№ 17597
гр. София, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110126445 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 152304/10.05.2024
г, с която от името на „**“ ЕАД, ЕИК *** против наследниците на М. С. С.,
ЕГН **********, са предявени искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
осъдителни искове за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото.
С молба вх. № 174283 от 29.05.2024 г. ищецът е уточнил подадената
искова молба, като е посочил, че исковете са предявени срещу наследниците
на М. С. С., ЕГН **********, а именно: Е. В. Стойкова, ЕГН **********, с
адрес: *** и М. М. С., ЕГН **********, с адрес: ***, като е направено искане
съдът да осъди ответниците да заплатят разделно в полза на ищеца суми,
както следва: 1/ сумата от 6485,21 лева, представляваща стойност на
доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ
///, находящ се в ///, аб. № //// за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 10.05.2024 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 942,95 лева, представляваща
1
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2022 г. –
17.04.2024 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/
сумата от 26,17 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово
разпределение за топлоснабден имот, представляващ ///, находящ се в ///, аб. №
//// за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 10.05.2024 г. до окончателното й изплащане;
4/ сумата от 5,82 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 16.07.2021 г. – 17.04.2024 г., върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение.
От Е. В. Стойкова, ЕГН ********** се претендират 1/2 части от
горепосочените суми.
От М. М. С., ЕГН ********** се претендират 1/2 части от
горепосочените суми.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК /а и след това до настоящия
момент/ не е депозиран отговор на исковата молба от ответницата Е. В.
Стойкова, ЕГН **********.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от ответницата М. М. С., ЕГН **********, с който
предявените срещу този ответник обективно кумулативно съединени искове
се оспорват, като недопустими, а в условията на евентуалност и като
неоснователни.
С молба вх. № 281173 от 04.09.2024 г., подадена от името на „**“ ЕАД,
ЕИК ***, е направено изявление от името на ищеца, за оттегляне на
предявените за разглеждане в настоящото производство искове срещу
ответника М. М. С..
Съдът с определение № 38126/20.09.2024 г., постановено в настоящото
производство, като е взел предвид гореизложеното и изявленията, съдържащи
се в молба от 04.09.2024 г., подадена от името на „**“ ЕАД, ЕИК ***, и на
основание чл. 232, изр. 1 ГПК, е прекратил производството по делото досежно
предявените за разглеждане искове срещу ответника М. М. С..
С молба вх. № 281173 от 04.09.2024 г. ищецът е направил искане за
допускане изменение на предявените искове, като се счита, че исковете са
предявени срещу наследниците на М. С. С., ЕГН **********, а именно: Е. В.
Стойкова, ЕГН **********, с адрес: *** и - С. С., ЕГН **********, с адрес:
2
***, като е направено искане съдът да осъди ответниците да заплатят разделно
в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 6485,21 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ ///, находящ се в ///, аб. № //// за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 10.05.2024 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от
942,95 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 15.09.2022 г. – 17.04.2024 г. върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 26,17 лева, представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот,
представляващ ///, находящ се в ///, аб. № //// за периода 01.05.2021 г. –
30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
10.05.2024 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 5,82 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
16.07.2021 г. – 17.04.2024 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение.
От Е. В. Стойкова, ЕГН **********, с адрес: *** се претендират 5/6
части от горепосочените суми.
От - С. С., ЕГН **********, с адрес: *** се претендира 1/6 част от
горепосочените суми.
Съдът с определение № 38126/20.09.2024 г., постановено в настоящото
производство, приел, че с оглед етапа, на който се намира производството /по
същото вече са разменени книжа между страните в производството и делото е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание/ исканото от ищеца
последващо обективно и субективно съединяване на искове, чрез
предявяването на такива срещу нов ответник, а именно лицето - С. С., ЕГН
**********, не е допустимо в настоящото производство. Приел е също, че
производството по така предявените искове, следва да бъде отделено в
отделно производство, още повече, че производството по исковете срещу
ответника Е. В. Стойкова, ЕГН ********** е на етап, различен от този, на
който е производството по исковете срещу - С. С., ЕГН ********** /исковете
срещу последния се предявяват от ищеца едва след насрочване на делото за
разглеждане в открито съдебно заседание и едва след получаване на препис от
определението на съда по чл. 140 ГПК/, поради което и съвместното
3
разглеждане на така заявените от ищеца искове би затруднило своевременното
разглеждане и приключване на производството по предявените срещу
ответника Е. В. Стойкова, ЕГН ********** искове.
