ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2857 / 7.8.2020г.
гр. Перник/07.08.2020
г.
РАЙОНЕН СЪД
– ПЕРНИК, XI състав, в
закрито заседание на седми август две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия
Костадинова гр. д. № 4432 по описа
на РС-Перник за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130
от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация Перник“, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Емилия Максимова, срещу „Градски вестник
1993 г.“ ЕООД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът, дължи на ищеца сумата от общо 4339.85 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за имот – БОС ОФИС, находящ се в гр. Перник, ул. Св. Св. Кирил и Методий, бл.
2, вх. В, от които главница в размер на 3492.17 лева за периода от 01.01.2015
г. до 30.09.2017 г. вкл, и 847.68 лева – обезщетение за забава за периода от 08.03.2015
г. до 25.10.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане
на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.
В условията
на евентуалност се предявяват искове за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от общо 4339.85 лева, представляваща стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот – БОС ОФИС, находящ се в гр.
Перник, ул. Св. Св. Кирил и Методий, бл. 2, вх. В, от които главница в размер
на 3492.17 лева за периода от 01.01.2015 г. до 30.09.2017 г. вкл, и 847.68 лева
– обезщетение за забава за периода от 08.03.2015 г. до 25.10.2018 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане на сумата – с които суми ищецът е обеднял и
имуществото му е намаляло, а ответникът се е обогатил за негова сметка и без
правно основание.
Съобщението
по реда на чл. 131 от ГПК е връчено на управителя на ответното дружество Еню
Симеонов – в Бюро „Призовски“ в РС Перник – лично, като в съобщението е
отбелязано, че на адреса за връчване няма такава фирма и лице, което да получи
съобщението.
По делото в
срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор от ответника, с който исковете се
оспорват. Излагат се подробни твърдения, че процесният имот, за който е
доставяна топлинна енергия, е собственост на трето лице – дружеството „МИБУ“
ЕООД, с ЕИК: *********. Ответното дружество било наемател на имота, но
напуснало същия – още на 09.11.2015 г. В отговора се посочва, че след това по
данни на ответника имотът се ползвал за детско заведение. В тази връзка са и
ангажираните от ответното дружество писмени доказателства и свидетелски
показания.
Към делото е прието и приложено за
послужване ч.гр.д. № 2170/2019 г. по описа на Пернишкия РС /заповедно
производство/ със страни „Топлофикация Перник” АД и „Градски вестник 1993 г.“
ЕООД.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани,
поради което иска същите да бъдат уважени.
В съдебно заседание, проведено на
27.07.2020 г., процесуалният представител на ответника изразява становище за отхвърляне
на исковете.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
От ищцовото дружество е депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство.
В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед №
1548/28.03.2019 г. по ч.гр.д. № 2170/2019 г. по описа на РС Перник.
Последната е изпратена до длъжника
„Градски вестник 1993 г.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ул. Св. Св. Кирил и Методий, бл. 2. Посочените седалище и адрес на
управление съвпадат с вписаните такива в Търговския регистър към Агенция по
вписванията – справка от 16.04.2019 г. При функционалност „история“ от
партидата на дружеството се установява, че тези седалище и адрес на управление
не са променяни от 21.12.2011 г. – видно от справки от 07.08.2020 г. Отново
видно от справка от 07.08.2020 г. посоченото дружество продължава да е със
седалище и адрес на управление на същото място.
Връчителят е посетил адреса – на
09.04.2019 г. и 12.04.2019 г. като в разписките към съобщението е удостоверено,
че „на посочения адрес няма такава фирма“. В тази връзка от заповедния съд е
разпоредено връчване на уведомление. Съобразно тези указания връчителят е
посетил адреса – на 02.05.2019 г., 13.05.2019 г. и 30.05.2019 г. като е залепил
уведомление на 30.05.2019 г., а разписката към уведомлението е оформена
надлежно.
Длъжникът обаче не се е явил да
получи съдебните книжа, нито е депозирал възражение срещу заповедта за
изпълнение. В тази връзка и заповедният съд е дал указания за предявяване на
иск по реда на чл. 415, ал. 2 от ГПК – в редакцията му преди измененията от ДВ.
бр. 100 от 2019 г.
По подадения в срока по чл. 415, ал.
4 от ГПК от топлопреносното дружество иск е образувано настоящото гр.д. №
4432/2019 г. по описа Пернишкия РС. В хода на същото ответникът излага подробни
доводи, че е напуснал топлоснабдения имот, който съвпада като адрес със
седалището и адреса му на управление, вписани в Търговския регистър, още от
края на 2015 г., когато е прекратил наемния си договор със собственика на
имота. В хода на производството са ангажирани доказателства от ответника –
показанията на свидетеля Еня Сименов – управител на дружеството. От последните
се установява, че процесният топлоснабден имот е представлявал печатница за
издаване на вестник, където са се намирали съответните за целта машини.
Договорът със собственика на имота е бил прекратен още края на 2015 г., а
машните на ответника са изнесени от помещението началото на 2016 г. Видно от
представените по делото наемни договори /стр. 12 и стр. 13 от делото – от 2004
и 2006 г./ между ответника и дружеството „МИБУ“ ЕООД, с ЕИК: ********* –
имотът, предмет на наемния договор е бил с адрес: гр. Перник, ул. Св. Св. Кирил
и Методий, № 2. От своя страна договорът за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди, сключен между ищеца и ответника също е за имот с адрес: гр.
Перник, ул. Св. Св. Кирил и Методий, № 2.
Срещу издадената заповед №
1548/28.03.2019 г. по ч.гр.д. № 2170/2019 г. на ПРС
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
не е депозирано възражение, независимо, че длъжникт ответник е узнал същата
най-късно на 11.09.2019 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Главните искове
са с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед № 1548/28.03.2019 г. по ч.гр.д. № 2170/2019 г. на
ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Предявените
главни искове обаче съдът намира за недопустими, като съображенията за това са
следните:
Съгласно чл. 50
от ГПК мястото на връчване на юридическо лице, което е вписано в съответния
регистър, е последният посочен в регистъра адрес /ал. 1/.
Ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени /ал. 2/.Когато връчителят
не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да
получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1. Второ уведомление
не се залепва /ал. 3/.
В процесния случай ответникът е ЮЛ –
търговец, който е вписан в Търговския регистър под ЕИК:*********. В последния
като седалище и адрес на управление е вписано: гр. Перник, ул. Св. Св. Кирил и
Методий, № 2. От представените по настоящото производство писмени доказателства
/справки от Търговския регистър, наемни договори – два броя, договор за
доставка на топлинна енергия за стопански нужди/ и гласни доказателства
/показанията на св. Еню Симеонов/ се установява, че адрес гр. Перник, ул. Св.
Св. Кирил и Методий, № 2, адрес гр. Перник, ул. Св. Св. Кирил и Методий, бл 2 и
адрес БОС ОФИС, находящ се в гр. Перник, ул. Св. Св. Кирил и Методий, бл. 2
представляват един и същи адрес и едно и също място – обект, ползван като
печатница на печатното издание „Градски вестник“.
Твърденията на ответника и цялата му
защитна теза, изложена по делото, е че е напуснал посочения адрес и обект още в
края на 2015 г., макар в първите месеци на 2016 г. да е държал все още свои
печатни машини там.
По тези съображения и съдът приема,
че заповед № 1548/28.03.2019 г. по ч.гр.д. №
2170/2019 г. на ПРС е връчена на длъжника – ответник
по настоящото дело още в хода на заповедното производство по ч.гр.д. №
2170/2019 г. на ПРС и е влязла в сила, поради което и
настоящото производство се явява недопустимо.
Действително съдебната практика / Решение № 232/03.12.2018 г. по т. д. № 1284/2018 г.
