РЕШЕНИЕ
№ 1981
гр. Плевен, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря Дарина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20254430103806 по описа за 2025 година
да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от М. Р. Г., против
ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., с правно основание чл.
55 от ЗЗД. Цена на осъдителен иск: 5 лв. /частичен иск от 63 лв./ Съдът е
сезиран с искане да осъди, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., да заплати на М. Р. Г. с ЕГН:
**********, сумата в размер на 5 лв. /частичен иск от 72 лв./, представляваща
платена при изначална липса на правно основание по договор за
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната
страна.Ответникът изразява становище, че претенциите на ищеца са
неоснователни и договорът не е нищожен, не са нарушени разпоредбите на
ЗПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
1
Предявеният по иск е чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Безспорно е, че на 29.12.2020г. г. между М. Р. Г. с ЕГН: ********** и
ответника е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит
№ *********, съгласно който договор е приложим ЗПФУР. Страните са се
договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 150 лева. Съгласно
договора, Г., е следвало да погаси заема като върне сумата с лихва 7.68
лв. Посоченият годишен процент на разходите е в размер на 49.24%.
Между страните е имало валидна облигационна връзка.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на
плащането, а ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е
осъществено на валидно основание, т.е. че процесният договор за заем е
действителен.
В чл. 5 от Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с
Поръчителство, предоставено от „Multitude Bank" в полза на
Дружеството ответник.
При сключването на договора за потребителски кредит никъде не е
посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на
възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора
дружество. След като Г. усвоила сумата от 150 лв., установила, че освен
заемната сума „Multitude Bank" са начислили такса за обезпечение с
поръчителство - услуга, предоставяна от партньор на „Фератум
България" ЕООД, в размер на 64. 32 лв.
Към датата на подаване на иска М. Р. Г. е погасила задълженията
си по договора за потребителски кредит.
Процесният договор е недействителен поради следите причини:
дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в
договора за кредит, нито пък е посочено в ОУ, че сключването на договор
за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит - в ОУ е
посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и
вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие
за кандидатстването, каквото се явява всъщност. Договорът не е
подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис,
поради което липсва съгласие. М. Р. Г. не е подписвала договор за
поръчителство, както и такъв не и е бил представян.
2
Процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22
от ЗПК, тьй като не е спазена предвидената от закона форма. Както и на
евентуалния договор за допълнителна услуга.
Договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като
противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на
изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран сьщият, респ. общо
дължимата сума по него. Посочено е само ГПР в %, но не е посочен
начина на изчисляването му. Ето защо договорът е недействителен по
смисъла на чл. 22 ЗПК.
На следващо място, посочен е грешен ГПР, като сумата по
предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а това
е следва да бъде направено, поради следните причини: Ответникът не
предоставя възможност за сключване на договора за кредит без да му
бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително
възнаграждение. С това допълнително плащане се покриват разходи във
връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат
включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би
надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му
размер и съотношението между главницата и възнаграждението за
гаранцията. Посоченият в договора годишен процент на разходите и обща
дължима сума не отговарят на действителните такива. Посочените в
договора за заем по - ниски стойности, представляват невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, във вр. с
чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и
не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. /В този смисъл: Решение номер 260123 от
25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от
7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение номер
1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 т; Решение
№ 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение
№ 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.;
Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в, гр. д. № 2373/2019 г.
и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г./.
3
Сумата, претендирана от ответното дружество по договор за
поръчителство, несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е
разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19, ЗПК. При
сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез
предвиждане на вноска за гаранция по договор за поръчителство, което е
свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е
заобиколена императивната разпоредба па чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по
кредита. Действителният размер на ГПР по процесния договор, с
включени и разходите за предоставяне на гаранция по договора за
поръчителство, е в размер над 70%. Предвид горното, посочените в
договора размери на годишния процент на разходите и общата сума,
дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените
такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до
недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.
Б глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди
сключване на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да
откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно
договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на
разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не
кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки
следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова
поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране
на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин" .
В решение По дело С-714/22 с предмет преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийския районен съд
(България) с акт от 21 ноември 2022 г., постъпил в Съда на 22 ноември
2022 г. във връзка с тълкуването на член 3, буква ж), член 10, параграф 2,
буква ж) и член 23 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити, СЕС постановява:
„...посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези
4
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на
своето задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от
правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има
възпиращ и пропорционален характер"
„...член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски
кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница"
Целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за
недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне
на банкова гаранция не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора; начисляването
на такса за допълнителна услуга - гарант, чийто размер не е включен в
самия договор и в посочения ГПР налага на потребителя да приеме
клауза, с която не е имал възможност да се запознае преди сключването
на договора; договорът е във вреда на потребителя, като не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и поетите задължения на търговеца и потребителя,
налагайки изключително висока такса за допълнителна услуга.
Договорът за потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, ВР. с чл.11, чл. 19 ЗПК.
По изложените съображения, съдът намира, че исковата молба е
основателна е следва да бъде уважена, като се присъдят направените
разноски.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., да заплати на М. Р.
Г., ЕГН: **********, ***, сумата в размер на 5 лв. /частичен иск от 72
лв./, представляваща платена при изначална липса на правно основание
по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на депозиране исковата молба до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 от ЗАдв, ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.В.Д. и
Д.В.Н., да заплати на *** ***, с адрес на упражняване на дейността: ***,
представлявано от Д. М. М. - ***, е- mail:***, сумата в размер 480 лв. за азвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И.В.Д. и
Д.В.Н., да заплати в полза на РС – ПЛЕВЕН, радноските по делото за държавна такса
в размер на 50 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6