Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
гр.Плевен, 06,03,2014
г.
В И М ЕТ О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Ц.Д., като разгледа
докладваното от съдията НАЙДЕНОВА
гр.дело №3606 по описа за 2013 г.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Искова
претенция с правно основание чл.150 от СК
Пред РС Плевен е подадена искова молба от Т.Ц.Б., ЕГН **********,
като майка и законен представител на ***, ЕГН **********, и *** Р., ЕГН **********,
чрез адв.Г.Г. от ПАК, против И.Р.Р., ЕГН **********. В молбата се твърди, че с
определение от 07,11,2012 г. по гр.д.№4264/2012 г. на РС Плевен съдът одобрил
спогодба, по силата на която родителските права върху децата са предоставени на
майката, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 110,00 лева
за детето *** и 90,00 лева за детето ***. Сочи се, че от определяне на
издръжката са изминали повече от осем месеца, като са нараснали и нуждите на
децата, тъй като детето *** ще започне да посещава детско заведени с такса от
45,00 лева на месеца, а детето *** също посещава детско заведение с такса от
48,50 лева месечно, а също така посещава и школа по английски език с месечна
такса от 18,00 лева. Сочи се, че ищцата не получава трудови доходи, а се
издържа само от помощите за отглеждане на дете по чл.53 от КСО. В заключение
моли съда да постанови решение, с което да измени размера на присъдената с
определението издръжка, като увеличи същата на 200,00 лева за детето *** и
180,00 лева за детето ***, считано от датата на ИМ, до настъпването на причини
за нейното изменяване или прекратяване. Претендират се направените деловодни
разноски. В съдебно заседание процесуалния представител на ищцата навежда
доводи, че от определяне на издръжката е изминал период от време, а са се
променили и обстоятелствата – ответникът е започнал работа. Сочи се, че
наличието на задължения по кредити не обуславя извода, че ответникът не може да
заплаща издръжка за децата.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който навежда
доводи, че искът е неоснователен. Сочи се, че за изминалите месеци от
определяне на издръжките обстоятелствата не са се променили. Сочи се, че
действително детето *** ще тръгва на градина, но пък вече е спрял да носи
памперси, поради което са намалели нуждите му от разходи за пелени, както и от
бебешки храни, тъй като се храни с храна за възрастни. Сочи се, че детето *** е
твърде малко да посещава допълнителни занимания по рисуване и английски език,
от тренировките по футбол се е отказала, а освен това за футбола и рисуването
не се изискват никакви средства от родителите. Твърди се, че ответникът има
задължения за изплащане на ипотечен и потребителски кредит, както и задължения
към “Топлофикация”. В съдебно заседание ищеца не се явява и не изпраща
представител.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Видно е от представените удостоверения
за раждане на децата ***, ЕГН **********, и *** Р., ЕГН **********, че страните
по делото са техни родители.
От представеното копие от определение
по гр.д.№4264/2012 г. на РС Плевен е видно, че бащата е осъден да заплаща на
малолетните си деца издръжка в размер на 110,00 лева месечно за детето *** и
90,00 лева месечно за детето ***.
Видно от представената служебна
бележка от 11,06,2013 г. детето *** ще посещава детска ясла “***, в която
месечната такса е 45,00 лева.
Видно от представената служебна
бележка от 03,06,2013 г. детето *** посещава СДГ “***” с месечна такса от 48,50
лева.
От представената служебна бележка
№018/28,06,2013 г. детето *** е записана в школа по английски език с месечна
такса от 18,00 лева.
От представената служебна бележка
от 03,07,2013 г. е видно, че детето *** посещава занималня по рисуване и
приложни изкуства.
От представеното копие от трудов
договор на ответника е видно, че същият получава брутно ТВ в размер на 1800,00
лева.
В представения по делото социален
доклад от 20,02,2014 г. се ангажира становище, че е в интерес на децата да се
определи размер на издръжката, който да е съобразен с тяхната възраст и индивидуални
потребности, тъй като отговорност и задължения за създаването на добри условия
за живот имат и двамата родители.
Съдът не обсъжда, като неотносими
към спора, представените от ответника договори за кредит и документ за
задължения за ТЕЦ.
С оглед на обсъдените доказателства съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.150
от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде
изменена или прекратена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на посочената
разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания
или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за
изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от
алтернативно посочените предпоставки.
С оглед
обстоятелството, че размерът на издръжката е определен през м.ноември 2012 г.,
а ИМ е подадена през м.юли 2013 г., съдът приема, че за изминалия период от
осем месеца не са изменили съществено нуждите на децата от издръжка.
С оглед
представения ТД на ответника обаче от 12,11,2012 г. съдът приема, че е
настъпила съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Съгласно чл.143, ал.1 и 2 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за
развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си.
Съгласно
чл.142, ал.1 от СК размерът на издръжката, която родителят дължи на
ненавършилите пълнолетие деца се определя в зависимост от нуждите на детето и
възможностите на родителя, който я дължи.
От
представеното копие на ТД на ответника е видно, че той получава трудово
възнаграждение далеч над минималната работна заплата за страната. Доводите на
ответника, изложени пред социалния работник, че считано от 01,03,2014 г.
трудовият му договор ще бъде прекратен, останаха недоказани по делото.
Съобразявайки
обичайните нужди за възрастта на децата *** и ***, потребностите
им от здравословна храна, облекло според сезона, развлечения, такси за
посещение на детско заведение, съдът приема, че необходимата обща
издръжка на детето ***, което е почти на шест години, следва да се определи на 220,00
лева. От тази сума ответникът следва да заплаща ежемесечна издръжка за детето в
размер на 130,00 лева, като останалата част от издръжката следва да се поеме от
майката, която полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието
на детето. За детето ***, което е на две години и половина, съдът счита, че е
необходима обща издръжка в размер на 190,00 лева, от която сума ответникът
следва да поеме 110,00 лева, а останалата част следва да се поеме от майката.
За разликата до претендираната сума от 200,00 лева месечна издръжка за детето ***
и 180,00 лева за детето *** исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
Следва да се отбележи, че претендираните от ищцата суми за издръжка са двойно
увеличени в сравнение с първоначално определените, а в никакъв случай нуждите
на децата не са нараснали двойно. Освен това самата ищца е споделила пред
социалните работници, че месечно необходимата сума за издръжка на децата е
около 400,00 лева, от която сума съдът счита, че ответникът следва да поеме
част в размер на 240,00 лева за двете деца.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявеният
иск е основателен и следва да бъде увеличена издръжката на детето *** от 110,00
лева на 130,00 лева, а за детето *** от 90,00 лева на 110,00 лева, като считано
от датата на завеждане на исковата молба, до настъпването на обстоятелства,
водещи до изменението или прекратяването й.
За пълнота
следва да се отбележи, че доводите на ответника, че има задължения по кредити
не са относими към настоящото производство, тъй като нееднократно в съдебната
практика е изразявано становището, че интереса на детето има превес, и при
определяне/изменяване на издръжката не следва да се вземат предвид договорните
задължения на дължащия издръжка. Дължащият издръжка родител следва да прецени
какви и доколко парични задължения може да поеме допълнително, при положение че
е задължен да заплаща издръжка на децата си до навършване на пълнолетие.
Размера на тази издръжка не следва да бъде зависим от неправилната преценка на
родителя относно финансовите му възможности.
При този
изход на делото ответникът следва да заплати по сметка на ПлРС сумата от 57,60 лева,
представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжките.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 63,00 лева
за деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК определените
с определение по гр.д.№4264/2012 г. по описа на РС Плевен
издръжки както следва:
ОСЪЖДА И.Р.Р., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на ***, ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител Т.Ц.Б., ЕГН **********, месечна издръжка вместо по 110,00 лева, по
130,00 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба, до
настъпването на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването й, като за разликата до претендирания размер от
200,00 лева месечно отхвърля предявеният иск като неоснователен.
ОСЪЖДА И.Р.Р.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА на *** Р.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Т.Ц.Б., ЕГН **********, месечна издръжка вместо по 90,00 лева, по
110,00 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба, до настъпването
на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването й, като за разликата до претендирания размер
от 180,00 лева месечно отхвърля предявеният иск като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от И.Р.Р.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС сумата от 57,60 лева, представляващи
държавна такса върху увеличения размер на издръжките.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.Р.Р., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на Т.Ц.Б., ЕГН **********,
сумата от 63,00 лева за направени деловодни разноски съразмерно с уважената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 10,03,2014 г., на основание чл.315,
ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: