РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Златоград, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Черешаров
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело №
20255420100331 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Й. С. Я.,
ЕГН ********** с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „И.“ № 18, адв. Е.М.В.,
Адвокатска колегия - гр. С. , със съдебен адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул.
„А.С. № * срещу ОБЩИНА Н., Булстат *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № *, представлявана от кмета Б.Р.К., за
признаване за установено в отношение на ответника, че ищецът по силата на
давностно владение е собственик на:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 51319.503.341; вид
собственост - Частна; вид територия – Урбанизирана; начин на трайно
ползване - Ниско застрояване (до 10 м); площ - 398 кв. м.; квартал – 88;
парцел - II, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г.,
издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи имоти с
идентификатори: 51319.20.433; 51319.20.434; 51319.20.435; 51319.503.276;,
51319.503.289.
В исковата молба пълномощникът на ищеца твърди, че ищецът владее
явно и необезпокояван от никого процесният имот от 1986 г., когато го е
получил от родителите си, като от тогава установил самостоятелна
фактическа власт върху имота с намерението да го свои като свой.
Преди това имотът е владян явно и необезпокоявано от никого от
родителите му, които от 1950 г. до момента на даряването на сина си - ищецът
през 1986, са го владели явно и необезпокоявани от никого като техен. Сочи,
че към владението, което е осъществено от ищеца, следва да се присъедини и
това на неговите праводатели, които са владели имота от 1950 г., като през
1
1986 г., когато са го дали на ищеца. Ищецът е този, който е облагородил
имота.
Имотът има трайни материализирани граници от към съседните нему
имоти.
Сочи се също така, че през 1987 - 1990 г. ищецът построил в имота
Жилищна сграда – еднофамилна; брой етажи – един; застроена площ - 94 кв.
м., и обозначена в кадастъра като Сграда с идентификатор 51319.503.341.1 по
КККР на Н., съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г.,
издадена от Изпълнителен директор на АГКК и дефакто имотът представлява
дворно място към изградената жилищна сграда.
Ищецът предприел процедура за снабдяване с документи, които са
необходими за издаване на нотариален акт и признаване правото на
собственост върху процесния имот и сграда по давностно владение, като в
тази връзка установил, от представители на Община Н., че за процесния имот
има съставен АДС № 385/18.08.1987 г., като със Заповед № 46-ДС/27.02.2001
г. на Областен управител на област С. областния управител е предал имота на
ответната община, която не е придобила процесния имот на годно правно
основание. За имота никога не е била провеждана процедура по отчуждаване,
респективно не е заплащано и обезщетение, тоест не са налице
собственически права по отношение на процесния имот за ответника.
В акта за държавна собственост, касаещ процесният недвижим имот, е
посочено, че на основание Заповед № РД-23/12.01.1987 г., имотът е станал
държавна собственост. Пълномощникът сочи, че цитираната заповед касае
одобряването на плана на град Н..
Предвид горното и наличието на акта за държавна собственост и в
последствие въз основа на него, имотът е предаден в собственост съгласно
Заповед № 46 - ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на област С. на
община Н., поради което ответника оспорва на ищеца правото на
собственост върху процесия имот, въпреки че е собственик по силата
давностно владение.
Неоспорва, че АДС, съставен по надлежен ред и форма, има характер
на официален документ, който само констатира собствеността, без да я
създава. По принцип се приема, че действително се е осъществило посоченото
основание за придобиване на имота от държавата, напр. отчуждаване, замяна
и т.н. В настоящия случай като основание за придобиване на собственост на
процесния имот е посочена заповед, която е за одобряване на плана на град Н.,
а именно - Заповед № РД-23/12.01.1987 г., която заповед не може да
легитимира праводателя на община Н., а именно - Държавата като собственик
на имота. Цитираната заповед представлява административен акт за
одобряване на плана на град Н., които няма вещноправно действие.
