№ 1112
гр. Пазарджик, 29.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20235220101103 по описа за 2023 година
Производството е образувано по депозирана искова молба от М. Г. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: **6, чрез пълномощника си адвокат А. Д. от САК, с адрес за
кореспонденция: град София, улица „**, против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, с адрес: град София, булевард „Генерал Николай Апостолов“ № 21.
В исковата молба се сочи, че между страните съществува служебно правоотношение,
тъй като ищецът бил държавен служител на длъжност надзирател първа степен от надзорно
- охранителния състав в ответната Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при
Министерство на правосъдието гр. София, с местоизпълнение на служебните задължения в
Затвора гр. Пазарджик. Сочи правната уредба уреждаща статута на държавните служители
от ГДИН при МП, техните права и задължения
Посочва, че работата в системата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
била организирана на смени от по 24 часа непрекъснати денонощни дежурства или по 12
часа, по предварително утвърдени графици за смените при сумирано изчисляване на
работното време в часове за тримесечен период. Твърди, че в период от 24.03.2020 г. до
01.12.2022 г. ищецът е изпълнявал служебните си задължения в дежурства на 24 часов
режим на работа, а за периода от 01.12.22 г. до 24.03.2023 г. на 12 часов режим на работа.
Работното време на ищеца било за отчетен период, при сумирано изчисляване на работното
време, което включвало продължителността на положените от него дежурства по
предварително утвърден график, както и часовете труд, положени от него извън даваните
дежурства под формата на претърсвания, обиски, служебни занятия, конвойна дейност,
стрелби и други съпътстващи дейности.
1
Твърди, че реалната продължителност на всяка работна смяна била различна от
нормативно установената (12 или 24 часа), тъй като към нея трябвало да бъдат включени и
съпътстващите нарядни дейности. Сочи се, че ищецът се явявал на работа 15 минути преди
началото на работното време, за да бъде проверена наличността и годността му и бил
освобождаван от наряд значително по-късно след изтичане на работната му смяна.
Посочва, че времето, през което той осъществявал професионална дейност, било
необходимо за подготовка на наряда, включваща наличността на състава по ежедневна
ведомост, строеви преглед, инструктаж, въоръжаване и оборудване с боеприпаси за
външните постове, време за придвижване до поста от мястото на инструктаж и отвод, за
сдаване и приемане на постовете по опис от следващото отделение, респективно от
следващия постови надзирател. Последното от своя страна включвало дейности по приемане
и сдаване на поста, попълване на документи, обход на поста и проверка състоянието на
средствата за сигнализация, проверка на всички спални помещения за тяхната цялост,
санитарни помещения, врати, прозорци, решетки, стени, катинари, извършване на обиски и
претърсвания, проверка на състоянието и наличността на лишените от свобода, изготвяне на
доклад за констатираните по време на дежурството нарушения от сдаващия постови и
времето за придвижване от поста до мястото за инструктаж и отвод, времето за отвод
извършван от дежурния главен надзирател и освобождаване на смяната от длъжностното
лице. Така изброеното се твърди да продължава около 2 часа над нормативно установеното
за едно 12 или 24 часово дежурство. По време на тези съпътстващи постовата дейност
действия ищецът изпълнявал служебните си задължения, бил на разположение на дежурния
главен надзирател с необходимото униформено облекло и снаряжение, явявал се и оставал
на територията на затвора толкова, колкото му било разпоредено в съответствие с решението
на Началника на Затвора Пазарджик.
Твърди, че всички тези действия представлявали част от работното му време, но не се
отчитали и съответно заплащали. В този смисъл посочва, че ежедневните нарядни
ведомости отразявали не реалната, а нормативно установената продължителност на смените,
без да се включва времето за посочените дейности, съпътстващи дежурствата. Твърди, че
времето, отработено от ищеца преди началото на 12 и 24-часовото дежурство и след края му,
следвало да се отчита и заплаща от ответника като извънреден труд, тъй като през цялото
това време ищецът бил реално ангажиран, за да изпълни дежурството си. Поради това, че
фактическата продължителност на всяка смяна не била реално отчитана, в случаите, когато
ищецът е надвишавал нормата си работно време за отчетен период, същият е полагал
извънреден труд, който не е бил отчитан в пълен размер, нито заплащан като такъв с 50%
увеличение на база основното му трудово възнаграждение.
Посочва, че всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд през
процесния период ставало изискуемо след 25-то число на месеца, следващ отчетния период,
тъй като съгласно вътрешните правила за организацията на работната заплата в ГДИН
месечните трудови възнаграждения се изплащат до 25-то число на месеца, т.е. задължението
е изпълнимо до 25-то число, и длъжникът е в забава след изтичане на падежа Твърди се, че
през процесния период ищецът е изработил общо около 400 часа извънреден труд.
