Решение по дело №190/2019 на Районен съд - Исперих

Номер на акта: 260116
Дата: 28 юни 2021 г. (в сила от 4 ноември 2021 г.)
Съдия: Елица Денчева Бояджиева Георгиева
Дело: 20193310100190
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260116                  , 28.06.2021г., гр.Исперих,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ

на шестнадесети март  две хиляди двадесет и първа година,

в публично заседание, в следния състав :

                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА

 

Секретар : Детелина Витанова

като разгледа докладваното от Съдията

гр.дело № 190 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното :

 

Предявени са два обективно съединени иска - положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 54 ал. 2 ЗКИР и ревандикационна претенция по чл.108 от Закона за собствеността.

Производството е образувано по постъпила искова молба вх.№ 1074/14.03.2019г. от А.И.А., ЕГН: **********,***, действащ чрез адв.В.Ф. ***, съдебен адрес:***, офис 7, против Д.О.Ф., ЕГН: **********,***, като моли съда да постанови решение, с което: 1. Да се признае за установено, на основание чл. 54 ал. 2 ЗКИР, по отношение на ответника, че ищецът е собственик по силата на наследство на частта от 59.90 кв.м., заключена между крайните точки на регулационната линия между парцели XXVII-1005 и XXI-1005, и двата от кв. 115 по плана от 1962г., отразена със зелен цвят на комбинирана Скица № 1/ 2(фаза ПР; част геодезия) на инж.В.Янчев, намираща се в проект: Подробен устройствен план – (частично изменение на плана за регулация), обект: Изменение на ПУП-ПР за УПИ I-861, УПИ III-862 и УПИ IV-863 в кв. 110 по плана на гр.И, и крайните южна и западна точки на регулационната линия между УПИ III-862 и УПИ IV-863, и двата в кв. 110 по плана от  2001г. на същия град, отразена със син цвят на същата скица, като отразената със зелен цвят регулационна линия съставлява имотна граница на парцел XXVII-1005 по плана, одобрен със Заповед № 685/1962г., неправилно заснети със застроителния и регулационен план, одобрен със Заповед № 25 от 29.01.2001г. на гр.И, като част от притежавания от ответника УПИ IV-863 в кв. 110 по действащия план на града, вместо като част от собствения на ищеца УПИ III-862 по плана на гр.Исперих; 2 Да се признае за установено, на основание чл. 108 ЗС, по отношение на ответника, че ищецът е собственик на частта от 59.90 кв.м., заключена между крайните точки на регулационната линия между парцели XXVII-1005 и XXI-1005, и двата от кв. 115 по плана от 1962г., отразена със зелен цвят на комбинирана Скица № 1/ 2(фаза ПР; част геодезия) на инж.В.Я, намираща се в проект: Подробен устройствен план – (частично изменение на плана за регулация), обект: Изменение на ПУП-ПР за УПИ I-861, УПИ III-862 и УПИ IV-863 в кв. 110 по плана на гр.Их, и крайните южна и западна точки на регулационната линия между УПИ III-862 и УПИ IV-863, и двата в кв. 110 по плана от  2001г. на същия град, отразена със син цвят на същата скица, като ОСЪДИ ответника да предаде на ищеца владението на описаната част от имота.

  Ищецът твърди, че неговата майка Х М. Д б.ж. на гр.И, починала на 23.08.1995г., е била собственик на недвижим имот – дворно място от 590 кв.м., находящо се в гр.И, съставляващо парцел XXVII (планоснимачен номер 1005) от кв. 115 по плана от 1962г. на гр.Исперих, при съседи: от една страна улица, М С, Х К и собствено място, видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 20 от 13.02.1963г., том 1, дело № 36/1963г. на Исперихски народен съдия. От 23.08.1995г. ищецът бил едноличен собственик на имота, тъй като бил единствен наследник на майка си. По сега действащия ЗРП на гр.И, одобрен със Заповед № 25 от 29.01.2001г. на кмета на Община И имота е УПИ III-862 в кв. 110 с площ 473 кв.м. и съседи УПИ XLVIII от кв. 1, УПИ XXXIII от кв. 110 и УПИ IV от кв. 110.