Отразяването на даден имот в такъв план не рефлектира върху действително
притежаваните вещни права и това не води до промени в имуществената
сфера на заинтересованите лица, в който смисъл цитира съдебна практика -
Решение № 33/29.07.2013 г. на ВКС по гр. дело № 401/2012 г. на Първо г.о. ГК,
докладчик съдията Л.А., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
2
Пълномощникът сочи, че в самата заповед е посочено, че същата е
издадена на основание чл. 75, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за
териториалното и селищно устройство (отм.). Действащата разпоредба към
датата на издаване на заповедта сочи, че кметът на общината одобрява
застроителните и регулационни планове. В настоящия случай този план е
одобрен от Председателя на Окръжен народен съвет, а не от съответния кмет
на населеното място.
Отделно от гореизложеното община Н., като и праводателя и в лицето
на държавата не са придобили процесния имот на годно правно основание, за
процесния имот никога не е била провеждана процедура по отчуждаване на
същия, респективно не е заплащано и обезщетение, тоест не са налице
собственически права по отношение на процесния имот, както за община Н.,
така и за своя праводател в лицето на държавта. Константна е практиката на
ВКС, че актовете за държавна, респ. за общинска собственост, са официални
документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които
се удостоверява възникването, изменението и погасяването на държавната,
респ. общинска собственост. Освен описание на имота и неговото
местонахождение, в акта се посочва и основанието - както правното, така и
фактическото, по силата на което имотът е станал държавна (общинска)
собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна (общинска)
собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират
придобитото по някой от предвидените в чл. 77 от ЗС способи право на
собственост.
В случая процесният имот е бил актуван като държавен през 1987 г., а
като основание е посочена заповед за утвърждаване на застроителен,
регулационен и кадастрален план, което неможе да бъде основание за
придобиване на имота от страна на общината на годно правно основание,
посоченото основание в акта за държавна собственост не е могло да породи
вещни права в полза на държавата, поради което е оборена неговата
доказателствена сила. Оборен е и факта, че имота е общинска собственост,
поради което не е била приложима забраната на чл. 86 ЗС, т.е. че имотът е бил
собственост на държавата, на кооперация или на обществена организация
В посочения по-горе смисъл цитира Решение № 269/03.08.2012 г. на
ВКС по гр. дело № 643/2011г. на Първо г.о. ГК, докладчик съдията Д.Ц.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Влезлите в сила планове нямат незабавно отчуждително действие и не
се считат приложени с влизане в сила на акта за одобряването му, а едва след
изплащане обезщетения. Отчуждително производство в случая не е
провеждано, поради което правото на собственост на ищеца върху процесния
имот не е преминало върху общината, а след като не е преминало върху
общината то неможе да се приложи забраната на чл. 86 от ЗС във връзка с § 1
от ДР ЗС в който смисъл цитира съдебна практика - Решение № 87 от
01.08.2018 г. по гр. д. № 2714/2017 г., г. к., Първо г. о. на ВКС.
Правната рамка при режима определен със ЗТСУ самото отреждане на
плана за обществени мероприятия няма отчуждително действие, а е
3
необходимо издаването на нарочна заповед по чл. 98 ЗТСУ.
До влизане в сила на заповедта по чл. 95 ЗТСУ (отм.) тези имоти могат
да бъдат предмет на разпоредителни сделки, на делба и на придобивна
давност – цитира съдебна практика - Решение № 221/23.10.2014 г. по гр.д. №
843/2014 г., I г.о.
С отреждането на даден имот за определено мероприятие по този план
той не се счита отчужден от предишния собственик, нито се придобива от
общината, а е необходимо да се проведе специална процедура по отчуждаване
и обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти, поради което няма
как заповедта, с която е одобрен застроителния и регулационен план на град
Н., да има непосредствено отчуждително действие и да представлява годно
придобивно основание в полза на общината, с оглед на което не легитимира
общината като собственик на процесния имот на релевираното основание.
След като по делото липсват доказателства за актуване на имота както
и за отчуждаването му по надлежния ред, поне такива доказателства няма по
делото, то не може да се приеме, че е била налице забраната за придобиване
по давност на имот - държавна собственост съгласно чл. 86 ЗС и § 1 от Закона
за допълнение на ЗС. Няма и доказателства по делото за основанието за
актуване на имота.
