РЕШЕНИЕ
№….
гр. Добрич, 07.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на тридесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Геновева Димитрова сложи за разглеждане гр. дело №3357
по описа за 2019 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.240 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано
е по искова молба на А.Ж.Д. с ЕГН **********
***, представляван от процесуалния представител адвокат С.Х.А. с адрес ***,
срещу К.Й.К. с ЕГН ********** *** по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във
връзка с чл.240 от Закона за задълженията и договорите за признаването за
установена дължимостта на сумата от 4000 лева, представляваща неизплатен
остатък по сключения между страните договор за заем с нотариална заверка на
подписите от 15.07.2016 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на заявлението по чл.417 от ГПК (05.02.2019 г.) до окончателното
плащане. На 04.12.2019 г. е постъпила искова молба по гр. дело №4348/2019 г. по
описа на ДРС, която с определение от 17.12.2019 г. е присъединена за
разглеждане към настоящото производство, от А.Ж.Д. с ЕГН ********** ***,
представляван от процесуалния представител адвокат С.Х.А. с адрес ***, срещу К.Й.К.
с ЕГН ********** *** по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.86 от
Закона за задълженията и договорите за признаването за установена дължимостта
на сумата от 1174.99 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва върху неплатения остатък от дължимата главница за
периода от 01.09.2016 г. до 04.02.2019 г. (в размер на сбора от законната лихва
върху сумата от 6500 лева за периода от 01.09.2016 г. до 17.04.2017 г. в размер
на 413.47 лева; законната лихва
върху сумата от 5500 лева за периода от 18.04.2017 г. до 29.06.2017 г. в размер
на 111.53 лева и законната лихва
върху сумата от 4000 лева за периода от 30.06.2017 г. до 04.02.2019 г. в размер
на 649.99 лева) по сключения между
страните договор за заем с нотариална заверка на подписите от 15.07.2016 г. В исковите си молби А.Ж.Д. сочи, че на 15.07.2016
г. е предоставил заем на ответника в размер на 6500 лева, който е следвало да бъде
върнат в срок до 31.08.2016 г. по посочена банкова сметка; ***риална заверка на
подписите, като до настоящия момент ответникът е извършил само две плащания –
на 18.04.2017 г. е заплатил сумата от 1000 лева и на 30.06.2017 г. е заплатил
сумата от 1500 лева; остатъкът в размер на 4000 лева не е погасен; по искане на
ищеца на основание на чл.417 от ГПК са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за процесното вземане, срещу които К.Й.К. е подал възражение,
обусловило правния интерес от воденето на настоящото установително
производство; претендира и дължимото обезщетение за забавеното плащане на главното
парично задължение, за което по реда на чл.410 от ГПК е подадено заявление и
поради ненамирането на длъжника са дадени указания за предявяването на иск за
установяване на вземането; настоява за уважаването на всички искове и
присъждането на направените разноски.
В законоустановения едномесечен срок е
получен отговор от ответника чрез назначения особен представител, в който
последният сочи, че е успял да осъществи телефонна връзка с ответника с оглед
на най-добрата защита на неговите интереси; между страните има големи шансове
за постигане на споразумение; ответникът е изразил готовност и желание за
обсъждане на цялостната позиция по делото, както и предложението на другата
страна; желае производството по делото да бъде спряно по взаимно съгласие.
В съдебното заседание ищецът чрез своя процесуален
представител е заявил, че основателността на предявените искове е безспорно
доказана; настоява за присъждането на сторените в исковите производства
разноски в размер на заплатените държавни такси; не претендира адвокатско възнаграждение
в исковите производства, а единствено в заповедните производства.
В съдебното заседание ответникът чрез своя
процесуален представител е посочил, че оставя на преценката на съда да прецени
събраните доказателства и да постанови решение; от проведените разговори с
ответника е разбрал, че той ще заплати дължимата сума.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, те са основателни.
Според намиращия се на лист 8 от приложеното
към настоящото производство частно гр. дело №393/2019 г. по описа на ДРС
договор за заем от 15.07.2016 г. ищецът е предоставил заем на ответника в
размер на 6500 лева, като същият се е задължил да му го върне в срок до
31.08.2016 г. по банкова сметка ***; договорът е с нотариална заверка на
подписите на страните по делото. Не се оспорва, че процесната сума е предадена
при сключването на договора на ответника. Ищецът е представил справка за
движението по посочената в договора банкова сметка, ***, че ответникът му е
превел обратно на 18.04.2017 г. сумата от 1000 лева и на 30.06.2017 г. сумата
от 1500 лева. Доказателства за други направени плащания ответникът не е
представил. Затова предявеният иск за установяването на дължимостта на сумата
от 4000 лева, представляваща неизплатен остатък по сключения между страните
договор за заем с нотариална заверка на подписите от 15.07.2016 г., заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по чл.417 от ГПК (05.02.2019 г.) до окончателното плащане, е основателен и трябва да бъде
уважен. Ответникът не е оспорил нейната дължимост и дори в телефонен разговор с
назначения особен представител е заявил, че ще я заплати.