Предвид горното, с определение № 38126/20.09.2024 г., постановено в
настоящото производство, съдът е отделил производството по предявените от
името на „**“ ЕАД, ЕИК *** срещу - С. С., ЕГН ********** обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
осъдителни искове за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото, за образуване и разглеждане в
ново исково производство.
Със същото определение и на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК, съдът
е допуснал исканото изменение в цената на предявените срещу Е. В. Стойкова,
ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове, като след
допуснатото изменение същите да се считат предявени за суми, както следва:
1/ сумата от 5404,34 лева, представляваща стойност на доставена и потребена
топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ ///, находящ се в ///, аб.
№ //// за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 10.05.2024 г. до окончателното й изплащане;
2/ сумата от 785,79 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2022 г. – 17.04.2024 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 21,81 лева,
представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ ///, находящ се в ///, аб. № //// за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 10.05.2024 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 4,85
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 16.07.2021 г. – 17.04.2024 г., върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение.
В исковата си молба ищецът „**“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответницата /респективно е имал такива с нейния наследодател/.
4
Поддържа, че същата /респективно нейния наследодател/ имат качеството
клиенти на топлинна енергия за битови нужди за следния недвижим имот: ///,
находящ се в ///, аб. № ////. Навеждат се съображения, че услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата-етажна собственост, в която се
намира процесния имот, е извършвана от „**“ ЕАД. В тази връзка се посочва,
че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за
процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края
на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че
ответницата /респективно нейния наследодател/ са използвали доставяна
топлинна енергия през периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. и не са погасили
задължението си на посочения в приложимите за периода ОУ падеж, поради
което същото следвало да се погаси, ведно с лихва за забава. Не било
изпълнено и задължението за заплащане на услугата дялово разпределение,
поради което и то следвало да се погаси, ведно с лихва за забава.
Моли, да бъде постановено решение, с което ответницата Е. В.
Стойкова, ЕГН ********** да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца суми,
както следва: 1/ сумата от 5404,34 лева, представляваща стойност на
доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ
///, находящ се в ///, аб. № //// за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 10.05.2024 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 785,79 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2022 г. –
17.04.2024 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/
сумата от 21,81 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово
разпределение за топлоснабден имот, представляващ ///, находящ се в ///, аб. №
//// за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 10.05.2024 г. до окончателното й изплащане;
4/ сумата от 4,85 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 16.07.2021 г. – 17.04.2024 г., върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в
производството адвокатско възнаграждение.
5
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК /а и след това до настоящия
момент/ не е депозиран отговор на исковата молба от ответницата Е. В.
Стойкова, ЕГН **********.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ.
за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по
безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения
между него и ответницата /респективно нейния наследодател/ с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството й клиент на топлинна
енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума,
че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради
което и за ответницата /респективно нейния наследодател/ да е възникнало
валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, както
и изпадането на ответницата в забава за заплащане на дължимите главници,
периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да
установи, че е погасила претендираното вземане.
В тежест на ответницата и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
6
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
7
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са
и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по
тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба.
Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на
чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
8
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "**" ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
От представения и приобщен към доказателствения материал
нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ се установява по делото,
че Ангелина -ова С. е придобила собствеността върху процесния недвижим
имот, представляващ ///, находящ се в ///.
От представения и приобщен към доказателствения материал
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 154, том LLI, дело №
21718/92 г., се установява в производството, че на 22.12.1992 г., Ангелина -ова
С. и Стаменко С. Стаменков са продали процесния недвижим имот,
представляващ ///, находящ се в ///, на сина си М. С. С., ЕГН **********, като
продавачите си запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху
продавания имот до края на живота си.
По делото не е спорно, че Ангелина -ова С. и Стаменко С. Стаменков са
починали преди процесния период, респективно, че учреденото в тяхна полза
право на ползване върху процесния имот е било погасено преди началната
дата на процесния период, поради смъртта им.
От представения и приобщен към доказателствения материал по делото
акт за граждански брак №967/18.12.1993 г., издаден от Столична община,
район Триадица, се установява в производството, че бракът между лицата М.
С. С., ЕГН ********** и Е. В. Стойкова, ЕГН **********, е сключен на
18.12.1993 г., респективно, че към момента на изповядване на сделката,
обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 154, том
LLI, дело № 21718/92 г., М. С. С., ЕГН ********** не е бил в граждански брак
с Е. В. Стойкова, ЕГН **********, респективно, придобитият от М. С.
недвижим имот е бил негова лична собственост и не е бил СИО.
Същевременно от представеното и приобщено към доказателствения
материал по делото удостоверение за наследници № 520/05.06.2024 г.,
издадено от Столична община, район Триадица, се установява в
9
производството, че М. С. С., ЕГН ********** е починал на 26.08.2023 г., като
е оставил за наследници по закон преживялата го съпруга Е. В. Стойкова и
дъщеря си М. М. С..
Последната се е отказала от наследството на наследодателя М. С. С.,
ЕГН **********, като отказът от наследство е вписан в особената книга на
Софийски районен съд под № 889/15.04.2024 г.
Следователно, след извършения отказ от наследство, наследници по
закон на М. С. С., ЕГН **********, са преживялата го съпруга Е. В. Стойкова
и брат му - С. С., върху които са преминали, както активите на наследството,
включващи и собствеността върху процесния недвижим имот, така и пасивите
на същото, в това число и задълженията за заплащане стойността на
потребената в процесния имот, през заявения от ищеца период, топлинна
енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗН, когато съпругът наследява
заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава
половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет
години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от
наследството. А когато съпругът наследява заедно с възходящи и с братя и
сестри или с техни низходящи, той получава една трета от наследството в
първия случай и половината във втория.
От представения и приобщен към доказателствения материал по делото
акт за граждански брак, сключен между лицата М. С. С., ЕГН ********** и Е.
В. Стойкова, ЕГН **********, се установява в производството, че към
момента на откриване на наследството на М. С. С., ЕГН **********, бракът
му с Е. В. Стойкова, ЕГН ********** е бил продължил повече от десет
години.
Следователно от обсъдените по-горе доказателства се налага извод, че Е.
В. Стойкова, ЕГН ********** следва да отговаря за 2/3 от стойността на
доставената и потребена в процесния имот топлинна енергия, в качеството си
на наследник на починалия М. С. С., ЕГН **********. За останалата 1/3 от
стойността на доставената и потребена в процесния имот топлинна енергия,
следва да отговаря другия наследник по закон на наследодателя М. С. С., ЕГН
**********, а именно - С. С..
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
10
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този
имот) е била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи
от прието заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в
производството съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е
доставял енергия в сградата етажна собственост, в която се намира процесния
имот, поради което съдът приема за установено по делото, че през процесния
период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, чието съдържание се
определя в Общите условия от 2016 г., както и от действащата към съответния
момент нормативна уредба, а именно Закон за енергетиката и Наредба №16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2021 г. – м. 04.2023 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през
процесния период е извършвано от дружеството „**“ ЕАД, отдел „Дялово
разпределение“. Установява се също, че са взети предвид и технологичните
разходи в абонатната станция за процесния период, които са за сметка на
топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани ежемесечно от
отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното
разпределение между абонатите.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния
период в посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана
топлинна енергия: 1/ за отопление на имот, изчислявана на база коригиран
отопляем обем 151 кубически метра; 2/ отдавана от сградна инсталация и 3/ за
битово горещо водоснабдяване, която е определяна на база брой потребители
11
/за три лица/ по 140 л/ден поради липса на осигурен достъп за отчет на
показанията на монтирания и узаконен в имота водомер.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че за процесния период за
топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за отопление на имот на
стойност от 2525,38 лева; топлинна енергия отдадена от сградна инсталация
на стойност от 291,61 лева и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване на стойност от 3671,52 лева. Установява се също, че през
процесния период служители на дружеството „**“ ЕАД, отдел „Дялово
разпределение“ редовно и на конкретна дата са изготвяли изравнителни
сметки за реално потребеното количество топлинна енергия от имота на