Ответникът бил собственик на съседния имот УПИ IV-863 в кв. 110, видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Службата по вписванията – Исперих с вх.рег.№ 1403 от 11.06.2015г., акт № 25, том 6, дело № 1025/2015г.

Тъй като била налице разлика в площта на имота на ищеца по цитирания НА от 1963г. и Скица № 458/26.07.2017г. на Община И, а същевременно имотът или части от него не са били предмет на отчуждително производство, както и не били уреждани регулячни сметки между ищеца, респективно наследодателя му, от една страна и от друга – ответника, респективно негови праводатели, ищецът предприел действия за изменение на ПУП, като подал заявление на 25.06-2015г. След изготвянето на проект за изменение на ПУП – ПР, предявил същия за разглеждане и одобряване в Община И. Съгласно изготвения проект имотът на ответника следвало да се намали с 59.90кв.м. за сметка на имота на ищеца. За проекта за изменение на ПУП – ПР общината съобщила на ответника, като той депозирал възражение срещу него. В последствие с протокол № 9/01.12.2015г. на ОСУТ при Община Исперих не бил приет внесения от ищеца проект за изменение на ПУП – ПР с мотив за наличие на спор за материално право. Поради изложеното счита, че за него е налице правен интерес от предявяване  на исковете по чл. 54 ал 2 ЗКИР и чл. 108 ЗС.

В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът, действащ чрез адв.Б.Д. ***, представя такъв, като на първо място счита, че исковата молба била нередовна, тъй като не било уточнено при коя от двете хипотези на чл. 54 от ЗКИР  се предявява иска – при грешка на кадастранлите граници или при непълноти на кадастралната карта, дали се претендира неправилно заснети/нанесени кадастрални граници в несъответствие с регулационния план на града и съотнесени с кой от регулационните планове през годините се твърди, че е налице несъответствие в границите на имота. Заявява, че формулирания петитум бил неясен и възпрепятствал ответника правилно да изгради защитата си.

На следващо място счита иска по чл. 54 ал. 2 ЗКИР за недопустим, тъй като ищецът не сочел кога бил одобрен кадастралния план за гр.И и конкретно несъответствие с този план, а само несответствие между действителните пространствени характеристики на имота и отразените в кадастралната карта представлявали грешка и непълнота по смисъла на закона. Липсата на такива твърдения в исковата молба правели иска по чл. 54 ал. 2 ЗКИР недопустим.

На трето място ответникът изцяло оспорва основателността на исковата претенция, като излага подробни фактически и правни съображения. Твърди, че когато е закупил неговия имот през 2015г., в нотариалния акт е записано, че същият е с площ 1487кв.м. Приблизително същата площ е имал имота и през 2005г., когато е бил придобит от неговия праводател – 1486.92кв.м., като в НА от 2005г. е отбелязано, че от имота (IV-863) няма отчуждения и няма предавания от съседния имот, собственост на ищеца, само към парцел IV се предавали 5.37кв.м. от уличната регулация. Същевременно за територията на гр.И през годините са действали различни регулационни планове, одобрени със заповеди от 1957г., от 1962г., от 1979г. и последната от 2001г., като в нито един от тези планове не бил нанесен имот, съставляващ парцел XXVII – 1005 от кв. 115 с площ от 590кв.м. От всички приложени към исковата молба документи – скици и удостоверение за данъчна оценка било видно, че имотът на ищеца не е отбелязан с площ 590кв.м., а с 515кв. по РП от 1962г. и с 473кв.м. по плана от 2001г.

Тъй като към датата на последната регулация, одобрена със заповед от 29.01.2001г. е действал отменения ЗТСУ, отношенията между страните следвало да се уреждат именно по него. Междувременно на 31.03.2001г. бил влязъл в сила новия закон – Закон за устройство на територията, като в преходните и заключителни разпоредби било изрично посочено, че срока за уреждане на отношенията е 6-месечен и след този срок всички отчуждителни действия се смятали за отменени. Ответникът бил собственик на имота в тези граници от 2015г., а преди това неговия праводател е придобил имота в същите граници през 2005г. В тази връзка се позовава на несмущавано владение на имота в тези граници и с тази площ от повече от 10 години за ответника и неговия праводател, поради което била налице придобивна давност по отношение на спорните 59.90кв.м., която придобивна давност ответникът противопоставя на ищеца.

В правните си съображения ответникът прави анализ на иска по чл. 54 ал. 2 ЗКИР – същност, предмет на спора, разпределение на доказателствената тежест. В тази връзка заявява, че сочената от ищеца граница съгласно приложения проект за изменение на ПУП никога не е съществувала по никой от старите регулационни и кадастрални планове на гр.И

По отношение на иска по чл. 108 ЗС счита същия за неоснователен, предвид неоснователността и на иска по чл. 54 ал. 2 ЗКИР.

  В съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален представител поддържа исковите претенции, счита че са събрани доказателства, които ги доказват и моли същите да бъдат уважени по същество.

  В съдебно заседание ответникът чрез своя процесуален представител оспорва исковите претенции, счита че същите са останали недоказани в производството и моли те да бъдат изцяло отхвърлени по същество.

  Съдът, след като се запозна с представените по делото гласни и писмени доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка : Ищецът                А.И.А. е наследник на Х М. ***, починала на 23.08.1995г., видно от представено в производството Удостоверение за наследници изх.№ АОУ – 2512/ 25.06.2015г. на Община И. На 13.02.1963г.  пред Исперихски народен съдия бил съставен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 20, том I, дело № 36/ 1963г. по силата на който П Т Х дарил на сестра си Христина М. Дончева следният свой собствен недвижим имот : дворно място от 590.00кв.м., съставляващо парцел XXVII планоснимачен номер 1005 от квартал 115 по плана на град Исперих при съседи : от една страна улица, М С, ХКи собствено място.

От своя страна ответникът Д.О.Ф. се легитимира по силата на Нотариален акт № 50, том V, рег.№ 4898, нот.дело № 653/ 2015г. на нотариус Радомир Александров като собственик по сделка покупко-продажба на следният недвижим имот : „Поземлен имот с начин на трайно ползване – дворно място, находящо се в чертите йна град И, ул.“Л № , община И област р, за който по Скица № 326/ 02.06.2015г. на Община И и дворищно-регулационния план, утвърден със Заповед № 25/ 29.01.2001г. е отреден УПИ IV /римско четири/ в квартал 110, образуван от имот 863 с площ на УПИ 1.487дка, ведно с построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 96.26 кв.м. и прилежащо мазе със застроена площ от 3.50 кв.м., при граници и съседи на имота : УПИ XLVIII от квартал 1, УПИ III от квартал 110, УПИ II от квартал 110, УПИ XXXI от квартал 110, УПИ XXIX от квартал 110, УПИ XXVIII от квартал 110, УПИ XV от квартал 110, УПИ XIV от квартал 110 и УПИ V от квартал 110 по плана на града.  Имотът му е прехвърлен от продавачи С З Шв и А Д Ша. Тези продавачи от своя страна и конкретно СШ е придобил имота чрез покупко-продажба на 24.08.2005г. по силата на Нотариален акт № 21, том VIII, рег.№ 5486, нот.дело № 711/ 2005г. на нотариус Радомир Александров, като по сделката като продавач се легитимира лицето М АХ.

Със заповед № 25/ 29.01.2001г. кмета на община И е одобрил застроителният и регулационен план, заедно с кадастралния на град И – без централна градска част, според червените линии и надписи за регулацията на обществените ямероприятия, сините линии и надписи с червените защриховани поправки за дворищната регулация и кафявите защриховани поправки на кадастъра в приложеният към заповедта план в четиринадесет части.

На 25.06.2015г. ищецът А. депозирал Заявление за изработване на проект за изменение на подробен устройствен план. На 08.10.2015г. подал Заявление за разглеждане и одобряване на ПУП на ОЕСУТ за следните имоти : УПИ I-861, УПИ III-862 и УПИ IV-863 в кв.110 по плана на град И.

На 19.10.2015г. до ответникът било изпратено уведомително изх.№ УТ-587/ 1 с което му било съобщено, че е изработен проект за изменение на ПУП за УПИ III-862, УПИ I-861 и УПИ IV-863 в кв.110 по действащия ПУП на град И. Дадена му е възможност в 14-дневен срок от уведомяването да направи писмени възражения, предложения и искания за ПУП-ПР до общинска администрация.

На 22.10.2015г. ответникът депозирал Възражение по цитираното по-горе уведомително писмо, като е посочил че изменението не е направено на правилното основание. Не са сключени предварителни договори за отнетите площи от имота му. Ответникът е помолил да не се допуска изменение на плана.

Видно от Протокол № 09/ 01.12.2015г. от заседание на Общински експертен съвет по устройство на територията, община И не е приела проекта- изменение на ПУП – ПР на  УПИ III-862, УПИ I-861 и УПИ IV-863 в кв.110 по плана на град И без ЦГЧ. отразено е, че срещу проекта за изменение е постъпило възражение от съседи на имотите на ищеца Н Ч, С Аи ответника Д.Ф.. Указано е, че спор за имотни граници се решава в съда на осн. чл.43 от Закона за кадастъра и имотния регистър.

Представено е удостоверение за данъчна оценка № **********/ 16.01.2019г. на Община Их, видно от което като собственик на имот в квартал 110, УПИ парцел III-862 по плана одобрен 2001г. на град И като собственик пред данъчните власти се легитимира ищеца А.И.А..   

В производството по искане на ищеца е представен Протокол от 01.06.1957 година на М Г Исперихски районен съдия, който е удобрил спогодба между лицата Н ТХ, Х Т Х, Й Т Хи П ТХ, като всяка от трите жени е получила по 8 декара ниви, внесени в блока на ТКЗС И, а ПеХ е получил ниви от 20 декара внесени в ТКЗС и Дворно място в град И, около 2 декара с построени в него паянтова къща и хамбар, отредено за парцел II-46 в кв.51 при съседи : улица,                   Б А Н ПД, Т М И К.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение по първоначални и допълнителни въпроси в следния смисъл :

1.Колко и какви регулационни планове са действали на територията на град Исперих от преди 1957г. до настоящият момент :  

кадастрален и регуллационен план на град И в мащаб 1:2000, одобрен със заповед № 16 от 08.02.1915г.;

кадастрален и регулационен план на град и в мащаб 1:1000, одобрен със Заповед № 68 от 19.05.1962г. Изменение на регулационния план през периода 06.1962г. – 02.1963г. (наличен запис в разписен лист към плана от 1962г.)

кадастрален и регулационен план на град И в мащаб 1:500, одобрен със Заповед № 318 от 25.06.1979г.

кадастрален и регулационен план в цифров вид на град И, одобрен със заповед № 25 от 29.01.2001г.

2.Да се проследи попълването на двата процесни имота в относимите към процесната територия  планове, като бъдат съпоставени с представените титули за собственост, да се посочат границите им и заснемането им по различни планове в течение на годините от 1957г. до 2001г., включително като вещото лице провери трасировъчните картони; да посочи идентичността на процесните имоти, като  включително извърши проверка за идентичност на посочения в НА от 1963г. имот XXVII-1005 с имот III-862 и с каква площ е нанесен; да посочи вещото лице с коя Заповед и кога е образуван и одобрен имот XXVII-1005 в кв.115 и от кой имот.

В табличен вид вещото лице е отразило промяната на имотите по различните планове както следва : А/

По плана от 1962г. и следващо изменение имот 1005 се идентифицира : парцел III;

По плана от 1979г. имот 1005 парцел III се индивидуализира като имот 1756;

По плана от 2001г. имот 1005 парцел III се индивидуализира като имот 862 УПИ III

По плана от 1915г. имот 1005 парцел III се индивидуализира като имот 46 – II;

Б/

По плана от 1962г. и следващо изменение имот № 1005 парцел XXVII

По плана от 1979г. имот 1005 парцел XXVII се индивидуализира като имот 1757;

Няма посочени парцели.

По плана от 2001 година имот 1005 парцел XXVII се индивидуализира като имот 863 Част от УПИ IV

По плана от 1915г. имот 1005 парцел III се индивидуализира като имот 46 – II;

 Отразения от вещото лице анализ е следния : посоченият в нотариален акт от 1963 година имот XXVII – 1005 в кв.115 не е идентичен с имот III-862 в кв.110 по плана от 2001г.

