Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260150/2.2.2021г. град Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Варна,
Пети наказателен състав,
на двадесет и шести януари,
две хиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание
в следния състав:
председател съдия Г. Митев, секретар Калина Караджова,
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 4644 по
описа на съда за 2020 година,
Р Е
Ш И :
Отменя наказателно
постановление № 19-0819-000452/18.02.2019 г. на Д.Г.Г.
– началник на група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, с което на Н.Ш.Х.
ЕГН ********** на основание чл.175 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата
е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от Закона за
движението по пътищата.
Оставя без уважение
искането от ОД на МВР Варна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Да се изпратят
съобщения на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна и Н.Ш.Х., че решението е
изготвено.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Варненски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията от страните, че решението е изготвено, по реда на глава XII от
Административно-процесуалния кодекс.
След визане в сила
на решението, административно-наказателната преписка да се върне на Сектор
Пътна полиция при ОД на МВР Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МОТИВИ :
Производството е на
основание чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и
наказания/ЗАНН/.
Образувано е по
жалбата на Н.Ш.Х. против Наказателно постановление № 19-0819-000452/18.02.2019
г. на Д.Г.Г. – началник група в Сектор Пътна полиция
при ОД на МВР Варна, с което са му наложени посочените по-горе наказания.
В жалбата си
въззивника твърди, че при проверката регистрационните номера на автомобила са
си били на мястото, наскоро бил купил автомобила от своя комшийка и не е знаел,
че за него няма платена застраховка „Гражданска отговорност“. В съдебно
заседание въззивникът, редовно призован, се явява
лично, по същество поддържа жалбата.
Въззиваемата страна – Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна,
редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Преди
заседанието са постъпили писмени бележки от ОД на МВР Варна чрез старши
юрисконсулт Катя Лукова-Атанасова, с които моли да се даде ход на делото, да се
потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно, излага
доводи по същество, моли да им бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, а в случай, че бъде уважена жалбата и претендиране на
адвокатско възнаграждение, моли то да е в минимален размер от 100 лева.
Районна прокуратура
Варна, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща
представител и не взема становище.
След като прецени
обжалваното постановление, с оглед основанията, посочени във въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Н.Ш.Х. закупил
лек автомобил Мицубиши Колт
с рег.№ В 8147 РК от съседката си Катя Илиева, без да оформят необходимите
документи за сделката.
На 31.03.2016 година
била сключена застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите"
за лек автомобил Мицубиши Колт
с рег.№ В 8147 РК, за което била издадена и съответната Полица №
BG/02/116001003696 със срок на действие до 30.03.2017 г.
Тъй като срокът на
застраховката не бил подновен, Гаранционен фонд София на основание чл.574 ал.11
от Кодекса за застраховането е уведомил Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Варна да прекрати регистрацията на МПС, което е извършено на 02.02.2018 г.
На 06.01.2019 г., около
15:20 часа въззивникът управлявал автомобила в
гр.Варна по ул.Велека посока бул.Владислав Варненчик и
бил възприет от служителите от Сектор Пътна полиция Г.К.П. и К.Б.Е., които го
спрели. При проверката било установено, че автомобилът е с прекратена
регистрация на 02.02.2018 г. поради несключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Към датата на извършване на
деянието автомобилът все още бил с прекратена регистрация.
На 06.01.2019 г. Г.К.П. – младши автоконтрольор в Сектор Пътна полиция към ОД на МВР Варна
съставил акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ серия Д № №
936505 на въззивника за това, че на 06.01.2019 г. около
15:20 часа в гр.Варна по ул.Велека посока бул.Владислав Варненчик
управлявал лек автомобил Мицубиши Колт
с рег.№ В 8147 РК, собственост на М.Е.Д., като автомобилът бил с прекратена регистрация на 02.02.18 г./без гражданска отговорност/. В АУАН е посочено, че
предстоящ собственик е К.Г.И.. Актосъставителят е
квалифицирал нарушението по чл.140 от ЗДвП. Актът е връчен на 06.01.2019 г. на
въззивника, който не направил възражения по констатациите, писмени възражения
не са постъпили и в законния срок.
