Решение по дело №85/2022 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 47
Дата: 15 юни 2022 г. (в сила от 13 юли 2022 г.)
Съдия: Мария Атанасова Москова
Дело: 20222180200085
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Царево, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Ат. Москова
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария Ат. Москова Административно
наказателно дело № 20222180200085 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Кремиковци“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, кв.Ботунец,
представлявано от Цв. Б.-синдик чрез ю.к.Б.Т., против наказателно
постановление № ********** от 25.02.2022г. на Кмета на Община
Приморско, с което за нарушение на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ му е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лева
на основание чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ.В жалбата се сочи, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като при издаването му
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и не е
осъществен визирания състав на административно нарушение, наказващият
орган неправилно е приложил материалния закон. Жалбоподателя моли съда,
да отмени атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител ю.к.Т., който поддържа жалбата.
В съдебно заседание за АНО, редовно уведомен, се явява надлежно
упълномощен процесуален представител адв.К., който счита, че жалбата е
неоснователна и моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна:
1
На 30.12.2021г. „Кремиковци“ АД (в несъст.) чрез процесуалния си
представител ю.к.Т. подало в деловодството на Дирекция МДТ при Община
Приморско заявление за издаване на данъчна оценка по отношение на
недвижим имот с площ - 577 кв.м. и идентификатор 37023.501.550, при което
било уведомено от служител на Дирекцията , че данъчнозадълженото лице за
този имот е лице, различно от „Кремиковци“ АД (в несъст.), и че при това
положение нямало как да бъде издадено удостоверение за данъчна оценка на
имота на името на „Кремиковци“ АД (в несъст.) и дори нямало как да бъде
входирано такова, преди да бъде извършено предеклариране на имота, при
което дружеството да бъде посочено като данъчнозадължено лице на базата
на новонастъпили обстоятелства като например придобиване на собственост
въз основа на покупко-продажба или на съдебно решение. Въпреки, че
процесуалния представител на дружеството ю.к.Т. обяснил на служителя, че
промяна в собствеността на имота никога не е настъпвала доколкото същият
винаги е бил собственост на „Кремиковци“ АД (в несъст.) и по отношение на
него са начислявани данъчни задължения за продължителен период от време,
позицията на служителя относно необходимостта от предеклариране на имота
за да бъде издадено исканото удостоверение за данъчна оценка останала
същата.
На 05.01.2022г. „Кремиковци“ АД (в несъст.) чрез процесуалния
представител на дружеството ю.к.Т. подало в деловодството на Дирекция
МДТ при Община Приморско декларация по чл. 14 от ЗМДТ за собствения на
дружеството недвижим имот с площ - 577 кв.м. и идентификатор
37023.501.550, както и заявление за издаване на данъчна оценка на същия. В
т.4 на декларацията било посочено, че имота е собственост на дружеството
въз основа на Акт за държавна собственост №1121/17.11.1993г., като към
декларацията били приложени заверени копие от АДС №1121/17.11.1993г.,
Решение № 387/12.12.2018г., постановено по гр.д.№1520/2017г. по описа на
БОС, влязло в сила на 11.06.2020г., скица на имота, както и информация за
отчетната стойност на процесния имот към декември 2021г. /л.35-55/
Актосъставителят, след като се запознал с приложените към
декларацията документи, приел, че дружеството е във владение на имота
съгласно решение № 387/12.12.2018г. по гр..д. № 1520/2017г. па БОС, влязло
в сила на 11.06.2020г., и като съобразил, че декларацията по чл. 14 от ЗМДТ
била подадена на 05.01.2022г., намерил, че „Кремиковци" АД (в несъст.) е
нарушил разпоредбата на чл.14 ал.4 от ЗМДТ, като не е спазило двумесечния
срок за деклариране на имота, за което на 07.01.2022г. съставил против
дружеството Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
**********/07.01.2022г. /л.30/
Препис от акта е връчен на процесуалния представител на дружеството
на 13.01.2022г. и подписан от него с възражение, че дружеството е придобило
собствеността върху имота с АДС №1121/17.11.1993г., а не с Решение №
387/12.12.2018г., постановено по гр.д.№1520/2017г. по описа на БОС.
2
Срещу така съставения АУАН дружеството е депозирало в
законоустановения срок по ЗАНН писмени възражения с вх. №
0041/17.01.2022г., с които отново е посочило, че дружеството е придобило
собствеността върху имота с АДС №1121/17.11.1993г., а не с Решение №
387/12.12.2018г., постановено по гр.д.№1520/2017г. по описа на БОС, както и
че процесния имот, като част от общата територия от 26 008 кв.м. на
почивната база на дружеството в град Китен, е бил деклариран от
дружеството още при възникването на правото на собственост през 1993г. и
по отношение на процесния имот през годините са били заплащани
дължимите данъци и такси/л.33/.