Сочи се още, че ищецът е собственик по наследство и давностно
владение на процесния недвижим имот, доколкото има процесния имот от
1986 и от тогава е владян от него явно, непрекъснато и необезпокоявано от
никого, показвайки на всички останали, че счита същия имот за негов, като
преди това имотът е владян от праводателя му от 1950 г., като това владение
следва да се присъедини към владението му. Още от 1986 г. до настоящия
момент в период по-дълъг от 10 години ищецът е упражнявал фактическата
власт по отношение на процесния имот, като същия е с ясно очертани граници
от съседните нему имоти.
Горните действия са манифестирани пред всички.
Адв. Велков сочи, че давността по чл. 79, ал. 1 ЗС е изтекла в полза на
ищеца без същата да е била прекъсвана, което прекъсване съобразно
константната съдебна практика да се изразява в извършване на действие по
отстраняването на ищеца, предявяване на права по съдебен ред против него
или в установяване на фактическа власт върху имота от ответника или от
когото и да е другиго, тоест във фактическо въздействие върху самия имот или
заявяване на права за имота по съдебен ред от другиго.
Съгласно чл. 77 ЗС вещните права се придобиват чрез правна сделка,
по давност или по друг начин, определен в закона.
Следователно принцип в гражданското ни законодателство е, че
вещните права се придобиват въз основа на обективирано волеизявление за
това. Целта на този принцип е както зачитане волята на правните субекти,
така и защита на обществения интерес чрез създаване яснота по отношение
субектите и обектите на вещните права с оглед правната сигурност.
Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа
4
власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент определя
упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът (чл. 69
ЗС) предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за
да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа
власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото
вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене
чрез позоваване на последиците от придобивната давност.
В разпоредбата на чл. 68 ЗС се съдържат определения за владението и
държането. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като
своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два основни признака:
обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus) и
субективен - намерението да се държи вещта като своя (animus domini). При
държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма
намерение да свои вещта. Според презумпцията на чл. 69 ЗС, владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Това е
оборима законна презумпция. Тя е и обща гражданскоправна норма с оглед
действието си спрямо лицата, защото се прилага за всички гражданскоправни
субекти, без оглед на това дали притежават или не права на собственост върху
една и съща вещ. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на
владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като
психично състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е
формулирано заключение за наличие на неизвестен факт, а именно
субективния признак на владението (animus domini) - намерението да се
държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт - обективния
признак на владението (corpus) - упражняване на фактическа власт върху
вещта.
Според правната теория владението е факт, а не право. То е
фактическо състояние за разлика от правото на владение като правомощие и
част от съдържанието на правото на собственост. Собствеността дава на
собственика право да упражнява фактическа власт върху вещта, т. е. да я
владее, независимо от намерението му.
На следващо място, пълномощникът сочи, че за процесния имот няма
и отчуждителна процедура по силата на която ответникът по настоящия спор
да е станал собственик на имота.
Процесният имот, записан като частна общинска собственост може да
се придобива по давност и предвид постановеното Решение № 3 от 24
Февруари 2022 г. по Конституционно дело № 16 от 2021 г., с което се Обявява
за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение
на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от
2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на
Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.).
Така при тълкуването на чл. 86 ЗС и § 1 ЗР на ЗДЗС през годините се
налага извода, че в периода 01.06.1996 г. - 31.05.2006 г. не е имало забрана за
5
придобиване по давност на имоти частна общинска собственост.
На 01.06.2006 г., е в сила мораториумът, установен с § 1 ЗР на ЗДЗС
(ДВ, бр. 46/2006 г.).
Тоест ищецът е придобили процесния имот на оригинарно правно
основание, доколкото го е владял от 1986 г. до настоящия момент явно и
необезпокояван от никого като свои тоест, в периода от 01.06.1996 г. до
01.06.2006 г. и от 08.03.2022 г. до настоящия момент.
За ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, за
да установи със сила на присъдено нещо правото си на собственост срещу
ответната община, която му оспорва собствеността или я смущава. Целта на
защитата е разрешаването на спора за материално право, като бъде
установено действителното правно положение в отношенията между страните
във връзка с конкретния имот и да се осуети занапред възникването на нов
спор за материалното право на същото основание.
С оглед изложеното, моли Съда, да ги призове на съд и след като се
убеди в изложеното, да постанови съдебен акт, с които на основание чл. 124
ГПК признае за установено по отношение на ответната община, че той
ищецът Й. С. Я. е собственик по давностно владение на претендирания в
исковата молба имот при посочените граници.
Моли в полза на ищеца, да бъдат присъдени направените съдебни
разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба, извън срока по чл.131 от
ГПК, с който ответникът Община Н. признава изцяло предявения иск, като
основателен и доказан и моли същия да бъде уважен. Сочи се, че общината не
е дала повод за завеждане на делото, тъй като не е упражнявала фактическа
власт върху процесния имот, поради което моли разноските по делото да не
бъдат възлагани в нейна тежест.
Между страните не се спори относно наличие елементите от
фактическия състав на владението - изтичане на определен срок, намерение за
своене /animus/, упражняване на фактическа власт над вещта /corpus/.
В осз ищецът не се явява лично, представлява се от процесуалния си
представител адв. ВЕЛКОВ, който поддържа иска.
Ответникът – редовно призован, не се представлява.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ответникът, в срока за отговор по чл.131 от ГПК, е направил признание на
иска, за което настоящият съдебен състав счита, че е недопустимо и следва да
се цени по реда на чл.175 от ГПК, а не по чл.237 от ГПК.
В Решение № 20 от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о., ГК, е
6
застъпен следният извод: „Признанието на иска е процесуално действие на
ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото
искът е основателен.
То има за предмет субективни права и е несъвместимо с оспорване на иска,
за разлика от признанието на факти – юридически или доказателствени, което
е доказателствено средство /чл. 175 ГПК/, и е съвместимо със защита срещу
иска: ответникът може да отрече въведения от ищеца правопораждащ факт
/факти/, а ако го признае – да противопостави съответни възражения.
Съгласно ГПК /в сила от 1.03.2008 г./ признанието на иска е свързвано със
специфични правни последици. Според чл. 237 ГПК то може да доведе до
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед
признанието, при такова искане от ищеца. Това означава съдът да преустанови
извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения, и да постанови съдебен
акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически
и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така,
както е предявен.
Решение при признание на иска не може да се постанови, когато
признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и когато е
признато право, с което страната не може да се разпорежда – чл. 237, ал. 3
ГПК; по брачни искове – чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние – чл.
334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение – чл. 339 ГПК.
Исковете за собственост поначало не са сред посочените изключения.
Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка,
по давност или по други начини, определени в закона. Защитата на
собствеността се състои на първо място в съдебното установяване
/признаване/, че ищецът е собственик. Това изисква доказване на всички
елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца придобивен
способ с допустимите за този способ доказателствени средства. Така
например, когато спорът има за предмет недвижим имот, придобит чрез
сделка, правото на собственост следва да се установи с нотариален акт – чл.
18 ЗЗД; когато придобиването касае имоти – частна държавна или общинска
собственост, следва да се представи договор в писмена форма, вписан по
разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота –
чл. 18 ЗС; когато ищецът твърди, че е придобил имот по силата на изтекла
придобивна давност, той следва да установи в самото исково производство –
чрез свидетелски показания, извлечения от данъчни книги или по друг
подходящ начин, че е упражнявал владение за себе си през давностния период;
ако се позовава на придобиване чрез административен акт, следва да
представи този акт в исковото производство, и т.н. Ако ищецът не успее да
докаже правото си на собственост, искът ще подлежи на отхвърляне, дори
ответникът да заяви, че признава иска, т.е., че имотът принадлежи на ищеца.
Искът за собственост има за цел съдебното установяване на собствеността на
ищеца, а това, по изложените вече съображения и такива за правна сигурност,
не може да стане с признание на иска. Затова и направено от ответника
признание, че ищецът е собственик, не обосновава основателност на иска, а
7
следва да бъде преценено от съда съгласно чл. 175 ГПК, ако например касае
елементи от основанието на иска за собственост – например владеенето на
имота и времето, през което то е упражнявано, или в някои хипотези на
придобиване на движима вещ и др. С оглед изложеното, макар исковете за
собственост да не са сред изброените в закона изключения, по тях не се
постановява решение при признание на иска“.
Настоящият съдебен състав споделя в пълна степен изводите на
касационната инстанция в цитираното по-горе решение.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Първият елемент от състава на придобивната давност е упражняване на
владение, което да съдържа признаците, установени в чл. 68 ЗС. Съгласно
текста на цитираната разпоредба, владението представлява "упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго
като своя". Външен, обективен признак на владението е упражняването на
фактическа власт.
По делото е разпитан свидетеля А.М.Р. /показанията му се ценят по
реда на чл.172 от ГПК, свидетелят е родственик по сватовство на ищеца/.
От показанията на същия се установява, че имота се владее и ползва от
родителите на ищеца до към 1980г., като баща му Стоил построил намиращата
се в имота едноетажна жилищна сграда. През 1980г. имотът е предаден на
ищеца, който поддържа незастроената площ като я коси и събира тревата, а в
жилищната сграда съхранява вещи и багаж.
Свидетелят сочи, че площта на имота е около 600м2 , описва
местонахождението и границите му, като от едната страна е собственият му
имот, който обитава ежедневно. Сочи, че имотът е частично ограден /откъм
улицата/, а в друга част не е, но никога е нямало спорове между съседите за
граници. Категоричен е, че Общината не е имала претенции за този имот.
Настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетеля са
логически последователни и вътрешно непротиворечиви.
В тях тя възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел
като очевидец от 1990г., когато се заселил в съседство с процесния имот. От
тези обстоятелства се налага категоричен извод, че има ясна представа за
имота, кой го ползва, от колко време и дали го ползва като собственик.
Същевременно свидетелят не се опитва манипулативно да представи
фактическата обстановка като преувеличава потребностите на ищеца. В
заключение показанията на свидетеля се ценят като добросъвестно дадени,
поради което се ползват с доверие от съда.
Предвид това съдът намира, за установено, че ищецът е упражнявал
фактическа власт върху поцесния имот за период значително надхвърлящ 10
години.
8
Горното се установява и посредством признанието на факти от страна на
ответника по чл.175 от ГПК.
Субективният признак на владението е намерението на владелеца – той
държи вещта като своя, т.е. той се смята или иска да стане собственик. В
случая от показанията на разпитания свидетел се установява, че ищецът счита
имота за своя собственост, придобита и предадена му от неговите родители.
По делото е допусната и назначена СТЕ, заключението по която е
неоспорено от страните и прието от съда като обективно, компетентно, в
съответствие с поставените задачи.
Видно от същото, имотът не е бил отчуждаван с приключила
отчуждителна процедура, не е бил коопериран. Същевременно е вкл. в ПУП
на гр. Н..
При така събраните доказателства, съдът намира, че се установява по
делото и субективният елемент на владението, поради което са налице
кумулативно предвидените предпоставки, необходими за приложението на
института на придобивната давност – упражнявано владение върху
процесната площ за срок от повече от 10 години.
В настоящото производство ответникът не депозира възражения срещу
заявения иск и не ангажира доказателства.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка Съдът възприе въз основа представените
и приети по делото писмени доказателства, събраните гласни свидетелски
показания и СТЕ.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Разпоредбата на чл. 86 ЗС в редакцията до изменението, обн. ДВ.бр. 33
от 1996 г.,в сила от 01.06.1996 г., установява забрана за придобиване по
давност на вещ, частна държавна или общинска собственост. Впоследствие с
разпоредбата на § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, ДВ
бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г., е установен мораториум върху
давността, като е предвидено, че тази давност спира да тече.
Установеният в §1 ЗДЗС мораториум многократно е продължаван, като с
Решение № 3/24.02.2022 г. по к.д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на
Република България (обн. ДВ, бр. 18/4.03.2022 г., в сила от 07.03.2022 г. ) са
обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за
допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп.,
ДВ, бр. 18/2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за
9
изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.).
При това положение, проследявайки във времето законодателната
уредба, се налага извод, че за да бъде придобит имот частна общинска
собственост по давност е необходимо владението да е установено в периода от
изменението на чл. 86 ЗС обн. ДВ.бр. 33 от 1996 г. – т.е. от 01.06.1996 г. и да
продължило един ден след отмяната на мораториума, осъществена с влизане в
сила на решението на Конституционния съд на Република България, т.е. един
ден след 07.03.2022 г., като в този период давността да не прекъсвана.
По делото не е заявено възражение за това че имотът не може да бъде
придобит по давност, предвид че представлява публична общинска
собственост, поради което за придобиването му на соченото от ищеца
основание не се установява.
Именно ответникът носи тежест по оборване презумпциите по чл. 69 ЗС
и чл. 83 ЗС, както и да докаже твърдения/възражения, че имотът не може да
бъде придобит на соченото основание от ищеца. Негова е тежестта да докаже,
че този имот попада в приложното поле на съществуващата
забрана/ограничение по силата на закона.
Настоящият съдебен състав намира, че всички предпоставки за
придобиване на спорния терен по давност са налице. Ищецът е упражнявал
фактическата власт върху вещта в рамките на изискуемия десетгодишен срок
за придобиването й по давност.
Тези изводи не се променят от обстоятелството, че за имота се сочи да е
съставен АДС, който обаче не е представен по делото, независимо от
разпределената доказателствена тежест между страните, както и предвид че
по делото липсват доказателства за отчуждаването му по надлежния ред.
Отделно от това, дори да се приеме, че са налице АДС и АОС, съставени по
надлежен ред и форма, то същите имат характер на официален документ,
който само констатира собствеността, без да я създава. Те обаче не могат да
легитимира праводателя на община Н., а именно - държавата като собственик
на имота. Цитираната заповед, послужила за съставяне на АОС представлява
административен акт за одобряване на плана на град Н., които няма
вещноправно действие. Отразяването на даден имот в такъв план не
рефлектира върху действително притежаваните вещни права и това не води до
промени в имуществената сфера на заинтересованите лица, в който смисъл е
Решение № 33/29.07.2013 г. на ВКС по гр. дело № 401/2012г. на I г.о. ГК,
докладчик съдията Л.А., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Владението на ищеца /лично/ е продължило от 1980г. до 11.08.2025 г.,
когато е предявен искът. Не се събраха по делото доказателства за владение и
срока на такова от страна на праводателите на ищеца, но предвид
установеното лично от него владение за период от 10 и повече години, води до
извод за основателност на исковата претенция.
Обстоятелството, че в определени периоди от време законът не допускал
придобиването на имоти държавна или общинска собственост по давност, не
10
променя изводът, че ищецът е упражнявал фактическа власт с намерение
своене. Според чл. 69 ЗС предполага се, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго.
В хода на производството, при условията на главно и пълно доказване
ищецът успешно доказва владение за себе си.
По разноските:
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
възниква единствено за ищеца. Такива обаче не се претендират, поради което
не се възлагат в тежест на ответника.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен
установителен иск за собственост, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, от
Й. С. Я., ЕГН ********** с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „И.“ № 18 ,
срещу ОБЩИНА Н., Булстат ******, със седалище и адрес на управление:
гр. Н., ул. „А.С.“ № *, представлявана от кмета Б. К., че ищецът Й. С. Я., ЕГН
********** с адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „И.“ № 18, е собственик, на
основание изтекла придобивна давност, по упражнено владение в периода от
1980 г. до 11.08.2025 г. – датата на предявяване на иска, на следния на следния
недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 51319.503.341; вид собственост
- Частна; вид територия – Урбанизирана; начин на трайно ползване - Ниско
застрояване (до 10 м); площ - 398 кв. м.; квартал – 88; парцел - II, съгласно
Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от
Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи имоти с
идентификатори: 51319.20.433; 51319.20.434; 51319.20.435; 51319.503.276;,
51319.503.289.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ________А.Ч._______________
11