Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 30.11.2016г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки районен съд гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и първи ноември
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
при секретаря И.П. и в присъствието на прокурора ………като разгледа докладваното
от районен съдия ЦВЕТКОВА гражданско дело № 1849 по
описа за 2015 година, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е за делба във втора
фаза - извършване на делбата.
С решение № 19 от 14.01.2016г.,
постановено по настоящето дело, е допусната съдебна делба между З.М.Л., ЕГН********** *** чрез адв. Е.Т. от ПАК със съдебен адрес:*** и Д.Л.Б., ЕГН **********
***, на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.505.690.1.6 с адрес: гр.
Пазарджик, бул. „Х.Б.“ № 33, ет. 2, ап. 6 с предназначение: жилище – апартамент
с площ от 65, 38 кв. м., при съседи: на същия етаж – обект с идентификатор 55155.505.690.1.5,
под обекта – обект с идентификатор 55155.505.690.1.3 и над обекта – обект с
идентификатор 55155.505.690.1.9, заедно
с прилежащи части: изба № 6 с площ от 6, 20 кв. м. и 6, 1820 % ид. части от общите части на сградата и припадащото се
право на строеж.Делбата е допусната при следните дялове: 2/3 ид. части за ищцата З.М.Л. и 1/3 ид.
част за ответницата Д.Л.Б..
В хода
на производството във втората фаза на делбата ищцата чрез пълномощника си
изразява становище, че делбата следва да се извърши чрез изнасяне на делбения имот на публична продан.
Ответницата чрез пълномощника си в
първото по делото заседание във втора фаза на делбата на основание чл. 349, ал.
2 от ГПК предявява възлагателна претенция, която е
приета за разглеждане в производството.Твърденията са, че наследодателят е бил
във фактическа раздяла със съпругата си преди смъртта си, бил тежко болен и
повече от 10 години ищцата като негова майка го гледала в процесното
жилище.
Предявената възлагателна
претенция се оспорва от ответната страна в съдебно заседание, както и наличието
на законовите предпоставки за възлагане на имота.
Съдът като взе предвид исканията на
страните, прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и при
спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Съгласно заключението на приетата
съдебно-техническа експертиза по делото, пазарната стойност на допуснатия до
делба имот с идентификатор 55155.505.690.1.6 по КККР на гр. Пазарджик, намиращ
се на ул. „Х.Б.“ № 33 на втори етаж, е 25 600 лева.Имотът е неподеляем.От него не могат да се образуват две жилища,
съобразно броя на съделителите, които да отговарят на
изискванията на ЗУТ.
Ищцата е депозирала декларация по
делото, че не притежава друг имот освен делбения.
Представила е като писмено
доказателство и удостоверение изх. № УД001377/28.09.2016г., издадено от Община
Пазарджик, отдел „Местни данъци и такси“, от което е видно, че ищцата е декларирала
следните имоти: жилищен в гр. Пазарджик
на бул. „Х.Б.“ № 33, вх. А, ет. 3, ап. 7 като ползвател, земеделска земя с площ от 1200 кв. м. в
землището на с. Мало Конаре като собственик и жилище в гр. Пазарджик на бул. „Х.Б.“
№ 33, ет. 2, ап. 6 като собственик.
За изясняване на спорните
обстоятелства по делото, че ищцата е живяла в едно домакинство с наследодателя
преди смъртта му и че не притежава друго жилище, по делото е допуснат до разпит
и един свидетел.
В показанията си св. С.
твърди, че наследодателят й е вуйчо.Твърди, че се е разделил приживе със
съпругата му Виктория, която го напуснала около 7-8 години преди смъртта му и
отишла да живее с друг мъж.Наследодателят след това останал сам в апартамента с ищцата Д. Б., баба на
свидетелката.Сочи още, че наследодателят е бил болен, имал епилепсия и
получавал припадъци.Това състояние продължило 4-5 години преди да
почине.Живеели в апартамента на ул. „Х.Б.“ № 33, ет. 2.Това било единствено
жилище на наследодателя Ц.К. и на Д.., която живеела при него.След неговата
смърт тя се преместила в жилище на същия адрес, но на трети етаж, където
живеела майката на свидетелката.Наложило се да се премести, защото останала
сама и се разболяла, не можела да преживее смъртта на сина си.Жилището на
третия етаж било собственост на майката на свидетелката, а жилището на втория
етаж в момента било празно и никой не живеел в него.