Въз основа на така съставения АУАН и след запознаване с материалите
по АНП, на 25.02.2022г. Кметът на Община Приморско издал обжалваното
наказателно постановление, в което нарушението е описано по същия като в
АУАН начин, дадена е същата като в АУАН правна квалификация на
деянието -нарушение по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ, и на дружеството е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лева
на основание чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ, като в него е изрично отбелязано, че
подаденото от „Кремиковци АД (в несъст.) възражение срещу АУАН е
разгледано, но не е прието. е санкционирано по чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ/л.56-
57/.
Препис от НП е връчено на жалбоподателя „Кремиковци“ АД (в
несъст.) на 08.03.2022г., видно от известието за доставяне /л.59/, а жалбата е
подадена на 11.03.2022г., видно от входящия регистрационен номер на АНО.
Установената фактическа обстановка се доказа от представените по
делото писмени доказателства и разпита на актосъставителя.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
Настоящото производство е от административно наказателен характер.
Същественото при него е да се установи, има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. В
случая, въпроса за вината не може да бъде изследван, тъй като нарушителят е
търговец– правно образование, което не може да има собствено, психическо
отношение към деянието. Следва да се отбележи, че актовете за установяване
на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се
прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК
3
обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за невиновен до
доказване на противното. (Така и ППВС № 10/ 1973 г.). Това означава, че в
тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин
пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде
наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо
стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на
акта и издаването на наказателното постановление.
В конкретния казус съдът съобрази следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства, дружеството
е придобило собствеността върху имота с АДС №1121/17.11.1993г., а не с
Решение № 387/12.12.2018г., постановено по гр.д.№1520/2017г. по описа на
БОС.
Видно от мотивите на представеното по делото Решение №
387/12.12.2018г., постановено по гр.д.№1520/2017г. по описа на БОС, делото е
било образувано по предявен от страна на дружеството отрицателен
установителен иск за собственост срещу лицата, представили пред СГКК-
Бургас към онзи момент документи за възстановяване на собственост по реда
на ЗСПЗЗ и последвали процедури по урегулиране на възстановени имоти по
чл.16 от ЗУТ, като с постановеното по дело решение е установено със сила на
пресъдепо нещо между страните, че тези лица не са собственици на поземлен
имот 37023.501.550. Имотът е станал част от имуществото на дружеството в
резултат на предоставянето му с АДС №1121/17.11.1993г. за управление и
стопанисване на Металургичен Комбинат Кремиковци п включване в
капитала при преобразуване на дружеството и е станал собственост на
същото на основание чл.17а от ЗППДОП (отм.), като този факт е констатиран
в съдебното решение. Следва изрично да се отбележи, че това съдебно
решение не поражда в полза на „Кремиковци“ АД (в несъст.) право на
собственост върху посочения поземлен имот и в този смисъл няма как да се
приеме, че е налице промяна в собствеността на имота като дружеството е
придобило имота въз основа на решение № 387/12.12.2018г. по гр.д. №
1520/2017г. на БОС, а с решението единствено се установява между страните
по делото, че „Кремиковци“ АД е собственик на имота от 1993г., като правото
на собственост и фактическата власт върху имота никога не са преминавали
върху ответниците по делото.
С оглед на така установеното, съдът намира, че АНО неправилно е
приложил закона, като е приел, че дружеството е придобило владението
върху имота въз основа на съдебното решение, влязло в сила на 11.06.2020г.,
но е декларирало имота извън двумесечния срок на 05.01.2022г., с което е
извършило нарушение по чл.14 ал.4 от ЗМДТ, поради което НП следва да
бъде отменено.
С оглед изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лева.
4
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Царевският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********** от 25.02.2022г.
на Кмета на Община Приморско, с което на „Кремиковци“ АД /в
несъстоятелност/, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
кв.Ботунец, представлявано от Цв. Б.-синдик, за нарушение на чл. 14, ал. 4 от
ЗМДТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 500.00 лева на основание чл.123, ал. 1 от ЗМДТ.
ОСЪЖДА Община Приморско ДА ЗАПЛАТИ на „Кремиковци“ АД /в
несъстоятелност/, ЕИК ********* сумата в размер на 80.00 лева,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Бургаския административен съд.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
5