Изтъква се, че отказът на ответника да зачете реалната продължителност на работната
смяна, без да отчита съпътстващите наряди дейности, противоречи, както на разпоредбите
на Кодекса на труда, както и практиката на Съда на Европейския съюз. В тази насока цитира
съдебна практика.
Както бе посочено, ищецът твърди, че е отработил около 400 часа извънреден труд,
като при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно
чл.187 ал.7 от ЗМВР, всеки извънреден час следвало да бъде компенсиран по 13 лева.
Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден било част от
задължението му за плащане на трудово възнаграждение, което е установено със срок и на
2
основание чл.84, ал.1, ЗЗД ответникът изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е
трябвало да изплати съответното възнаграждение.
По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5200 лева, представляваща
неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода 24.03.2020 г.-
24.03.2023 г., сумата от 500 лева, представляваща общ сбор на мораторни лихви върху всяко
вземане от възникването му до датата на завеждане на исковата молба в съда, както и
законната лихва върху главницата, считано от момента на изпадане в забава до датата на
окончателното изплащане на паричното задължение. Претендират се разноски.
В последното съдебно заседание ищецът се представлява от адв. А. Д. от САК. С
протоколно определение от 31.07.2024 г. съдът е допуснал изменение на предявения иск за
главница в размер на 5200 лева чрез намаляване на неговия размер от 5200 лева на 1000 лева
и предявения иск за обезщетение за забава чрез намаляване на неговия размер от 500 лева на
200 лева. За разликата до първоначално предявените размери на исковете ищецът е направил
оттегляне, поради което производството в тази си част е прекратено на основание чл.232
ГПК.
В хода по същество ищецът се представлява от адвокат Д. от АК Пазарджик, която
моли съда да уважи исковата претенция в цялост. Депозира писмена защита.
На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В
срока по чл.131 ГПК, ответната страна чрез юрисконсулт Р. Т. Р. депозира отговор, в който
изразява становище за неоснователност на предявената искова претенция.
Посочва, че правоотношения със служителите в Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" се уреждат от ЗИНЗС и правилника за прилагането му, а субсидиарно
приложение намирали разпоредбите относно държавната служба в Закона за
Министерството на вътрешните работи, съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС. Средната
денонощна продължителност на работното време на служителите от надзорно-
охранителния състав за месеца не можела да превишава установената продължителност на
работния ден, т .е. държавните служители, работещи на смени по график, следвало да
изработят 168 часа за един месец, за да покрият необходимия норматив при средно 21
работни дни месечно за служителите на ненормирано работно време. Съгласно подробно
посочени в ОИМ заповеди, работното време на тези служители се изчислявало сумарно за
тримесечен период, като изчисляването на нормата работно време в часове се извършвала,
като броят на работните дни, включени в периода, се умножават по нормалната
продължителност на работния ден - 8 часа. За работно време от 8 часа се осигурявала
половин час почивка, за работно време от 12 часа - 45 минути почивка, и за работно време
от 24 часа - 90 минути почивка.
Твърди, че за процесния период при 24 часова смяна се зачитала цялата
продължителност на работното време от 24,5 часа заедно с почивките, като в това работно
време били включени и всички мероприятия относно инструктажа, сдаване и приемане на
постовете съгласно посочените заповеди и във връзка е изменението на ЗИНЗС с ДВ. бр.14
3
от 10 Февруари 2017г.
Посочва, че ищецът не е давал писмено съгласие за полагане на извънреден труд за
допълнителни 25 часа над допустимите 70 часа на отчетен период. Заявява, че при отчитане
на работното време и извънредния труд на служителите от надзорно - охранителния състав
не следва да взема предвид коефициентът за нощен труд от 0,143 от КТ, позовавайки се на
ТР №1/2020 на ВКС, ОС на ГК.
Относно твърдението на ищеца за необходимостта да идва на работа 15 минути пред
началото работното време сочи, че служителите нямат такова нормативно установено
задължение. В тази връзка цитира заповед № Л-1269/01.09.2021 г. на ЗА Началник на
Затвора – Пазарджик гл. инспектор Динко Динков, Заповед № Л-148/31.01.2022 г. на старши
комисар Веселин Коцев и Заповед № 1551/24.11.2022 г. ма старши комисар Веселин Коцев,
където било ясно посочено, че началото на работно време е 08:15 часа до 08:45 часа на
следващия ден при 24-часов график за работа.
По отношение на 12 - часовия наряд посочва, че съгласно Заповед № 1551/24.11.22 г.
старши комисар Веселин Коцев на основание Заповед № 05- 283/17.08.21 г. и чл. 16б. (1) от
ППЗИНЗС; Заповед № Л-1687/23.12.22 г. на основание Заповед № 05-283/17.08.21 г. и чл.
