Решение по дело №16706/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 433
Дата: 10 февруари 2020 г.
Съдия: Анета Александрова Трайкова
Дело: 20195330116706
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

/неприсъствено/

 

         №433                  10.02.2020г.                      Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                     

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА

 

при участието на секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16706 по описа на ПРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415 ГПК вр. с член 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 198 от ЗВ.     

Ищецът ******** ЕООД с ЕИК *********** е предявил против М.А.Н. с ЕГН ********** обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415 ГПК вр. с член 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 198 от Законаа за водите за признаване за установено между страните на парично вземане, за което  е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК по ч. гр. дело № 13572/2019г. на ПРС, ХХІІ гр.с., представляващо главница от 506,31 лева; мораторна лихва от 32,94 лева за периода *******., ведно със законната лихва върху главницата считано от *****. до изплащането й, както и се осъди да заплати разноските по заповедното и исковото производство.

     Ищецът твърди, че е предоставил на ответницата услуги за консумирана питейна и отведена канална вода за периода ****. до ****. за обект в гр. ****************, които не били заплатени от ответницата-потребител като собственик на водоснабден недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост.

            Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника на ****** година, лично, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е бил редовно призован за първото заседание на ****** година, като в изпратеното до същия съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

В първото съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Препис от определението, с което е насрочено делото, е редовно връчен на страните, като със същото на всяка от тях отново са разяснени последиците по чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства –справка за водомерите  на абоната, справка за задължения, опис на фактури, копие от КК и от имотен регистър, списък с разноски, може да се направи извода за вероятната основателност на исковете. 

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло.

Ищецът претендира направените по заповедното производство разноски от 25 лева държавна такса и 50 лева за юрк. възнаграждение, както и направените в исковото производство разноски от 25 лева за държавна такса и 100 лева за юрк. възнаграждение.

С оглед изхода на спора същите следва да се възложат в тежест на ответника.

Така мотивиран, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ********** ЕООД с ЕИК ****** и М.А.Н. с ЕГН ********** съществуването на парично вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК по ч. гр. дело № 13572/2019г. на ПРС, ХХІІ гр.с., представляващо: главница от 506,31 лева за периода ******.; мораторна лихва от 32,94 лева за периода *******., ведно със законната лихва върху главницата, считано от *******. до изплащането й.

ОСЪЖДА М.А.Н. с ЕГН ********** да заплати на  ******** ЕООД с ЕИК ******разноски по заповедното производство разноски от 25 лева държавна такса и 50 лева за юрк. възнаграждение, както и разноски по исковото производство от 25 лева за държавна такса и 100 лева за юрк. възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ А.Трайкова

 

 

        Вярно с оригинала.

 Секретар: Н.Н.