Предявеният иск по чл.422 във връзка с
чл.415 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите също е
основателен. С оглед на неплащането на дължимата сума по договора в уговорения
срок до 31.08.2016 г. ответникът дължи заплащането на законната лихва върху
неплатения остатък, който за периода от 01.09.2016 г. до 17.04.2017 г. е бил в
размер на 6500 лева (на 18.04.2017 г. е преведена сумата от 1000 лева); за
периода от 18.04.2017 г. до 29.06.2017 г. е бил в размер на 5500 лева (на
30.06.2017 г. е преведена сумата от 1500 лева) и за периода от 30.06.2017 г. до
04.02.2019 г. е бил в размер на 4000 лева. В съдебното заседание страните чрез
своите процесуални представители с оглед на спестяването на разноски са
пожелали съдебният състав да извърши изчисляването на точните размери на
законните лихви с помощта на лихвения калкулатор за изчисляване на законни
лихви, намиращ се на интернет – сайта на Националната агенция по приходите. Според
този калкулатор дължимата законна лихва върху сумата от 6500 лева за периода от
01.09.2016 г. до 17.04.2017 г. е в размер на 413.51 лева, която е по-голяма от
претендираната в размер на 413.47 лева; дължимата законна лихва върху сумата от
5500 лева за периода от 18.04.2017 г. до 29.06.2017 г. е в размер на 111.54
лева, която е по-голяма от претендираната в размер на 111.53 лева; дължимата
законна лихва върху сумата от 4000 лева за периода от 30.06.2017 г. до
04.02.2019 г. е в размер на 650.05 лева, която също е по-голяма от
претендираната в размер на 649.99 лева. Следователно предявеният иск за
установяването на дължимостта на сумата от 1174.99 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху неплатения
остатък от дължимата главница за периода от 01.09.2016 г. до 04.02.2019 г. (в
размер на сбора от законната лихва върху сумата от 6500 лева за периода от
01.09.2016 г. до 17.04.2017 г. в размер на 413.47
лева; законната лихва върху сумата от 5500 лева за периода от 18.04.2017 г.
до 29.06.2017 г. в размер на 111.53 лева
и законната лихва върху сумата от 4000 лева за периода от 30.06.2017 г. до
04.02.2019 г. в размер на 649.99
лева) по сключения между страните договор за заем с нотариална заверка на
подписите от 15.07.2016 г. е изцяло основателен и трябва да бъде уважен.
На
основание на чл.78 от ГПК на ищеца трябва да бъдат присъдени заплатените по гр.
дело №3357/2019 г. по описа на ДРС и присъединеното гр. дело №4348/2019 г. по
описа на ДРС държавни такси съответно в размер на 80 лева и 25 лева (от която първоначално
22 лева и 3 лева в изпълнение на дадените указания). В съответствие с т.12 от
Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските по частно гр. дело №393/2019 г. по описа на ДРС в
размер на 450 лева и разноските по частно гр. дело №3154/2019 г. по описа на
ДРС в размер на 325 лева. С оглед изхода от спора и на основание на чл.78 ал.6
от ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ДРС заплатената сума за
назначаването на особен представител на ответника (поради ненамирането му) в
размер на 588.75 лева.
Водим
от горното, на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с
чл.240 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, Добричкият районен
съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните
по делото, че К.Й.К. с ЕГН ********** *** има следното неплатено парично
задължение към А.Ж.Д. с ЕГН ********** *** (за което е издадена Заповед за
изпълнение №181/05.02.2019 г. по частно гр. дело №393/2019 г. по описа на ДРС)
– за сумата от 4000 (четири хиляди) лева, представляваща неизплатен остатък по
сключения между страните договор за заем с нотариална заверка на подписите от
15.07.2016 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
заявлението по чл.417 от ГПК (05.02.2019 г.) до окончателното плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че К.Й.К. с ЕГН ********** *** има
следното неплатено парично задължение към А.Ж.Д. с ЕГН ********** *** (за което
е издадена Заповед за изпълнение №1637/04.09.2019 г. по частно гр. дело
№3154/2019 г. по описа на ДРС) – за сумата от 1174.99 лева (хиляда сто
седемдесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху неплатения
остатък от дължимата главница за периода от 01.09.2016 г. до 04.02.2019 г. (сбор
от законната лихва върху сумата от 6500 лева за периода от 01.09.2016 г. до
17.04.2017 г. в размер на 413.47 лева;
законната лихва върху сумата от 5500 лева за периода от 18.04.2017 г. до
29.06.2017 г. в размер на 111.53 лева
и законната лихва върху сумата от 4000 лева за периода от 30.06.2017 г. до
04.02.2019 г. в размер на 649.99
лева) по сключения между страните договор за заем с нотариална заверка на
подписите от 15.07.2016 г.
ОСЪЖДА
К.Й.К. с ЕГН ********** *** да заплати на
А.Ж.Д. с ЕГН ********** *** направените разноски по гр. дело №3357/2019 г. по
описа на ДРС в размер на 80 (осемдесет) лева; по присъединеното гр. дело
№4348/2019 г. по описа на ДРС в размер на 25 (двадесет и пет) лева; по частно
гр. дело №393/2019 г. по описа на ДРС в размер на 450 (четиристотин и петдесет)
лева и разноските по частно гр. дело №3154/2019 г. по описа на ДРС в размер на
325 (триста двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА
К.Й.К. с ЕГН ********** *** да заплати на
Добричкия районен съд на основание на чл.78 ал.6 от ГПК заплатената сума за
назначаването на особен представител на ответника в размер на 588.75 лева (петстотин осемдесет
и осем лева и седемдесет и пет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: