РЕШЕНИЕ
№ 746
гр. В., 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело №
20211420102694 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпила молба от Е. Е. Р., ЕГН: **********,
против М. Н. Ц., ЕГН: **********, Д. И. С., ЕГН: **********, Г. М. Й., ЕГН: **********, Е.
Ц. И., ЕГН: **********, Ц. Б. Д., ЕГН: **********, И. К. В., ЕГН: **********, М. Г. Х.,
ЕГН: **********, „И.“ ЕООД, ЕИК: **, Е. А. Г., ЕГН: **********, П. Ц. А., ЕГН:
**********, К. Д. Т., ЕГН: **********, И. Д. А., ЕГН: **********, Я. Ц. И., ЕГН:
**********, Х. К. А., ЕГН: **********, К. И. В., ЕГН: **********, В. Х. В., ЕГН:
**********, Н. Б. Ц., ЕГН: **********, П. М. Ц., ЕГН: **********, Г. Ц. С., ЕГН:
********** и К. Л. К., ЕГН: ********** за разпределение на ползването на поземлен имот с
идентификатор ** в гр. В. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № ** на изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: гр. В., ул.
„О.“ **, цЕ.ят с площ 324 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 м. до 15м./, с номер по предходен план:
квартал 138, парцел 17, при съседи: **
В исковата молба се твърди, че ищецът и всички ответници са съсобственици на
процесния поземлен имот, като имат съответните идеални части от дворното място и всеки
от тях е изключителен собственик на разположени в имота сгради. Сочи се, че първоначално
цЕ.ят поземлен имот е бил собственост на родитЕ.те на ищеца Е. Р., като те сключили
предварителен договор с „И.“ ЕООД за учредяване на право на строеж и впоследствие
учредили такова, като прехвърлили на строителя ** идеални части от парцела. Съгласно
уговорката със строителя /в т. 4 от двустранно подписана Оферта от 22.12.2006 г./
учредителят си запазил в собственост и ползване допълнително 30 кв. м. от незастроената
част на парцела за дворно място пред офиса-жилище. Тези 30 кв. м. били обособени в
югоизточния ъгъл на имота и още при строежа на сградата били отделени от останалата
незастроена част на имота с ограда. Твърди се, че това разпределение било известно и било
приемано от всички придобили имоти от строителя „И.“ ЕООД. Посочва се, че след смъртта
на баща си, ищецът придобил чрез договор за доброволна делба с майка си и брат си
1
няколко самостоятелни обекта в построената в имота сграда, както и 97,86/324 идеални
части от парцела, като ползването на незастроената част от имота продължило както била
първоначалната уговорка със строителя. Поддържа се, че години по-късно един от
съсобствениците подал жалба заради оградата, вследствие на което ищецът премахнал
оградата, обособяваща отделените за негово самостоятелно ползване идеални части от
парцела. След това съсобствениците в парцела не успЕ. да се разберат за ползването на
съсобствения двор. Твърди се, че ищецът е съсобственик с над 30 % идеални части от
площта на парцела, като следва да му бъде отделена за самостоятелно ползване
пропорционална част от незастроената част от парцела. Сочи се, че първоначално
съществувалото разпределение /или близко до него като площ/ е най-подходящият вариант
за разпределение на ползването, като за ищеца може да бъде определена за индивидуално
ползване площ, разположена в югоизточния ъгъл на парцела. Посочва се, че единственият
самостоятелен обект с директен изход към този ъгъл е офис на ищеца, а останалите
собственици на самостоятелни обекти в сградата не се налага да минават през тази част от
парцела за да достигнат до входа за сградата. Южната страна на парцела била оградена с
ограда, в която имало само една врата – за пешеходци, а не за коли. Имало и изградена в
съседния общинския паркинг преграда, която не позволявала достъп с автомобил до
процесния парцел. Същевременно от другата /северната/ страна на сградата били
разположени гаражи и там не било подходящо да се обособява площ за индивидуално
ползване.
С молби с вх. № 4567/10.08.2021 г. и 6635/30.09.2021 г. ищецът е посочил идеалните
части от правото на собственост на всеки един от съсобствениците на поземления имот,
както следва: Е. Е. Р. – 97,86/324 ид.ч.; М. Н. Ц. – 25,22/324 ид.ч.; Д. И. С. – 1/2 от 25,72/324
ид.ч.; Г. М. Й. – 1/2 от 25,72/324 ид.ч.; Е. Ц. И. – 3,99/324 ид.ч.; Ц. Б. Д. – 26,16/324 ид.ч.; И.
К. В. – 29,89/324 ид.ч.; М. Г. Х. – 12,82/324 ид.ч.; „И.“ ЕООД – 3,13/324 ид.ч.; Е. А. Г. –
19,42/324 ид.ч.; П. Ц. А. – 14,92/324 ид.ч.; К. Д. Т. – 1/2 от 25,83/324 ид.ч.; И. Д. А. – 1/2 от
25,83/324 ид.ч.; Я. Ц. И. – 17,72/324 ид.ч.; Х. К. А. – 21,32/324 ид.ч.; К. И. В. – 0 кв.м., без
право на ползване на идеални части от парцела; В. Х. В. – 0 кв.м., без право на ползване на
идеални части от парцела; Н. Б. Ц. – 1/2 от 21,88 ид.ч. и П. М. Ц. – 1/2 от 21,88 ид.ч.