16б. (1) от ППЗИНЗС за всяка от дневните и нощни смени за работа са включени в
работното време допълнителни 30 - минути за сдаване и приемане като за отработено време
се отчита 12 ч. и 30 минути за всеки 12 - часов наряд.
Твърди, че е била назначена комисия, която да установи реалния период от време, с
който се удължавала работната смяна заради сдаването и приемането на всички постове в
затвора и последващия отвод, за което бил съставен Протокол № ВД/МЗ-48/12.02.19г.
Установеното от комисията време на удължаване на работата в затвора е 30 минути, като
това време било добавено след това със заповедите на началника на затвора относно реда за
определяне на работното време на държавните служители в Затвора - Пазарджик през
2020г., 2021 г. и 2022г., и включено към работната норма часове, които трябвало да положат
служителите на тримесечие, като разликата отработени часове над тримесечната норма е
изплащана на служителя М. М. под формата извънреден труд.
Твърди, че съгласно постовите книги, които е подписвал по дата и час ищецът сутрин
при сдаването на наряда, през процесния период не е имало случай да си тръгва по - късно
от 08:45ч. при начало на работния ден 8:15ч. След като служителят се подпишел, че е сдал
поста, той повече нямал задължения към работодателя и му оставало да извърви 50 метра
разстояние от корпуса до КПП на затвора, където се намирала стаята за отвод, след което
следвало до 5 минути време за отвод и напускане на затвора.
Посочва, че съдът следва да съобрази, че всеки затвор е с различна сградна база,
различна охраняема площ в декари, различен брой външни и вътрешни постове за служене и
различен брой лишени от свобода за преброяване. Твърди, че ищецът при приемане и
сдаване на поста в затвора се е подписвал в „постови книги“, от които било видно реалният
час на сдаване на поста сутрин в края на 24- часовата смяна, като това сдаване е ставало
4
след като служителят е преброил затворниците заедно с новата смяна служител, обходил е
постовете съгласно чл. 311 от ППЗИНЗС. От момента, в който служителят е сдавал поста, за
него повече нямало задължения да остане в затвора и му оставало да извърви 50 - 100 метра
до изхода на затвора.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Моли за отхвърляне на исковата претенция.
Претендират се разноски. Сочи доказателства.
В хода по същество ответникът се представлява от юрисконсулт Д. Й., който моли
съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Депозира писмена защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от приложените по делото писмени доказателства –
кадрова справка, акт за встъпване в длъжност, справки за месечни заплати на ищеца, се
установява, че в процесния период е заемал длъжността „Старши надзирател“.
По делото са представени справки за месечни заплати на ищеца, протоколи за
отчитане на положен труд от държавни служители, работещи в наряд в Затвора гр.
Пазарджик.
Приети като писмени доказателства по делото са Заповеди на Началника на затвора
гр. Пазарджик, относно реда за разпределение на работното време на държавните служители
в затвора в гр. Пазарджик II-ра категория, отчитането му и компенсиране на работата извън
установеното работно време - Заповед № Л-14/27.06.2019 г., издадена на основание Заповед
№ ЧР-05.11/30.01.2015 г. на министъра на правосъдието; Заповед № Л-1416/23.10.2020 г.,
издадена на основание Заповед № ЧР-05-320/06.10.2020 г. на министъра на правосъдието;
Заповед № Л-1551/24.11.2022 г., Заповед № Л - 1269/01.09.2021 г., Заповед № Л -
148/31.01.2022 г., Заповед № Л-1687/23.12.2022 г., издадени на основание Заповед № ЧР-05-
283/17.08.2021 г. на министъра на правосъдието, както и Заповед № Л-2788/14.06.2019 г. на
главен комисар Васил Миладинов, с която е наредено времето за подготовка и провеждане
на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство в затвора гр.
София да е в рамките на 45 минути, а във всички останали затвори, затворнически
общежития, арести в затворите да е в рамките до 30 минути. Съгласно издадените заповеди
за целия процесен период работното време на 24 часов наряд е било от 08:15 часа до 08:45
часа на следващия ден, а на 12 часов наряд от 08:15 часа до 20:45 часа дневна смяна,
съответно от 20:15 часа до 08:45 часа на следващия ден нощна смяна.
Приобщената Заповед № 155/12.11.2018 г. Началника на затвора гр. Пазарджик не
следва да бъде обсъждана, тъй като не е действала през процесния период.
Приложеното по делото допълнително заключение за извършена съдебно –
икономическа експертиза съдът не следва обсъжда, тъй като е доказателствено средство,
събрано по друго дело и предвид принципа за непосредственост в гражданския процес, не
5
може да се ползва в настоящото.
Приет като доказателство по делото е Протокол от 12.02.2019 г. за извършена
проверка от комисия, назначена със Заповед № Л - 92/05.02.2019 г., която е извършила
замерване на времето, необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане,
сдаване, извършване на обиск и претърсване по график, отвод и освобождаване от наряд.
Видно от същия реалната продължителност на един 24 часов наряд е била 25 часа.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама
свидетели – по един на всяка страна.
От показанията на свидетеля к и д – колега на ищеца, се установява как протича
обичайно работният ден на ищеца. Явявали се на работа в 08:00 часа и малко след това
влизали в стаята за инструктаж, като уточнява, че нямала заповед на началника за явяване в
08:00 часа. Следвало строяване от командира на отделението, който бил застъпващ наряд.
Извършвало се строеви преглед, снаражение, палки, белезници, униформено облекло,
осведомяване за здравословното състояние на всеки един от служителите и вписване в
ежедневната ведомост, че присъстват, в която се подписват само при започване на наряда,
като в нея се вписвало начален и краен час. Посочва, че в 08:15 часа точно влизали
инструктиращите /новият дежурен главен надзирател, старият главен надзирател и
инспекторът по охраната/ и започвал инструктажът, който продължавал не по-малко от 5
минути на всеки един от тях. Следвало снаряжаване на външните постове, които са по
периферията на затвора, снаряжаване на външните постове с брой оръжие и брой
боеприпаси, приемане на спалното помещение за тяхната цялост - проверки на решетки,
прозорци, катинари, брави, хигиена, санитарни възли и преброяване на лишените от свобода
във всяка една килия. След това приемали поста, респективно го напускали, като последното
не било равнозначно на приключване на дежурството. Свидетелства, че ако всичко било
наред освобождаването от дежурството е около 20:45 часа - 20:50 часа, като изяснява, че си
тръгвали в 20:50 часа, ако е дневна смяна, респективно 08:50 часа при нощна и 24 часов
наряд. Изяснява, че когато отиват са отвод влиза в стаята за отвод и всеки един от
служителите обяснява устно на дежурния как е протекло дежурството, какви нарушения
има, какви действия са предприети за отстраняването им, какви докладни са изготвени,
имало ли е проверки от ръководството, какви забележки са констатирани и какви мерки са
предприети за отстраняването им. Всеки един докладвал устно, като уточнява, че
докладването започвало когато всички се съберат и били освобождавани, когато всички
докладвали.
От показанията на свидетеля г Ф. - началник на сектор „Надзорно -охранителна
дейност“ се установява, че през процесния период ищецът е заемал длъжността
„надзирател“ през процесния период. Работното му време като надзирател започвало в 08:15
часа за дневната смяна, респективно 20:15 часа за нощна, в стаята за провеждане на
инструктаж, и той не бил длъжен да идва 15 минути по – рано на работа. За процеса на
сдаване, приемане на постовете и отвод на служителите са им били необходими 30 минути.
Сочи, че през исковия период е имало единични случаи на забавяне на времето на
6
служителите, в които случаи не се задържала цялата смяна, а само конкретният служител.
Установява се от показанията на свидетеля, че бариерата се намира в началото на района на
затвора. Началото на работната смяна на всички служители в наряд започвало в КПП 1,
където се намирала и стаята за инструктаж, и оттам служителите влизали. През КПП 1
минавали и на излизане. Посочва, че се случвало някой път като влизал в стаята за
инструктаж в 08:15 ч., служителите да са наредени, а понякога не. Свидетелят Ф. споделя,
че работи редовна смяна и работното му време е от 08:15 часа до 16:45 часа. Изяснява как се
изчислявала, респективно изплащал извънредния труд на служителите в Затова гр.
Пазарджик.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като последователни и логични.
Констатира се противоречие между тях относно обстоятелството дали обичайно
служителите биват задържани след края на работното си време или не. В този смисъл, съдът
съобразявайки вероятната заинтересованост от изхода на делото на свидетеля Ф., който
заема ръководна длъжност при ответната страна, дава доверие на показанията на свидетеля д
относно установяването на това обстоятелство и приема, че ищецът обичайно е бил
освобождаван от работа около 5 минути след края на работното време.
Гореописаните документи, ведно с документацията, находяща се в Затвора в гр.
Пазарджик, вкл. ведомостите за заплати и ежедневните ведомости, цялата документация във
връзка с полаганите дежурства, са изследвани от в. л. Л. Ц., чието заключение по
допуснатата ССЕ е изслушано и прието по делото.
От заключението на приетата по делото съдебно - икономическа експертиза, се
установява, броя на нарядите на ищеца, положение през процесния период. Установява се
каква е била нормата в часове за ищеца за всеки един отчетен период през исковия период и
отработените часове от ищеца за всеки един отчетен период през исковия период, както и че
при допълнителни 20 минути на наряд ищецът е положил извънреден труд през 1-то
тримесечие на 2020 г.; 4-то тримесечие на 2020 г., 1; 2-ро тримесечие на 2021 г. 3-то
тримесечие на 2021 г.; 3-то тримесечие на 2022 г.; 4-то тримесечие на 2022 г. и 1-во
тримесечие на 2023 г.. Установява се също от заключението на СИЕ, че паричната
равностойност на разликата между реално положеният извънреден труд от ищеца при
допълнителни 20 минути на наряд и заплатеният му такъв, е в размер общо на 404,07 лева, а
обезщетението за забава, изчислено върху неизплатените допълнителни възнаграждения за
извънреден труд по отчетни периоди за периода от 26- то число от месеца, следващ отчетния
период, през който ищецът е положил извънреден труд, до датата на подаване на исковата
молба, а именно от 26.04.2020 г. до 24.03.2023 г. възлиза на 47,82 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно
изготвено, на база на събрания доказателствен материал по делото и нормативната уредба
досежно сумарното изчисляване на работното време на служителите в затвора в гр.
Пазарджик.
Във връзка с продължителността на времето относно сдаването и приемането на
постовете между двете смени от ответната страна са представени и приети като веществени
7
доказателства по делото - дискове от DVR-системата за видеозаписи в Затвора гр.
Пазарджик. Предвид направеното от ищцовата страна оспорване достоверността на
видеозаписите и доколкото ответната страна не е счела за необходимо да се възложи на вещо
лице експертна проверка на носителя на видеозаписите и/или съдържанието му, което по
обективен начин да попълни делото с достоверни данни, съдът счита, че същите не следва да
бъдат вземани предвид при формиране изводите на съда по същество на спора. Във връзка с
горното съдът не обсъжда и показанията на свидетеля Ф., досежно възприетото от него при
възпроизвеждането им в о.с.з.
При така установените факти от значение за спора съдът намира следното:
Районен съд Пазарджик е сезиран искове с правно основание чл.19, ал.2 ЗИНЗС, във
вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Не се спори между страните, а и от приложените по делото писмени доказателства –
кадрова справка, акт за встъпване в длъжност, справки за месечни заплати на ищеца, се
установява, че в процесния период е заемал длъжността „Старши надзирател“.
Спорни по делото са обстоятелствата каква е била реалната продължителност на
всяко дежурство, която е отчитана и заплащана, следва ли в работното време да се включи
не само нормативно установения 12-часов период, респективно 24-часов период, а и времето
от реалното явяване на работа до реалното напускане на работното място, как точно следва
да бъде изчислен и заплатен извънредният труд.
Както бе посочено, доказано е в хода на делото, че ищецът е изпълнявал длъжността
„старши надзирател“ от надзорно-охранителния състав на ГД „Изпълнение на наказанията“,
като правоотношението му е на държавен служител съгласно чл.19, ал.1 ЗИНЗС.
Същото се регламентира, както от ЗИНЗС, ППЗИНЗС, така и от ЗМВР и ЗДСл, с
оглед изричната препращаща норма на чл.19, ал 2 ЗИНЗС. Съгласно нормата на чл. 19, ал.1,
т.1 и ал.2 ЗИНЗС служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и в
териториалните и служби /каквато е Затвора гр. Пазарджик/ са държавни служители, които
пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярка за неотклонение
задържане под стража, като за тях се прилагат разпоредбите за държавната служба по ЗМВР
, доколкото в този закон не е предвидено друго.
Продължителността на работното време на служителите на ГДИН е нормативно
определена в чл.187, ал.1 ЗМВР и чл. 6а от ППЗИНЗС – нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в ГДИН и териториалните й служби е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно чл. 16а, ал. 2 от
ППЗИНС за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес, работното
време се организира в 8-, 12- или 24-часови наряди по утвърден график. В извънредни
ситуации, отдалеченост на обекта или когато численият състав или изпълнението на отделни
служебни дейности не позволява организирането на работата на 8- и 12-часови наряди,
могат да бъдат установени и 24-часови наряди. Работното време на служителите, които
изпълняват дейности по ал. 2 и 3, се определя със заповед на главния директор на ГДИН
8
съобразно щатната численост и особеностите на охраняемите обекти по предложение на
Началника на съответната териториална служба или по своя инициатива. При служебна
необходимост със заповед на Началника на териториалната служба продължителността на
работното време на държавните служители, работещи в наряд, може да бъде удължено, но
не с повече от една втора от нормалната дневна продължителност на работното време.
Работното време на лицата, работещи на наряд, съгл. чл.16д, ал.2 от ППЗИНЗС се изчислява
и отчита в часове, сумирано за тримесечен период. Нормата на чл.16е от ППЗИНЗС
изброява времето, което се включва в рамките на работно време: работните часове в рамките
на установеното редовно работно време; удълженото работно време; времето за инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство; времето за физиологични
почивки; времето за отдих; времето за хранене; фактически извършената работа по време на
разположение /активен период на разположение в поделението/; времето за провеждане на
професионално обучение; времето на дежурство.