ответника – общо и по компоненти, а именно топлинна енергия за отопление
на имот, топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване, като общо за процесния период е
налице изравнена сума за „доплащане“ в размер на 454,25 лева, която следва
да бъде добавена към общия размер на стойността на доставена до процесния
имот топлинна енергия. От заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че
абонатната станция в сградата етажна собственост, в която се намира
процесния топлоснабден имот е била в експлоатация към процесния период,
като няма данни за увреждане и/или нефункциониране на абонатната станция
спрямо проектните размери, както и че редовно е приспадана топлинна
енергия за технологични разходи от отчетената ежемесечна енергия за сметка
на ищеца, съгласно нормативните изисквания. Установява се също, че в
абонатната станция през процесния период е функционирал 1 бр. общ
топломер.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства включително и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в
производството, че през процесния период, за топлоснабдения имот
потребената топлинна енергия е на стойност от общо 6469,91 лева /като е
съобрзено обстоятелството, че общо за процесния период е налице изравнена
сума за доплащане в размер на 454,25 лева, която е добавена към общия
размер на стойността на доставена до процесния имот топлинна енергия; и
отчетено решение на Министерски съвет на Република България от юли 2022
12
г., с което ДДС за топлинна енергия е намален от 20 % на 9 %, поради което и
за отчетен период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. е приспадната сума в размер на
18,60 лева/.
По делото се установи, че ответницата Е. В. С., следва да отговаря за 2/3
части от стойността на доставената и потребена в процесния имот, през
заявения в исковата молба период, топлинна енергия, т.е. за сума в размер на
4313,27 лева.
От ответницата Е. В. С. не са представени доказателства или наведени
твърдения за извършени плащания на сумите за доставена и потребена
топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че
предявеният иск за осъждане на ответникът Е. В. С., ЕГН: ********** да
заплати в полза на ищеца сума, представляваща стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ ///, находящ
се в ///, аб. № //// за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., се явава основателен
и доказан до размера от 4313,27 лева и следва да бъде уважен за този размер и
за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., като за разликата над този размер до
пълния предявен размер от 5404,34 лева – искът следва да се отхвърли.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда /10.05.2024 г./ до окончателното
изплащане на вземането.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
785,79 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 15.09.2022 г. – 17.04.2024 г. върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД
следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване
наличието на главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия. Установява се също, че през процесния
период страните са били обвързани от влезли в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „**“ ЕАД на клиенти в гр.
13
София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на
директорите на “**” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението,
от което се налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси
задължението си в уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй
като съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението,
като тези общи условия са приложими за вземанията за главница за топлинна
енергия, считано от 01.07.2016 г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за
вземанията за главница за доставена и потребена в процесния имот топлинна
енергия възникнали след 01.07.2016 г., по отношение на който са приложими
ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с изтичането на определения в чл.
33 срок.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
ответницата Е. В. С. е изпаднала в забава за изпълнението на задължението за
заплащане на сумата от 4313,27 лева и дължи лихва за тази забава за периода
от 16.07.2021 г. до 17.04.2024 г. Доколкото от ищеца се претендира лихва за
забава за по-кратък период, а именно 15.09.2022 г. – 17.04.2024 г., то при
спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското производство,
съдът следва да приеме, че ответницата Е. В. С. дължи лихва за забава именно
за посочения от ищеца по-кратък период, която съдът определя в размер на
общо 844,74 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на
лихвен калкулатор/ От ищеца се претендира лихва за забава върху главницата
за доставена и потребена топлинна енергия в по-нисък размер, а именно
785,79 лева, поради което и при спазване принципа на диспозитивното начало
в гражданския процес, предявеният срещу ответницата Е. В. С. иск за сума,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.09.2022 г. – 17.04.2024 г. върху главницата за доставена и потребена
топлинна енергия, се явява основателен и доказан, респективно следва да бъде
уважен.
