№ 39493
гр. София, 23.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Г. К. КАЦАРОВ
като разгледа докладваното от Г. К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20231110160804 по описа за 2023 година
Предявен е по реда на чл. 422 Граждански процесуален кодекс ГПК/ иск с правно
основание чл. 124 ГПК.
По делото е предявен и инцидентен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1
предл. трето Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл. 152 ЗЗД.
Ищецът „ДП Д12“ ЕООД твърди, че на основание Договор за продажба на недвижим
имот, съдържащ се в Нотариален акт № 190, том IV, рег. № 10754, нот. дело № 704/2020 г.
закупил недвижим имот – апартамент „Б-3“ с площ 40, 93 кв.м., намиращ се в сграда с
административен адрес: гр. София, район С, ул. „В А.“ № 36, ет. 4 с идентификатор
68134.702.527.1 по КККР на гр. София, заедно с мазе № 11. В т. 1 от договора било записано,
че продавачът следвало да предаде владението на купувача върху жилището в дванадесет
месечен срок от изповядване на сделката. В така уговорения срок, това задължение не било
изпълнено. Поради това купувачът подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК с вх. № 149070/29.05.2023 г. по което било образувано ч. гр. дело 28714/2023 г.
по описа на Софийски районен съд, 175 състав. По него била издадена Заповед за
изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 ГПК с №
16703/12.06.2023 г. След връчване на покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ по
образуваното изп. дело № 20238480400499 соченото за длъжник лице – С. Д. подала
възражение срещу заповедта.
Въз основа на изложеното ищецът иска да бъде установено вземането му спрямо
ответницата за предаване владението на имота въз основа на сключения между тях договор
за покупко-продажба на имот.
Ответницата С. К. Д. оспорва иска по основание. Акцентира върху твърде дългия срок
за изпълнение на задължението за предаване на вещта. Сочи, че към 2020 г. дъщеря й имала
връзка с Г. А., за който възникнала нуждата от набавянето на пари по повод възникнали
задължения по търговски сделки, по които той бил страна. Необходимостта от получаване
на заем в кратки срокове обусловило контакт с управителя на дружеството-ищец ДД, чието
дружество се съгласило да отпусне паричен заем срещу предоставянето собствеността на
жилището като гаранция за връщане на заема, тъй като то не било регистрирано като
кредитна институция и не следвало да отпуска кредит срещу ипотека. След няколоко дена
бил запазен час при нотариуса. Пред кантората му Г. А. и ДД обяснили на ответницата, че
това в действителност била фиктивна продажба. На този разговор присъствали още две лица
– Б.Д.П. – осъществил връзката с Дорон и В. Цецков М. – придружител на трудноподвижния
Г. А.. Сделката била сключена при договорена продажна цена в размер на 70 000 лв., тъй
като с този размер сделката не била подозрителна съобразно данъчната оценка на имота. От
1
тази сума трябвало да върне на Дорон сума в размер на 20 000 лв., тъй като тя не била част
от заема. Дорон я придружил до клон на „Юробанк България“ АД, откъдето тя изтеглила
сумата и тази част от нея в размер на 20 000 лв. той прибрал, а остатъка тя предала на Г. А..
През следващите месеци останала с впечатлението, че дължимата сума се погасява, но в
проведен разговор между Дорон и А., първият заявил на вторият, че за неговото дружество
нямало интерес да си получава пари, а решил да задържи жилището. Ответницата счита, че е
налице измама. Иска отхвърляне на иска.
По делото е приет за съвместно разглеждане и инцидентен установителен иск,
съдържащ се в подадена от С. К. Д. Искова молба с вх. № 5495/08.01.2024 г., в която ищцата
твърди, че през 2000 г. мъжът, с когото дъщеря й имала конкубинат – Г. А. изпитвал
финансова нужда от парични средства, поради което се свързал с управителя на „ДП Д 12“
ЕООД за получаване в спешен срок на сума в размер на 50 000 лв., която му била нужна за
покриване на нуждите по търговска сделка. Било договорено между него и управителя на
„ДП Д12“ ЕООД получаване на заемните средства срещу предоставено обезпечение –
предоставянето на жилището на ищцата в собственост на кредитора като гаранция, че
заемът ще бъде върнат. Ищцата приела това условие и се договорила с двете страни по
заема, че ще прехвърли собствеността на жилището си, тъй като кредиторът бил търговско
дружество, което обаче не притежавало лицензия за извършване на такъв тип услуги и респ.
не би могло в негова полза да се учредява залог или ипотека. След този разговор ищцата
предала на ДД документите, удостоверяващи правото й на собственост върху жилището. В
деня на сделката, докато се намирала пред нотариалната кантора /в гр. София, на ул. „А“/, в
която бил нотариусът /Стилян Тютюнджиев/, който следвало да изповяда сделката отново й
било обяснено от Дорон и А., че това, което предстояло не било действителност
прехвърляне на имота и след изплащане на заема, тя щяла да получи обратно собствеността
върху жилището, а ако това не станело, то тя могла да изплати заема и отново да стане
собственик на апартамента. На този разговор присъствали следните лица: Г. А., А Д., ДД и
Б.Д.П., който направил връзката между кредитор и заемополучател. В договора за продажба
на жилището било посочено, че продажната цена била в размер на 70 000 лв., като липсата
на еквивалентност с размера на заемната сума било обяснено на ищцата с необходимостта да
се посочи цена, която е близка до размера на данъчната оценка. След сключването на
сделката ищцата изтеглила в банков клон на „Юробанк България“ АД размера на
продажната цена, а ДД, който я придружавал взел за себе си още на гишето сума в размер на
20 000 лв., тъй като тя не била част от заема в размер на 50 000 лв. По този начин било
прикрито обезпечение на отпуснатия кредит по договор за заем, който следвало да се
обезпечи с договор за ипотека.
Въз основа на изложеното ищцата иска да бъде прогласена като нищожна поради
привидност на сделка, съдържаща се в Договор за покупко-продажба на недвижими имот,
съдържащ се в Нотариален акт № 190, том IV, рег. № 10754, нот. дело № 704/2020 г. по описа
на нотариус с рег. № 065 за продажба на имот с идентификатор 68134.702.527.1.27 и с
административен адрес: гр. София, район „С“, ул. „Верчо А.“ № 36, ет. 4, ап. Б-3, тъй като
сделката е и привидна и прикрива незаконосъобразна форма на обезпечение на заем
предоставен от ответното дружество на трето лице.
Ответникът „ДП Д12“ ЕООД оспорва основателността на предявения иск.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата в първото по делото открито съдебно заседание да заяви дали е
допусната техническа грешка в нейна Искова молба с вх. № 5495/08.01.2024 г., където в
абзац трети /началото му/ е посочено, че годината на възникналата финансова нужда на
Г. А. е 2000 г.
НАСРОЧВА разглеждане на делото за открито съдебно заседание с дата 04.11.2025 г. от
2
13.50 ч. за която дата и час страните се считат уведомени с получаване на настоящето
определение.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело № 28714/2023 г. по описа на Софийски районен съд,
175 състав.
ДОПУСКА на ищцата при режим на призоваване Г. Д. А. с адрес за призоваване: гр.
София, бул. „КМЛ“ № 98 – при депозит в размер на 25 лв.; Ангелина Д. Д. с адрес за
призоваване: гр. София, бул. „КМЛ“ № 98 – при депозит в размер на 25 лв. и В. Цецков М. с
адрес: гр. Радомир, обл. П.УЛ.СР“ № 17 – при депозит в размер на 50 лв. ДЕПОЗИТИТЕ
следва да бъдат внесени от ищцата в едноседмичен срок от съобщението по сметка на
Софийски районен съд.
ОТЛАГА произнасянето си по искането за допускане на свидетеля Б.Д.П.. ДА СЕ
ИЗВЪРШИ справка за постоянен и настоящ адрес на посоченото лице по ЕГН, посочен в
исковата молба, дала повод за образуване на гр. дело № 1383/2024 г., СРС, 50 състав /л. 3/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане от ответника по инцидентния
установителен иск за допускане на един свидетел при режим на довеждане за доказване на
действителната воля на страните по сключения договор за покупко-продажба, тъй като на
основанието чл. 26, ал. 2 ЗЗД основанието се предполага до доказване на противното, а
защитната позиция на ответника по делото е, че действителната воля на страните по
сделката е тази, съдържаща се в нея, а именно сключването на възмездна сделка за
разместване на блага.
УКАЗВА на ищцата, с оглед направеното от нея искане за изискване на видеозапис от
конкретния банков клон, да посочи в едноседмичен срок от съобщението конкретен час от
работния ден, в който е извършено посещението в клона на дата 07.10.2020 г. ОТЛАГА
произнасянето си по така заявеното доказателствено искане за след внасяне на уточнение в
горния смисъл.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения от него иск с правна квалификация
чл. 124 ГПК е да установи придобивното основание, въз основа на което твърди да е
собственик на недвижимия имот и че ответницата владее същия.
Ответницата следва да установи, че владее имота на правно основание, което изключва
правата на ищеца.
По предявения от С. Д. установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 предл.
трето ЗЗД вр. чл. 152 ЗЗД, ищцата следва да докаже сключването на договор за заем между
„ДП Д12“ ЕООД и Г. А. със съдържанието и обезпечението му с прехвърления имот.
Ответникът следва да докаже своите възражения.
СЪДЪТ указва на ищцата по инцидентния установителен иск, че не сочи доказателства
за сключения договор за заем и за действителната цел на договора за покупко-продажба.
ОБЯВЯВА за безспорно сключването между „ДП Д12“ ЕООД и С. Д. на Договор за
покупко-продажба на недвижими имот, съдържащ се в Нотариален акт № 190, том IV, рег. №
10754, нот. дело № 704/2020 г. по описа на нотариус с рег. № 065 за продажба на имот с
идентификатор 68134.702.527.1.27 и с административен адрес: гр. София, район „С“, ул.
„Верчо А.“ № 36, ет. 4, ап. Б-3
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
3
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPulicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4