№ 166
гр. Дупница, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20251510200347 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ при МРРБ, с който на „ЛАСКИН ЛЕС“ ЕООД, със седалище: с. Доспей,
общ. Самоков, ул. „13-та“ № 3, с ЕИК *********, представлявано от управителя Н.......
Л..........., на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2500,00 лв., за нарушение на чл.102, ал. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят, чрез неговия редовно упълномощен процесуален представител –
адв. К., обжалва ЕФ в срок. В жалбата си излага множество твърдения за
незаконосъобразност на атакувания ЕФ. Моли за отмяна на същия.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се
представлява от редовно упълномощения процесуален представител. Постъпило е писмено
становище от същата, в което поддържа жалбата и направените в нея искания, като излага и
допълнителни аргументи в нейна подкрепа. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява в съдебно заседание от
редовно упълномощен процесуален представител, който представя доказателства, взема
становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на ЕФ. Прави възражение за
прекомерност. Депозира писмена защита. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
1
На 28.04.2022 г., в 09:11 часа часа е установено нарушение №
Е027113С59С322ЕFЕ053031F160AВFАD с ППС товарен автомобил ,,М........ А..........“, с
регистрационен номер С........... с технически допустима максимална маса 33000, брой оси 3,
екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, в община Дупница за
движение по път А-3 км 49+474 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на
платената пътна мрежа като за посоченото ППС не е била заплатена изцяло дължимата
пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол
декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.
Нарушението е установено с устройство № 20442, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-3 км
49+474. След направена справка за собствеността на превозното средство било установено,
че същото принадлежи на„ЛАСКИН ЛЕС“ ЕООД, със седалище: с. Доспей, общ. Самоков
със законен представител -управителя Н....... Л............ Поради това на юридическото лице
бил съставен процесния електронен фиш с № **********, с който му било наложено
административно наказание ,,имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лева за извършено
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
множество писмени и веществено доказателства, представени от страните, всички подробно
описани и приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът приема изцяло с доверие
информацията съдържаща се във всеки от приложените по делото писмени документи и
справки, като същите не съдържат сериозни противоречия или разминавания, изложеното в
тях е последователно, логично и ясно, като съвпада с отразеното върху приложения снимков
материал и най-вече в приложената справка за подавани тол декларации от асоциираното
към това МПС бордово устройство и история на обработка на нарушението. Въз основа на
писмената информация и визуалната такава обективирана в приложения и изготвен от
техническото средство снимков материал, съдът безспорно установява всички релевантни
към предмета на доказване по делото факти и обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимиран правен субект при спазване на преклузивния
срок за обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН с оглед датата на връчване на ЕФ и датата на
подаване на жалбата. Насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол
административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът приема, че оспорения
ЕФ е издаден от компетентен административен орган/структура, на основание чл. 10, ал. 10
ЗП. Спазена е формата и срока за съставяне на ЕФ, който формално съдържа всички
необходими реквизити предвидени в закона. Посочени са датата и точния час на
нарушението, мястото на нарушението, регистрационният номер на пътното превозно
2
средство, неговият собственик, описано е нарушението и нарушената законова разпоредба.
Разяснена е и възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл. 10, ал. 2 от
Закона за пътищата, с което санкционираният да се освободи от понасянето на
административнонаказателна отговорност. Указано е, че с плащането на компенсаторна
такса в предвидения срок електронният фиш ще бъде анулиран, както и че задължението по
чл. 10б, ал. 5 от ЗП. ще се счита за изпълнено. Разяснен е и срокът и начините за
доброволното й заплащане. Поради това и настоящият съдебен състав приема, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения относно съдържанието и начина на издаване
на обжалвания ЕФ. Изцяло в този смисъл виж и Решение № 246 от 17.11.2023 г. по к. адм. н.
д. № 199 / 2023 г. на VII състав на Административен съд – К..................; Решение № 1042 от
29.05.2024 г. по к. адм. н. д. № 212 / 2024 г. на VII състав на Административен съд –
К..................; Решение № 262 от 12.12.2023 г. по к. адм. н. д. № 250 / 2023 г. на VII състав на
Административен съд – К.................. и др.
Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗП: „За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на
база време и на база изминато разстояние“. От друга страна в т.1 и т.2 на чл. 10, ал.1 ЗП са
изброени и двата вида пътни такси:
-т.1: „такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни
превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно
пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа“;
-т.2: „такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.
10б, ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като
изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в
които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят
въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси.“
Същевременно в чл. 179 и чл. 187а ЗДвП са предвидени три категории субекти, които
носят отговорност за допуснато управление на МПС по републиканската пътна мрежа без
заплатена винетна/тол такса - това са собственикът, вписаният ползвател или
действителният водач на МПС.
Няма спор, че жалбоподателят е собственик на процесното ППС.
От доказателствената съвкупност по делото се установява безспорно от обективна
страна, че на посочените по-горе дата, час и път, процесното ППС е било управлявано в
указаната посока, като за същото не е била заплатена изцяло, а само частично дължимата
пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата с оглед липсата на валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването на ППС.
Представеният и приложен по делото доказателствен материал установява по
несъмнен начин извършването на вмененото на санкционираното дружество нарушение.
Именно затова е ангажирана отговорността на жалбоподателя, тъй като същият не е
3
изпълнил предвиденото с чл. 102, ал. 2 ЗДвП задължение да не допуска движението на
собственото му пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за това ППС предварително не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство.
Доколкото субект на нарушението е юридическо лице деянието не следва да се
обсъжда и от субективна страна.
Наложената с електронния фиш имуществена санкция е определена в съответствие с
чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП, според който ако собственикът на пътното
превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на
пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се
налага имуществена санкция в размер на 2500.00 лева. Предвид абсолютно определения от
законодателя размер на санкцията, същата не подлежи на ревизия и редукция от съда.
Въпреки всичко гореизложено настоящата въззивна съдебна инстанция намира, че
наложеното наказание е непропорционално на тежестта на извършеното нарушение като
съобразява в тази връзка изцяло Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. на СЕС,
съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили
за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в
смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания,
която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително
когато тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с
фиксиран размер. Изцяло в този смисъл е и последното изразено становище, с което е
променена занапред практиката на касационната съдебна инстанция по този тип дела – виж.
Решение № 131 от 28.01.2025 г. по к. адм. н. д. № 266 / 2024 г. на VII състав на
Административен съд – К.................. и Решение № 132 от 28.01.2025 г. по к. адм. н. д. № 408
/ 2024 г. на VII състав на Административен съд – К...................
Поради това и обжалвания ЕФ следва да бъде отменен изцяло като неправилен и
незаконосъобразен.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право на разноски
възниква само за жалбоподателя. Представени са доказателства относно размера, датата и
начина на заплащането на претендираното възнаграждение в полза на упълномощения
адвокат - 350,00 лева. Като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и
4
размера на претендираните разноски, респ. направеното възражение за прекомерност, което
е неоснователно с оглед характеристиките на делото и размера на възнаграждението, съдът
намира, че Агенция „Пътна инфраструктура”, със седалище в гр. София, представлявана от
Председателя на УС, следва да бъде осъдена да заплати в полза на „ЛАСКИНЛЕС“ ЕООД,
със седалище: с. Доспей, общ. Самоков, ул. „13-та“ № 3, с ЕИК *********, сумата от 350,00
лева – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, на основание чл. 63 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ при МРРБ, с който на „ЛАСКИН ЛЕС“ ЕООД, със седалище: с. Доспей,
общ. Самоков, ул. „13-та“ № 3, с ЕИК *********, представлявано от управителя Н.......
Л..........., на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2500,00 лв., за нарушение на чл.102, ал. 2 от ЗДвП, като
НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, със седалище в гр. София,
представлявана от Председателя на УС, да заплати в полза на „ЛАСКИН ЛЕС“ ЕООД, със
седалище: с. Доспей, общ. Самоков, ул. „13-та“ № 3, с ЕИК *********, сумата от 350,00 лева
– адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - К.................. на основанията, предвидени в НПК и
по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5