ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 540
гр. Пловдив, 02.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500337 по описа за 2023 година
Делото е образувано по частна жалба, подадена „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, чрез адв. Р. Х., срещу Определение
№ 11664/28.10.2022, постановено по частно гражданско дело №
20225330107454/2022 год., по описа на Районен съд – Пловдив, II брачен
състав, с което е обезсилена издадената в производството Заповед за
изпълнение № 4380/12.06.2022 год. В молбата се твърди, че на 30.09.2022
год., от жалбоподателят е уведомен, че може в едномесечен срок от
съобщението да предяви иск за установяване на вземането си. Твърди се, че
от съобщението, приложено по делото, е видно, че втората половина от
цифрата 3 на числото 30 е изписана върху печатния текст, поради което е
разчетена като цифра 2, съответно, че съобщението е получено на 20, а не на
30.09.2022 год. Иска се след проверка на твърденията в частната жалба,
определението за обезсилване да бъде отменено.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в
законоустановения едноседмичен срок, от легитимирана страна в спора,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана на същество, жалбата е основателна по следните
1
съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран със Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД с ЕИК ********* срещу П. К. Б., с искане да бъде издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сума в размер на 603,70
лв., представляваща консумирана питейна и отведена канална вода за посочен
в заявлението обект, за периода от 30.09.2019 год. до 29.04.2022 год., лихва в
размер на 76,27 лв., дължима за периода от 30.11.2019 год. до 30.04.2022 год.,
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на
вземането. Претендира се и присъждането на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв., както и направените деловодни разноски в
размер на 25 лв. Районният съд е издал Заповед № 4380/12.06.2022 год. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е уважил
исканията в заявлението в цялост. Съобщението за заповедта е редовно
връчено на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което е
разпоредено да се уведоми заявителя, че в 1-месечен срок от съобщението
може да предяви иск за установяване на вземането.
Със заявление с вх. № от 31.10.2022 год. депозирано от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Пловдив е извършено
уведомяване, че на основание чл. 415 ГПК срещу длъжника е заведена искова
молба, като препис от същата е приложен към заявлението, с отразен върху
нея вх. номер от 31.10.2022 год.
За да постанови обжалваното определение, с което издадената заповед
за изпълнение по чл. 410 е обезсилена, заповедният съд е приел, че не е
спазен едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК за предявяване на иск за
установяване на вземането, доколкото съобщението до заявителя е било
получено на 20.09.2022 год. и срокът е изтекъл на 20.10.2022 год.
Настоящият съдебен състав не споделя направения от
първоинстанционния съд правен извод.. Видно от приложеното съобщение
на л.26 от делото на ПРС, както правилно сочи жалбоподателят втората
половина от цифрата 3 на числото 30 е изписана върху печатния текст,
поради което е разчетена като цифра 2. Ето защо, съдът приема, че
изпратено до заявителя съобщение, е получено от последния на 30.09.2022
год., а не на 20.09.2022 год, както е приел заповедния съд.
2
Предвид този извод, срокът за представяне на доказателства за
предявяването на исковата молба е започнал да тече от 30.09.2022 год. и е
изтекъл на 30.10.2022 год. В случаят 30.10.2022 год. е неработен ден, поради
което, съгласно правилото на чл. 60, ал. 6 ГПК срокът следва да изтече в
първия следващ присъствен ден, или на 31.10.2022 год. Видно от
доказателствата по делото на 31.10.2022 год. от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД е постъпило заявление, към което е приложено заверено
копие на искова молба с вх.№86840/31.10.2022г. подадена от дружеството
срещу длъжника по настоящото дело, с правно основание чл. 422 ГПК и с
предмет установяване дължимостта на сумите, претендирани в по
заповедното производство. С оглед и на това обстоятелство настоящата
инстанция намира, че са спазени всички предпоставки на чл. 415 ГПК, поради
което издадената заповед за изпълнение не е следвало да бъде обезсилвана.
Мотивиран от гореизложеното, първоинстанционният акт се явява
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Ето защо , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 11664/28.10.2022 год., постановено по
частно гражданско дело № 20225330107454/2022 год., по описа на Районен
съд – Пловдив, II брачен състав.
ВРЪЩА делото на Районен съд–Пловдив за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4