РЕШЕНИЕ
№ 336
гр. Перник, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500475 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби.
Жалба от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, чрез пълномощника юк С., против
решение № 260056/11.02.2022 г. по гр.д. № 650/2021 г. по описа на Районен съд– Перник.
Решението се обжалва само в частта с която акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен
изцяло. По подробно изложени в жалбата доводи се твърди, че:
Неправилен е извод на районния съд за това, че ответника не бил уведомен за
корекционните фактури. Видно от представените по делото писмени документи - 3 броя
писма, с които на потребителя са изпратени 3 броя процесни фактури чрез писма с обратни
разписки, потребителят е уведомен за издадените фактури. Дружеството ни е направило
всичко, което е възможно, за да уведоми лицето. Видно от отбелязаното на обратните
разписки получателят е бил търсен на посочения от него адрес, залепян му е стикер от
куриерската фирма с уведомление за пратката, но пратката е останала непотърсена. Т.е.
неполучаването на фактурите изцяло зависи от волята на получателя и от неговото пасивно
1
и неправомерно поведение. Затова след като пощенския оператор е изчерпал възможностите
да бъде връчено писмото на получателя, то следва да се счита за редовно връчено, а
получателят му уведомен за издадените на негово име фактури.
Претендират се разноски.
Жалба от конституираните на мястото на починалия ответник негови наследници
по закон и процесуални правоприемници против посоченото по- горе решение. Същото се
обжалва изцяло, но на практика са развити доводи само за неправилност на главния иск.
Последния се оспорва по основание и размер.
По подробно изложени в жалбата доводи се твърди, че:
Претенцията на ищеца касае периодични плащания, всяко едно от които е
относимо, като вземане за главница и лихва за определен /месечен/ период. На това
основание в исковата молба липсват заявени фактически обстоятелства, какъв е размера на
претендираната главница помесечно за посочения период от 02.05.2019 г. до 12.06.2019 г.,
както и начислената лихва върху съответните главници за същия период. Липсата на заявени
от ищеца фактически обстоятелства относно индивидуализацията по размер на всяко едно
от претендираните вземания за всеки един от повтарящите се задължения през исковия
период води до нередовност на исковата молба и до невъзможност за вземане на становище
по предявените искове.
По същество се твърди, че за частта от исковия период, вземането на ищеца не е
установено по основание и размер. Представените по делото доказателства са едностранно
съставени от ищеца и не удостоверяват реално начислената цена на електрическа енергия за
претендирания период. Представените по делото частни документи- данъчни фактури,
удостоверяват главница и лихва, различни от претендираните. Съобразно горното се
поддържа, че представените данъчни фактури нямат качеството на частни писмени
документи по смисъла на чл.180 от ГПК и не могат да послужат, като доказателство за
истинността на посочените в тях технически данни при измерванията на отчетената
електрическа енергия.
Твърди се на следващо място, че за процесния исков период, а именно от
02.05.2019г. до 12.06.2019 г. жалбоподателите не са били в никакви, респективно в каквито
и да било облигационни правоотношения с ищеца „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ"
АД. В последната насока са развити подробни съждения. Според жалбоподателите те нямат
качеството на потребител. Посочените от ищеца в исковата молба задължения за
консумирана електрическа енергия не следва да бъдат възлагани в тежест на ответник
П.В.Р. поради факта, че не сме собственици или ползватели или титуляри на вещно право на
недвижимия имот, находящ се в ***.
Оспорват се приетите по делото констативни протоколи, като се твърди, че не са
съставени по установения за това ред.
Правят се възражения за изтекла погасителна давност на исковата сума.
От ответното дружество не е постъпил отговор на въззивната жалба, изразено е
2
становище по същество, като се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът
намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт
в рамките, поставени от въззивните жалби, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Районния съд е установил правилно фактите по делото, като е придал на
събраните доказателства значението, което те действително имат. При приобщаване на
доказателствения материал първата инстанция е съблюдавала точно предвидения в ГПК ред
за това. Въззивната инстанция приема фактите установени от районния съд и направения от
него доказателствен материал, като свои поради което не се налага тяхното преповтаряне.
При така установеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. В тази връзка районния съд е развил подробни и убедителни
доводи с които настоящият състав е напълно съгласен и не се налага тяхното детайлно
преповтаряне.
Наведените с въззивната жалба възражения са били предмет на обсъждане и в
първоинстанционното производство.
По жалбата на ищеца.
Основното възражение на този жалбоподател е, че ответника е търсен
многократно на адреса, включително като му е залепвано съобщение от куриерската фирма
да се яви за получаване на пратката, но въпреки това същият не се е отзовал. При това
положение се счита, че следва да се приеме за установено, че корекционните фактури са
връчени редовно.
Както е приел и районния съд по делото не са представени доказателства за това
ответника да е уведомен по надлежния ред за изготвените процесни фактури, поради което
той не е изпаднал в забава и не дължи съответна лихва за това.
Реда по който може да стане уведомяването на едно лице е разписан в ГПК.
Действително ищцовото дружество е сторило в голяма степен възможното за уведомяване
на П.Р., но същият нито е бил намерен на посочения от него адрес, нито се е отзовал на
поканите да се яви в куриерската фирма. При това положение относима относно връчването
на книжа е била разпоредбата на чл.47, ал.1 ГПК. По делото не са представени
доказателства тази процедура да е била изпълнена.
По тези съображения жалбата на ищеца е неоснователна и като такава следва да
се остави без уважение.
3
По жалбата на ответниците. Неоснователна е твърдяната липса на заявени от
ищеца фактически обстоятелства относно индивидуализацията по размер на всяко едно от
претендираните вземания за всяко едно от повтарящите се задължения през исковия период.
Това е видно от елементарния прочит на исковата молба, където тази детайлизация е
отразена както в обстоятелствената й част /л.8/, така и във формирания петитум /л.11/.
На следващо място, по отношение на главния иск е било проведено пълно
доказване относно наличието на валидна облигационна връзка за продажба на ел.енергия,
изпълнението на задължението за реално доставяне на такава, нейната стойност и
неправомерното присъединяване на ответника към мрежата. Това възражение е било
релевирано и пред районния съд който му е дал изключително подробен отговор в
направения от него разбор на доказателствата и формирани въз основа на тях правни изводи.
Настоящата инстанция ги приема като свои, поради което не се налага тяхното
преповтаряне. Обосновано е защо и на какво основание праводателя на жалбоподателите
има качеството на потребител по смисъла на ЗЕ и като такъв е страна по договор за доставка
на ел енергия при предварително известни Общи условия. Констатациите за доставка на ел
енергия при незаконосъобразно присъединяване на електромера на ответника към мрежата
на ищеца са установени несъмнено. Методиката по която е извършено преизчисляване на
дължимите суми е спазена.
В горната връзка абсолютно голословно е възражението по жалбата, че за
съставените констативни протоколи не е спазен установения законов ред. Районния съд ясно
е посочил, че от доказателствата по делото се установява, че в случая са били извършени три
проверки на имота на ответника, резултатите от които са обективирани в констативни
протоколи, подписани от служители на ищцовото дружество. Изясни се и че протоколът е
съставен в отсъствие на клиента, тъй като същият не е открит. Именно и предвид това, при
спазване изискванията на чл.49, ал.3 от ПИКЕЕ, констативните протоколи са подписани от
св. Д.В.Д., както и от третите по делото лица Р.В.А. и Б.К.Т., които не са служители на
ищцовото дружество. С това е изпълнено и изискването, протоколите да са подписани от
поне един независим свидетел, който не е служител на оператора.
Неоснователно е и твърдението във въззивната жалба за изтекла погасителна
давност. Исковия период касае 2019 г., а исковата молба е входирана на 18.02.21 г.
По изложените съображения, с решението си първоинстанционният съд, като е
достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд, е
постановил съдебен акт, който не страда от пороците, посочени във въззивните жалби и на
двете страни и на основание чл. 272 ГПК следва да бъде потвърден, вкл. и в частта на
разноските.
С оглед изхода на делото не следва да се присъждат разноски.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260056/11.02.2022 г. по гр.д. № 650/2021 г.
по описа на Районен съд– Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5