Решение по дело №1364/2020 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 260033
Дата: 12 февруари 2021 г. (в сила от 12 февруари 2021 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20205320101364
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

Номер                                               Година 12.02.2021                            Град  КАРЛОВО

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                         втори граждански състав

На осми февруари                                                  две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: Цветана Чакърова

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №1364  по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по иск с правно основание чл. 150 СК, предявен от Ж.Ч.П., ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител М.Р.Ж., ЕГН: **********, двете с адрес: ***, чрез адв.М.Р. против Ч.И.П., ЕГН: ********** ***.

В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на непълнолетната Ж.Ч.П., родена на *** г., а нейна майка е М.Р.П.. Твърди се, че родителите били във фактическа раздяла повече от десет години. М.П. образувала гражданско дело №401/2013 г. по описа на РС К. за възлагане упражняването на родителски права, режима на лични контакти на другия родител с детето и издръжка за същото. Родителските права били предоставени на майката, на бащата бил определен режим на лични контакти с детето и бил осъден да изплаща ежемесечна издръжка чрез майката в размер на 80 лева.

През 2015г. М.П. образувала ново дело – №176/2015г. по описа на PC гр.К., за увеличаване размера на издръжката. С решение от 24.07.2015 г. размерът на издръжката за детето бил увеличен на 120 лева. Твърди се, че оттогава досега изминал немалък период от време /пет години/, през който се променили социално-икономическите условия в страната и животът поскъпнал. Освен това минималният размер на детската издръжка бил законово регламентиран и се увеличавал всяка година, а и детето пораснало и нуждите за отглеждането и нормалното му възпитание и израстване се увеличили. Майката била безработна и трудно се справяла със задоволяване на потребностите на детето. Ответникът нямал други малолетни или непълнолетни низходящи, които да издържа. Нямал и други законоустановени парични задължения и можел без особено затруднение да изплаща по-висока издръжка за детето. Непълнолетната Ж.П. продължавала с. си о. в СУ „С..П. Х.“ – гр. П. и през учебната 2020/2021г. била в **** клас. Средствата за нейното пътуване, настаняване в общежитие и други съпътстващи обучението разходи, заплащала само майката.

Ето защо ищцата счита, че са налице изменения на обстоятелствата, които налагат изменение на издръжката, като същата следва да бъде увеличена. Ежемесечната издръжка, която ѝ била необходима била в размер на 400 лв., от които 200 лв. следвало да поеме майката, а другите 200 лева бащата и ответник по делото.

Моли съда, да постанови решение, с което да измени размера на определената с Решение № 238/14.07.2015г., постановено по гр. д. №176/2015 г. по описа на РС К. издръжка, която ответникът следва да заплаща на дъщеря си Ж.Ч.П., като я УВЕЛИЧИ от 120.00 лева на 200.00 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.10.2020 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска. Претендират се и разноските по делото.

Ответникът Ч.И.П. редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не взема становище по иска. Въпреки дадената му възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал такъв. На същия са указани последиците по чл. 133, чл. 143, ал.3 от ГПК, както и по чл. 238, ал.1  ГПК, а именно: че ако не е подал отговор в срока за отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него.

В първото по делото открито съдебно заседание пълномощникът на ищеца – адв. Ш., е поискала постановяване на неприсъствено решение на основание чл. 238, ал.1 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника: същият е бил редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е бил представляван, редовно му е връчено съобщението за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но не е подал такъв, а са му указани надлежно последиците от това. С оглед събраните писмени и гласни доказателства искът е вероятно основателен. Предвид установеното следва срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният иск да бъде уважен съобразно ангажираните писмени доказателства, без същият да се мотивира по същество, по аргумент от чл. 239, ал.2 от ГПК.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски – 350 лева за адвокатско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.6 във връзка с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК ответникът следва да заплати на съда държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер на 115.20 лева.

Съгласно чл. 242, ал.1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р          Е         Ш        И:

 

ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на дължимата от Ч.И.П., ЕГН: ********** *** месечна издръжка, определена със с Решение № 238/14.07.2015г., постановено по гр. д. №176/2015 г. по описа на РС К., която Ч.И.П. следва да заплаща на дъщеря си Ж.Ч.П., ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител М.Р.Ж., ЕГН: **********, двете с адрес: ***, като я УВЕЛИЧАВА от 120.00 лв. (сто и двадесет лева) на 200.00 лв. (двеста лева) месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.10.2020 г., до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска.

 

 

 

ОСЪЖДА Ч.И.П., ЕГН: ********** ***, да заплати на Ж.Ч.П., ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител М.Р.Ж., ЕГН: **********, двете с адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 350.00 лв. (триста и петдесет лева).

ОСЪЖДА Ч.И.П., ЕГН: ********** ***, да заплати по сметка на РС К., в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, сумата от 115.20 лв. (сто и петнадесет лева и двадесет стотинки), представляваща държавна такса върху присъдената издръжка.

ДОПУСКА РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК. 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

Ц.Ч.              РАЙОНЕН СЪДИЯ: