№ 51458
гр. София, 17.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110135934 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140, вр. чл. 146, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу Г.
А. П., с която са предявени кумулативно обективно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на
сумите, както следва: сумата от 1 800 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит № 550426/26.07.2021 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и длъжника,
вземанията по който са прехвърлени от „Сити Кеш“ ООД на ищеца с договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 05.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.10.2024 г. до окончателното плащане, сумата от
373,55 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 26.07.2021 г. до
26.07.2022 г., и сумата от 332,59 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
26.07.2022 г. до 02.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 19.11.2024 г. по ч.гр.д. № 65553/2024 г. по описа на СРС, 65
състав.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
На ищеца следва да бъде указано, че към исковата молба не са представени описаните
в опис Приложения документи: Приложение 1 към Договор за паричен заем; Договор за
предоставяне на гаранция и Приложение 1 към Договор за цесия.
Ответникът Г. А. П. е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК чрез назначения му от
съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. М. Р. от САК.
1
Отговорът не съдържа доказателствени искания.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с
оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК,
чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, Софийски районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл. 146 ал.
1 и ал. 2 ГПК:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Предявени са от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу Г. А. П. кумулативно
обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 99, ал. 1 от
ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено
съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: сумата от 1 800
лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № 550426/26.07.2021 г.,
сключен между „Сити Кеш“ ООД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени от „Сити
Кеш“ ООД на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 05.04.2023
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
30.10.2024 г. до окончателното плащане, сумата от 373,55 лв., представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 26.07.2021 г. до 26.07.2022 г., и сумата от 332,59 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 26.07.2022 г. до 02.10.2024 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.11.2024 г. по
ч.гр.д. № 65553/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че на 26.07.2021 г. между Г. А. П. и трето за спора лице – „Сити Кеш“
ООД е сключен договор за потребителски кредит с номер 550426, по силата на който
юридическото лице се задължило да предостави в полза на физическото лице кредит в
размер на 1 800 лева. Уговорено било сумата да бъде върната на 12 броя вноски – всяка в
размер на 382 лева, с краен срок по договора – 26.07.2022 г. (тогава е падежирала
последната вноска, съгласно Погасителен план, който е неразделна част от договора за
потребителски кредит). Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както
и годишен процент на разходите в размер на 47,92 %. Твърди, че безспорно се установява
сключването на съглашение между страните в посочения от ищеца обем и съдържание,
препращайки и към относимите ОУ на дружеството – кредитодател. Счита, че с оглед
правилата на ЗПК, процесният договор е действителен и като такъв валидно обвързва
страните. А предвид липсата на изпълнение от страна на кредитополучателят в полза на
ищеца възниква правен интерес от предявяване на настоящите искове. Това е така, понеже
кредитодателят „Сити Кеш“ ООД прехвърлил вземанията си срещу ответника в полза на
2
ищцовото дружество с договор за цесия от 05.04.2023 г. Вземането към ответника било
индивидуализирано в Приложение 1 към процесния договор за кредит. На последно място,
релевира, че длъжникът е надлежно уведомен, с оглед нормата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. При така
изложените фактически обстоятелства, счита, че претенциите са основателни и като такива
съдът следва да ги уважи. Претендира разноски.
Ответникът срочно и чрез назначения си особен представител е подал отговор на
исковата молба. В отговора се излагат съображения за неоснователност на всички искови
претенции, при следните доводи. Първо – по делото липсват доказателства за действително
сключен договор между Г. А. П. и „Сити Кеш“ ООД, като приложения по делото няма
подпис на коя и да е от страните. Общите условия на кредитодателят същи не били
разписани от твърдяния кредитополучател. Твърди, че сумата по кредита не е усвоена, като
липсват доказателства не само за факта на усвояване, но и за начина, по който това
евентуално е станало. Второ – оспорва се да е налице надлежно уведомяване на
кредитополучателят – длъжник за извършената цесия, засягаща и неговото задължение. От
ангажираната доказателствена съвкупност не ставало видно ищецът да е придобил вземания
срещу ответника. На следващо място – предвид неоснователността на иска за главница,
акцесорните претенции за лихви също се явявали неоснователно предявени. Най-после се
позовава на погасителна давност. В заключение е отправена молба към съда да отхвърли
исковете на ищеца в цялост.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са в
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове,
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание по чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
3. Кои права и кои обстоятелства се признават по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК – няма
такива.
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – няма
такива.
5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК:
По исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между цедента „Сити Кеш“ ООД
и ответницата е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което
заемодателят е предоставил на ответницата посочената сума, а последната се е задължила да
я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че
длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава; както и че вземанията
са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключени договори за цесия, за което
длъжникът е бил надлежно уведомен.
3
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже възраженията
си, в това число да установи погасяване на паричното си задължение.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да
докаже наличието на обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на погасителната
давност, ако твърди такива.
6. По доказателствата:
УКАЗВА на страните, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца, че по делото не са представени описаните в опис към исковата
молба Приложения документи: Приложение 1 към Договор за паричен заем; Договор за
предоставяне на гаранция и Приложение 1 към Договор за цесия.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за
разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
/http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2. Медиацията е платена
услуга. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни
по висящи граждански дела в СРС. В центъра спорът им ще бъде разгледан от независим
арбитър.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 05.02.2026 г. от 09:20 часа, за
които дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване
4
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото
определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него като страните могат да вземат
становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5