Посочва се, че разликата в идеалните части /сборът от дробите да е по-голям от 324/
се дължи на вероятни грешки при изповядване на сделките пред нотариуси през годините.
По изложените в исковата молба и уточняващите молби съображения се иска от съда
да извърши разпределение на ползването на процесния поземлен имот между
съсобствениците.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата Е. А. Г., с който се
възразява на ищеца да бъде отделена за самостоятелно ползване част от незастроената площ
на процесния поземлен имот. Твърди се, че ищецът не е съсобственик на 97,86/324 кв.м.
идеални части от имота. Посочва се, че Н. Б. Ц. и П. М. Ц. също притежават 26 кв.м.
идеални части от процесния имот съгласно Нотариален акт № 138/06.07.2015г., том 10, дело
1737/15г., на АВ, като площта на имота по скица се различава с 26 кв.м. от площта на имота
по документи на съсобствениците. Посочва се, че първоначално ищецът купил имота на
името на майка си В. Р.а, която е бивша собственичка на този имот, който е даден на
строителна фирма „И." ЕООД съгласно предварителен договор от 29.05.2005 г. за
обезщетение. Съгласно този договор се задължава в срок от 1 месец след изграждане на груб
строеж на сградата в този имот да прехвърли 80% идеални части от правото на собственост
върху собствения си недвижим имот на строителя „И.” ЕООД, т.е 259 кв.м. идеални части.
Поддържа се, че с Нотариален акт 24/15.01.2007 г.; том I, дело 28/2007 г. на АВ, В. Р.а
учредила правото на строеж в полза на строителя „И.” ЕООД, за което получила
обезщетение в размер на 20 % от разгънатата площ на сградата, а след това започнала да
поставя различни условия и претенции. С Нотариален акт № 162/13.05.2008 г., том VIII,
дело 1996/2008г. на АВ, В. Р.а прехвърлила само 227/324 кв.м. идеални части от имота на
2
строителя „И.” ЕООД, а за себе си задържала 97/324 кв.м. идеални части с намерение да ги
отдЕ. като самостоятелен обект, въпреки че имала предварително споразумение, което не
спазвала. От тези 97/324 кв.м. идеални части от имота, които задържала за себе си, В. Р.а и
синовете й Е. и Д. Р.и продали 26/324 кв.м. идеални части от имота на Н. и П. Ц.и при
продажба на апартамент № 5 съгласно Нотариален акт № 138/06.07.2015 г., том 10, дело
1737/15г., на АВ. Една година по-късно, съгласно делбен договор акт № 206 от 16.06.2016 г.,
том 4 на АВ, Е. Е. Р. получил в дял и станал собственик на цЕ.те 97.86/324 кв.м. идеални
части от имота, въпреки че преди това той и съдЕ.тЕ.те продали 26/324 кв.м. идеални части
от същия имот на Н. и П. Ц.и. Твърди се, че към момента Е. Р. би трябвало да притежава
общо 71/324 км.м. идеални части от имот с идентификатор **, цЕ.я в размер от 324 кв.м., а
останалите кв.м. са разпределени между собствениците на имоти в сградата също в идеални
части, като ищецът не притежавал повече от 30 % от общите незастроени площи.
На следващо място се поддържа, че през частта, която ищецът искал да отдЕ. за
самостоятелно ползване, минавали тръбите на парното отопление, шахтата към абонатната и
сензорните устройства за определяне на външните температури, които били общи части от
съоръжението за отопление на блока и всички съсобственици, както и служитЕ.те от
Топлофикация би трябвало да имат достъп до тях.
Сочи се, че за имот с идентификатор 12259.102.152 има одобрен със Заповед
663/29.05.2006 г. и влязъл в сила ПУП, издадено строително разрешение, акт за въвеждане в
експлоатация и никъде в тези документи няма ограда, която строителят изградил по
настояване на ищеца след въвеждане в експлоатация на обекта. Във връзка с това
ответницата подала жалба до Община В. и РДНСК – В. за премахване на оградата като
незаконосъобразна, като оградата доброволно била премахната частично от ищеца.
Относно приложената оферта от 22.12.2006 г., която няма нотариална заверка, се
твърди, че поставените нови изисквания от страна на учредителя В. Р.а към строителя, били
извън одобрените строителни книжа и след първоначалното договаряне, като затова голяма
част от тях не били изпълнени и до днес и от двете страни, в това число и точка 4 от
офертата, според която учредителят дължал пари на строителя за изравняване на полученото
обезщетение.
Поддържа се, че съгласно приложения документ за собственост – делбен договор,
ищецът винаги е притежавал идеални части от имота и обособяването им за самостоятелно
ползване би нарушило целостта на сградата и съоръженията за нормално ползване на имота
по предназначение и съгласно одобрените строителни книжа.
От ответниците, Д. И. С., Г. М. Й., Е. Ц. И., Ц. Б. Д., П. Ц. А., К. Д. Т., И. Д. А., Х. К.
А., Н. Б. Ц. и П. М. Ц. са подадени отговори в срока по чл. 131 ГПК с идентично
съдържание, с които се възразява на ищеца да бъде отделена за самостоятелно ползване част
от незастроената площ на процесния поземлен имот
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата М. Н. Ц., с който се
изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Посочва се, че
процесният имот се ползва съобразно правата на всички съсобственици, като до този
момент този въпрос не е обсъждан от Общото събрание на етажната собственост. Твърди се,
че съсобствениците нямат спорове относно разпределението на имота.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор и от ответника Я. Ц. И., чрез назначения
му особен представител адв. И. И., в който се изразява становище, че предявеният иск е
недопустим, тъй като предпоставките на чл. 32, ал. 2 ЗС не са налице и по делото не се
представят доказателства, че не може да се образува мнозинство за начина на ползване на
общия двор. Поддържа се, че от това следва, че искът е и неоснователен. Посочва се, че в
исковата молба се излагат твърдения за съществуваща преди уговорка, което не се подкрепя
с доказателства по делото. Твърди се, че уговорката със строителя за начина на ползване от
инвеститорите и наследодатЕ. на ищеца на 30 кв.м. ид.ч., които не са предмет на покупко-
продажба между тях и строителя, не може да простре своето действие спрямо останалите
3
съсобственици, доколкото същата не е намерила отражение в техните документи за
собственост и има чисто облигационна стойност. Сочи се, че уговорката не е част от
договора за учредяване право на строеж и този за покупко-продажба, а е отразена само в
Офертата за строителство и съответно има обвързваща сила между страните, които са й
придали вид на договор само до изпълнението на строителството. Изтъква се, че
твърдението, че новите собственици били наясно с фактическото положение, също било
недоказано, но и било без правно значение, доколкото ползването на съсобствен имот
предполагало наличие на доказана облигационна връзка и то само между сключилите
въпросния договор. Изразява се становище, че от изложеното в иска, както и от
приложените документи, следва че не е възможно ползването да бъде разпределено при
съобразяване на тези принципи и желанието на ищеца, поради обстоятелството, че много
малка част от имота не е застроена.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за
установено следното от фактическа страна:
От приетия по делото нотариален акт за учредяване на право на строеж № 13, т. I, рег.
№ 272, дело № 5 от 2007 г. от 15.01.2007 г. се установява, че В. А. Р.а и Е. И. Р. са учредили
в полза на „И.“ ЕООД право на строеж на средноетажна жилищна сграда, състояща се от
четири жилищни етажа, два тавански етажа, гаражи и сутерен, със застроена площ на
сградата от 175,84 кв. м. и разгъната застроена площ от 1 303,70 кв.м. в поземлен имот №
***.**.**.**, срещу задължението на „И.“ ЕООД да построи за учредитЕ.те апартамент №
**, апартамент № **; офис-жилище № 12, мазе ** и мазе № 6 в сградата, а „И.“ ЕООД
получава в собственост останалите самостоятелни обекти в сградата: апартамент № 1, № 2,
**, № 4, № 6, № 8, № 9, № 10, № 11, гараж № 1, № 2, **, офис № 1, мазе № 1, № 2, № 4, № 5,
№ 7, № 8, № 9, № 10, № 11 и № 12.
От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 148, т. II,
рег. № 2780, дело № 265/2008 г. от 12.05.2008 г. се установява, че „И.“ ЕООД е придобило от
В. А. Р.а и Е. И. Р. собствеността върху 227,14 кв.м. от поземлен имот с идентификатор №
** в гр. В. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ** на
изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: гр. В., ул. „О.“ **, цЕ.ят с
площ 324 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план: квартал 138, парцел 17,
при съседи: **
Видно от приетия като доказателство нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 19, т. I, рег. № 287, дело № 18/2009 г. от 23.02.2009 г. В. А. Р.а е
придобила собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **.3.15 –
гараж № 2 в сграда **, разположена в поземлен имот с идентификатор № **, заедно с 4,13
кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № **, от „И.“ ЕООД.
Видно от приетия като доказателство нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 100, т. II, рег. № 2373, дело № 182/2015 г. от 06.07.2015 г. Н. Б. Ц. и П.
М. Ц. са придобили собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
**.3.5 – апартамент № 5 в сграда **, разположена в поземлен имот с идентификатор № **,
заедно с 26,00 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № **, от В. А. Р.а, Е. Е. Р. и Д.
Е. Р..
Приет като доказателство е договор за доброволна делба на недвижими имоти от
06.06.2016 г., сключен между В. А. Р.а, Е. Е. Р. и Д. Е. Р., с нотариална заверка на подписите
на страните рег. № 2366/06.06.2016 г., съгласно който В. А. Р.а и Д. Е. Р. не получават в дял
недвижим имот, като за дела си са удовлетворени с други активи от наследствената маса, а
Е. Е. Р. получава в дял и става собственик на следните недвижими имоти: 97,86 кв.м.
идеални части от поземлен имот с идентификатор № **; самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № **.3.7 – апартамент 7 в сграда **, разположена в поземления имот;
4
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №**.3.12 – апартамент № 12 в сграда **,
разположена в поземления имот, и самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **.3.15
– гараж № 2 в сграда **, разположена в поземления имот.
Видно от приетия като доказателство нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот **9, т. VIII, рег. № 6309, дело № 891/2015 г. от 12.10.2015 г. М. Н. Ц. е
придобила собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **.3.3 –
апартамент № 4 в сграда **, разположена в поземлен имот с идентификатор № **, заедно с
25,22 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № **, от К. Г. Г..
Видно от приетия като доказателство нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 163, т. X, рег. № 11144, дело № 1244/2008 г. от 29.09.2008 г. Д. И. Й.а и
Г. М. Й. са придобили собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ **.3.1 – апартамент № 2 в сграда **, разположена в поземлен имот с идентификатор №
**, заедно с 25,72 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № **, от „И.“ ЕООД.
Видно от приетия като доказателство нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 175, т. III, рег. **973, дело **56/2020 г. от 22.10.2020 г. Е. Ц. И. е придобил собствеността
върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **.3.17 – гараж № 1 в сграда **,
разположена в поземлен имот с идентификатор № **, заедно с 3,99 кв.м. ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор № **, от В. П.Б. и Г. Ч. Б..
Видно от приетия като доказателство нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 131, т. VIII, рег. № 8488, дело № 905/2008 г. от 06.08.2008 г. Ц. Б. Д. е
придобил собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **.3.2 –
апартамент № 1 в сграда **, разположена в поземлен имот с идентификатор № **, заедно с
26,16 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № **, от „И.“ ЕООД.
Видно от приетия като доказателство нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти с учредено право на ползване № 160, т. VIII, рег. № 8653, дело №
931/2008 г. от 11.08.2008 г. И. К. В. е придобил собствеността върху самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № **.3.4 – апартамент ** в сграда **, разположена в поземлен имот
с идентификатор № **, самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **.3.14 – гараж в
сграда **, разположена в поземлен имот с идентификатор № **, заедно с 29,89 кв.м. ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор № **, от „И.“ ЕООД, като последното е учредило право на
безсрочно ползване в полза на К. И. В. и В. Х. В. върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № **.3.4.
Видно от приетия като доказателство нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 189, т. VI, рег. № 8696, дело № 788/2008 г. от 01.09.2008 г. М. Г. Х. е
придобила собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **.3.10 –
апартамент № 10 в сграда **, разположена в поземлен имот с идентификатор № **, заедно с
12,82 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № **, от „И.“ ЕООД.
Видно от приетия като доказателство нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 16, т. I, рег. **66, дело № 7/2009 г. от 28.01.2009 г. Е. А. Г. е придобила
собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **.3.9 – апартамент
№ 9 в сграда **, разположена в поземлен имот с идентификатор № **, заедно с 19,42 кв.м.
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № **, от „И.“ ЕООД.
Видно от приетия като доказателство нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 15, т. I, рег. **52, дело № 8/2010 г. от 05.02.2010 г. П. Ц. А. е придобил
собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **.3.13 – офис в
сграда **, разположена в поземлен имот с идентификатор № **, заедно с 14,92 кв.м. ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор № **, от „И.“ ЕООД.
Видно от приетия като доказателство нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 142, т. VII, рег. № 16485, дело № 1494/2008 г. от 19.11.2008 г. К. Д. Т. и
И. Д. А. са придобили собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ **.3.6 – апартамент № 6 в сграда **, разположена в поземлен имот с идентификатор №
5
**, заедно с 25,83 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № **, от „И.“ ЕООД.
Видно от приетия като доказателство нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 16, т. I, рег. № 263, дело № 15/2009 г. от 19.02.2009 г. Я. Ц. И. е придобил
собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **.3.8 – апартамент
№ 8 в сграда **, разположена в поземлен имот с идентификатор № **, заедно с 17,72 кв.м.
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № **, от „И.“ ЕООД. Видно от приетия като
доказателство нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 127, т. I, рег. №
1507, дело № 99/2023 г. от 07.03.2023 г. Г. Ц. С. и К. Л. К. са придобили собствеността
върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **.3.8 – апартамент № 8 в сграда **,
разположена в поземлен имот с идентификатор № **, заедно с 6,134 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Видно от приетия като доказателство нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 118, т. I, рег. № 1300, дело № 100/2009 г. от 10.07.2009 г. Х. К. А. е
придобил собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **.3.11 –
апартамент № 11 в сграда **, разположена в поземлен имот с идентификатор № **, заедно с
21,32 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № **, от „И.“ ЕООД.
Приета като доказателство по делото е таблица за разпределение на идеални части от
правото на собственост върху процесния недвижим имот, изготвена от арх. Севдалина
Александрова.
По делото са приети заключения по допуснати основна и допълнителна съдебно-
технически експертизи. В експертните заключения, които съдът кредитира като пълни и
компетентно изготвени, вещото лице, след посещение на процесния имот, е посочило, че
същият е застроен със седеметажна жилищна сграда със смесено преднадзначение със
застроена площ 177 кв.м., която е свързано застрояване със сграда в съседен в източната
посока имот. В сградата има 16 самостоятелни обекта – гаражи и жилища. Експертът е
посочил, че към всяка новопостроена жилищна сграда се извършва изчисление на
прилежащи идеални части от общи части в % и в кв.м., за да може да се впишат в
нотариалните актове за собственост прилежащите части към основното жилище. Отразено е,
че за разглеждания обект има изчисление от архитект, приложено след стр. 232 от делото, в
което освен прилежащи ид.ч. от общи части на сградата, са изчислени и полагащите се части
от терена в кв.м. и в % за всеки апартамент, мазе, гараж и един офис, като стойностите от
таблицата са вписани в нотариалните актове на собствениците в сградата. Според вещото
лице при разпределението на ползването на поземления имот с площ 324 м2 полагащите се
площи от дворното място са в две части – застроен терен под седеметажната сграда с кратък
номер 3 и незастроен терен около сградата. Посочено е, че сграда **.3 е със застроена площ
177 м2. Правата на всеки съдЕ.тел са определени от вещото лице от посочената площ по
документ за собственост на притежавана земя /част от терена на имота/. От тази площ е
извадена земята под сградата, която се полага на всеки собственик и е разпределено
ползването на останалата част. От 324 м2 площ на поземлен имот ** са извадени 177 м2
застроена площ и е останала за разпределение незастроена част от 147 м2. От тези 147 м2 са
извадени общите части за всички съдЕ.тЕ., които се предвиждат, за да се осигури достъп
около сградата. Общите части при последния даден от вещото лице вариант с
допълнителното заключение са с обща площ 54 кв.м. /таблица на л. 360 от делото/. Според
експерта в тази обща площ всеки съдЕ.тел участва с % от дворното място, който му се
полага, и за всеки собственик има изчисление на полагащата се част в кв.м. от общите части
в поместена към заключението таблица. Съгласно експертизата тази полагаща се част от
общите части също се изважда от частта на всеки собственик от незастроена част на имота и
вече с тази последно получена площ се настанява във варианта за ползване. Посочено е, че
общите части са с шИ. 1 метър около сградата, като обща част е лицето пред сградата и
пътека с шИ. 0,70 м. към паркинг. Площта, полагаща се на всеки съдЕ.тел от земята под
сградата вещото лице е опредЕ.ло съгласно % , който е определен по таблица на арх.
6
Александрова, приложена в делото. Вещото лице е представило таблица, находяща се на л.
360-361 от делото, в която е посочена полагащата се част от незастроения терен за всеки
съсобственик след изваждане на 54 кв.м. общи части около сградата. Вещото лице е
представило и в графичен вид скица с окончателен вариант за разпределение на ползването
на процесния имот, нахояща се на л. 359 от делото, както и таблица към нея, находяща се на
л. 362 от делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявена е молба за постановяване на акт на спорна съдебна администрация с
правна квалификация чл. 32, ал. 2 ЗС – за разпределение на ползването на притежаван в
съсобственост недвижим имот – поземлен имот с идентификатор ** в гр. В. по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ** на
изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: гр. В., ул. „О.“ **, цЕ.ят с
площ 324 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: средно застрояване /от 10 м. до 15м./, с номер по предходен план: квартал 138,
парцел 17, при съседи: **
В тежест на ищеца е да докаже, че е налице съсобственост между него и ответниците
на посочените в исковата молба основания върху описания недвижим имот, съответно
квотите им в съсобствеността. В тежест на ответниците е да докажат възраженията си за по-
малък размер на притежаваните от ищеца идеални части от правото на собственост върху
процесния имот.
Предявеният иск е допустим. Следва да се отбележи, че съгласно постановеното по
реда на чл. 290 ГПК решение № 652 от 01.04.2011 г. по гр.д. № 999/2009 г. на ВКС, I г.о.,
искът по чл. 32, ал. 2 ЗС се разглежда и в случаите, когато в имота има сграда етажна
собственост и етажните собственици са повече от двама, но предмет на разпределението е
площ, чието предназначение не е да обслужва само сградата, но да задоволява и други
стопански нужди, каквото се явява дворното място.
При предявена молба с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС съдът не разрешава правен
спор, а замества липсващото мнозинство от съсобствениците и постановява най-
целесъобразното ползване на общата вещ. Самото искане за съдебна намеса е категорично
указание, че такова мнозинство не може да се формира /ТР № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС/.
От представените актове за собственост, по делото безспорно се установи, че
съсобственици на процесния имот са Е. Е. Р., М. Н. Ц., Д. И. С., Г. М. Й., Е. Ц. И., Ц. Б. Д.,
И. К. В., М. Г. Х., Е. А. Г., П. Ц. А., К. Д. Т., И. Д. А., Я. Ц. И., Х. К. А., Н. Б. Ц. и П. М. Ц..
В полза на К. И. В. и В. Х. В. е учредено безсрочно право на ползване върху самостоятелен
обект в сградата, находяща се в поземления имот, а Г. Ц. С. и К. Л. К. са носитЕ. на вещно
право на строеж, доколкото с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
127, т. I, рег. № 1507, дело № 99/2023 г. от 07.03.2023 г. са придобили собствеността върху
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **.3.8 – апартамент № 8 в сграда **,
разположена в поземлен имот с идентификатор № **, заедно с 6,134 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, а Я. Ц. И. не им е
прехвърлил притежаваните от него 17,72 кв. м. ид.ч от поземлен имот с идентификатор №
**. Съсобствениците, ползватЕ.те и носитЕ.те на ограничено вещно право на строеж са
задължителни необходими другари в производството по разпределяне ползването на
съсобствен имот /в този смисъл Решение № 471/29.05.2009 г. на ВКС по гр.д. № 1240/2008
г., I г.о., ГК, Решение № 204 от 9.04.2009 г. по гр. д. № 1297/2008 г., II г. о., ГК на ВКС/.
Следователно в разпределението на ползването следва да участват и К. И. В., В. Х. В., Г. Ц.
С. и К. Л. К..
Не се доказа ответникът „И.“ ЕООД да е съсобственик в процесния имот, поради
което искът за разпределение на ползването по отношение на него следва да бъде отхвърлен
като неоснователен. Съдът погрешно е дал задача на вещото лице да изготви експертизата,
7
съобразявайки притежаваните от „И.“ 4,13 кв. м. от процесния имот, тъй като не е отчел, че
последните са прехвърлени от „И.“ ЕООД на В. А. Р.а с нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 19, т. I, рег. № 287, дело № 18/2009 г. от 23.02.2009 г. С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 148, т. II, рег. № 2780, дело №
265/2008 г. от 12.05.2008 г. „И.“ ЕООД е придобило от В. А. Р.а и Е. И. Р. собствеността
върху 227,14 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № **, като видно от всички
приложени по делото нотариални актове дружеството е прехвърлило заедно с отделните
притежавани от него апартаменти собствеността върху цялата притежавана от него площ от
поземления имот.
По отношение на М. Н. Ц., Д. И. С., Г. М. Й., Е. Ц. И., Ц. Б. Д., И. К. В., М. Г. Х., Е.
А. Г., П. Ц. А., К. Д. Т., И. Д. А., Я. Ц. И., Х. К. А., Н. Б. Ц. и П. М. Ц. съдът намира, че
същите притежават посочената в документите им за собственост площ от процесния
недвижим имот. Не така стоят нещата по отношение на Е. Е. Р., тъй като посочената в
договор за доброволна делба от 06.06.2016 г. площ не отговаря на действително
притежаваната от него. От поземлен имот с идентификатор № ** с обща площ 324 кв. м.
видно от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 148, т. II,
рег. № 2780, дело № 265/2008 г. от 12.05.2008 г., В. А. Р.а и Е. И. Р. са прехвърлили на „И.“
ЕООД собствеността върху 227,14 кв.м., при което тяхна собственост са останали 96,86 кв.м.
от същия. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 19, т. I, рег. № 287,
дело № 18/2009 г. от 23.02.2009 г. В. А. Р.а е придобила собствеността върху самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № **.3.15 – гараж № 2 в сграда **, разположена в поземлен
имот с идентификатор № **, заедно с 4,13 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №
**, от вече прехвърлените в полза на „И.“ ЕООД 227,14 кв. м. Следователно след тази
сделка В. А. Р.а и Е. И. Р. са притежавали общо 100,99 кв.м от процесния недвижим имот.
Видно от приетия като доказателство нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 100, т. II, рег. № 2373, дело № 182/2015 г. от 06.07.2015 г. Н. Б. Ц. и П. М. Ц. са
придобили собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор № **.3.5 –
апартамент № 5 в сграда **, разположена в поземлен имот с идентификатор № **, заедно с
26,00 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № **, от В. А. Р.а, Е. Е. Р. и Д. Е. Р..
Следователно след процесната сделка В. А. Р.а и Е. И. Р. са притежавали общо 74,99 кв.м от
процесния недвижим имот, които вследствие на договора за доброволна делба на
недвижими имоти от 06.06.2016 г., сключен между В. А. Р.а, Е. Е. Р. и Д. Е. Р., са преминали
в собственост на Е. Е. Р.. Същият не е могъл да стане собственик на 97,86 кв. м., както е
записано в договора, по силата на основния принцип в гражданското право, че никой не
може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава. Предвид всичко гореизложено,
съдът намира, че Е. Е. Р. е собственик та 74,99 кв.м. от поземлен имот с идентификатор №
**.
Като съобрази горното, съдът намира, че на Е. Е. Р. следва да бъде разпределена и
полагащата се част от незастроения терен, предвидена в експертизата за „И.“ ЕООД,
доколкото както вече беше изяснено съдът не е съобразил при поставяне на задачите на
вещото лице, че дружеството се е разпоредило в полза на В. А. Р.а с притежаваните от него
4,13 кв.м. от процесния имот, които вследствие на договора за доброволна делба са
преминали в собственост на Е. Е. Р.. При изготвяне на последния вариант на разпределение
по изготвената експертиза, находящ се на л. 362 от делото, с изключение на частта на „И.“
ЕООД, вещото лице се е съобразило с притежаваните от страните площи от имота съобразно
документите им за собственост.
Целта на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС е да се замести решението на
мнозинството чрез постановено от съда разпределяне на ползването, което да е съобразено в
най-пълна степен с действителните права на страните в съсобствеността, и което да дава
възможност на съсобствениците за най-целесъобразно използване на вещта.
За разпределяне ползването на незастроената част от дворното място съдът е приел
8
допълнително заключение на СТЕ, по което е представен вариант за разпределение, при
който са отчетени притежаваните от страните площи от имота /л. 359-362 от делото/. Съдът
намира, че най-целесъобразно ползване на общата вещ би се постигнало чрез разпределение
по скицата-проект на този вариант /л. 359 от делото/. При този вариант се осигурява достъп
на всички съсобственици/ползватЕ. до сградата, както и е обособена за общо ползване
пътека, водеща до съседен имот. Както вече беше отбелязано на Е. Е. Р. следва да бъде
разпределена и полагащата се част от незастроения терен, предвидена в скицата за „И.“
ЕООД по гореизложените съображения. На Г. Ц. С. и К. Л. К., притежаващи самостоятелен
обект в сградата и право на строеж върху мястото, и на Я. Ц. И., който не им е прехвърлил
притежаваните от него 17,72 кв. м. ид.ч от поземления имот, следва да бъде разпределена за
ползване общо определената в заключението полагаща се част на Я. Ц. И..
Скицата и таблиците към заключението на допълнителната техническата експертиза
/л. 359-360/, приподписани от съдията, следва да се считат неразделна част от решението.
По разноските:
В производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да
понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за особен
представител и назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела
им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат,
разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени /в този смисъл
Решение № 275 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр.д. № 444/20102 г., ІІ г.о., постановено по реда
на чл. 290 ГПК/. Това разрешение следва от характера на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС,
представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не
могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно
за вещта. Съдебното решение ползва всички страни и затова в първоинстанционното
производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са
направени, а разноските за такси и възнаграждения за особен представител и експертизи се
разпределят според правата в съсобствеността. В тази връзка съдът съобрази, че ищецът е
представил доказателство за заплатена държавна такса в размер на 80,00 лв., за внесен
депозит за възнаграждение за особен представител в размер на 300,00 лв. и за
възнаграждение на вещо лице в общ размер на 800,00 лв. Всяка от страните следва да понесе
отговорността за внесените държавна такса и разноски за възнаграждение на особен
представител и на вещо лице съобразно правата си в съсобствеността. В случая ищецът е
внесъл изцяло тези суми, поради което ответниците следва да бъдат осъдени да му заплатят
своя дял от направените разноски съобразно правата си в съсобствеността. Съдът намира, че
делът на ищеца Е. Е. Р. в разноските за държавна такса, особен представител и експертизи
съгласно притежаваната от него част в съсобствеността е в размер на 273,11 лв., а делът на
ответниците е както следва: Х. К. А. – 77,65 лв., П. Ц. А. – 54,34 лв., И. К. В., К. И. В. и В.
Х. В. – 108,86 лв., Ц. Б. Д. – 95,27 лв., Д. И. С. и Г. М. Й. – 93,67 лв., Е. А. Г. – 70,73 лв., К.
Д. Т. и И. Д. А. – 94,07 лв., Н. Б. Ц. и П. М. Ц. – 94,69 лв., М. Н. Ц. – 91,85 лв., Я. Ц. И., Г.
Ц. С. и К. Л. К. – 64,54 лв., М. Г. Х. – 46,69 лв. и Е. Ц. И. – 14,53 лв. Поради това,
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца горепосочените суми.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на основание чл. 32, ал. 2 ЗС на съсобствения
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ** в гр. В. по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ** на
изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: гр. В., ул. „О.“ **, цЕ.ят с
площ 324 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: средно застрояване /от 10 м. до 15м./, с номер по предходен план: квартал 138,
9
парцел 17, при съседи: 12259.1020.151, 12259.1020.155, 12259.1020.154, 12259.1020.153,
12259.1020.33, както следва:
- на Е. Е. Р., ЕГН: ********** определя за ползване дял първи с площ 30,31 кв.м. и
втори с площ 2,61 кв.м. от варианта по допълнителна съдебно-техническа експертиза с обща
площ 32,92 кв.м.;
- на Х. К. А., ЕГН: ********** определя за ползване дял трети от варианта по
допълнителна съдебно-техническа експертиза с площ 5,22 кв.м.;
- на П. Ц. А., ЕГН: ********** определя за ползване дял четвърти от варианта по
допълнителна съдебно-техническа експертиза с площ 3,66 кв.м.;
- на И. К. В., ЕГН: **********, К. И. В., ЕГН: ********** и В. Х. В., ЕГН:
********** определя за ползване дял пети от варианта по допълнителна съдебно-техническа
експертиза с площ 7,32 кв.м.;
- на Ц. Б. Д., ЕГН: ********** определя за ползване дял шести от варианта по
допълнителна съдебно-техническа експертиза с площ 6,41 кв.м.;
- на Д. И. С., ЕГН: ********** и Г. М. Й., ЕГН: ********** определя за ползване дял
седми от варианта по допълнителна съдебно-техническа експертиза с площ 6,30 кв.м.;
- на Е. А. Г., ЕГН: ********** определя за ползване дял осми от варианта по
допълнителна съдебно-техническа експертиза с площ 4,77 кв.м.;
- на К. Д. Т., ЕГН: ********** и И. Д. А., ЕГН: ********** определя за ползване дял
девети от варианта по допълнителна съдебно-техническа експертиза с площ 6,33 кв.м.;
- на Н. Б. Ц., ЕГН: ********** и П. М. Ц., ЕГН: ********** определя за ползване дял
десети от варианта по допълнителна съдебно-техническа експертиза с площ 6,05 кв.м.;
- на М. Н. Ц., ЕГН: ********** определя за ползване дял единадесети от варианта по
допълнителна съдебно-техническа експертиза с площ 6,18 кв.м.;
- на Я. Ц. И., ЕГН: **********, Г. Ц. С., ЕГН: ********** и К. Л. К., ЕГН:
********** определя за ползване дял дванадесети от варианта по допълнителна съдебно-
техническа експертиза с площ 3,58 кв.м.;
- на М. Г. Х., ЕГН: ********** определя за ползване дял тринадесети от варианта по
допълнителна съдебно-техническа експертиза с площ 3,14 кв.м.;
- на Е. Ц. И., ЕГН: ********** определя за ползване дял четИ.десети от варианта по
допълнителна съдебно-техническа експертиза с площ 0,98 кв.м.
- оцветената в жълт цвят част на скицата, включваща пътека, преминаваща около
сградата, и пътека, водеща до съседен имот, с обща площ 54 кв.м. остава за общо ползване.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне ползването на
съсобствения недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ** в гр. В. по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ** на
изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: гр. В., ул. „О.“ **, цЕ.ят с
площ 324 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: средно застрояване /от 10 м. до 15м./, с номер по предходен план: квартал 138,
парцел 17, при съседи: 12259.1020.151, 12259.1020.155, 12259.1020.154, 12259.1020.153,
12259.1020.33, по отношение на ответника „И.“ ЕООД, ЕИК: **, като неоснователен.
ОСЪЖДА Х. К. А., ЕГН: ********** да заплати на Е. Е. Р., ЕГН: ********** сумата
от 77,65 лв., представляваща направени разноски в производството за държавна такса,
възнаграждение за особен представитЕ. и възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА П. Ц. А., ЕГН: ********** да заплати на Е. Е. Р., ЕГН: ********** сумата
от 54,34 лв., представляваща направени разноски в производството за държавна такса,
възнаграждение за особен представитЕ. и възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА И. К. В., ЕГН: **********, К. И. В., ЕГН: ********** и В. Х. В., ЕГН:
********** да заплатят на Е. Е. Р., ЕГН: ********** сумата от 108,86 лв., представляваща
направени разноски в производството за държавна такса, възнаграждение за особен
представитЕ. и възнаграждение за вещо лице.
10
ОСЪЖДА Ц. Б. Д., ЕГН: ********** да заплати на Е. Е. Р., ЕГН: ********** сумата
от 95,27 лв., представляваща направени разноски в производството за държавна такса,
възнаграждение за особен представитЕ. и възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА Д. И. С., ЕГН: ********** да заплати на Е. Е. Р., ЕГН: ********** сумата
от 93,67 лв., представляваща направени разноски в производството за държавна такса,
възнаграждение за особен представитЕ. и възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА Е. А. Г., ЕГН: ********** да заплати на Е. Е. Р., ЕГН: ********** сумата
от 70,73 лв., представляваща направени разноски в производството за държавна такса,
възнаграждение за особен представитЕ. и възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА К. Д. Т., ЕГН: ********** и И. Д. А., ЕГН: ********** да заплатят на Е.
Е. Р., ЕГН: ********** сумата от 94,07 лв., представляваща направени разноски в
производството за държавна такса, възнаграждение за особен представитЕ. и
възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА Н. Б. Ц., ЕГН: ********** и П. М. Ц., ЕГН: ********** да заплатят на Е.
Е. Р., ЕГН: ********** сумата от 94,69 лв., представляваща направени разноски в
производството за държавна такса, възнаграждение за особен представитЕ. и
възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА М. Н. Ц., ЕГН: ********** да заплати на Е. Е. Р., ЕГН: ********** сумата
от 91,85 лв., представляваща направени разноски в производството за държавна такса,
възнаграждение за особен представитЕ. и възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА Я. Ц. И., ЕГН: **********, Г. Ц. С., ЕГН: ********** и К. Л. К., ЕГН:
********** да заплатят на Е. Е. Р., ЕГН: ********** сумата от 64,54 лв., представляваща
направени разноски в производството за държавна такса, възнаграждение за особен
представитЕ. и възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА М. Г. Х., ЕГН: ********** да заплати на Е. Е. Р., ЕГН: ********** сумата
от 46,69 лв., представляваща направени разноски в производството за държавна такса,
възнаграждение за особен представитЕ. и възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА Е. Ц. И., ЕГН: ********** да заплати на Е. Е. Р., ЕГН: ********** сумата
от 14,53 лв., представляваща направени разноски в производството за държавна такса,
възнаграждение за особен представитЕ. и възнаграждение за вещо лице.
Скиците и таблиците към варианта по допълнителна съдебно-техническа
експертиза /л. 359-362/, приподписани от съдията, да се считат неразделна част от
решението.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
11