№ 7303
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско
дело № 20241100504915 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 20110015 от 02.12.2023 г., постановено по гр. дело № 5600/2021 г. по
описа на СРС, 73 състав, по предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл.
45 ЗЗД ответникът И. И. Г., ЕГН ********** е осъден да заплати на ищеца ЗАД „Алианц
България“ АД, ЕИК ********* сумата от 1 365,10 лв., представляваща обезщетение за
претърпени вследствие на ПТП от 04.11.2019 г. имуществени вреди от собственика на л. а.
„Митсубиши АСХ“ с рег. № ********, в чийто права ищецът е встъпил с изплащане на
застрахователно обезщетение по договор за застраховка – полица № 16-
300/378/5000005/2019 г. срещу ответника, който е причинил произшествието при управление
на л. а. „Опел Зафира“ с рег. № ********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 29.01.2021 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за
разликата над присъдената сума до пълния размер на претендираната такава от 2 177,27 лв.,
или за размера от 812,17 лв. Съдът е разпределил и отговорността за съдебните разноски,
съразмерно с уважената, респ. с отхвърлената част от иска, като на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 813,96 лв., представляваща
разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ищецът е осъден да
заплати в полза на адв. К.Б. сумата от 195,54 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в полза на
ответника.
Срещу така постановеното решение в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК в
1
частта, с която предявеният иск е отхвърлен, е постъпила въззивна жалба с вх. №
25045180/29.12.2023 г. на ищеца ЗАД „Алианц България“ АД с изложени оплаквания за
неговата неправилност в обжалваната част. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд
е следвало да съобрази представеното удостоверение от „Балкан Стар Мотърс“ АД,
установяващо, че към момента на настъпване на процесното ПТП – 04.11.2019 г. увреденият
л. а. „Митсубиши АСХ“ с рег. № ******** е подлежал на гаранционна поддръжка, поради
което размерът на дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи по
пазарни цени на официалния сервиз на марката, а не по средни пазарни такива. По
изложените съображения се отправя искане решението да се отмени в обжалваната част и
вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да се уважи изцяло. Претендират
се и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна И. И. Г. не е подал отговор на
въззивната жалба. Със становище от открито съдебно заседание на 12.11.2025 г. заявява, че
оспорва същата, поради което се отправя искане първоинстанционното решение да се
потвърди в обжалваната част. Претендират се и разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е
допуснато нарушение на императивна материална норма. По отношение на неговата
правилност, въззивният съд намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 410,
ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД.
За възникване на регресното вземане в полза на застрахователя по имуществена
застраховка „Каско на МПС“ е необходимо да се установят следните факти: че е сключен
договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който
вследствие виновното и протИ.правно поведение на ответника да е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът
да е изплатил на застрахования или на трето овластено да получи плащането лице
2
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на
чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
В случая, предявеният от ЗАД „Алианц България“ АД срещу И. И. Г. осъдителен иск за
сумата от 2 177,27 лв., представляваща обезщетение за претърпени вследствие на ПТП от
04.11.2019 г. имуществени вреди от собственика на л. а. „Митсубиши АСХ“ с рег. №
********, в чийто права ищецът е встъпил с изплащане на застрахователно обезщетение по
договор за застраховка – полица № 16-300/378/5000005/2019 г. срещу ответника, който е
причинил произшествието при управление на л. а. „Опел Зафира“ с рег. № ********, е
частично уважен до размера от 1 365,10 лв., като в тази част първоинстанционното решение
не е обжалвано от ответника и е влязло в сила. Следователно, между страните е налице сила
на пресъдено нещо по отношение на всички елементи от фактическия състав на регресното
вземане – виновно и протИ.правно поведение на водача на л. а. „Опел Зафира“ № ********,
който към датата на настъпване на процесното ПТП – 04.11.2019 г. не е имал валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, в причинна връзка с което са причинени
вреди на собственика на застрахования при ищеца по застраховка „Каско на МПС“ л. а.
„Митсубиши АСХ“ с рег. № ********, в чийто права е встъпил ищецът с изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 2 177,27 лв.
Ето защо, спорът пред настоящата съдебна инстанция се концентрира върху
обстоятелството относно действителния размер на вредите, причинени на застрахования при
ищеца л. а. „Митсубиши АСХ“ с рег. № ********, респективно относно размера на
претендираното регресно вземане.
При съвкупна преценка на доказателствата по делото, настоящият съдебен състав
приема, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилен правен извод в частта
относно възприетия размер на вредата, определен съгласно съдебно-автотехническата
експертиза по средни пазарни цени, а именно: 1 365,10 лв., без да съобрази данните в
постъпилото писмо от 30.08.2023 г. на „Балкан Стар Мотърс“ АД, че към момента на
настъпване на процесното ПТП – 04.11.2019 г. л. а. „Мицубиши АЦХ“ с рег. № ******** е
бил с удължена гаранция, която е с продължителност от 5 години, считано от датата на
стартирането й на 12.01.2016 г., поради което същата е била валидна до 11.01.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението следва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на
разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на
същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на
обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата,
като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по
3
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в този смисъл са решение № 79/02.07.2009 г.
по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС,
І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение №
209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д.
№ 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др., приложими и по отношение на действащия К3/.
Следователно, изхожда се от възстановителната стойност на имуществото, освен когато
увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, в който случай обезщетението следва да се
определи не по средни пазарни цени, а по цените за ремонт, каквито е необходимо да се
заплатят в официалния фирмен сервиз. В тази хипотеза се приема, че с оглед периода на
експлоатация, считано от годината на производство на автомобила (3 или 5 години в
зависимост от конкретно определения от продавача или производителя гаранционен срок),
този автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни
части са нови и оригинални. Ето защо, при настъпване на застрахователно събитие,
увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено, в случай, че изцяло бъдат заместени
повредените автодетайли с нови оригинални авточасти. Ако обаче няма причина
автомобилът да се отремонтира в сервиз с цени над средните (с оглед запазване на
гаранцията му), дължимото обезщетение не може да надхвърля средните пазарни цени за
труд и за нови авточасти и детайли. Тежестта за доказване размера на дължимото
застрахователно обезщетение е на ищеца, като с оглед данните по делото, че към момента на
настъпване на процесното ПТП – 04.11.2019 г. застрахованият при него л. а. „Митсубиши
АСХ“ с рег. № ******** е бил в рамките на 5-годишен гаранционен срок, за което
свидетелства обсъденото по-горе писмо от 30.08.2023 г. на „Балкан Стар Мотърс“ АД,
настоящият съдебен състав намира, че обезщетението следва да се определи по цени за
ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз, тъй като само в този
случай увреденият ще бъде поставен в положение отпреди реализирания деликт
(настъпилото застрахователна събитие). В случая, с оглед данните в писмото от третото
неучастващо по делото лице – „Балкан Стар Моторс“ АД, че към 04.11.2019 г. по отношение
на л. а. „Митсубиши“ с рег. № ******** са действали гаранционните условия на
производителя Mitsubishi Motors Corporation, т. е. че същият е бил в гаранция, до какъвто
извод е достигнал и първоинстанционният съд, следва да се приеме, че причинените
вследствие на процесното ПТП от 04.11.2019 г. вреди биха били обезщетени в най-пълна
степен в случай, че се възприеме стойността на ремонта по представената фактура №
**********/17.12.2019 г. в размер на 2 177,27 лв., отразяваща средните пазарни цени за труд
и за нови авточасти и детайли. По делото не са ангажирани доказателства относно условията
за ползване на гаранцията и конкретно – дали при ремонт на автомобила от сервиз, който е
различен от оторизирания за марката Mitsubishi, неговият собственик ще загуби правата си
по гаранцията, но прави впечатление, че с отговора на исковата молба ответникът не е
заявил изрично оспорване относно начина на формиране на размера на претендираното
регресно вземане от 2 177,27 лв., на колкото се равнява стойността на ремонта на уредения
автомобил съгласно приложената към исковата молба фактура, издадена от официален
сервиз на марката Mitsubishi, а единствено, че част от вредите по него са настъпили
4
вследствие на друго ПТП. Действително в обстоятелствената част на исковата молба
липсват изложени твърдения същият да е подлежал на ремонт при специални условия по
повод гаранционните права на собственика на автомобила, но същите са относими към
начина на формиране на исковата сума по размер, а както се посочи по-горе, ответникът не е
заявил такова оспорване в хода на първоинстанционното производство. В допълнение следва
да се отбележи, че в представената застрахователна полица № 16-
0300/378/5000005/04.01.2016 г. се съдържа изрична уговорка за отремонтиране на
застрахования автомобил в официален сервиз, което е допълнително основание да се
приеме, че настъпилите по него щети подлежат на възстановяване по този ред, като
увредените детайли на л. а. „Митсубиши АСХ“ с рег. № ******** се подменят с нови,
респективно, че авточастите следва да бъдат само оригинални, на цената на магазините на
процесния сервиз.
Предвид изложеното първоинстанционното решение в обжалваната част, с която е
отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за
разликата над присъдената сума от 1 365,10 лв. до пълния предявен размер от 2 177,27 лв.,
или за размера от 812,17 лв., е неправилно и следва да се отмени, като исковата претенция се
уважи изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
29.01.2021 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора, въззивникът – ищец има право на направените пред двете
съдебни инстанции разноски, съразмерно с уважената част от иска, а именно: 1 308,42 лв. –
разноски за първоинстанционното производство, т. е. в негова полза следва да се присъди
сумата от още 494,52 лв., както и 505,00 лв. – разноски за въззивното производство за
платена държавна такса и адвокатско възнаграждение съгласно представения списък по чл.
80 ГПК. С оглед цялостната основателност на предявения иск, въззиваемият - ответник няма
право на разноски пред двете съдебни инстанции, съразмерно с отхвърлената част от иска, т.
е. първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която ищецът е осъден да
заплати в полза на адв. К.Б., на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 38 ЗАдв., сумата от 195,54 лв.
– възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в полза на ответника.
На основание чл. 280, ал. 3, предл. 1 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20110015 от 02.12.2023 г., постановено по гр. дело № 5600/2021
г. по описа на СРС, 73 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от ЗАД „Алианц
България“ АД, ЕИК ********* срещу И. И. Г., ЕГН ********** осъдителен иск с право
основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за разликата над присъдената сума от 1 365,10
лв. до пълния предявен размер от 2 177,27 лв., или за размера от 812,17 лв., както и в частта,
5
с която ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати в полза на адв.
К.И.Б., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 38 ЗАдв., сумата от 195,54 лв.,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в полза на ответника.
ОСЪЖДА И. И. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж. к. „******** да заплати на
ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК ********* с адрес: гр. София, бул. „Александър
Дондуков“ № 59, на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от още 812,17 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени вследствие на ПТП от 04.11.2019 г.
имуществени вреди от собственика на л. а. „Митсубиши АСХ“ с рег. № ********, в чийто
права ищецът е встъпил с изплащане на застрахователно обезщетение по договор за
застраховка – полица № 16-300/378/5000005/2019 г. срещу ответника, който е причинил
произшествието при управление на л. а. „Опел Зафира“ с рег. № ********, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.01.2021 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от още 494,52 лв., представляваща
разноски за първоинстанционното производство, както и на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 505 лв., представляваща разноски за въззивното производство.
В останалата необжалвана част решение № 20110015 от 02.12.2023 г. по гр. дело №
5600/2021 г. по описа на СРС, 73 състав, е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6