Решение по адм. дело №757/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 215 ал. 1 във връзка с чл. 224а от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба Г. Г. К. с [ЕГН] от [населено място], със съдебен адрес – [населено място], [улица], вх. „Б“, ет. 1, чрез адвокат М. С. от АК – Бургас, против заповед № 596/11.03.2025 година на заместник – кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ в Община Несебър (лист 4 - 8).

С оспорената заповед, на основание чл. 224а ал. 1 от ЗУТ, е наредено спиране на изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи (СМР) на строеж „Основен ремонт на сграда от допълващо застрояване с [идентификатор]“, изпълняван в поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място], община Несебър ([УПИ], кв. 42 по плана на [населено място] – стар град), представляващ изпълнение на основен ремонт на сградата – „подмяна на 9 броя дървени подпори от конструкцията на сградата с размер 10/10, 2 броя 16/16 и 12 броя дървени ребра от покривната конструкция“. Със същата заповед е забранен достъпа до строежа, възложителят е задължен да опразни строителната площадка, а на дружествата - доставчици на вода и електрическа енергия е разпоредено да прекъснат захранването на строежа. На адресата на акта е указано да отстрани причините за спирането на строежа, като СМР се съгласуват с Министерство на културата (МК) в съответствие с чл. 83 ал. 1 т. 1 б. „а“ и ал. 2 във връзка с чл. 84 ал. 1 от Закона за културното наследство (ЗКН). На адресата на заповедта е определен тримесечен срок за изпълнение на дадените указания (лист 43 – 48 и 28 - 33).

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на заповедта. Твърди се, че издателят на акта не е материално и териториално компетентен да нарежда спиране на строежа, тъй като той не е от категориите, описани в чл. 225а от ЗУТ, защото, въпреки че строежът не е недвижима културна ценност, той попада изцяло в границите на групова недвижима културна ценност (ГНКЦ) „Старинен [населено място]“ със статут „световно и национално значение“ (от първа категория), поради което попада в компетентността на началника на ДНСК. Заявява се, че заповедта е издадена при съществени процесуални нарушения, предвид посоченото правно основание за започване на административното производство (чл. 222а от ЗУТ), както и с оглед просрочването на срока за издаване на акта, определен в чл. 224а ал. 2 изр. 3 от ЗУТ. Сочи се също, че административното производство е започнало с проверка на 25.09.2024 година и съставени констативен протокол и констативен акт за установен „текущ ремонт“, като след прекратяването на тази проверка не са били извършвани нови действия от администрацията, въз основа на които да бъде прието, че ремонтът, всъщност, е „основен ремонт“, както се поддържа от ответника в заповедта, поради което е налице необоснованост на административния акт. Изтъква се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 35 – 36 от АПК и е издал заповедта, без да са изяснени фактите от значение за случая. Допълнително, процесуалният представител на жалбоподателя излага аргументи, че издаването на заповедта е безпредметно, защото на обекта не се извършват каквито и да е СМР, чието спиране да се налага изрично, а забраната за ползването на цялата сграда ограничава непропорционално правата на собственика, тъй като „не цялата сграда е предмет на процесния строеж“.

Иска се заповедта да бъде отменена.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата – твърди, че заповедта е законосъобразна. Представя административната преписка. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени доказателствата, събрани по делото, установи следната фактическа обстановка.

Г. К. се легитимира като собственик на сграда от допълващо застрояване с [идентификатор] по силата на констативен нотариален акт от 13.03.2024 година, акт № 165, том 6, дело № 1139/2024 година по описа на Служба по вписванията – Несебър (лист 18 - 20).

С две последователни жалби от 22.01.2024 година и 11.04.2024 година, и едно междинно „оттегляне“ от 12.02.2024 година - поради „договаряне между двете страни“, семейство Радкови (съсобственици в идеални части с жалбоподателя на самостоятелни обекти и земя в поземления имот) сезирали кмета на общината, РДНСК – Бургас и Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) при Министерство на културата (МК), че Г. К. събаря „вероятно незаконно изградената сграда с [идентификатор]“ и „предприема действия за изграждане на нова масивна сграда на същото място за която също съществува вероятност, че незаконно ще изгради“ (лист 141, 137 и 139 - 140).

От своя страна, но в по – късен момент, жалбоподателят също подал сигнал до НИНКН за незаконно строителство, извършено от Радкови в същия съсобствен имот (лист 101 - 104).

По подадените сигнали сезираните институции извършили няколко проверки.

На 25.03.2024 година от служители на МК бил съставен констативен протокол, който отразил статута на имота, собствеността върху него и документирал извършени СМР от „двете страни“, изразяващи се в изграждането на различни по размер и конфигурация сгради, за които не е издавано разрешение за строеж. За тази, а и за останалите извършени проверки, сигналодателите, местната администрация (О. Н.) и органите на ДНСК (РДНСК - Бургас) били уведомявани със съответни писма - отговори (лист 131 – 136, 41, 88 – 92, 105 - 107).

На 25.09.2024 година служители в отдел „Контрол на строителството“ (КС) съставили констативен протокол от проверка в [имот номер] и в [имот номер] по КККР на [населено място]. В първия имот – по отношение на сградата с [идентификатор] (собственост на жалбоподателя) – проверяващите установили, че се извършва „текущ ремонт“, състоящ се в подмяна на девет дървени подпори от конструкцията на сградата с размери 10/10 см, две подпори с размери 16/16 см и дванадесет дървени ребра от покривната конструкция (лист 123).

На 23.10.2024 година служители в отдел КС на Община Несебър съставили констативен акт № 49, с който удостоверили резултатите от проверка, извършена в ПИ с [идентификатор] и по – специално на сградата с [идентификатор].2, собственост на К.. В констативния акт те описали естеството на проверения строеж „текущ ремонт… за подобряване и поддържане в изправност на основаните елементи на постройката, състоящ се в подмяна на 9 броя дървени подпори на сградата с размери 10/10 см., 2 броя с размери 16/16 см. и 12 броя дървени ребра от покривната конструкция.“ В този констативен акт било отразено обстоятелството, че проверената сграда попада в границите на охранителната зона единична архитектурно – строителна недвижима културна ценност с категория „местно значение“ – „Къща на Димитър Русиев и Олга Грамадска“, че за текущия ремонт не е необходимо разрешение за строеж, но е необходимо съгласуване от Министерство на културата по реда на ЗКН и е налице основание за спиране на строежа, на основание чл. 224а ал. 1 във връзка с чл. 224 ал. 1 т. 6 от ЗУТ. В преписката има данни, че актът да е връчен на Г. К. (лист 35 – 37 и 120 – 122 и 117 - 119).

След допълнителна проверка, възражение от трети лица и писмено становище от юрист в общинската администрация, административното производство, започнало с констативен акт № 49/23.10.2024 година, е било прекратено, тъй като правната [жк], извършени от К. в сградата, обусловила извод, че подмяната на конструктивни елементи е „основен ремонт“, а не „текущ ремонт“ и е необходимо административният процес да започни отначало – с коректната правна квалификация на установените факти. Г. К. бил уведомен за прекратяването на образуваното производство и за предстоящото започване на ново (лист 80 – 84, 76 – 77, 93 – 95 и 126).

На 11.02.2025 година екип от специалист КС от общината отново извършил проверка на сградата с [идентификатор].2, собственост на Г. К.. При проверката били констатирани вече установените факти – подмяна на девет дървени подпори на сградата с размери 10/10 см, на две подпори с размери 16/16 см и на дванадесет дървени ребра от покривната конструкция с цел подобряване и поддържане в изправност на основаните елементи на постройката. При тази проверка установената подмяна на конструктивни елементи била квалифицирана като „основен ремонт“ – строеж шеста категория - в границите на охранителната зона на единична архитектурно – строителна недвижима културна ценност с категория „местно значение“ – „Къща на Димитър Русиев и Олга Грамадска“, извършен без разрешение за строеж и без съгласувани схеми и проекти Министерството на културата по реда на чл. 84 ал. 1 и ал. 2 от ЗКН. За резултатите от проверката бил съставен констативен акт № 2/11.02.2025 година, в който било отбелязано, че са налице основанията за спиране на строежа по реда на чл. 224а ал. 1 от ЗУТ. Актът бил връчен на К. с писмо № Н2-КС-009-003/12.02.2025 година, получено лично от него по пощата на 19.02.2025 година. Той не подал възражение срещу констатациите (лист 60 – 62, 56 – 57 и 59).

На 11.03.2025 година ответникът издал заповедта, обжалвана в настоящото производство. В нея той се позовал на констативен акт № 2/11.02.2025 година, възпроизвел съдържанието му относно установената подмяна на конструктивни елементи на сградата, квалифицирал подмяната като „основен ремонт“, извършен без необходимите строителни книжа и съгласуване с Министерството на културата, и заповядал спирането на изпълнението на всякакви СМР на строежа. Заповедта е била връчена на К. с писмо рег. № Н2-КС-009-003-001-001/11.03.2025 година, получено по пощата от адресата на 29.03.2025 година. Жалбата до съда е подадена на 11.04.2025 година (лист 28 – 33, 49 – 50 и 3).

Доказателство за компетентност на ответника в преписката е представената заповед № 2866/14.11.2023 година на кмета на община Несебър, с която заместник – кметът „Правно обслужване и общинска собственост“ е оправомощен да осъществява всички функции на кмета по ЗУТ (лист 42).

Статусът на процесната сграда с [идентификатор], собственост на Г. К., е описан в удостоверение изх. № 9400-140/19.02.2025 година, издадено от директора на НИНКН, според което тя попада в имота на единична архитектурно – строителна недвижима културна ценност с категория „местно значение“ – „Къща на Димитър Русиев и Олга Грамадска“, попадаща от своя страна в границите на недвижима културна ценност със световно и национално значение „Старинен [населено място]“ (лист 17).

По делото са разпитани като свидетели М. П. и С. Н. – служители КС в Община Несебър, участвали в административното производство като съставители на констативен акт № 2/11.02.2025 година. Свидетелите описват фактическа обстановка, съответстваща на съдържанието на акта, като изрично сочат, че при проверката не са били извършвани СМР, а строителната площадка е била почистена. Поддържат, че е била налице видима разлика между старите и новите конструктивни елементи – по вид, цвят и качество на материала (лист 187 стр. 2 - 188).

По делото е допусната съдебна експертиза и е назначено вещо лице – архитект – със задача да установи извършена ли е подмяна на елементите, описани в заповедта и представляват ли тези елементи част от конструкцията на сградата. След като се е запознало на място със строежа, вещото лице е констатирало, че от южната страна има поставени девет броя нови дървени подпори 10/10 см към хоризонтална покривна греда и монтирани с метални планки към бетонова основа. Установило е, че във вътрешността на сградата има монтирани две дървени подпори със сечение 16/16 см към хоризонтална покривна греда и монтирани с метални планки към бетонова основа, както и че под покривната конструкция има монтирани дванадесет нови дървени ребра, които са от вътрешната част на обекта и излизат на разстояние 40 см от монтираните вътрешни греди. Експертът е посочил, че за извършената подмяна липсват строителни книжа, че не е в състояние да посочи точния момент, когато тези елементи са разположени, както и че те са от съществено значение за запазване на целостта на обекта, тъй като са носещи елементи от конструкцията на сградата. Към експертизата са приложени снимки, изготвени от вещото лице, от които се констатира, че новопоставените елементи са с различен цвят (по - светъл) от другите елементи от конструкцията на сградата (лист 176 - 184).

Разпитано в съдебното заседание, вещото лице отличава старите от новите елементи предвид липсата на признаци за овехтяване върху последните, както и с оглед следите от лак върху новите елементи (лист 192 - 193).