на ВКС, I т. о / приема, че за да е налице
надлежно връчване по чл. 50, ал. 2 от ГПК – следва връчителят да е събрал данни
има ли табела на ЮЛ на адреса и познато ли е това лице на адреса. В случая
обаче адресът е представлявал голям обект – печатница, поради което и не е било
необходимо по-детайлно отразяване на събраните данни от връчителя, който е
посочил, че на адреса няма такава фирма. Освен това връчителят е посетил адреса
пет пъти /действително само делнични дни/ и е залепил и уведомление по чл. 47,
ал. 1 от ГПК – надлежно оформено. По тези съображения дори да се приеме за
опорочена процедурата по чл. 50, ал. 2 от ГПК – поради непълнота на
удостоверяването, то е спазена процедурата по ал. 4 на същия член. Относно
съгласно съдебната практика залепването на уведомление не опорочава
приложението на чл. 50, ал. 2 от ГПК / Решение № 16/05.02.2015 г. по т. д. № 3197/2014 г. на ВКС /.
Настоящият състав поддържа
становището, че след като длъжник по заповедното дело е ЮЛ с вписан в регистър
адрес, то спрямо него не намира приложение разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК
съответно чл. 415, ал. 2 от ГПК /преди изменението от ДВ. бр. 100 от 2019 г./.
В тази връзка дори на адреса на ЮЛ търговец – длъжник в заповедното
производство по търговския регистър да е залепено уведомление, това не води до
даване на указания за иск респ. назначаване на особен представител в хода на
исковия процес. Посоченият извод следва от обстоятелството, че чл. 50 от ГПК е
специален по отношение на чл. 47 от ГПК, доколкото касае връчване на субекти –
ЮЛ. В тази връзка и за пълнота следва да се отбележи, че чл. 50, ал. 4 от ГПК
препраща само към вида уведомление, което следва да се залепи – т.е. към чл.
47, ал. 1 от ГПК, но не препраща към последиците от залепването на уведомление.
Съгласно т. 10 а от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС исковият съд /който
разглежда иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК/ извършва самостоятелна преценка за
наличието на предпоставките за предявяване на иск и не е обвързан от
констатациите на съда в заповедното производство.
В тази връзка и настоящият състав
достигна до извод, че Заповед № 1548/28.03.2019
г. по ч.гр.д. № 2170/2019 г. на Пернишкия РС е влязла
в сила и въз основа на нея заповедният съд следва да издаде изпълнителен лист в
полза на заявителя ищец.
Доколкото интересът на
ищеца е удовлетворен от влизане в сила на заповед № 1548/28.03.2019
г. по ч.гр.д. № 2170/2019 г. на Пернишкия РС и
установителните искове са недопустими именно поради тази причина, то и съдът не
следва да разглежда заявените като евентуални осъдителни искове. Последните
касаят същите вземания, имот и периоди, като установителните искове. Нещо
повече влизането в сила на заповедта е в интерес на ищеца, доколкото липсва
въведено в заповедното производство възражение за давност.
С оглед горното
настоящото производство следва да бъде прекратено изцяло, а исковата молба
върната. След влизане в сила на настоящото определение препис от него следва да
бъде изпратен на заповедния съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на
заповед № 1548/28.03.2019 г. по ч.гр.д. № 2170/2019 г. на
Пернишкия РС – влязла в сила.
Доколкото образуването
на настоящото дело е станало поради указания на заповедния съд, то и настоящият
състав, не следва да се произнася по искания за разноски на страните.
Водим от горното, Пернишкият районен
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА изцяло на
основание чл. 130 от ГПК производството по гр.д. № 4432/2019 г. по описа на
Пернишкия районен съд поради отсъствие на предпоставките за предявяване на иск
по чл. 415 от ГПК.
ВРЪЩА искова
молба с вх. № 21538/26.07.2019 г., подадена от „Топлофикация Перник“, с ЕИК:
********* срещу „Градски вестник 1993 г.“ ЕООД, с ЕИК: ********* като
недопустима.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба пред Пернишкия ОС в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
Препис от определението да се връчи
на страните.
СЛЕД влизане на определението в сила, препис
от влязлото в сила определение по настоящото дело да бъде изпратен на съда по
ч.гр.д. № 2170/2019 г. на Пернишкия РС с
оглед преценка за наличие на предпоставките за издаване на изпълнителен лист по
подаденото заявление предвид влязлата в сила заповед за изпълнение.
.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ
КРИСТИНА
КОСТАДИНОВА