Площта на имот № 862 е 466кв.м., площта на отреденият му УПИ № III-862 е 471 кв.м. Разликата от 5 кв.м. била от предаваеми от уличната регулация площи.

На вещото лице в Община И не била показана заповед, с която да е одобрено изменение на плана от 1962г. с което да се образува имот XVII-1005.

3. Да се установи има ли разминаване между границите на имот III-862 по регулационния план от 2001г.  и имот XXVII-1005 по регулационния план от 1962г., като съобразите извършените разделения и промени в имот XXVII-1005 по регулационния план от 1962г.; да установите има ли разминаване между границите на имот IV-863 в кв.110 по регулационния план от 2001г. и по регулационния план от 1962г.

Вещото лице заключава, че между имотните граници нанесени в плана от 2001г. съответстващи и на тези съществуващи на терена, които би следвало да са резултат от прилагането на плана от 1962г. (изменен) и регулационните линии са констатирани разлики в размер от 0.75 до 0.85м.

4. Да се даде заключение кои от регулационните планове на град Исперих в периода 1957г. до 2001г. са приложени.

От направеният анализ вещото лице заключава, че плана одобрен със Заповед № 68/ 19.05.1962г. в частта на дворищната регулация между парцели XX-1006, III-1005 и XXI-1005 не е приложен точно. Между имотните граници, които би следвало да са резултат от прилагането му и регулационните линии са констатирани разлики в размер от 0.75 до 0.85.

Изменението на плана от 1962г., с което се променят парцел XX и III като се формира и парцел XXVII, в частта на дворищната регулация между парцели XX-1006, III-1005 не е приложен точно.  Придаващата се площ в размер на 14 кв.м. от имот № 1005 към парцел XX-1006 реално е усвоена, а не е сторено това по отношение на парцел III-1005.

  5.  Да се установи кога е удобрен кадастралният план на град И и как /под кой номер/ и с каква площ са нанесени в кадастралната карта имотите на ищеца и на ответника.

  Вещото лице е отговорило, че действащия за района кадастрален и регулационен план е одобрен със заповед № 25/ 20.01.2001г. До настоящият момент за този район няма изработена и одобрена кадастрална карта.

  6. Да се изготви комбинирана скица, на която обозначи с различни цветове и букви :

а/ границата между двата процесни имота при действието на различните регулационни планове на град И от 1957г. до 2001г. и точното местоположение и размери на процесният имот, а именно : реална част от имот 7 дворно място, съставляващо парцел XXVII /планоснимачен номер 1005 от кв.115/ по плана от 1962г. на град исперих, при съседи : от една страна улица, МС, Х К и собствено място, обективиран в НА за дарение на недвижим имот № 20 от 13.02.1963г., том 1, дело 36/ 1963г. на Исперихски народен съдия;

   Описаният в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 20 от 13.02.1963г., том 1, дело 36/ 1963г. на Исперихски народен съдия като съседпна имота М С по данни от разписният лист – 1962г. е собственик на имот № 1006 т.е. по северозападната граница на описания в нот.акт имот. Тази граница е между парцел III-1005 и XXVI-1006 (по план от 1962г. - изменен).

Описаният в нотариалният акт имот като размер и площ съответства на имотът съседен на този, който ищецът владее и към момента.

б/ Да се даде заключение процесните имоти били ли са предмет на отчуждително производство, както и на уредени регулячни сметки /отношения/.

Процесните имоти не са били предмет на отчуждителни производства. Няма данни да са уреждани сметки по регулация.

В съдебно заседание на 16.06.2020г. ищецът е изменил размера на своите претенции, като е заявил че претендира квадратура в размер на 15.66 кв.м.

По поставената в съдебно заседание на 16.06.2020г. допълнителни въпроси на вещото лице, то е заявило допълнително заключение, в което дава следните         отговори :

1.Имотът III – 862, притежаван от ищеца дали е идентичен с дворното място, съставляващо парцел XXVII, пл.№ 1005 от кв.115, описан в НА за дарение на недвижим имот № 20/ 13.02.1963г.

 Вещото лице сочи, че УПИ III-862 в кв.110 по действащия план за регулация на град И, който се владее от ищеца не е идентичен с дворното място съставляващо парцел XXVII, пл.№ 1005 от кв.115, описан в НА за дарение на недвижим имот № 20/ 13.02.1963г.

