връчването на АУАН и НП на санкционираното дружество.
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП отговарят на
предвидените с чл. 42 и съответно чл. 57 ЗАНН изисквания към тяхното съдържание.
Фактическите обстоятелства на твърдяното нарушение и обстоятелствата по извършването
му са отразени ясно и пълно в акта и наказателното постановление, по начин, който да
гарантира упражняване правото на адекватна на административното обвинение право на
защита.
С оглед изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, налагащи отмяна на санкционния акт. При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен
3
актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да включват в
съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е
съставен от свидетеля И. Б. М., на длъжност главен инспектор в Дирекция „Контрол“ при
БДЗБР – Благоевград, упълномощена с нарочна заповед за това, която дава пълно описание
на нарушението и обстоятелствата, при които същото е осъществено. В тази насока са и
показанията на свидетеля А. присъствала на извършване на проверката. Чрез изпълнение на
изискванията на чл.42 от ЗАНН, органът издал АУАН постига пълна индивидуализация на
нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на санкционираното лице.
Издадения в съответствие с процесуалните норми акт и в сроковете по чл.34 от ЗАНН е
редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП. Предвид изложеното
съдът намира, че не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения, които да
се довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя и да представляват
формално основание за отмяна на наказателното постановление.
Неоснователни са и възраженията за неяснота в НП, относно датата и мястото на
извършеното нарушение.
Действително в НП не е посочена конкретна дата на извършване на нарушението,
но според съда това не е съществено процесуално нарушение, доколкото е посочен срока в
който е било дължимо действието. Предвид характера на нарушението, а именно
осъществено чрез бездействие - неизпълнение на предвиденото в Разрешителното
задължение в рамките на определения за това срок, същото следва да се счита за извършено
в деня, следващ изтичането на срока, поради което и непосочването на конкретна дата с
оглед конкретното нарушение не може да бъде третирано като съществен порок, който да
предпоставя отмяна на НП на собствено основание. Още повече такава е посочена в АУАН,
който е надлежно цитиран в НП, поради което и съдът приема, че по никакъв начин не е
ограничено правото на защита на дружеството жалбоподател, доколкото същото е било
запознато в какво именно нарушение се обвинява.
Правилно като място на извършване на нарушението е посочено и БДЗБР, където е
следвало да се представят данните.
С оглед изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, налагащи отмяна на санкционния акт.
Районният съд намира наказателното постановление, предмет на настоящия
съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 11 ЗВ водоползвателите - титуляри на
разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по
реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на
околната среда.
По същество преценката на административнонаказващия орган, че "Г**********"
не е изпълнило условие т. 2.1.1 от Раздел "Условия за предоставяне на информация за
собствен мониторинк " в приложение към разрешително за водовземане от подземни води,
чрез съществуващи водовземни съоръжения с № 41530106/01.08.2016 г. с краен срок
01.08.2026 ге законосъобразна.
4
С т. 2.1.1 от Раздел "Условия за предоставяне на информация за собствен
мониторинк " в приложение към разрешително за водовземане от подземни води, чрез
съществуващи водовземни съоръжения с № 41530106/01.08.2016 г. с краен срок 01.08.2026
г. за титуляря на разрешителното е предвидено задължение да представя на Директора на
Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" данните от изпълнения ежемесечен
мониторинг на черпените и ползвани водни количества и измерени водни нива към 30.06 и
към 31.12. всяка година в срок до 14 дни след посочените дати.
От доказателствената съвкупност по делото, съдът намира за установено, че в
установения с Разрешително срок до 14 дни след 30.06.2022г. „Г*********** като титуляр
на цитираното Разрешително не е представило данните от изпълнения ежемесечен
мониторинг на черпените и ползвани водни количества и измерени водни нива в СК-1 към
30.06.2022г. в срок до 14 дни от тази дата, поради което в деня, следващ последния ден от
този срок дружеството е извършило нарушение чл. 48, ал. 1, т. 11 ЗВ.
С оглед това, че отговорността е на дружеството-юридическо лице, а тя е
обективна и безвиновна, не е необходимо наличието на субективната страна на
нарушението да е реализирана, нито да бъде изследвана от съда.
Съдът намира, че в случая правилно е определен и субекта на отговорност. Субект
на административно - наказателна отговорност за това нарушение е „Г********* като
титуляр на разрешителното, като възраженията в обратна насока са неоснователни.
Отговорността за спазване на условията на даденото разрешително за водоползване е на
неговия титуляр, поради което е правилно решението на наказващия орган да насочи
отговорността за допуснатото нарушение към дружество „Г********* записано в
разрешително за водоползване със старото си име „А*******, а това кой реално ползва
обекта и какви договорки има между тях е без правно значение. Изводите на съда в тази
насока не се променят и от представените доказателства, относно предприети действия по
изменение на разрешителното, доколкото представеното заявление и договор са с дата,
следваща датата на извършване и констатиране на нарушението, поради което и
възраженията, относно субекта на отговорност са неоснователни
В настоящия случай обаче в наказателното постановление като основание за
налагане на съответното наказание – "имуществена санкция" в размер на 2000 лева е
посочена разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ, която разпоредба предвижда санкция за
физически или юридически лица, които ползват водни обекти, водностопански съоръжения
и системи или изграждат такива без необходимото за това основание или в отклонение от
предвидените условия в разрешителното .
Съставът на районния съд счита, че в случая възражението, че неправилно е
определена санкционната норма е основателно, така констатираният пропуск обаче не
предпоставя отмяна на санкционния акт с оглед задължителните за съдилищата указания на
Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. ОСС от І и ІІ колегия на ВАС.
С цитираното тълкувателно решение е разяснено, че в производството по реда на раздел
пети, глава трета от ЗАНН районният съд има правомощия да преквалифицира описаното в
5
НП изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или полеко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В
случая така посочената санкционна норма не съответства на фактическото описание на
нарушението в АУАН и НП. При така направеното от актосъставителя и
административнонаказващия орган описание на нарушението и установяването му от
събраните по делото доказателства съответства предвиденото със санкционната норма на
чл. 200, ал. 1, т. 4 ЗВ, наказание за нарушаване на правилата за деклариране, отчитане и
контролиране при осъществяване на разрешеното водовземане или ползване на воден обект,
а не посочената в НП т. 2 на същата разпоредба / В този смисъл Решение № 729 от
01.06.2020 г. на АдмС Благоевград по к. а. н. д. № 84/2020 г., Решение № 216 от 5.02.2019 г.
на АдмС Благоевград по к. а. н. д. № 645/2018 г., Решение № 1742 от 29.07.2015 г. на АдмС
Варна по к. а. н. д. № 1526/2015 г. и др. /.
Съобразявайки гореизложеното и доколкото по делото по безспорен начин се
установи, че дружеството-жалбоподател е осъществило нарушение на разпоредбата на чл.
48, ал. 1, т. 11 ЗВ, съдът приема, че жалбата се явява частично основателна, поради което и
на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г. /, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено по отношение на приложената санкционна
разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ, като я преквалифицира по чл. 200, ал. 1, т. 4 ЗВ и
намали имуществената санкция от 2000 лева на 150 лева.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 200, ал., т. 4 ЗВ наказва се с глоба,
съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото
или юридическото лице, което наруши правилата за деклариране, отчитане и контролиране
при осъществяване на разрешеното водовземане или ползване на воден обект - от 150 лв. до
1000 лв.;
Районният съд намира, че на дружеството следва да бъде наложена имуществена
санкция в законоустановения минимум с оглед липсата на доказателства по настоящото
дело за извършени от същото други нарушения, свързани с предвидените в Разрешителното
условия, както и такива на ЗВ.
Така определеният размер на имуществената санкция според съда се явява
справедливо наказание за извършеното нарушение и ще постигне необходимия превантивен
и предупредителен ефект към спазване на установения в страната правов ред.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя не представлява
маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – а именно такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-
ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид. Санкционираното нарушение представлява
"формално нарушение", като същото е довършено със самия факт на осъществяване на
изпълнителното деяние чрез бездействие – неизпълнение на предвидените в Разрешителното
6
за водоползване и Приложението към него условия, без законът да изисква настъпване на
определен противоправен резултат извън самото деяние.
Санцкционираното нарушение не се характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид,
като обект на защита от ЗВ са важни обществени отношения, свързани с управлението на
природните ресурси. Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път от
дружеството жалбоподател също не обуславя прилагането на чл. 28 ЗАНН, доколкото
същото е отчетено от съда при индивидуализиране размера на имуществената санкция.
При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни с оглед
размера на наложената имуществена санкция и изменението му от настоящата съдебна
инстанция.
Жалбоподателят претендира заплащането на разноски в размер на 100 лв,
представляващи възнаграждение за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед размера на санкцията след изменението от настоящия съдебен състав, на
дружеството-жалбоподател следва да бъдат присъдени 92.50 лв, който размер е определен
съобразно уважената част по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, към която разпоредба препраща
чл. 144 АПК.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на
БДЗБР, което е юридическото лице издател на оспореното наказателно постановление
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП. С
разпоредбата на чл. 144 АПК е регламентирано, че за неуредените в този дял въпроси се
прилага ГПК. В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП.
Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, урежда присъждане на разноски
единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение
на същото, на основание чл. 144 от АПК субсидиарно следа да намери приложение ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 2 ГПК ищецът, съответно ответникът имат право на присъждане
на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да
уважи претенцията на процесуалния представител на наказващия орган, съизмеримо с
размера на изменената част на наложената с обжалваното НП санкция. Съгласно чл. 37, ал. 1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе
предвид, че делото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални
процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на наказващия орган, съдът
намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.,
7
предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 3 вр.
с ал. 1 ГПК, в полза на наказващия орган следва да се присъди заплащане на разноските за
юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно сумата от 7.50 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ПО-02-158/23.11.2022 г., издадено от
директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район", с което на "Г******* с
ЕИК, *********, със седалище и адрес на управление с.Б******, общ.Б*******,
представлявано от управителя В* В* на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от същия
закон. като ИЗМЕНЯ приложената санкционна норма от чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ на чл. 200,
ал. 1, т. 4 ЗВ и НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 2000 лева /две
хиляди лева/ на 150 лева /сто и петдесет лева/.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК Басейнова
дирекция "Западнобеломорски район" ДА ЗАПЛАТИ на "Г******** с ЕИК, *****, със
седалище и адрес на управление с.Б******, общ.Б******, представлявано от управителя В*
В* сума в размер 92.50 лева (деветдесет и два лева и петдесет стотинки), представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК "Г******* с
ЕИК, ****** със седалище и адрес на управление с.Б******, общ.Б*****, представлявано от
управителя В* В*ДА ЗАПЛАТИ на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" сума в
размер 07.50 лева (седем и петдесет), представляваща направени в хода на съдебното
производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-гр.Благоевград в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8