Специалните нормативни актове, регламентиращи правоотношенията, свързани с
работното време на работещите в системата на ГДИН, не съдържат изрична уредба на труда,
положен извън нормативно установеното работно време, поради което с оглед чл.19, ал.2
ЗИНЗС следва да намерят приложение нормите на ЗМВР. Съгласно чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР
/ред. ДВ, бр. 14 от 2015 г. /, респ. чл.187, ал.6, т.2 ЗМВР /ред. ДВ, бр. 60 от 2020 г. / работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи
на смени, а ал.7, респ. ал.6, урежда правилото, че извънредният труд по ал.6 се заплаща с 50
на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съгласно чл.187, ал.7 ЗМВР
/ред. ДВ, бр. 85 от 2020 г. / работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период. Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение. Именно този ред следва да бъде приложен в процесните
отношения между страните при наличие на положен извънреден труд. В чл. 303-314 от
ППЗИНЗС са регламентирани действията на служителите, в зависимост от длъжностите им,
като обобщено може да се каже, че преди започване на наряда същите следва да се явят в
униформен вид/снаряжени, в случаите, в които това е необходимо/, да бъдат
инструктирани/да проведат инструктаж, да предадат/приемат документацията и се запознаят
с обстановката, да обходят помещенията.
В исковата молба се твърди, че продължителността на всяко от тези 12 и 24 часови
дежурства е различна от нормативно установената. С оглед на така очертаната нормативна
уредба на службата на служителите в ГДИН, се установява, че същите имат задължения,
които изпълняват преди и след сдаване на дежурствата по наряда. Законодателят не е
лимитирал времето, в което следва да се извършат тези дейности. В същото време от
събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира, като кореспондиращи с
посочените нормативни задължения, се установи, че през процесния период ищецът е идвал
на работа 15 минути преди началото на работното му време. Установи се също, че в тези 15
9
минути се включва придвижването на ищеца от бариерата на затвора до КПП 1, както и
времето, необходимо за предварителната му подготовка, за да започне да изпълнява
служебните си задължения в 08:15 часа/20:15 часа. От показанията на свидетеля д се
установи също, че реално работното време на ищеца е продължавало около 5 минути след
регламентирания му край, тъй като е било необходимо да остане за отчет на дейността през
смяната, след което бива освободен от работа. В допълнение следва да се посочи, че в ОИМ
ответникът признава, че след като служителят се подпише за сдаване на поста, му остава да
извърви известно разстояние до КПП 1 на затвора, където се намира стаята за отвод, след
което следва провеждането на отвод до 5 минути и напускане на района на Затвора гр.
Пазарджик. Респективно не се отрича, че в установения период от време след сдаването на
поста ищецът е бил длъжен физически да присъства на мястото, определено от
работодателя.
Във връзка с гореизложеното съдът счита, че през горепосочените периоди – от
01.07.2020 г. до 24.03.2023 г. за 24-часов наряд, реалната продължителност на дежурството е
била 24 часа и 50 минути, а при 12 – часов наряд реалната продължителност на дежурството
е била 12 часа и 50 минути от момента, в който служителите, в частност ищецът, са се
явявали на работното място до момента, в който те са били освобождавани и реално са
напускали работното си място. Това са реално отработени часове, свързани с носенето на
дежурството и са част от продължителността на работното време на ищеца. Доколкото това
време е свързано с физическото присъствие на ищеца на работното му място и касае негови
служебни задължения, разписани в ППЗИНЗС, то този труд подлежи на заплащане.
При определянето на реалната продължителност на служебното време на ищеца
следва да бъдат съобразени Заповедите на Началника на затвора, представени с отговора на
искова молба, относно реда за разпределена на работното време на държавните служители в
затвора в гр. Пазарджик II-ра категория, отчитането му и компенсиране на работата извън
установеното работно време, където е предвидено, че при 24-часов наряд действителната му
продължителност е 24 часа и 30 минути, а при 12 – часов наряд 12 часа и 30 минути.
Установи се от събраните по делото доказателства – приложените писмени доказателства,
както и от заключението на СИЕ, че за посочените периоди е заплащан положен труд за 24
часа и 30 минути, респ. 12 часа и 30 минути.
Анализът на горецитираната специална нормативна уредба налага изводът, че
заплащаните от ответната страна 30 минути над 24 часа, респ. 12 часа, следва да бъдат
включени в отработеното време за всеки отчетен период и едва при наличие на положен
труд над сумираните часове за тримесечен период, определящи работното време за
съответния отчетен период съгл. чл. 16д, ал. 2 от ППЗИНЗС, същият да бъде заплащан на
ищеца като извънреден труд. В този смисъл е и практиката на ОС Пазарджик в аналогични
хипотези - Решение № 491 от 2.01.2023 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 600/2022 г.,
Решение № 340 от 24.10.2022 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 518/2022 г., в които
допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд е изчислено за съответния
период след приспадане на заплатеното за 24 часа и 30 минути, респ. 12 часа и 30 минути. В
допълнение следва да се посочи и че такива твърдения не се съдържат в ИМ. Изрично в нея
се посочва, че поради това, че фактическата продължителност на всяка смяна не била реално
отчитана, в случаите, когато ищецът е надвишавал нормата си работно време за отчетен
10
период, същият е полагал извънреден труд, който не е бил отчитан в пълен размер, нито
заплащан като такъв с 50% увеличение на база основното му трудово възнаграждение.
Следва да бъде посочено, че за формиране на горепосочените изводи съдът съобрази
следното: разбирането, че трудещите се по служебно правоотношение следва да бъдат
възмездени за полагания от тях извънреден труд е в пълно съответствие и с практиката на
Съда на ЕС и разпоредбите на Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на
Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното
време. Съобразно нормата на чл. 2 т. 1 от Директивата, „работно време“ означава всеки
период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята
дейност или задължения, в съответствие с националното законодателство и/или практика. С
решение на Съда на ЕС от 21 февруари 2018 година по дело C-518/15 /Ville de Nivelles срещу
Rudy Matzak/ е постановено, че с оглед целта на Директивата, а именно да гарантира в
областите, попадащи в приложното й поле минимална защита, която да се прилага по
отношение на всички работници в Съюза и за да се осигури пълната ефективност на
директивата, определенията по член 2 не могат да имат различно тълкуване съгласно всяко
национално право. В процесния случай, придвижването на служителя до мястото на
изпълнение на задълженията му и предварителната му подготовка, са необходим
инструмент за тяхното изпълнение, а след края на регламентираното работно служителят е
бил длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя. Предвид това, то
допълнителното време, което тези дейности отнемат подлежи на съответно
възмездяване. Това разрешение е залегнало и в Решение на Съда на ЕС от 10 септември
2015 година по дело C-266/14 /Federación de Servicios Privados del sindicato Comisiones
obreras (CC.OO.) срещу Tyco Integrated Security SL и Tyco Integrated Fire & Security
Corporation Servicios SA /. Със същото решение се заключава, че придвижването до мястото
на фактическо осъществяване на задълженията и подготовката, изпълняват съдържанието на
първия съставен елемент на понятието „работно време“ по смисъла на член 2, точка 1 от
Директива 2003/88. Само в случай, че служителят би могъл да управлява своето време без
ограничения и да се посвети на собствените си интереси, то това време не би
представлявало работно време по смисъла на Директива 2003/88 / в този смисъл решение
Simap, C-303/98, EU:C:2000:528, т. 50 /. Нещо повече- с Решение на Съда на ЕС /голям
състав/ от 09.03.2021г. по дело № C‑580/19 /образувано по повод
на преюдициално запитване на Административен съд Дармщат, Германия/, изрично е
постановено, че период на дежурство в условията на постоянно разположение на
повикване, представлява в своята цялост „работно време“ по смисъла на чл. 2, т. 1 от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003.
По отношение на направеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност: На първо место следва да се отбележи, че доколкото в специалните ЗИНЗС,
ППЗИНС и ЗМВР, липсват разпоредби, регламентиращи погасителната давност на искове
свързани със спорове относно служебното правоотношение между страните /с изключение
на тези касаещи имуществената отговорност на служителя, пред каквато хипотеза не сме
изправени в процесния случай/, съдът намира, че следва по аналогия да намери приложение
11
нормата на чл.125 ЗДСл, съгласно която имуществените спорове се предявяват в
тригодишен срок по общия исков ред, чл.111, б.“а“ ЗЗД, според която вземанията за
възнаграждения за труд, за които не е предвидена друга давност, се погасяват с изтичане на
тригодишна давност, и чл.358, ал.1, т.3 КТ, в която е предвиден тригодишен давностен срок
по всички останали трудови спорове, с изключение на кратките едно и двумесечни срокове
по първите две точки на горната норма. Възнаграждението за положен извънреден труд
несъмнено притежава характеристиките на трудово възнаграждение, доколкото
представлява заплащане срещу престиран труд, включително и извънреден труд, извън
установеното работно време, който труд е положен по силата на сключен между ответника -
работодател и ищеца - служител договор за упражняване на такъв труд и на възникналите
въз основа на него служебни правоотношения между страните, а освен това и вземанията за
извънреден труд са включени в брутното месечно възнаграждение на служителя. Предвид,
че работното време на лицата, работещи на наряд се изчислява и отчита в часове, сумирано
за тримесечен период, то следва да се приеме, че възнаграждението за първото тримесечие
от процесния период, а именно първото тримесечие на 2020 г. е било дължимо и е следвало
да бъде платено до края на м. април 2020 г., съответно тригодишната погасителна давност по
чл. 111, б. „а“ от ЗЗД по отношение на това възнаграждение би изтекла в последния ден на м.
април 2023 г., т.е. след предявяване на исковата молба. Горното се отнася и за претенцията за
обезщетение за забава. Поради това възражението за погасителна давност е неоснователно.
По размера на предявения главен иск, съдът съобрази заключението на приетата по
делото експертиза, от което се установява, че възнаграждението за положения от ищеца
извънреден труд за процесния период е общо в размер на 404,07 лева, а размерът на
дължимото обезщетение за забава е в размер на 47,82 лева. До тези суми и за установените с
експертизата периоди, през които ищецът е полагал извънреден труд исковата претенция
следва да се уважи. В останалата част исковете за главница и за мораторна лихва следва да се
отхвърлят като неоснователни.
Като законово последица от уважаването на главния иск, следва да се уважи и
претенцията за заплащане на законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 24.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски,
съразмерно на уважената част от исковата претенция. Ищецът се представлява от адвокат А.
Д., като е налице заявено искане за присъждане на разноски - присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2, във вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата в минимален
размер. Дължимото възнаграждение за адвокат по реда на чл.38 ЗА, във връзка с чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
следва да бъде в размер на 870 лева, като съобразно изхода от спора ответникът ще следва
да бъде осъден да заплати на адвокат А. Д. сумата в размер на 68,99 лева. След като е
определено възнаграждение в минимален размер, съдът не споделя възражение по чл.78,
ал.5 ГПК, направено от ответната страна.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК във връзка с т. 23 ТР № 6/2012 г. ответникът следва да
12
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС Пазарджик дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата възлиза на
100 лева, от които 50 лева ДТ по иска за заплащане на извънреден труд и 50 лева по иска за
мораторна лихва. Същите следва да бъдат заплатени по сметката на съда.
В полза на бюджета на съдебната власт ще се възложат и разноските за ССчЕ, които
са направени от бюджета на съда, съразмерно на уважената част от исковата молба, а именно
– 19,83 лева.
С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.3 и ал 4 ГПК право на разноски има и
ответника, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция и при прекратяване на
делото. На основание чл.78, ал.8 ГПК в полза на ответника следва да се присъди
възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в размер, определен по
реда на чл.37 от Закона за правната помощ. По правилото на чл.25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, и съобразно фактическата и правна сложност на делото,
съдът определя възнаграждението за юрисконсулт в размер на 200 лева. Ищецът следва да
заплати на ответника сумата в размер на 184,14 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът не споделя възражението на ищцовата страна, че юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде определено в размер на 100 лева, като за това съобрази фактическата и
правната сложност на делото и броя проведени съдебни заседания.
По тези съображения Районен съд Пазарджик,
РЕШИ:
По предявените от М. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: **6, против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, град София, бул. „**” № 21 искове за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева, представляваща неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 24.03.2020 г. до 24.03.2023 г.,
както и сумата от 200 лева, представляваща сбор на мораторни лихви върху всяко вземане от
възникването му до датата на завеждане на исковата молба в съда:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град София, бул. „**” №
21, ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: **6, дължимото му
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в общ размер на 404,07
лева, положен през 1-то тримесечие на 2020 г. /01.01.2020 г. до 31.03.2020 г./; 4-то
тримесечие на 2020 г. /01.10.2020 г. до 31.12.2020 г./; 2-ро тримесечие на 2021 г. /01.04.2021 г.
до 30.06.2021 г./; 3-то тримесечие на 2021 г. /01.07.2021 г. до 30.09.2021 г./; 3-то тримесечие
на 2022 г. /01.07.2022 г. до 30.09.2022 г./; 4-то тримесечие на 2022 г. /01.10.2022 г. до
31.12.2022 г./ и 1-во тримесечие на 2023 г. /01.01.2023 г. до 24.03.2023 г./, както и
обезщетение за забава в размер на 47,82 лева за периода от 26.04.2020 г. до 24.03.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
24.03.2023 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над
13
присъдената сума в размер на 404,07 лева до претендирания размер от 1000 лева и за
останалия претендиран период, както и иска за обезщетение за забава над присъдената сума
в размер на 47,82 лева до претендирания размер от 200 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град София, бул. „**” №
21, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. Д. от САК, с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция
град София, улица „Рикардо Вакарини“ № 14 Б. офис 2, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК и
чл.38, ал.2 във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, сумата в размер на 68,99 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ищцовата страна, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: **6, ДА ЗАПЛАТИ, на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град София, бул. „**” № 21, разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 184,14 лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град София, бул. „**” №
21, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ, по сметка на Районен съд – Пазарджик
държавна такса в размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 19,83 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
14