№ 14188
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110138912 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК от М. Й. С.,ЕГН
**********,с адрес гр.С(************),със седалище и адрес на управление
гр.С(************)представлявано от (************)с искане да бъде
признато за установено,че ищцата не дължи сумата от 776,60 лева главница за
вода и ВиК услуги,доставени на адрес гр.С(************)предявена като
частичен иск от сумата от 8349,64 лева,начислена за периода 29.03.2012 г. до
27.04.2022 г.
В исковата молба се твърди,че при извършена справка в деловодството
на ответника се оказало,че ответникът е начислил сумата от 8364,64 лева за
имот в (************). Ищцата С. оспорва съществуването на облигационно
правоотношение,твърди,че водомерът не е отчитан,оспорва да притежава
качеството потребител по отношение на водоснабдения имот и релевира
възражение за настъпила погасителна давност. Ищцата моли съда да уважи
предявения иск.
Ответната страна (************) оспорва иска като недопустим като
твърди,че частичен отрицателен установителен иск е недопустим. Твърди
се,че за ищцата не съществува интерес да оспорва вземането изцяло,тъй като
е собственик на ½ идеална част от недвижимия имот. Ответникът не отрича,че
за сумата от 776,60 лева е изтекла погасителна давност като признава иска за
сумата от 388,30 лева,доколкото ищцата е задължена до размера на ½ от
дълга,а за разликата до 776,60 лева счита,че производството по делото следва
да бъде прекратено.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
1
От справка за задълженията по фактури,издадени в периода от
29.03.2012 г. до 28.03.2013 г. се установява,че начислените парични суми от
(************) възлизат на 776,60 лева.
Видно от справка от (************)а,вписана е възбрана за ½ ид.част
от недвижим имот а(************) за длъжник (************)..
Установява се,че в отговор от искане на (************). задълженията
за клиентски № ********** за периода 29.03.2012 г. до 27.04.2022 г. възлизат
на 9139,73 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на иска :
С оглед твърденията на ищцата С.,че не дължи парична сума,която не е
заплатила,съдът счита,че за ищцата съществува интерес от предявяване на
отрицателния установителен иск. Съдът приема,че отрицателният
установителен иск,предявен като частичен,е допустим,в която насока е
постановено определение № 60251/28.09.2021 г.,постановено по т.д.№
1532/2020 г. по описа на ВКС. С оглед обстоятелството,че ищцата отрича
дължимост на парична сума в размер от 776,60 лева,предявена като частичен
иск от сумата от 8349,64 лева,т.е. оспорва дължимост на парична сума,която
не надвишава ½ от задължението,исковата претенция по предявения като
частичен отрицателен установителен иск е допустима.
По основателността на иска :
Когато е предявен отрицателен установителен иск,в тежест на
ответника е възложено провеждането на доказване,че вземането,чиято
дължимост ищецът оспорва,съществува като докаже същото по основание и
по размер. Софийският районен съд счита,че доводите на ищцата,че не дължи
паричната сума поради липса на договорно правоотношение се явяват
недоказани и на това основание отрицателният установителен иск не може да
бъде уважен. Легалната дефиниция на понятието потребител е
регламентирана съгласно § 1,т.2 от ДР на ЗРВКУ и потребител на вода и ВиК
услуги е собственикът или ползвателят на имот,до който е доставяна вода.
Това означава,че за да бъде възприето,че договорно правоотношение
съществува е необходимо да бъде доказано,че лицето е собственик или
носител на вещно право на ползване върху имота,в който е доставяна вода.
Съдът намира,че ответникът е провел доказване,че ищцата С. притежава
право на собственост върху имота,в която насока отчете представената
справка от (************)а. Следва да бъде отчетено,че тази справка
представлява извлечение относно вписаните актове,която се ползва с
доказателствена сила. С оглед обстоятелството,че от справката се
установява,че има вписана възбрана върху процесния имот като обезпечение
за задължения на ищцата по настоящото производство,съдът приема,че е
доказано,че между страните съществува договорно правоотношение. В
подкрепа на разбирането,че между страните съществува договорно
правоотношение е и отправеното от ищцата С. искане до ответното
дружество относно запознаване с размера на начислените задължения,от
чието съдържание може да бъде направен извод,че ищцата С. не отрича,че
притежава право на собственост върху имота,до който е доставена вода. По
2
изложените съображения съдът счита,че поради липса на договорно
правоотношение исковата претенция по отрицателния установителен иск не
може да бъде уважена. Съдът намира обаче,че отрицателният установителен
иск е доказан по основание и подлежи на уважаване на основание погасителна
давност. Погасителната давност е регламентирана в полза на длъжника,който
може да се позове на давност,ако в определен период от време кредиторът
бездейства. Приложимата давност за вземания за вода и ВиК услуги е
тригодишната давност съгласно приетото Тълкувателно решение на ОСГТК
на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г. В настоящия случай с определение на съда е
отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните,че действия,които да прекъсват давността не са
предприемани,каквито съвпадащи твърдения излагат и двете страни в
производството. При това положение и като бъде съобразено,че е оспорена
парична сума в размер от 776,60 лева,както и предвид това,че са начислени
парични суми,считано от м.03.2012 г.,съдът приема,че парична сума в размер
от 776,60 лева е погасена по давност,доколкото за някои от паричните
задължения е изминал период от време,по-дълъг от три години,считано от
изтичане срока за плащане,т.е. отрицателният установителен иск подлежи на
уважаване.
При този изход на делото и като съобрази,че ищцата претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски,съдът намира,че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 50 лева държавна такса.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 от ГПК по
отношение на (************),ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.С(************)представлявано от (************)че М. Й.
С.,ЕГН **********,с адрес гр.С(************) не дължи сумата от 776,60
лева ( седемстотин седемдесет и шест лева и шестдесет стотинки ) главница
за вода и ВиК услуги,доставени на адрес гр.С(************)предявена като
частичен иск от сумата от 8349,64 лева,начислена за периода 29.03.2012 г. до
27.04.2022 г.,чрез способите на принудително изпълнение поради настъпила
погасителна давност.
ОСЪЖДА (************),ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.С(************)представлявано от (************) да заплати
на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на М. Й. С.,ЕГН
**********,с адрес гр.С(************) сумата от 50 ( петдесет ) лева внесена
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3