№ 44399
гр. София, 24.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело №
20251110130167 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК
Предявени са осъдителни искове от К. Н. Г. срещу „.......“ ЕООД за осъждане на
ответника да заплати следните суми: 18 216,00 лв., представляваща обезщетение по чл. 226,
ал. 2, вр. ал. 3 КТ (в редакцията преди изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 1.06.2025 г.) за
периода от 15.02.2025 г. до 15.05.2025 г., и 290,32 лв., представляваща обезщетение по чл.
224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2025 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
Ищцата твърди, че въз основа на трудов договор от 26.07.2024 г. е изпълнявала при
ответника длъжността „ръководител обект“, с месторабота гр. София, „Сердика офиси“, бул.
„Ситняково“ № 48, с брутно трудово възнаграждение е в размер на 6072,31 лв.; че трудовият
договор е прекратен едностранно от ответника на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от
15.02.2025 г. Поддържа, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят
не й е предал трудовата книжка, поради което тя му е отправила изрична покана за
връщането й, получена от ответника на 14.05.2025 г. Твърди, че към момента на сезиране на
съда трудовата книжка не й е върната, с което е била възпрепятствана да постъпи на нова
работа и не е могла да получава обезщетение за безработица. Поради това се претендира
обезщетение по чл. чл.226, ал. 2, ал. 3 КТ за периода 15.02.2025 г. до 15.05.2025 г. в размер
на брутното трудово възнаграждение за този период. На следващо място се поддържа, че
съгласно заповедта за уволнение на ищцата се дължи обезщетение за неползван платен
годишен отпуск, но такова обезщетение не й е било заплатено. Поради това се претендира
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2025 г. за 1,5 дни (един ден и
половина) в размер на 290,32 лв. Претендират се разноски за настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „.......“ ЕООД оспорва предявените искове като
неоснователни. Не оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
прекратено на основание чл. 71 КТ, считано от 15.02.2025 г. Оспорва трудовата книжка на
ищцата да е била незаконно задължана в процесния период, тъй като ответникът е
предприел необходимите действия, за да не изпадне в забава за изпълнение на задълженията
си по чл. 350 КТ. Твърди се, че след прекратяване на трудовия договор ответникът е
уведомил неколкократно ищцата, по имейл на 07.03.2025 г. и по телефона на 13.03.2025 г., че
следва да се яви в офисите на дружеството, за да получи издадената й и надлежно оформена
трудова книжка. Излагат се съображения, че по време на действието на трудовото
правоотношение между страните, а и след това комуникация между тях се осъществявала по
1
електронна поща. Електронните изявления на работодателя били изпращани от служебния
имейл на управителя - *****@*******.***, до личния имейл на ищцата -
**********@*****.***. Сочи се, че в телефонен разговор на 13.03.2025 г. със служител на
дружеството Г. е потвърдила, че ще вземе трудовата си книжка, без да сочи конкретна дата и
час, и не е дала съгласие същата да бъде получена от друго лице или да й бъде изпратена по
пощата. Въпреки това ищцата не се явила в офисите на дружеството, до които има достъп
през всеки работен ден. Едва на 14.05.2025 г. ответникът получил писмена покана, с която
ищцата изразява изрично съгласие трудовата книжка да бъде изпратена на определен от нея
адрес. Изложени са подробни съображения, че отправянето на уведомления чрез електронна
поща не противоречи на действащото законодателство, тъй като в чл. 6, ал. 3 от Наредбата
за трудовата книжка и трудовия стаж не е предвидено ограничение относно формата, в която
следва да се извърши уведомяването, а ЗЕДЕУУ съдържа оборима презумпция за момента
на получаване на електронното заявление. В конкретния случай електронното изявление,
съдържащо информация за издадената и оформената трудова книжка от работодателя, било
получено от ищцата с постъпването му в нейната електронна поща на 07.03.2025 г., когато
работодателят я уведомил, че трудовата книжка може да бъде получена на следващия
работен ден - 10.03.2025 г. от офисите на дружеството. Поради това се счита, че не е налице
незаконно задържане на трудовата книжка. На следващо място, ответникът оспорва ищцата
да е претърпяла вреди, тъй като не се установява тя да е отговаряла на изискванията за
получаване на обезщетение за безработица по чл. 54а КСО. Сочи се, че по делото липсват
данни за претърпени от ищцата вреди от невъзможността да постъпи на нова работа.
Оспорва се и искът за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с твърдения, че
след прекратяване на трудовото правоотношение ответното дружество е изплатило в пълен
размер дължимото парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. По тези
съображения ответникът моли за отхвърляне на предявените искове. Евентуално, при
уважаване на исковете, ответникът прави възражение за съдебно прихващане със сума в
размер на 240,09 лв. - служебен аванс, предоставен на ищцата за покриване на ежедневни
служебни разходи, във връзка с изпълнение на трудовите й задължения. Претендира
разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
По предявения иск по чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3 KT в тежест на ищцата е да докаже, че:
трудовото правоотношение между страните е прекратено; е предала трудовата си книжка за
съхранение при работодателя, който незаконно е задържал трудовата книжка, респективно че
в изпълнение на задължението си по чл. 348, ал. 3 КТ е предала на работодателя трудовата
си книжка за вписване на обстоятелствата, свързани с прекратяване на трудовото
правоотношение, а ответникът е задържал незаконно трудовата книжка; размера на брутното
трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец.
В тежест на ответника е да докаже, че след прекратяване на трудовия договор е
оформил и предал трудовата книжка на служителя/негов упълномощен представител или че
е изпълнил процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж,
като е поканил ищцата да се яви, за да получи лично трудовата си книжка с получено от нея
писмо с обратна разписка, евентуално заплащане на дължимото обезщетение по чл. 226, ал.
2 КТ, както и да докаже, че ищцата е реализирала доход и в какъв размер.
По предявения иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищцата е да
докаже: прекратяване на трудовото правоотношение; наличие на полагаем и неизползван
към датата на прекратяване на трудовото правоотношение платен годишен отпуск; размера
на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
уволнението.
В тежест на ответника е докаже ползването на отпуск за процесния период или
2
изплащане на обезщетението за неползването му.
По направеното възражение за прихващане – в тежест на ответника е да установи, че
към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е бил предоставен
служебен аванс за покриване на служебни разходи, както и размера на този аванс.
При установяване на това обстоятелство, в тежест на ищцата е да докаже, че е
възстановила на ответника авансово предоставените й суми, които не са били разходени за
покриване на служебни разходи.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване
следва да се отделят обстоятелствата относно наличието на съществувало между страните
трудово правоотношение, по силата на трудов договор от 26.07.2024 г., въз основа на който
ищцата е заемала длъжността „ръководител обект“, като със заповед на работодателя от
14.02.2025 г. същото е било прекратено, на основание чл. 71, ал. 1 КТ, считано от 15.02.2025
г.,
По доказателствените искания:
Приложените от страните документи са относими, необходими и допустими за
правилното решаване на делото, поради което следва да се приемат като доказателства по
делото, а по доказателствената им стойност съдът ще се произнесе с крайния съдебен акт по
същество на спора. Съдът намира искането на ищцата за задължаване на ответната страна
да представи трудовото й досие за основателно
Искането по реда на чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи фиш за
изплатени суми за месец февруари 2025 г. следва да се остави без уважение, тъй като
ответникът вече е представил преписи този документ.
Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде уважено
по отношение на следните поставени от страните въпроси:
какъв е размерът на обезщетението по чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3 КТ за периода от
15.02.2025 г. до 15.05.2025 г.;
какъв е размерът на полагаемия платен годишен отпуск на ищцата за периода от
01.01.2025 г. до 15.02.2025 г.;
какъв е размерът на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, изчислено съгласно чл. 177 КТ
и НСОРЗ;
какъв е размерът на предоставените авансови парични средства на ищцата,
предназначени за покриване на ежедневни служебни разходи, и каква част от тези
парични средства не са върнати на работодателя след прекратяване на трудовото
правоотношение?
Освен това вещото лице следва да даде отговор на поставения от съда въпрос:
налице ли са данни в счетоводството на ответника, че на ищцата е изплатено обезщетение
по чл. 224, ал. 1 КТ след прекратяване на трудовото правоотношение, респективно в какъв
размер?
Не следва да се допуска въпросът на ищцата относно размера на обезщетението по
чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3 КТ към датата на насроченото съдебно заседание, с оглед на периода
на претенцията й.
Следва да бъде уважено искането на ответника за издаване на съдебно удостоверение,
което да му послужи пред Националната агенция за приходите.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.12.2025 г. от
11,00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи и препис от
настоящото определение.
ДОКЛАДВА делото съобразно изложеното в мотивната част на настоящото
определение.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК да представи трудовото досие на
ищцата.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника съдебно удостоверение, въз основа на което да се
снабди с информация от Национална агенция по приходите относно посочените в отговора
на исковата молба обстоятелства, след представяне на проект.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачите, посочени в
мотивната част на определението, като при изготвянето на заключението си вещото лице
следва да се запознае с материалите по делото и да направи проверка в счетоводството на
ответника.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводната
експертиза в размер на 400 лв., от които 300 лв. - платими от бюджета на съда, и 100 лв. –
вносими от ответника в едноседмичен срок от уведомяването.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. В. Ж..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България,
4
като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът
може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие; неприсъственото решение не се мотивира по същество; в него е
достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно
основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, на ищцата да се изпратят и препис от отговора на исковата
молба и приложенията към него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5