2. Процесната квадратура от 15.66 кв.м., претендирана от ищеца, била ли е част от описания в НА № 20/ 13.02.1963г. недвижим имот – дворно място от 590.00кв.м., съставляващо парцел XXVII, пл.№ 1005 от кв.115.

Вещото лице отговаря, че процесната квадратура не е била част от описаният в НА № 20/ 13.02.1963г. недвижим имот – дворно място от 590.00кв.м., съставляващо парцел XXVII, пл.№ 1005 от кв.115.

Същите били част от парцел III-1005 от кв.115 по плана от 1962г. (изменен). В резултат на неточно приложена регулация между парцел III-1005 с парцели XXVII-1005 XXI-1005 по плана от 1962г. (изменен) в момента се владеят от ответника.

3. Процесните 15.66 кв.м. били ли са част от имота УПИ IV-863 в кв.110 притежаван от ответника, като се проследи движението на имота на ответника по всички влезли в сила строителни и регулационни документи.

Вещото лице сочи, че процесната квадратура е резултат от неточно приложена рагулация между парцел III-1005 с парцел XXVII-1005 XXI-1005 по плана от 1962г. (изменен). Същите са определени в резултат на съпоставянето на дворищната регулация от 1962г. (изменена) и данните от геодезичното заснемане от СТЕ на съществуващите на терена огради.

В предвид факта, че действащия план за регулация, одобрен със заповед № 25/ 29.01.2001г. предвижда вътрешните регулационни граници да съвпадат с кадастралните, а същите са резултат от неточно приложена регулация по предходен план (1962г.), то към настоящият момент процесните 15.66 кв.м. са част от УПИ IV-863 в кв.110. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че спорната квадратура следва да бъде към имота, който реално се владее от ищеца, който обаче е различен от Нотариалният акт за собственост на майката на ищеца въз основа на който ищцовата страна твърди своето право на собственост над тази част.

По делото са разпитани свидетели.

Първият разпитан свидетел е П П – адвокат в АК – Р. Същият в своите показания разказва, че познава МХ А, която е праводател на С Ш, който пък е продал имота на ответниците. Адвокатът сочи, че е участвал при изготвянето на нотариалният акт за продажба на А. Разказва, че зад имота на Ангелова и имота на ищеца имало празно място, което се обработвало от ищеца, но по документи се водело към имота на М А. Било обяснено за това нещо на купувача, но той казал че няма проблеми и ще се разбере с А.А. като съсед. Мястото било между 50 и 100кв.м. По действащия към момента на сделката план това място било влязло към парцела на А, а не към мястото на ищеца. Между имотите на А. и А имало поставена ограда – по посочено от свидетеля в съдебно заседание тя обхващала площ, която се намирала в дъното на имота на ищеца в югозападна посока. Оградата била на линията на двата имота. В тази ограда имало врата, през която А. влизал в празното дворно място отзад зад имотите. Свидетелят не може да посочи оградата на това празно място. Имало е голям орех,  имало плет и зад плета имало заградено място. На границата на ищеца и ответника, на тези два имота, мястото е било зад ограда. Свидетеля сочи, че това празно място винаги е било обработвано от ищеца. Между А и А. нямало спор за празното дворно място, което ищецът е обработвал тъй като двамата били роднини. Свидетелят не знае какви уговорки е имало между ищеца и М А. Свидетеля П не знае на кой имот е собственик по документи ищеца А.. След продажбата 2005 година е имало спорове за това празно дворно място и ищецът не е бил допускан до него. Пенков не знае дали при последващото прехвърляне на имота на М Апродавача е увадимол новите купувачи за проблема с празното дворно място.

Вторият разпитан свидетел е П В Казва, че познава ищеца А..***, но не е сигурен за номера – сочи 13 или 15. Знае, че приятелят му А. има проблеми със съседите си. Едно време имал разправии с бай М – съсед. Проблема бил за някакво място зад къщата. Там имало коларски път и оттам в двора на ищеца се вкарвали дърва и въглища за зимата. Имало и плет, но той паднал. Бай Минчо вдигнал плета, прекарал мрежа близо до къщата на  А.А. и не останало място за преминаване. А. и лицето М постоянно се разправяли, стигнали дори до бой, намесила се и Полицията. Това се случило през 1967 – 1968 година. През тези години мястото било на А.. Понастоящем свидетелят не знае кой е собственик на това място. А. не можел да влезе сега в него и да го ползва, защото нямало от къде да мине. Имало ограда от плет от едно време. Като изгнили коловете му и плетът паднал. М бил съсед на А.. Не били роднини. Мо бил от дясната страна на къщата на А.. От лявата страна били други съседи.  От лявата страна на имота на ищеца съсед му бил Я, който починал преди 10 години. Около А. нямало роднини да живеят. Свидетелят не познава М А. Свидетеля е познавал Х – майката на ищеца. Когато се застанело с лице към къщата на ищеца от дясната страна се падал имота на лицето М. А. обработвал място в дъното. В ляво имало друго място с посадена в него круша, заради която между съседите също имало дрязги.  Свидетеля не може да каже кой е бил собственик на това място.

Третият разпитан свидетел е Р С. Сочи, че живее в град И на улица „Л” №. Съсед е на страните по делото. Сочи, че живее на тази улица от 1992 година. Не помни откога му е съсед ищеца, а ответника дошъл около 2005 година. Откакто свидетеля живее там, имотът на ответника нямал сменени граници. Нищо не било променяно от 1992 година, нищо не епипано нито към имота на ищеца, нито към имота на ответника. Оградата била телена. Свидетеля не се сеща да е имало спорове. Трябвало да търсят мющерии, които да купят къщата, в която сега живее ответника по молба на предишните собственици. Когато се купувала къщата от ответниците те питали дали има проблеми с имота, но свидетеля ги уверил че няма. Свидетелят като си купевал неговия имот направил проверка в кадастъра. Имота на свидетеля като се гледало от улицата се намирал в дясно от имота на ищеца А., а в ляво на ищеца бил имота на ответника. Свидетелят не бил чувал да има спорове за този имот. Границите не били променяни от 1992 година. Свидетеля сочи, че знае че баща му също има спор с ищеца за границите на имотите им. Свидетеля знае, че страните по делото не си говорят изобщо, не знае да са имали спорове. 

В хода на процеса ищецът е представил като доказателство Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 148, том II, рег.№ 2168, нот.дело № 185 от 2018г. на нотариус П А., с който ищецът на 08.05.2018г. е пр, УПИизнат за собственик по давностно владение на следният недвижим: дворно място находящо се в строителните граници на град И, на улица „Л № , община И, област Р, представляващо УПИ III, в квартал 110, образуван от имот с пл.№ 862 по ЗРП на град И, ЕКАТТЕ: 32874, община И, одобрен със Заповед № 25/ 29.01.2001г. на Кмета на Община И с площ от 473.00 кв.м. отреден за жилищно застрояване, при граници и съседи : УПИ XL VIII от квартал 1, имот  XXXIII от квартал 110, УПИ IV от квартал 110. Позовава се на изтекла в негова полза придобивна давност. Ответникът е възразил, че в хода на производството не може да се сочат нови придобивни основания, различни от наведените в заведената искова молба, тъй като това по същество е предявяване на нов иск, с който съдът не е бил надлежно сезиран в началото и в този смисъл е преклудирана възможността да се навеждат такива доводи.

С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни           изводи : Двата предявени иска се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени. 

По отношение на иска по чл.54 ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър, назначената по делото съдебно-техническа експертиза безспорно установява, че процесните 15.66 кв.м. следва по кадастрална карта да са към имота на ищеца. Този имот, обаче, който реално се владее от А.А., е различен от имота описан в  Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 20, том I, дело № 36/ 1963г. на Исперихски народен съдия, от който пък по искова молба ищецът твърди че черпи своето право на собственост над тази квадратура по наследство от своята майка. До толкова, до колкото основанието на искът – придобиване на собственост над процесните 15.66 кв.м. по наследство не се доказва, то същият се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, независимо от доказателствата, че квадратурата следва да е част от имота който реално се владее от ищеца - УПИ III-862 и действително е допусната грешка в кадастралният план. Вече в хода на процеса от ищецът е представен нотариален акт за собственост по давностно владение над дворно място находящо се в строителните граници на град И, на улица „Л” № , община И, област Р, представляващо УПИ III, в квартал 110, образуван от имот с пл.№ 862 по ЗРП на град И, но такова основание не е било въздигнато като твърдение в заведената искова молба, ответникът не е имал възможност да ангажира становище по него изначално и по съществото си представлява нов иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР, който не може да бъде предявяван в хода на процеса поради и което въпросното доказателство Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 148, том II, рег.№ 2168, нот.дело № 185 от 2018г. на нотариус П А. съдът не кредитира като доказателство годно да установи претендираното с първоначално заявеният иск право на собственост т.к. в него е посочено като правно придобивно основание – наследствено правоприемство, а не давност.

До толкова до колкото искът по чл.108 от ЗС е предявен като последица на развоя по иска с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, а по него не се доказа твърдяното от ищцовата страна придобивно основание по отношение на спорните 15.66 кв.м., то  съдът счита че неоснателен се явява и искът за ревандикиране на процесната квадратура в процес воден по този ред с твърдяно придобивно основание наследствено правоприемство. Искът би бил основателен при твърдяно и доказано давностно владение над процесният имот част от който е спорната квадратура, но такова твърдение в исковата молба няма.  

С оглед изхода на делото и развоя по двете искови претенции следва да бъде уважена претенцията на ответника за сторените в процеса разноски в общ размер на 987.86 лв., включваща заплатен адвокатски хонорар в размер на 500.00лв. и депозити за вещо лице в общ размер на 487.86лв.

Воден от изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от А.И.А., ЕГН: **********,***, действащ чрез адв.В.Ф. ***, съдебен адрес:***, офис 7, против Д.О.Ф., ЕГН: **********,***, искове: 1. Да се признае за установено, на основание чл. 54 ал. 2 ЗКИР, по отношение на ответника, че ищецът е собственик по силата на наследство на частта от 15.66 кв.м., заключена между крайните точки на регулационната линия между парцели XXVII-1005 и XXI-1005, и двата от кв. 115 по плана от 1962г., отразена със зелен цвят на комбинирана Скица № 1/ 2(фаза ПР; част геодезия) на инж.В.Я, намираща се в проект: Подробен устройствен план – (частично изменение на плана за регулация), обект: Изменение на ПУП-ПР за УПИ I-861, УПИ III-862 и УПИ IV-863 в кв. 110 по плана на гр.И, и крайните южна и западна точки на регулационната линия между УПИ III-862 и УПИ IV-863, и двата в кв. 110 по плана от  2001г. на същия град, отразена със син цвят на същата скица, като отразената със зелен цвят регулационна линия съставлява имотна граница на парцел XXVII-1005 по плана, одобрен със Заповед № 685/1962г., неправилно заснети със застроителния и регулационен план, одобрен със Заповед № 25 от 29.01.2001г. на гр.Исперих, като част от притежавания от ответника УПИ IV-863 в кв. 110 по действащия план на града, вместо като част от собствения на ищеца УПИ III-862 по плана на гр.Исперих; 2 Да се признае за установено, на основание чл. 108 ЗС, по отношение на ответника, че ищецът е собственик на частта от 15.66 кв.м., заключена между крайните точки на регулационната линия между парцели XXVII-1005 и XXI-1005, и двата от кв. 115 по плана от 1962г., отразена със зелен цвят на комбинирана Скица № 1/ 2(фаза ПР; част геодезия) на инж.В.Я, намираща се в проект: Подробен устройствен план – (частично изменение на плана за регулация), обект: Изменение на ПУП-ПР за УПИ I-861, УПИ III-862 и УПИ IV-863 в кв. 110 по плана на гр.И, и крайните южна и западна точки на регулационната линия между УПИ III-862 и УПИ IV-863, и двата в кв. 110 по плана от  2001г. на същия град, отразена със син цвят на същата скица, като ОСЪДИ ответника да предаде на ищеца владението на описаната част от имота КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК А.И.А., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д.О.Ф. за разноски по делото сума в общ размер на 987.86 /деветстотин осемдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред въззивна инстанция Окръжен съд – Разград.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :