№ 159
гр. Разград , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря ПЕНКА В. ТОЦЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20213330200080 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “ОКИ ТРАНС 67” ЕООД с. Стражец, обл. Разград против
наказателно постановление № 38-0002190 от 04.12.2020г. на Директор на Регионална
Дирекция „Автомобилна администрация”– гр.Русе, с което за нарушение на чл.96г, ал.1,
пр.1 от ЗАвП и на основание чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвП на обжалващото дружество е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв. Счита,
че наказателното постановление е незаконосъобразно и моли за отмяната му.
В съдебно заседание повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.
Административно наказващият орган не изпраща представител и не заявява становище по
жалбата.
За Районна прокуратура гр.Разград не се явява представител.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното Наказателно постановление № 38-0002190 от 04.12.2020г. на Директор на
Регионална Дирекция „Автомобилна администрация”– гр.Русе за нарушение на чл.96г, ал.1,
пр.1 от ЗАвП и на основание чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвП /същия текст/ на обжалващото
дружество е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000
1
лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение № 280571/30.10.2020г., съставен на жалбоподателя от
Инспектор към РД “АА” Русе. В НП е отразено, че на 30.10.2020г. в Областен отдел
“Автомобилна администрация” гр. Разград, при извършване на комплексна проверка на
превозвача “ОКИ ТРАНС 67” ЕООД с Лиценз на Общността № 16228 /10.10.2016г. се
установило, че превозвачът е назначил на работа с трудов договор №015/19.06.2020г. на
длъжността Шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона лицето А.С.М., който не
отговарял на изискванията по ЗАвП и подзаконовите нормативни актове за квалификация на
водача. Сочи се, че е извършена справка в информационна система на ИА „АА“ – Система
за преглед на карти и било установено, че към датата на назначаването 19.06.2020г. лицето
А.С.М. не е имал Карта за квалификация на водач. Прието е, че така е нарушен чл.96г, ал.1,
пр.1 от ЗАвП и обжалващото дружество е санкционирано на основание същия текст -чл.96г,
ал.1, пр.1 от ЗАвП.
Като свидетел е разпитана М. М. /актосъставител/, която в показанията си потвърждава
отразените в акта и НП констатации. По думите й от представения трудов договор е
установено, че водачът е назначен на работа на 19.06.2020г., но към този момент същият
нямал издадена карта за квалификация на водача – такава му била издадена вече на
17.07.2020г. Приложено е копие от Трудовия договор с дата 19.06.2020г. Приложено е и
копие от справка от информационната система /л.13 от делото/, видно от което към момента
на назначаването лицето не е имало такава карта– такава му е издадена едва впоследствие
на 17.07.2020г. На същото лице обаче още преди сключване на договора – на 17.06.2020г.
било издадено удостоверение за професионална компетентност за извършване на обществен
превоз на товари /копие на л.7/. Така изложените обстоятелства не са спорни и съдът ги
приема за доказани.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното: Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Наказателното постановление, ангажиращо наказателната отговорност на жалбоподателя
е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй като при издаването му са допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон. Жалбоподателят е наказан на основание
чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвП. Този санкционен състав предвижда санкция за този, който
назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да
управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари. Този състав предвижда санкция за нарушение на съответни законави
изисквания, но конкретните законови изисквания не се съдържат в разпоредбата и за
допълване признаците на състава следва да се посочи и конкретно нарушената разпоредба. В
случая това не е посочено – като нарушен е посочен същият чл.96г, ал.1, пр.1. Така за
санкционираното лице остава неясно какви конкретни правила е имал предвид наказващият
орган за да прецени, че тези правила /изисквания за квалификация/ са нарушени. Тази
2
непълнота, водеща до непреодолима неяснота сама по себе си обуславя отмяна на НП като
незаконосъобразно. Всъщност текста който урежда относими правила е чл.7б, ал.1 от ЗАвП.
Според същия текст лицензираните превозвачи, лицата по чл.24е и лицата, извършващи
превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с моторни превозни
средства от категории M2, M3, N2, N3 и с водачи, които отговарят на изискването за
квалификация на водача и притежават карта за квалификация на водача за съответната
категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на
товари по шосе. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него
длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години.
Добавката “…притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или
сертификат…“ е въведена с изменението от ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020г. Тази
добавка обаче не въвежда ново изискване, тъй като и преди това съответният подзаконов
нормативен акт - Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на
обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за
провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация въвежда такова изискване
за водачите извършващи такива превози /чл.2/. Въпросът е обаче, че наличието на
необходима квалификация всъщност не се идентифицира с изискването за притежание на
карта за квалификация на водача и в този смисъл изводът, който наказващият орган е
направил, че е назначено лице, което не отговаряло на изискванията за квалификация на
водача според съда е неправилен. Всъщност самият чл.7б, ал.1 посочва тези две изисквания
като отделни. В изречение второ на същия текст се прави разграничение между
действителното наличие на квалификация и необходимостта от карта за квалификация за
нейното удостоверяване. Водачът не би отговарял на нормативните изисквания по смисъла
на чл.96г, ал.1 от ЗАвП ако няма нужната квалификация, не и ако няма издадена карта за
квалификация. Последната само удостоверява квалификацията, но не се идентифицира с
нея. Според чл.7б, ал.7 изискването за квалификация на водача по ал. 1 е изпълнено, когато
водачът притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил
успешно изпит. От този текст е видно именно, че наличието на квалификация за
законодателя е факт и без издадената карта, удостоверяваща това. Според чл.7б, ал.7 карта
за квалификация на водач се издава на лица, притежаващи удостоверение за професионална
компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение по
смисъла на ал. 7 и 8. От този текст също е видно, че наличието на квалификация не се
идентифицира с издадената на карта, а всъщност следва да е налично за да предположи
издаването на такава. А назначеното лице е преминало необходимото обучение и е имало
издадено удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на
товари /който въпрос не е спорен/, т.е. той е отговарял на изискванията за квалификация,
съобразно критериите на чл.7б, ал.7 от Закона. При това съдът намира, че наказващият орган
е направил неправилен извод за назначено лице като водач, което не отговаряло на
изискванията за квалификация на водача. На тези изисквания назначеното лице е
отговаряло, поради което превозвачът не е осъществил състава на чл.96г, ал.1 от ЗАвП.
3
Отделен е въпросът вече при евентуално извършване на превоз от водач, непритежаващ
всички необходими документи, но така или иначе съдът намира, че превозвачът неправилно
е санкциониран на основание чл.96г, тъй като не е назначил лице, неотговарящо на
изискването за квалификация, което е прието като нарушение. Всичко изложено налага
отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
В случая от обжалващата страна се претендират разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът като изхожда от разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН намира, че на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски за адвокатски хонорар в претендирания и доказан размер от
440 лв, която сума наказващата администрация следва да бъде осъдена да му заплати.
Уговореното адвокатско възнаграждение не е прекомерно в случая.
Воден от изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 38-0002190 от 04.12.2020г. на Директор на
Регионална Дирекция „Автомобилна администрация”– гр.Русе, с което за нарушение на
чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвП и на основание чл.96г, ал.1, пр.1 от ЗАвП на «ОКИ ТРАНС 67»
ЕООД –с. Стражец, обл. Разград е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 3000 лв.
Осъжда Изпълнителна Агенция “Автомобилна администрация” – гр. София да заплати на
«ОКИ ТРАНС 67» ЕООД –с. Стражец, обл. Разград ЕИК ************ сумата от 440 лв за
деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4