Материалите
от проверката били заведени като ЗМ № I – 22/2019 г. по описа
на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна и изпратени на
Районна прокуратура Варна с мнение за образуване на досъдебно производство по
чл.345 ал.2 вр.ал.1 от НК, като е образувана преписка №
930/2019 г. по описа на Районна прокуратура Варна.
С постановление на
прокурор Т.Томов от 12.02.2019 г. е отказано образуването на досъдебно
производство, преписката е прекратена и материалите са пратени на началника на
Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна за преценка относно налагане на
административно наказание.
В последващото
Наказателно постановление № 19-0819-000452/18.02.2019 г., издадено от Д.Г.Г. – началник на група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Варна административно-наказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата,
отразени в АУАН, като е квалифицирал нарушението на въззивника по чл.140 ал.1
от ЗДвП, за което е наложил на въззивника административни наказания глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца,
като за основание за налагане на
наказанието е посочена разпоредбата на чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Така отразената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмени
доказателствени средства, приобщени към материалите по делото на основание
чл.283 от НПК, а именно: материалите по административно-наказателната преписка
- наказателно постановление № 19-0819-000452/18.02.2019 г., издадено
от Д.Г.Г. – началник на група в Сектор Пътна полиция
при ОД на МВР Варна; акт за установяване на административно нарушение серия
серия
Д бл.№ 936505/06.01.2019 г., съставен от Г.К.П. - младши автоконтрольор
в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна; Заповед
рег.№ 8121-з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед
рег.№ 8121-з-825/19.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи; справка за
извършените нарушения от Н.Х. като водач на МПС; постановление на
прокурор Т.Томов от Районна прокуратура Варна от 12.02.2019 г. за отказ за
образуването на досъдебно производство; справка от Гаранционен фонд за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“; справка за
собственост на лек автомобил Мицубиши Колт с рег.№ В 8147 РК.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Наказателното
постановление е получено лично от Н.Ш.Х. на 03.11.2020 г., видно от разписката
към него, жалбата срещу постановлението е заведена на 04.11.2020 г. Жалбата е
подадена в срока на обжалване по чл.59 ал.2 от ЗАНН от надлежната страна, поради
което същата е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
АУАН е съставен от
компетентен орган - Г.К.П. - младши автоконтрольор
в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, длъжностно лице от
служба за контрол съгласно изискванията на чл.189 ал.1 от ЗДвП и упълномощен
със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган - Д.Г.Г. – началник на група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Варна, определен от министъра на вътрешните работи длъжностно лице съгласно
изискванията на чл.189 ал.12 от ЗДвП, упълномощена със Заповед № 8121з-515 от
14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
При преценка на доказателствата
съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно,
поради което следва да бъде отменено.
С разпоредбата на
чл.140 ал.1 изр.1 от ЗДвП, в относимата редакция(изм. ДВ бр.105 от 2018 г., в сила от
01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване по
пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се
определя с Наредба № I-45/24.03.2000 г. на МВР. Възможността за служебно
прекратяване на регистрацията на МПС е регламентирана в чл.18 от Наредбата,
като в чл.18б ал.1 т.8 изрично е посочено, че служебното прекратяване на
регистрацията по чл.143 ал.10 от ЗДвП се извършва
след уведомление от Гаранционния фонд. В чл.143 ал.10 от ЗДвП е посочено, че се
прекратява служебно регистрацията на пътни превозни средства, за които е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за
застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Разпоредбата на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП от своя
страна предвижда налагане на глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване от
право на управление на МПС за срок от 6 до 12 месеца за водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Съгласно § 6 т.25 пр.1 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП, "водач" е лице, което управлява пътно
превозно средство.
По делото е безспорно
установено, че жалбоподателят Н.Ш.Х. на 06.01.2019 г. е управлявал МПС - лек автомобил Мицубиши Колт с рег.№ В 8147 РК, поради което е имал качеството
"водач" на МПС. Автомобилът е бил управляван по път, отворен за
обществено ползване - ул.Велека до № 36 в гр.Варна, като това МПС към
датата 06.01.2019 г. е било със служебно прекратена регистрация.
Административно-наказващият
орган не е ангажирал абсолютно никакви доказателства, които да обосноват
субективната страна на деянието, а именно - наличието на знание от страна на
дееца за обстоятелството, че управляваното от него МПС е с прекратена
регистрация. Прекратяването на регистрацията на процесния автомобил е извършено
по реда на цитираната по-горе норма на чл. 143 ал.10 от ЗДвП, но не е изпълнено
задължението, посочено в същата разпоредба, да се уведоми за това собственикът
на пътното превозно средство.
Анализът на
установената фактическа обстановка на основата на законовата регламентация касателно регистрацията на МПС, респективно прекратяването
и възстановяването ѝ, обуславя извода, че водачът на лек автомобил Мицубиши Колт с рег.№ В 8147 РК не
е бил длъжен и не е могъл да знае факта, че управляваното от него МПС е с
прекратена регистрация, доколкото това е станало служебно чрез отбелязване в
автоматизираната информационна система КАТ. Освен това не е имало и никакви
обективни признаци, от които той да си направи такъв извод, тъй като
автомобилът е бил и с двете си регистрационни табели към датата на проверката и
е разполагал с всички изискуеми документи и най-вече със свидетелство за
регистрация на МПС на същия този лек автомобил. В този смисъл, предвид
изложеното и изхождайки от нормата на чл.6 от ЗАНН, определяща за административно нарушение деяние,
което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, се обуславя извода, че Н.Ш.Х. не е действал виновно, поради което и извършеното от него деяние не
съставлява административно нарушение.
Съдът счита, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и на още едно основание. В
обстоятелствената част на наказателното постановление като нарушение е посочено
управление на лек автомобил с прекратена регистрация, а след това като
нарушение е посочено управление на МПС, на което табелите с регистрационен
номер не са поставени на определените за това места. Като наказваща норма е
посочен чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП за управление на МПС, на което табелите с
регистрационен номер не са поставени на определените за това места. Посочен е АУАН
серия Д № 936505/06.01.2019 г., съставен от Г.К.П. - младши автоконтрольор
в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, но в този акт не фигурира такова
нарушение, дори е посочен регистрационния номер на автомобила. По този начин не
става ясна волята на административно-наказващия орган за кое нарушение е
наложил административното наказание – дали за управление на лек автомобил с
прекратена регистрация или за управление на МПС, на което табелите с
регистрационен номер не са поставени на определените за това места. Това води до невъзможност за наказаното лице
да разбере за кое нарушение му се налага наказание и да организира адекватно
защитата си, поради което се явява съществено процесуално нарушение, водещо до
нарушаване на правото на защита и е самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление.
От приложената справка
за нарушител/водач е видно, че Н.Х. притежава свидетелство за управление на МПС
№ *********, издадено на 16.02.2016 г. валидно до 16.02.2026 г. и към датата на
установяване на деянието 06.01.2019 г. е
бил правоспособен водач на МПС и не отговаря на истината записаното в
наказателното постановление, че същият е неправоспособен водач.
Имайки предвид
изложеното Наказателно постановление №
19-0819-000452/18.02.2019 г., издадено от Д.Г.Г. –
началник на група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна следва да
бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Според разпоредбата на
чл.63 ал.3 от ЗАНН в
производството по обжалване на наказателни постановления принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните.
Уредбата препраща към чл.143 от АПК, който пък от
своя страна препраща към чл.77 и чл.81 от ГПК,
регламентиращи, че съдът дължи произнасяне по възлагане на разноските, само ако
съответната страна е направила искане за присъждането им. В случая от
въззивника не е направено такова искане, тъй като не е представляван от
адвокат.
С оглед изхода на
делото искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от процесуалния представител на въззиваемата страна се явява
неоснователно.
Мотивиран от
изложените обстоятелства съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :