№ 875
гр. Варна, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. КараН.
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. КараН. Административно
наказателно дело № 20223110201378 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на “Стройпроект - Инвест” ЕООД, ЕИК *********, против НП
№ 03 –010820/ 18.06.2020 г. на и. и.ов, Директор, на Дирекция “Инспекция по труда”-Варна,
с което за нарушение на чл.402 ал.2 от КТ, на “Стройпроект - Инвест” ЕООД е наложено
наказание “имуществена санкция” в размер на 10 000.00 /десет хиляди/ лева.
В жалбата си въззивната страна моли отмяна на НП. Не бил спазен преклузивният
едномесечен срок за издаване на НП. Представянето на документите било обективно
невъзможно, тъй като те били предадени в Инспекция на труда по повод на друга проверка,
за което дружеството неразполагало с протокол за предаване. НП било издадено при липса
на доказателства. Отделно от това случаят бил маловажен по см.чл.28 ЗАНН, като липсвали
мотиви за обратното.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована,не явява и не се
представлява .
Въззиваемата страна се представлява от ю.к Н., който изразява становище за
потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
В ДИТ-Варна била извършвана проверка срещу “Стройпроект - Инвест” ЕООД
по спазване на трудовото законодателство във връзка със станал трудов инцидент. Във
връзка с това от дружеството били изискани документи – обяснения във връзка със
1
станалия инцидент, договор с лицето Милен Ангелов, документация във връзка с
възложената на лицето работа, инструктаж за безопасна работа и други. Призовката била
връчена на Ц. А. А., управител на “Стройпроект - Инвест” ЕООД. В призовката -
№602/30.04.2020 г. била указана датата на явяване 12.05.2020 г. в 12.00 ч. В указаното време
представител на дружеството не се явил и не предоставил изисканите документи, подробно
описани в призовката. Такива не били изпратени и по електронна поща. Документите не
били предоставени и до издаване на НП.
Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството - Ц. А. А.,
надлежно предявен и връчен на това лице, подписан с възражения от него.
В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу акта не било подадено допълнително писмено
възражение.
Въпреки наличието на тези противоречиви фактически данни, на 18.06.2020 год.,
въз основа на акта, директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, издал
атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, като приел
е че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 402, ал.2 от КТ и на основание
чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ му наложил адм. наказание „имуществена санкция“ в
размер на 10 000.00 /десет хиляди/ лв.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания,
писмените материали - преписката по АНП, вкл. АУАН, обяснения и др. които съдът
кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът кредитира и показанията на актосъставителя св. Л.Б., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени
към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
2
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по место
извършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй като АНО
не е ангажирал доказателства за редовното връчване на НП. Съдът приема че между
страните липсва спор относно адреса на жалбоподателя, а именно- гр. Варна, ул. "Братя
Миладинова" № 75, ет. 3, ап. 7– адрес отразен в ТР общодостъпен за всички. По делото
отсъстват доказателства НП да е било връчено по неговото седалище.
Съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от
него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то
се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая оригинал на НП /приложен по
преписката/ не съдържа отбелязване, че лицето не е намерено на посочения адрес.
Настоящата инстанция счита че не са изпълнени предпоставките визирани в
нормата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, за да се приеме че следва да се приложи посочената
норма. На първо място, липсва отбелязване в НП на коя дата жалбоподателя е бил търсен на
посочения адрес за връчване на НП, както и отбелязване че не е открит на адреса. Първото
има значение за установяване факта на влизане на НП в сила, тъй като съгласно чл. 58, ал. 2
от ЗАНН дата отбелязана върху НП доказва че органа е извършил опит да го връчи на
наказаното лице. От което следва, че от тази дата започва да тече и определеният от
законодателят 7-дневен срок за обжалването му пред въззивната инстанция. И едва след
изтичане на този срок и ако НП не е обжалвано от нарушителя, НП влиза в сила. В
настоящия случай липсва отбелязване в НП кога според АНО същото е връчено и съответно
влязло в сила, тъй като очевидно АНО го е приел за влязло в законна сила щом го е
изпратил за събиране по принудителен път. НП би влязло в сила едва след изтичане на 7-
дневния срок, считано от датата на отбелязване върху НП че нарушителят не е открит на
посоченият от него адрес. НП би влязло в сила обаче, само ако е било редовно връчено и
необжалвано в срок. В случая НП не е било редовно връчено. Отбелязване в НП по смисъла
на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН не е направено. Съгласно тази норма, отбелязването следва да е
освен, че лицето не е намерено на посочения от него адрес, което както съдът посочи по-
горе липсва, но така и че новият му адрес е неизвестен. Посочената правна норма съдържа
две кумулативни предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес и
новият му адрес да е неизвестен.
Следва и двете предпоставки да са налице, за да се счита че състава на нормата на
чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е изпълнена. Липсват и двете предпоставки – органа не е посочил в
НП начинът на връчване, респективно причините довели до невръчването му на
3
жалбоподателя и не е извършил необходимите действия за да установи, че адресът на лицето
е неизвестен. Съдът намира също така, че изпращането писмо с обратна разписка не е
достатъчно, за да обоснове извод, че лицето не е намерено на адреса.
Съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 2 от Закона за пощенските услуги
условията за доставянето на пощенските пратки и на пощенските колети се определят с
общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. Съобразно
разпоредбата на чл. 5, ал. 1 и 2 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските
пратки и пощенските колети препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на
получателя срещу подпис. Препоръчаните пощенски пратки може да се доставят на лице,
пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката,
срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите
имена на лицето, получило пратката. Когато при посещението на адреса поради отсъствие
на получателя по ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в
пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за
получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не
по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба
за доставяне. Броят на служебните известия и времевият интервал на уведомяване на
получателите се определят от пощенските оператори в общите условия на договора с
потребителите, като броят на служебните известия е не по-малък от две.
Обстоятелството, че получателят на писмото не се е явил в съответния пощенски
клон да го получи, при спазване на цитираната разпоредба на чл. 5, ал. 3 от Общите правила
за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, освобождава пощите
от задължението им отново да търсят получателя на адреса. При това положение не може да
се обоснове извод, че препоръчаното писмо, върнато от пощите без отбелязване,
осъществява хипотезата на чл. 58, ал. 2, пр. 1 от ЗАНН – нарушителят не е намерен на
посочения от него адрес.
Поради това настоящият въззивен състав намира, че НП не е връчено редовно /по
разписан в закона ред при наличие на разписаните предпоставки/ на жалбоподателя и до
датата на съдебното заседание, поради което въззивната му жалба не би могла да се явява
просрочена. Последната е депозирана пред ВРС на 11.04.2020 г., след случайно узнаване за
издаденото НП и предвид липсата на годни доказателства по преписката за редовното
връчване на НП, съдът счита същата за подадена в срок.
В горния смисъл изобилства практика на касационната инстанция по идентични
казуси- например Определение по частно к. адм. дело № 3 по описа на Административен
съд гр. Варна за 2016 година; Определение по частно к. адм. д. № 4041 по описа на съда за
4
2012 г.; Определение по частно к. адм. дело № 3548 по описа на Административен съд гр.
Варна за 2014 година; Определение по частно к. адм. д. № 2966 по описа на съда за 2014 г.;
Определение по частно к. адм. д. № 2342 по описа за 2018 година на съда; Решение по к. н.
а. х. д. № 459 по описа за 2016 г. на Административен съд – Варна и много други.
Съгласно разпоредбите на чл. 416, ал. 1 и 2 от КТ и приложената по делото
заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. АУАН и издаденото въз основа на
него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия
орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при
които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение.
Въпреки горното, съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Както наказателният, така и административно-наказателният процес са строго
формални - провеждат се по правилата и сроковете разписани съответно в НПК, респ. в
ЗАНН. Тези правила регламентират процедурата по която се издават и връчват актовете,
която следва да се спази, за да не бъде ограничено правото на защита на нарушителя – от
една страна, а от друга – за да бъдат изяснени от органа всички факти и обстоятелства от
значение за случая, което е предпоставка за законосъобразност на крайния
правораздавателен акт и наложената с него санкция, т. е. на НП.
В тази връзка следва да бъде посочена разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН
задължаваща наказващия орган, преди да се произнесе по преписката, да прецени
възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо да извърши и разследване
на спорните обстоятелства. В настоящия случай от материалите по делото се установява, че
при съставяне на АУАН са направени възражения от въззивното дружество. Наказващият
орган обаче въобще не е обсъдил в атакуваното наказателно постановление възражението
направено при съставянето на АУАН. По този начин е ограничил правото на защита на
5
жалбоподателя. Защо възраженията са приети за неоснователни от страна на АНО би могло
само да се гадае от съдържанието на НП.
Отделно от това при наличието на събрани в хода на АНП противоречиви
доказателства тези събрани при документалната проверка и тези депозирани с
възражението, АНО е бил задължен да извърши разследване, по факти релевантни по
предмета на делото. Като не е сторил това АНО е допуснал нарушение на разпоредбата на
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, доколкото административно-наказателното производство е било
лишено от пълнота и обективност. Константната съдебна практика приема, че съществени са
онези нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита на
наказаното лице или които биха могли да доведат до различни констатации от тези, които са
направени от наказващия орган относно това кой е нарушителят и извършил ли е
твърдяното нарушение. Процесната непрецизност попада в категорията на описаните
съществени процесуални нарушения, поради което обжалваното наказателно постановление
се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло само на това
основание.
В подкрепа на изложеното е и константната съдебна практика, обективирана и в
Постановление № 10/73 г. на Пленума на ВС, която предвижда задължение за
административно-наказващият орган, във всички случаи, когато обсъжда събраните
доказателства и възраженията на нарушителя, да прецени необходимо ли е да извърши
разследване на спорните обстоятелства и ако е необходимо да извърши такова, за да се
установи обективната истина още в тази фаза на производството, т. е. съдебната практика
приема, че задължението да бъдат обсъдени направените възражения е абсолютно и
неизпълнението му води до незаконосъобразност на административно-наказателното
производство.
Предвид изложеното съдът прави извода, че атакуваното наказателно
постановление не е постановено в съответствие с разпоредбите на закона, а при издаването
му са допуснатите съществени процесуални нарушения, поради което същото следва да
бъде отменено.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
6
разноски по реда на Административно процесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от
ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК сочи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси
се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител, който своевременно е поискал и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Поради което предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл. 78, ал. 8 от
ГПК, вр. чл. 144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по
настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-010820/ 18.06.2020 год., на Директора
на Дирекция "Инспекция по Труда" гр. Варна, с което на “Стройпроект - Инвест” ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от управителя Ц. А. А., ЕГН **********, за нарушение на
чл. 402, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 10 000.00 /десет
7
хиляди/ лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14 дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8