При така установеното по делото от фактическа страна, от
правна съдът приема следното:
В първото по делото заседание след
допускането на делбата е направена претенция от ответницата за възлагане на
апартамента, предмет на делбата на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК.
Твърденията на ответницата, че е
живяла с наследодателя в процесния апартамент до
смъртта му и че не притежава друг жилищен имот, се потвърдиха от показанията на
св. С., които съдът не намира причина да дискредитира.Същите кореспондират и с данните
в приложеното удостоверение за декларирано имущество от ответницата и
представената декларация от нея.
С оглед на това съдът приема, че по
отношение на ответницата в случая са налице предпоставките за възлагане на делбения имот по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК.
Липсата на друго собствено жилище
съставлява отрицателна предпоставка от фактическия състав на чл. 349, ал. 2 от ГПК, която следва да бъде доказана от претендиращия възлагането.В случая по
делото са налице данни, че по отношение на ответницата е учредено право на
ползване върху друг жилищен имот в гр. Пазарджик на бул. „Х.Б.“ № 33, вх. А,
ет. 3, ап. 7, който бил собственост на дъщеря й.В тази насока следва да се
посочи, че под „друго жилище“ по см. на чл. 349, ал. 2 от ГПК трябва да се
разбира собствен жилищен имот, а не учредено вещно право на ползване на
такъв.Ако се приеме, че имотът, по отношение на който е учредено право на
ползване за ответницата, е годен да задоволи жилищните й нужди, щом тя не
притежава собствеността, то не е налице законова пречка за възлагане на делбения имот на нея и по този ред да се ликвидира
съсобствеността, още повече че в случая липсва и конкуренция за възлагане /в
този см. решение № 677 от 25.10.2004г. на ВКС по гр. д. № 263/2004г., I г. о./.
Предвид гореизложеното съдът приема,
че предпоставките за възлагане на процесното жилище
на ответницата са доказани, поради което претенцията й следва да бъде уважена,
като се определи и сумата за уравнение на дела на другата съделителка
съобразно определената пазарна цена на имота от вещото лице – 25 600 лева
и квотата й – 2/3 ид. части на стойност при тази цена
– 17 066, 67 лева.Тази сума е дължима в шестмесечен срок от влизане на
решението в сила, ведно със законната лихва съгласно чл. 349, ал. 5 от ГПК.
В
тежест на съделителките следва да се възложи и
следващата се ДТ върху стойността на дела от наследството за всяка от тях – в
размер на 683, 67 лв. за ищцата и 341, 34 лв. за ответницата
По изложените съображения и на основание
чл. 349, ал. 2 от ГПК Пазарджишкия районен съд
Р Е
Ш И:
ВЪЗЛАГА на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК на Д.Л.Б., ЕГН **********
*** допуснатия до делба недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.505.690.1.6 с адрес: гр.
Пазарджик, бул. „Х.Б.“ № 33, ет. 2, ап. 6 с предназначение: жилище – апартамент
с площ от 65, 38 кв. м., при съседи: на същия етаж – обект с идентификатор
55155.505.690.1.5, под обекта – обект с идентификатор 55155.505.690.1.3 и над
обекта – обект с идентификатор
55155.505.690.1.9, заедно с прилежащи части: изба № 6 с площ от 6, 20
кв. м. и 6, 1820 % ид. части от общите части на
сградата и припадащото се право на строеж с пазарна цена 25 600 лева.
ОСЪЖДА Д.Л.Б., ЕГН ********** *** да
заплати за уравнение дела на З.М.Л., ЕГН********** *** сумата от 17 066,
67 лева, ведно със законната лихва в шестмесечен срок от влизане в сила на
настоящето решение.
УКАЗВА на З.М.Л., че за вземането си за
уравнение на дела й може да впише законна ипотека.
ОСЪЖДА съделителката
З.М.Л., ЕГН********** *** да заплати ДТ в размер на 683, 67 лв.
ОСЪЖДА съделителката
Д.Л.Б., ЕГН ********** *** да заплати ДТ в размер на 341, 34 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: