Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 16.05.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В
състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БИЛЯНА КОЕВА
като разгледа докладваното
от съдия ДИМОВ ч. гр. дело № 13488
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435, ал.2 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на К.П.Ж.
и Й.М.Ж. – длъжници по изпълнително дело № 20178510401414 г. по описа на ЧСИ М.П.с
рег. № 851, подадена чрез пълномощника им адв.Л.И.срещу отказ за прекратяване на изпълнителното дело, обективиран в
съобщение № 32346/ 30.04.2018 год. В
частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания отказ. Твърди
се, че за период от повече от две години от 24.07.2009 г. до 10.01.2012 г.,
взискателят не поискал извършване на изпълнителни действия и такива не са
извършвани от органа по принудителното изпълнение. Молят съда да отмени отказа
на ЧСИ М.П.и да постанови прекратяването на изпълнителното дело на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Претендират присъждане на разноски по делото.
На 04.07.2018 г. по изп.дело е
постъпила молба, подадена от жалбоподателката Й.М.Ж., чрез пълномощника й
адв.Л.Илиева, с която същата на основание чл.264 ГПК, заявява, че оттегля
подадената частна жалба и моли същата да бъде заличена, като страна по делото.
Направено е изрично изявление, че частната жалба, следвало да се счита
подадена, единствено от длъжника К.П.Ж..
Ответникът по
жалбата и взискател по изпълнението – К.М.М.е депозирал писмено становище, с
което моли съда да остави без уважение подадената частна жалба.
ЧСИ М.П.е изложил мотиви по чл.436, ал.3 ГПК, в които поддържа становище за
неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Изпълнително
дело № 20088530400337 по описа на ЧСИ А.Д.№ 853 от РКЧСИ е образувано на
10.04.2008 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 08.04.2008 г. от СРС
на основание съдебно решение по гр.дело № 125 от 2006 г. на СРС, 31 с-в., по
силата на който длъжникът П.Г.Ж., ЕГН ********** е осъден да заплати в полза на
взискателя К.М.М., ЕГН **********, суми посочени в изпълнителния лист. С
молбата за образуване на делото, взискателят е поискал да се извършат
необходимите изпълнителни действия за удовлетворяване на вземането на
взискателя, като е упълномощил съдебния изпълнител по чл. 18 ЗЧСИ.
Длъжникът П.Г.Ж.
е починал на 20.04.2008 г., след образуване на изпълнителното дело. С Протокол
от 12.05.2009 г. по изпълнително дело № 20088530400337 по описа на ЧСИ А.Д.са
конституирани като длъжници наследниците на починалия – Й.М.Ж., ЕГН ********** и К.П.Ж., ЕГН **********.
Чрез запор на банкови сметки на Й.М.Ж. на 29.04.2009 г. е погасена частта
ѝ от общия дълг.
С молба
на 11.01.2012 г. взискателят К.М.е поискал от ЧСИ А.Д.извършването на нови
изпълнителни действия.
Изпълнително
дело № 20088530400337 е прехвърлено от ЧСИ А.Д.в кантора на ЧСИ А.Я.на
27.04.2015 г. за продължаване на изпълнителните действия. Делото е заведено при
ЧСИ А.Я.под нов номер- 20157470400147.
На 14.05.2015 г. изпълнително
дело № 20157470400147 е прехвърлено обратно от ЧСИ А.Я.в кантората на ЧСИ А.Д..
Изпълнително дело №
20088530400337 е прехвърлено от ЧСИ А.Д.в кантората на ЧСИ М.П.на 09.03.2017 г.
и заведено при него под нов номер- 20178510401414.
По изпълнителното дело е
постъпила молба вх. № 30600/03.04.2018 г., подадена от длъжника К.П.Ж., чрез пълномощника Й.М.Ж., в която е направено искане за
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, поради
липсата на поискани от взискателя и извършени от съдебния изпълнител
изпълнителни действия за период от м. юли 2009 г. до 11.01.2012 г.
На основание постъпилата молба от
длъжника е постановен от ЧСИ М.П., обжалвания в настоящото производство отказ
за прекратяване на изпълнителното дело, обективиран в съобщение с изх.№ 32346/
30.04.2018 г.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Настоящият
съдебен състав намира, че молбата, с която Й.М.Ж. оттегля подадената частна жалба
следва да бъде уважена, поради което на основание чл. 436, ал. 4 от ГПК, вр. с чл. 278, ал. 4 и чл. 264, ал.
1 от ГПК производството по делото следва да бъде прекратено, по отношение на
нея.
По
отношение на подадената от К.П.Ж. частна жалба съдът приема от правна страна следното:
В нормата на чл.435, ал.2 от ГПК /след изм. - ДВ, бр.86 от 2017г./ са регламентирани кои изпълнителни действия могат да бъдат
обжалвани от длъжника, а именно:
т.1
постановлението за глоба; т.2 насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо; т.3 отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; т.4 отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда
на чл.468, ал.4 и чл.485 ;
т.5 определянето на трето лице за пазач, ако не са
спазени изискванията на чл.470, както и в случаите по чл.486,
ал.2; т.6 отказа
на съдебния изпълнител да спре, да
прекрати или да приключи принудителното изпълнение; т.7 разноските по
изпълнението. С оглед на цитираната разпоредба, в която са изброени изчерпателно и лимитативно
действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат предмет на обжалване от
длъжника, към които се включва и отказ за прекратяване на изпълнителното дело,
съдът приема, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално допустима. На
следващо място жалбата, с която съдът е сезиран, е подадена в срока по чл.436,
ал.1 от ГПК, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият
съдебен състав намира, че атакуваният в настоящото производство отказ от 30.04.2018 г., за прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, е незаконосъобразен, постановен в
противоречие на приложените по изпълнителното дело доказателства, както и при
неправилно тълкуване и прилагане на закона.
Прекратяването на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва ex lege с
изтичането на двугодишен срок от последното изпълнително действие, насочено към
удовлетворяване притезанието на взискателя, независимо дали това действие е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по
възлагане от взискателя. Въведеният от закона критерий е обективен т.е. при
всяко положение, с изтичането на двугодишния срок настъпва прекратяване на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването
на съответните правнорелевантни факти. Без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога
ще направи това. Същият смисъл се извлича от разясненията, дадени в т. 10 на ТР
№ 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в тази насока е
и Решение № 451/29.03.2016 г. по гр.д. № 2306/2015 г., ІV г.о. на ВКС.
Бездействието на съдебния изпълнител да изпълни поискано действие или да
предприеме действие, за което е овластен, е бездействие на самия взискател,
който е заинтересованият да следи за движението на производство и трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес. Взискателят
винаги има право, лично да сочи изпълнителни способи, а в случай на отказ на
съдебния изпълнител да извърши искано от него изпълнително действие, той
разполага с право на жалбата по чл. 435, ал. 1 ГПК. Именно поради тази причина,
законът не санкционира бездействието на съдебния изпълнител, а това на
взискателя.
Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело
№ 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото
им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на
изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Когато взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В доктрината
и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи
това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие.
Законодателят изрично е приел в ГПК, че само
в случаите, в които взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в двугодишен срок от последното действие, то се презумира отпадане на
интереса му от търсеното изпълнение и в този случай на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК прекратяването на изпълнителното производство
ще настъпи по силата на закона, от момента на изтичане на срока, който тече
считано от последното действие на взискателя.
В случая при преценка висящността на
конкретното изпълнително дело съдът намира че
е налице период по-дълъг от две години, в който взискателят е бездействал.
По процесното изп. дело е видно, че ЧСИ е наложил на 27.04.2009 г. запор на
банкови сметки на длъжника по изпълнителния лист – П.Г.Ж.. По делото са постъпвали
плащания от сметките с наложен запор в „Централна кооперативна банка“ АД и
„Банка Пиреос България“ АД през месеците април, май и юни 2009 год.
След
смъртта на длъжника по изп.дело П.Г.Ж. на основание чл. 429, ал.2 ГПК, като
длъжници по изп. дело са конституирани наследниците му по закон- Й.М.Ж. и К.П.Ж.,
срещу които е продължило изпълнителното производство.
От данните по делото е видно, че частния
съдебен изпълнител е сезиран от взискателя К.М.М.едва на 11.01.2012 г. с искане
за извършване на изпълнителни действия срещу длъжниците по делото. От друга
страна съдът приема, че изпълнителни действия през периода от последното
постъпило плащане на 24.07.2009 г. до подаване
на молбата на взискателя на 11.01.2012 г. не се установява по изпълнителното
дело да са били извършвани.
Съгласно приетото в мотивите на
т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК, давността се
прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Проследявайки хронологията в
процесния случай, когато са извършени изпълнителните действия /независимо от
това дали прилагането им е поискано от взискателя или са предприети по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал.1 ЗЧСИ/, съдът намира, че са налице законовите основания за
прекратяване на изпълнението поради бездействие от страна на взискателя. В
случая безспорно се установява, че по изпълнителното дело е изтекъл
законоустановения двугодишен срок по т.8 на чл. 433, ал.1 от ГПК, в който да не
са извършвани изпълнителни действия. Постановеният отказ на ЧСИ за прекратяване
на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, обективиран в
съобщение от 30.04.2018 г., е неправилен и незаконосъобразен, и като такъв
следва да бъде отменен. Доколкото прекратяването, като процесуално действие във
фазата на изпълнителното дело се извършва с постановление на органа по
изпълнението, който извод се налага по аргумент на чл. 433, ал.1 и ал.2 от ГПК
и съдът няма правомощие по закон да прекрати изпълнително дело, тъй като такава
компетентност е предоставена на съдебния изпълнител, делото следва да се върне
на ЧСИ М.П., с рег.№ 851 при КЧСИ, с район на действие СГС, с указания да
издаде постановление за прекратяване на изпълнително дело № 20178510401414 на
основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като се установи, че са налице законовите
предпоставки за това.
По отношение на разноските:
Искането за присъждане на
сторените от частния
жалбоподател съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо, че частната жалба е уважена. Отговорността за разноски се понася
от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за
неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу
действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят /ответник по жалбата/
не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В
този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване
на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на
съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата
на чл. 441 от ГПК.
Водим от
горното СГС, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА на
основание чл. 436, ал. 4, вр. с чл. 278, ал. 4 и чл. 264, ал. 1 от ГПК
производството по ч.гр.дело № 13488/2018 г. по описа на СГС,
Г.О., ІІІ-В състав, по отношение на Й.М.Ж.,
с ЕГН **********, поради оттегляне на подадената
от нея частна жалба.
ОТМЕНЯ по частна
жалба, подадена от К.П.Ж., с ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело №
20178510401414 по описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851 при КЧСИ, с район на действие
СГС, отказ, обективиран в съобщение
с изх.№ 32346/30.04.2018 г. за прекратяване на изпълнителното дело на основание
чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
ВРЪЩА делото
на ЧСИ М.П., с рег. № 851 при КЧСИ, с район на действие СГС, с указания за
извършване на действия, съгласно мотивите на настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която се прекратява производството по делото има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд
в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, а в останалата част е окончателно и не подлежи на
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.