По отношение на претенцията за сумата от 21,81 лева, представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот,
14
представляващ ///, находящ се в ///, аб. № //// за периода 01.05.2021 г. –
30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
10.05.2024 г. до окончателното й изплащане, съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства се установи, че именно ищцовото
дружество, чрез отдел „Дялово разпределние“, е извършвало дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която
се намира процесният имот. По делото се установи, че ** ЕАД, отдел „Дялово
разпределение“ е осъществявало дялово разпределение на топлинна енергия,
като точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която
се намира процесният имот, поради което и претенцията за главница за цена
на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., се
явява основателна, като от страна на ответника не са наведени възражения
относно размера на претендираната сума за извършената услуга дялово
разпределение, поради което, съдът намира, че за извършената услуга през
процесния период се дължи възнаграждение в размер на 26,17 лева /изчислено
по реда на чл. 162 ГПК/.
Ответницата Е. В. С. следва да отговаря за заплащането на 2/3 части от
горепосочената сума, а именно за сума в размер на 17,45 лева.
Следователно претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. е основателна и
доказана по основание и до размера от 17,45 лева и следва да бъде уважена до
този размер, а за разликата над него до пълния предявен размер от 21,81 лева
– искът следва да се отхвърли.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда /10.05.2024 г./ до окончателното
изплащане на вземането.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 4,85 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 16.07.2021 г. – 17.04.2024 г., върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение, настоящият съдебен състав намира
следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
15
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство
пред СРС имат и двете страни в производството.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва:
1/ за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 297,61
лева /по делото е внесена сума за държавна такса в размер на 397,13 лева, но
само сумата от 297,61 лева се отнася до предявените срещу ответницата Е. В.
С. искове/; 2/ за заплатена държавна такса за издаване на съдебни
удостоверения в размер на 5,00 лева; 3/ за заплатен депозит за вещо лице по
допуснатата, изслушана и приета в производството съдебно-техническа
експертиза в размер на 300,00 лева; 4/ за юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в размер на 100,00 лева.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответницата Е. В. С., ЕГН: **********, с адрес: , ---, следва да бъдат осъдена
да заплати в полза на ищеца ** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ---, сумата от 578,26 лева, представляваща разноски исковото
производство по гр. д. № 26445/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете срещу ответницата Е. В. С..
От името на ответницата Е. В. С. не е направено искане за присъждане на
разноски в исковото производство по гр.д. № 26445/2024 г. по описа на СРС,
ГО, 160 състав и не са представени доказателства за извършването на такива,
респективно в полза на ответницата Е. В. С. не следва да се присъждат
разноски в исковото производство по гр.д. № 26445/2024 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
16
ОСЪЖДА Е. В. С., ЕГН: **********, с адрес: , --- да заплати в полза на
** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: --- на основание чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД,
сумата от 4313,27 лева, представляваща стойност на доставена и потребена
топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ ///, находящ се в ///, аб.
№ //// за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 10.05.2024 г. до окончателното й изплащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и
чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 4313,27 лева до пълния предявен размер от 5404,34 лева.
ОСЪЖДА Е. В. С., ЕГН: **********, с адрес: , --- да заплати в полза на
** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: --- на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 785,79 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 15.09.2022 г. – 17.04.2024 г. върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия.
ОСЪЖДА Е. В. С., ЕГН: **********, с адрес: , --- да заплати в полза на
** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: --- на основание чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД,
сумата от 17,45 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово
разпределение за топлоснабден имот, представляващ ///, находящ се в ///, аб. №
//// за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 10.05.2024 г. до окончателното й изплащане,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и
чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 17,45 лева до пълния предявен размер от 21,81 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против Е. В. С., ЕГН: **********,
с адрес: , ---, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на Е. В. С.,
ЕГН: ********** да заплати в полза на ** ЕАД, ЕИК *** сумата от 4,85 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
16.07.2021 г. – 17.04.2024 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение.
ОСЪЖДА Е. В. С., ЕГН: **********, с адрес: , --- да заплати в полза на
ищеца ** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ---, на
17
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 578,26 лева, представляваща разноски
исковото производство по гр. д. № 26445/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, съразмерно на уважената част от исковете срещу ответницата Е. В. С..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18