Определение по дело №1094/2020 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ІІ -   2037                                               20.07.2020 г.                                       град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                               втори въззивен гражданска състав

На:       двадесети юли                                                           две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                           ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

разгледа възз.гр.дело № 1094 по описа за 2020 година и на основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА

 

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от директора, подадена чрез ю.к.Янка Табакова, с адрес за призоваване гр.Елхово, ул.“Морава“ № 1, против решение № 7/23.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 104/2019 г. по описа на Районен съд – Малко Търново, с което Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР е осъдена да заплати на Р.А.З. ***, сумата от 1594.78 лв. – допълнително възнаграждение за  положен извънреден труд в периода 23.07.2016 г. – 23.07.2019 г., представляващи разликата между положения нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1.143, и сумата от 182.38 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 31.10.2016 г. до  26.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 26.07.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 350 лв. за направените по делото съдебни разноски. С решението ГД „Гранична полиция“ – МВР е осъдена да заплати по сметка на РС-Малко Търново държавна такса от 113.79 лв. и 210 лв. за разноски за експертиза.

Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение, като счита същото за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост на акта. Считат се за неправилни изводите на съда за основателност на предявения иск за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, както и за наличието на празнота в специалната нормативна уредба, касаеща служителите на МВР, която следвало да се попълни от нормативната база на КТ, за което във въззивната жалба се излагат пространни съображения. Сочи се, че от министъра на МВР са издадени Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., които уреждат по специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР, поради което и с оглед уредения в специалните правила ред и основание за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, приложното поле на НСОРЗ, издадена по КТ се прилага единствено и само за работници и служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не е бил през процесния период, а по отношение на него се прилага специалната уредба. Развиват се и подробни съображения относно нощния труд и извънредния труд, като се счита, че извънреден труд би бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното работно време, като дори и да се приеме, че НСОРЗ е приложима, то преизчисляването с коефициент 1.143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не с цел натрупване на часове, чието надвишаване да кумулира извънреден труд. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на платеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение.

При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия Р.А.З., не се взема становище по въззивната жалба.

 

Предвид горното и след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1049/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд постъпилата въззивна жалба от ответника Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от определението, като същите се уведомят и чрез процесуалните им представители по телефона.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                                                                           2.