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Жалбата е допустима. Г. К. е адресат на заповедта, за която е предвидена възможност за съдебен контрол. С нея за него възникват преки и непосредствени неблагоприятни правни последици, защото К. е възпрепятстван в достъпа си до собствената си сграда. Жалбата е подадена в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена в предвидената в закона форма, като съдържа необходимите реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК.

Заповедта съответства на целта на закона, формулирана в чл. 1 от ЗУТ, тъй като е свързана с регулирането на обществени отношения във връзка със строителството.

Между страните се спори дали обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.

Съгласно чл. 224а ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или до част от строеж от четвърта до шеста категория с нарушения по смисъла на чл. 224 ал. 1 от ЗУТ.

Процесният обект е шеста категория, т.е. попада сред обектите, за които може да бъде издадена заповед по чл. 224а от ЗУТ.

В настоящият случай, административният акт е издаден от изрично оправомощен заместник - кмет в общинската администрация, който е осъществявал правомощията на кмета по ЗУТ, предоставени му надлежно от кмета на общината.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа, че кметът не е компетентен орган по издаването на заповедта. Според него, установената подмяна на елементи не се квалифицира като шеста категория „строеж“ поради попадането си в границите на груповата недвижима културна ценност „Старинен [населено място]“ със статут „световно и национално значение“ и би следвало да се квалифицира като първа категория на основание чл. 137 ал. 1 т. 1 б. „м“ от ЗУТ във връзка с чл. 13 ал. 1 от Наредба № 1/30.07.2023 година за номенклатурата на видовете строежи (Наредбата), чието спиране или премахване е от компетентността на началника на ДНСК.

Съдът не споделя тази теза.

Съгласно чл. 137 ал. 1 т. 1 б. „м“ от ЗУТ, в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация строежите се категоризират, както следва първа категория - недвижими културни ценности с категория "световно значение" и "национално значение", както и сгради в границите и охранителните зони на археологическите резервати извън урбанизирани територии.

Според чл. 13 ал. 1 от Наредбата, когато строежи или части от тях попадат по един критерий в определена категория, а по друг - в по-висока, те се категоризират в по-високата категория.

Първо, сградата, достъпът до която е ограничен с обжалваната заповед, е самостоятелна сграда. Тя не е част от друг строеж, който попада в по – висока (първа – трета) категория. Между страните не е спорно, че сградата не е недвижима културна ценност по смисъла на ЗКН и само е изградена в охранителната зона на УПИ, в който се намира недвижима културна ценност с категория „от местно значение“ – част, от своя страна, от груповата недвижима културна ценност „Старинен [населено място]“ със статут „световно и национално значение“. Второ, процесният ремонт няма за обект сграда в границите и охранителните зони на археологически резерват извън урбанизирани територии (втората хипотеза по чл. 137 ал. 1 т. 1 б. „м“ от ЗУТ), защото е реализиран в границите на [населено място] – населено място, представляващо урбанизирана територия по смисъла на чл. 7 ал. 1 от ЗУТ. След като сградата, в която е установена подмяна на конструктивни елементи, не е недвижима културна ценност и не се намира в границите и охранителните зони на археологически резерват извън урбанизирани територии, в случая е неприложима нормата на чл. 137 ал. 1 т. 1 б. „м“ от ЗУТ във връзка с чл. 13 ал. 1 от Наредбата - при тълкуването, направено от жалбоподателя.

С оглед на изложеното, съдът приема, че заместник – кметът на общината е бил компетентен да спре изпълнението на СМР и да забрани достъпа до строежа до отстраняване на причините, довели до спирането – липса на съгласуване на ремонта с Министерство на културата.

В хода на административното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, обуславящи незаконосъобразност на заповедта. Жалбоподателят е конституиран като страна в производството и му е дадена възможност да представя доказателства и възражения чрез своевременното му уведомяване за издаването на междинните актове, предхождащи заповедта.

Неоснователно е възражението за допуснато съществено процесуално нарушение от ответника с оглед просрочването на срока за издаване на акта, определен в чл. 224а ал. 2 изр. 3 от ЗУТ. Сроковете за издаването на актовете по чл. 224 – 224а от ЗУТ са инструктивни, а не преклузивни и тяхното пропускане няма за последица незаконосъобразност на крайния акт.

Не е налице необоснованост на административния акт, с оглед на това, че производство е започнало с проверка на 25.09.2024 година и съставени констативен протокол и констативен акт за установен „текущ ремонт“, като след прекратяването на тази проверка не са били извършвани нови действия от администрацията, въз основа на които да бъде прието, че ремонтът, всъщност, е „основен ремонт“, както се поддържа в заповедта. Всъщност, администрацията е подходила напълно законосъобразно. След като е установено, че правната квалификация на фактите по които е образувано производството е неточна, то е прекратено и е започнало ново административно производство, по което е съставен нов констативен акт с нова правна квалификация на извършените СМР. Не е налице каквото и да е нарушение в тази насока. Нарушение би било при констатации в акта, че се извършва „текущ ремонт“, административният орган да приеме, без други доказателства, в заповедта си, че СМР представляват „основен ремонт“.

Заповедта е съобразена с приложимото материално право.

Обектът, описан в оспорената заповед, представлява „строеж” по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ. Съгласно тази разпоредба "строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Нормата на § 5 т. 42 от ДР на ЗУТ съдържа определение за „основен ремонт“. Това е частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация.

От заключението на вещото лице и разпита на свидетелите се установява по несъмнен начин, че извършената подмяна на греди и ребра е замяна на конструктивни елементи, имащи значение за целостта на сградата, като по този начин се възстановява нейната експлоатационна годност и се удължава срока на експлоатация.

Според чл. 148 ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон.

Текстът на чл. 83 ал. 1 т. 1 б. „а“ от ЗКН постановява, че инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 в единични културни ценности и в техните граници на програми, задания, визи за проектиране, инвестиционни проекти за: консервация, реставрация, адаптация, експониране, реконструкция по автентични данни, пристрояване, надстрояване, конструктивно укрепване, делба, промяна на предназначението, ремонти и преустройства, цветови фасадни решения, художествено осветление, паркоустройство и благоустройство;

Разпоредбата на чл. 84 ал. 1 от ЗКН предвижда, че съгласуването се извършва от министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица.

В настоящия случай жалбоподателят е извършвал СМР в сграда, която не е недвижима културна ценност, но която попада в охранителната зона на УПИ, в който се намира недвижима културна ценност с категория „от местно значение“ – част, от своя страна, от груповата недвижима културна ценност със статут „световно и национално значение“. За извършения ремонт, представляващ намеса в защитена територия, е било необходимо съгласуване от министъра на културата, каквото липсва, затова заместник - кметът на общината законосъобразно е спрял СМР на обекта до тяхното съгласуване. С издадената заповед се налага принудителна административна мярка, имаща преустановителен характер спрямо нарушението с цел поведението на дееца да бъде приведено в съответствие с изискванията на ЗКН и ЗУТ. Затова и издаването на заповедта не е безпредметно, както се поддържа в жалбата.

Жалбата е неоснователна следва да се отхвърли.

Изходът от оспорването обуславя възлагане на разноските в производството върху жалбоподателя, съгласно своевременно направеното изявление на процесуалния представител на ответника. Г. К. следва да заплати на О. Н., юридическото лице, в чиято структура е органа – ответник, юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева (двеста) лева - разноски по делото, по аргумент от чл. 143 ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Отделно, от ответника са направени разноски за вещо лице в общ размер на 641 (шестстотин четиридесет и един) лева, които също се дължат. Общо жалбоподателят следва да заплати на Община Несебър сумата от 841 (осемстотин четиридесет и един) лева.

С оглед на изложеното, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Г. К. с [ЕГН] от [населено място], със съдебен адрес – [населено място], [улица], вх. „Б“, ет. 1, чрез адвокат М. С. от АК – Бургас, против заповед № 596/11.03.2025 година на заместник – кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ в Община Несебър.

ОСЪЖДА Г. Г. К. с [ЕГН] от [населено място] да заплати на О. Н. сумата от 841 (осемстотин четиридесет и един) лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му.